За мен
Роберт Атанасов - главен редактор и издател на списание "Български ловецъ", професионален ловец.
Автобиография
Аз съм Роберт, син на Любомир Атанасов. Роден съм на 20-ти май 1967 година в гр. София, България.
Още от детството си бях привлечен от лова и оръжията. Станах член на националната ловно-рибарска организация на тригодишна възраст, когато получих право на риболов. Истинската ми страст обаче е ловът. През 1992 година, след полагане на изпит, ме приеха за ловец. Първото си нарезно оръжие - карабина („Родопа – Блазер” в калибър 30-06), придобих през 1993 година. През 1995 г. отворих един от първите частни оръжейни магазини. Работата в тази сфера ме запозна с различни оръжия и ме срещна с много интересни хора, занимаващи се с лов. Скоро разбрах, че не продажбата на оръжие, а ловът е истинското ми призвание. През 2001 г. започнах да издавам списание „Български Ловецъ”. Почти по същото време започнах да организирам лов. Професионалният лов допълваше работата ми като главен редактор на ловно списание и ми даваше по-добър и обстоен поглед в това направление. През 2003 г. получих покана да участвам в Управителния съвет на Българската федерация по стрелба с лък, която приех.
През 2004 г. учредих клуб по спортна стрелба „Спокойно сърце”, а след това заедно със Светозар Стефанов–Томпсъна създадохме Българската федерация по бенчрест.
Участвам като състезател в турнири по прецизна стрелба и завоювах златни, сребърни и бронзови медали.
За първи път посетих африканския континент като ловец през 2004 година, месец май, в Намибия с организирана от мен група, а три месеца по-късно с мой клиент подобрихме рекорда на Зимбабве за най-бързо убити бивол, слон, лъв и леопард в рамките на четири дни. До момента имам организирани 15 сафари за мои клиенти, в които съм участвал лично.
Ловните дестинации, които съм посещавал до момента, са Испания, Намибия, Зимбабве, Унгария, Румъния, Танзания, Австрия, Русия, САЩ, но най-високо ценя времето, което съм прекарал по родните ловни полета в България.
През 2007 г. стартирах телевизионната поредица „Време за лов”, която се излъчваше по телевизия „ТВ7” и по „Хоби ТВ” едновременно. В продължение на две години направих деветдесет и осем ловни филма.
През 2008 г. ме поканиха, в качеството ми на издател и главен редактор, да стана един от учредителите на Европейската асоциация на ловните журналисти. Срещата се проведе в ловно стопанство „Геменц”, Унгария, където бе организиран лов. На общо събрание през 2009 г. бях избран за президент на Асоциацията на европейските ловни журналисти за 2011 година. Това е висока чест за мен.
Публикации
Може би не всеки от Вас, уважаеми читатели, се е сблъсквал с феномена „брониран заек”. Приготвили сте се за лов на едро животно, сложили сте патрони за глиган, но слуката ви довежда дългоух подскокливец. Прицелвате се внимателно. Вече виждате как горският обитател влиза в раницата Ви. Следва изстрел и ... заека побягва! Сигурен сте в изстрела, но торбата ви е празна. На другия ден докато обикаляте района забелязвате как гарваните похапват заешко недалеч от мястото, където сте стреляли.
В началото на годината в оръжейната магазинна мрежа се появиха продуктите на сръбския производител „Първи партизан”. Слабо известни на българския пазар, боеприпасите за късо и дълго нарезно оръжие възбудиха интерес у мен с ниската си крайна цена. С екип специалисти решихме да проведем тестове на няколко основни калибъра. При подбора на калибри се спряхме на четири широко разпространени и същевременно разнородни по приложение и скорост видове патрони.
За да не оставя грешно впечатление, още в началото на този разказ ще поясня, че на сафари не се тръгва, за да ловуваш змии. За съжаление, понякога срещите с тях са неизбежни и в интерес на сигурността си е по-добре, да заобиколиш от далеч или да унищожиш влечугото, преди то да ти е налетяло. Най-агресивната от всички змии по света е черната мамба. Тя е и най-бързата , както и най-отровната в Африка. Не знам как се определя нивото на отровност, след като при ухапване и от кобра и от мамба, времет