Методи на лов

Навсякъде по света хищниците намират ежедневно храната си значително по-трудно, отколкото тревопасните животни. Това ги кара да бъдат значително по-изобретателни и ловки. В процеса си на развитие месоядните са се адаптирали към бързо променящите се условия на околната среда. Безспорно те са най-трудният обект на лов и наблюдение. Неслучайно това е и най-интересният вид лов - лов на ловци.

Звуковото примамване е метод, който е доста ефективен, но слабо разпространен у нас. Богат опит в това отношение имат американските ловци. Звуковото примамване се разделя на две групи: имитиране на животно, обект на интерес от страна на месоядното, и имитация на малък хищник. От първия метод обикновено доказан ефект имат имитация на „загубило майка си сърне”, „скитаща мишка”, „сврака” и „заек в стрес”. Хищникът чува пищящия заек и разбира, че вероятно има лесна плячка. Такива звуци заекът издава

Ловът на хищници в България в по-голямата си част е разрешен целогодишно. Това не само дава възможност на привържениците му да се забавляват по-дълго време, но и нивото им на подготовка става по-високо от това на традиционните ловци. Смея да заявя, че отдадените ловци на хищници са доста по-добре подготвени теоретично и стрелково от своите колеги, които вадят пушките само през есенно-зимния сезон. Отстрелът е единственият етичен, правилен и законен метод за редуцирането на интензивно увеличаващи

Екипировка и оборудване при лова на хищници

Когато планираме поредния си ловен излет за хищници, важно е да знаем, че теренът, на който отиваме, трябва, образно казано, да ни приеме. За целта е необходимо да се слеем с обстановката. Ако стоим дълго време неподвижни и безшумни и ако вятърът е благоприятен спрямо позицията ни, то можем да кажем, че едно от главните условия за успеха на начинанието ни е изпълнено. Ние сме се слели с обстановката. Така казано звучи просто, но в действителност още

Познаване на балистиката, ползване на най-прецизни оптически прицели и оръжия, наличие на перфектна екипировка – това са само малки детайли от лова на хищници. Ако ловецът не е подготвен за среща със съответния вид или такава среща въобще не се състои, то екипировката е само финансово бреме, на което не можем да се порадваме в акция. Базисното познаване на отделните видове хищници, към които проявяваме интерес, е важно за крайния резултат - успешния лов. Доброто познаване да даден ловен периметъ

В началото на пролетта у мен се проявява естественият порив да оставя животните намира. Това е период, когато благородният елен и лопатарът, с малка разлика във времето, хвърлят старите рога и буквално дни след това се появяват наченките на новите. В ловната литература специалистите посочват много категорично сроковете за смяна на рогата, като поясняват, че благородният елен хвърля своите почти месец преди лопатара. Моите наблюдения обаче показват, че това невинаги е така. Голяма зависимост спор

Нетрадиционните методи на лов са тези, които не се използват масово и навсякъде или не могат да бъдат адаптирани към всички условия. В днешно време традиционният метод се извършва с огнестрелно оръжие - ловна гладкоцевна пушка или нарезна карабина. Той е и единственият легализиран лов в България. Всичко останало се смята за неетично и е забранено. Дали е било така обаче при нашите предшественици? Първите оръжия са били кремъчните брадви и копия, капани тип трапове с остри колове отвътре. Впослед

Световна теденция е все повече жени да се включват в това кралско хоби – лова. Неслучайно и богините на лова в повечето митологии са жени – Диана, Артемида, Бендида... И в древността жени са практикували това най-старо изкуство и професия. Защото човек е започнал да се изхранва със събирачество и лов. Първата професия не е била проституцията, както твърдят жриците на любовта.

Винаги съм предпочитал да ловувам едър космат дивеч, но ловът в България не се ограничава само с него. Други харесват дребния лов, който не е дребен и незначителен по същество. Емоциите при него също са големи.

