Пътувах от София с група мои клиенти ловци към Родопите. Имах разрешение да отстреляме няколко сръндака и при късмет - два до три глигана. Още с пристигането крехкото слънце започна да отстъпва позициите си на мощния напор на прииждащите облаци. Беше повече от ясно, че днес никой няма да ловува. До мръкване оставаха два и половина часа. Хижата, която щяхме да обитаваме близките пет дни, бе достатъчно отдалечена от местата за лов и затова предложих на клиентите си - който иска, да пробва оръжието

Може би не всеки от Вас, уважаеми читатели, се е сблъсквал с феномена „брониран заек”. Приготвили сте се за лов на едро животно, сложили сте патрони за глиган, но слуката ви довежда дългоух подскокливец. Прицелвате се внимателно. Вече виждате как горският обитател влиза в раницата Ви. Следва изстрел и ... заека побягва! Сигурен сте в изстрела, но торбата ви е празна. На другия ден докато обикаляте района забелязвате как гарваните похапват заешко недалеч от мястото, където сте стреляли.