Въпреки че се занимавам професионално с лов, неизменна част от работата ми е да правя снимки. Най-щастлив съм, когато успея да направя снимка на живо животно, а не постмортем, както често ми се случва. Сравнявам добре направената снимка с 3 или 4 добре направени изстрела. Сиреч оценявам снимката много по-високо, отколкото качествения изстрел и намирането на трофея след като е отстрелян. Защото снимката се прави в много по-трудна ситуация. Изстрелът може да се промуши и през храсти, да се направи

Когато започвах ловната си кариера гледах всичко, до което можех да се добера. Обикновено бяха филми от български ловни поредици. Понякога изпадаше и някой западен филм, който ми отваряше очите за това как се прави сафари в Африка. Филмите наистина могат да бъдат много полезни, като ни образоват, но и много вредни, създавайки грешни представи. В тях нещата ми изглеждаха по един начин. Но когато успях да отида лично на сафари в Танзания, Намибия и Зимбабве част от романтиката, която си представях

Демонстрациите на работни качества на гончетата винаги са представлявали интерес за ловците на едър космат дивеч. Една проверка на кондицията на кучетата дава необходимата информация на собственика, стига той да може да извлече необходимите поуки от нея. Подобно на популярното телевизионно предаване „Мюзик айдъл”, мнозина водят своите питомци с голямо самочувствие само за да разберат, че макар и наречени гончета, техните кучета нямат никакво желание да преследват и откриват дивеча. Нашият екип б

В зората на ловната си кариера чувах за мъже, отстреляли десетки, пък и стотици диви свине. Поглъщах жадно всеки разказ с надеждата да се науча на някой трик, че и аз да имам по-чести срещи с тези митични животни. Четях ловни книги и се допитвах до по-старите ловци. Често въпросите ми биваха посрещани с присмех и шеги от страна на ветераните. Това не ме обезкуражи и аз продължавах да питам, признавайки откровено своята некомпетентност. Стрелях добре и смятах, че донякъде това компенсира опита и

Традиционно в средата на август се открива ловният сезон на дребен дивеч – гургулица, пъдпъдък. Това е вълнуващ момент, който се очаква с нетърпение от всички ловци - и от млади, и от стари. Джепането, останало от зимата, и чифтето – смазано, почистено или недотам почистено, бива възстановено. Екипировката се преглежда. Виждат се пропуските, липсите и какво ново трябва да се купи. Началото на сезона е повече емоционален момент, отколкото време за ефективен лов. Защото не навсякъде прелетът на пъ

Изгревът на слънцето ни свари по джиповете. Придвижвахме се към първите пусии. Нямаше сняг, което бе странно за сезона. Това е най-меката зима, откакто се помня. Въпреки това всичко наоколо бе потънало в скреж и мъгла. Колите ни оставиха на едно било и оттам поехме пеша. Основната ни цел бяха дивите свине. Съдейки по следите, оставени от техните муцуни и копита, в околността прасетата изобилстваха. Откритите пространства бяха обрасли с високи треви и гъсти храсти, които ме скриваха до гърдите.

Не се замислих как да отговоря на поканата на моя приятел и колега ловец Георги Бояджиев, когато ми предложи да посетим дивечовъдна станция “Борово”. Имаше само едно допълнително условие. Налагаше се да пътувам и с петгодишния си син Любомир. Бях му обещал, че ще го взема следващия път със себе си. Обадих се на още един приятел – Пенчо Младенов, прилъгвайки го с балканската пъстърва, въдеща се по тези места. На него не му трябваше голямо убеждаване.

Един от най-приятните методи на ловуване е лов чрез издебване на ход.
Независимо дали районът предлага голямо изобилие от дивеч или е с по-ограничени ресурси, тръпката от срещата през деня с различни животни е несравнима.

„Тихите стъпки на ловеца бавно го изкачваха до ръба на скалата. Професионалният водач го бе повел по стръмната пътека, която дивите кози бяха отъпкали при слизането си за водопой. Преди да стигнат билото професионалният водач отстъпи водещата си позиция на ловеца, в случай че се натъкнат на стадото с диви кози. Изкачваха последните няколко метра. Спряха, за да си поемат въздух, и огледаха отсрещните склонове. Пъстрите есенни цветове на гората и монотонният ромон на реката под тях ги изпълниха с

Колкото ловци, толкова и различни начини на празнуване. Срещат се и двете крайности – хора, които изцяло забравят лова и се посвещават на семействата си, и такива, които отиват на почивка със семействата си, но изчезват в навечерието на новогодишната вечер или пък стават още на 1 януари, за да тръгнат на ловни приключения. Както казва жена ми, луди не липсват. Има и цели семейства – бащи и синове, дядовци и внуци, които тръгват по ловните пътеки в края на годината.

Лъкът е първото сериозно метателно оръжие, известно от древни времена, претърпяло много метаморфози, но на практика принципът на действие е един и същ. Изстреляната стрела пробожда жизненоважен орган на животното. Новите ловни остриета, които се продават в мрежата, са доста по-прецизни, от тези, използвани от нашите предци. За да бъде добра една стрела и едно метателно устройство, трябва да има повторяемост на изстрелите.

Ранната пролет е сезонът, през който мечките се събуждат от своя зимен сън. Разбира се, това е доста относително, защото изпадането в летаргия не е процес, който има определено начало и фиксиран край. Възможно е в зависимост от климата и района на обитание този най-едър представител на фауната у нас да “заспива” и да излиза от сън няколко пъти за един сезон. Има случаи при по-мек климат, когато “Баба Меца” въобще и не влиза в дълбока “дрямка”. Забавеният метаболизъм и увеличеният апетит са факто

Народното събрание отново не гласува поправката в новия закон за лова, който разрешава соколарството като метод на лов. Вероятно неговото легализиране ще остане за по-добри времена. По българските земи обаче соколарството има дълбоки традиции. Дълго време е известно като доганджийство – от турската дума доган - сокол. Има исторически сведения, че българите са се славели като най-добрите соколари в пределите на Турската империя.

Един от най-емоционалните видове лов в България е този на хищници. Защо? Колкото и да имат инстинкт за самосъхранение, тревопасните животни не са толкова интелигентни, за тях е достатъчно да се наведат и да пасат. Докато при хищника е необходимо да надхитри жертвата, да влезе в достатъчна близост и да го повали. Често те са с по-малки размери от тревопасните животни и при тях се изисква социално поведение, това на глутницата. Хищниците имат и полезно действие – редуцират количеството на гризачит

Българинът е тесен специалист по общите въпроси, казваше класният ми. Тогава не вниквах в неговия хумор, но впоследствие разбрах, че човек може да бъде специалист само в определена сфера. Всички разбират от футбол, инвестиции и лов, пък казва с ирония един от приятелите ми. Аз не претендирам, че разбирам от футбол и инвестиции. За лова понаучих нещо с времето и то доколкова, че да разбера колко далеч съм от завършения ловец.

Казвам се Роберт Атанасов. Издател съм на списанието "Български ловец", водещ на предаването "Време за лов по ТВ 7 и Хоби тв. Същевременно съм и професионален ловец. Това не означава, че вадя хляба си с продажба на кожи, както са го правили траперите. Организирам лов за хора, които не са толкова запознати със съответните терени или местообитания на даден вид дивеч. Аз им спестявам време, осигурявам пълноценен ловен ден, седмица или периода, който са избрали.

Във филмите на професионалния ловец Марк Съливан нападащ бивол пада повален право в краката на ловеца от точно произведения изстрел. Някои се ужасяват от среща с такова голямо свирепо животно. Но на много хора им се иска да изпитат подобна тръпка. За разлика от романтичните представи професионалният ловец се стреми да избягва опасностите, а не да ги търси. Понякога и на професионалистите, и на любителите им се налага да реагират в екстремна ситуация по време на лов. Някои сами си търсят белята,

Кандидатите за ловци трябва да издържат изпит, като използват учебник на СЛРБ. Доколко този учебник обхваща истинската материя за лова е спорно. Безспорно в него се дават много полезни съвети, но някои теми изобщо не са третирани. Те могат да бъдат научени само от колегите ловци с по-голям опит.
През вековната история на нашия народ се е появила една поговорка – не питай старило, а питай патило. Тя напълно се отнася и за лова. Ние попиваме информация от старите ловци, доверявайки се на белите и

В днешно време традиционният лов се извършва с огнестрелно оръжие - ловна гладкоцевна пушка или нарезна карабина. Той е и единственият легализиран лов в България. Всичко останало се смята за неетично и е забранено.
Дали е било така обаче при нашите предшественици? Първите оръжия са били кремъчните брадви и копия, капани тип трапове с остри колове отвътре. Впоследствие са се появили и метателните оръжия, които са позволявали да се засегне животно от голямо разстояние и така са улеснили работата

Сравнявам добре направената снимка с 3 или 4 добре направени изстрела. Сиреч оценявам снимката много по-високо, отколкото качествения изстрел и намирането на трофея, след като е отстрелян. Снимката се прави в много по-трудна ситуация. Изстрелът може да се промуши и през храсти, да се направи от голямо разстояние, докато за снимката, както казва моят ментор Вальо Почекански - един доказан фотограф на животни, не ти трябва дълъг обектив, а близко разстояние до животното. Това е истината. Сам съм с

... Хиляди години преди Христа. Някъде в Западни Родопи. Беше изминала цяла вечност, откакто тектоничните движения стихнаха. Земната маса, нагъната от тях, образува една изключително разнообразна повърхност. Гъста мрежа от реки и поточета опасваше планината. Водата създаваше условия да се развие разнородна растителност: треви, храсти, високи дървета. Те даваха подслон и храна на множество представители на фауната. Тревопасните като цяло преобладаваха, но неминуемо в определен период на своето ра

Ранното средновековие. Българските земи. Западните Родопи. Близо до местността ”Калето”.
Битката вече бе приключила. Българската войска, излязла за пореден път победител, преследваше противниковата армия. На мястото на сражението останаха труповете на падналите в битката. Пронизани и посечени мъже от двете армии лежаха едни до други в грозни пози, които смъртта им бе отредила. Месното население бе доволно. Часът на мародерите настъпваше. Само за ден-два обитателите на дивия каньон щяха да събер

1750 г. Турската империя. Поробена България. Западни Родопи.
Тежки времена настанаха за баш-комитата. След престрелката накрай село по дружината пуснаха потеря. Никой не смееше ятак да им стане, а пътят назад бе отрязан.

Наши дни. Западните Родопи.
Вървях по зелените поляни между боровите гори. Слънчевите лъчи достигаха само на места подножието на леса. Между дърветата имаше видимост до 150-180 метра. Надявах се да успея да направя добри снимки. Въздухът – кристално чист след снощният дъжд - разкриваше прекрасни картини накъдето и да погледнех. Опитвах се да намеря пещерата на „Двата камъка”, за която само бях чувал легенди. Тукашните хора разказваха, че мястото е било населявано от най-дълбока древност. Никой

Тази година ловът се “закучи”. Не че изпусках дивеч, не че го нямаше, напротив. Бих казал, че дори поставих някои лични рекорди по брой на отстреляни пъдпъдъци и зайци. Дадох и някои много добри изстрели с карабина. Нямаше го обаче дивото прасе. Къде ли не обикалях, в какви ли не райони ходих – а никъде, дори и колегите не бяха отстреляли. Оставаше само месец до края на годината /и респективно до края на ловния сезон за диво прасе/, а надеждите да отстрелям глиган се стопяваха с всеки изминал де

Скрит дълбоко в дебрите на планинските склонове, самецът бе отвоювал с кръв територията си. Напусна принудително стадото на тригодишна възраст - сравнително късно. Глигичките му вече започваха да се показват, когато отнякъде дойде стар мъжкар, привлечен от миризмата на феромони. Свинята майка се беше разгонила за пореден път с настъпването на декемврийските студове. Без да се задълбочава в ритуално ухажване глиганът налетя грубо на женската. Младото мъжко прасе се опита да застане на пътя му, по

Мъглата, затулила красивите Източни Родопи, застрашаваше благоприятните изгледи за успешен лов.
Предишният слънчев ден ловувахме на ход и слуката ни следваше неотлъчно. Групата от осем стрелци за пореден път се представи успешно. Бяхме поканени от директора на стопанството Николай за годишния селективен лов на лопатари. Още в петък бяха отстреляни осем животни, между които един мъжки лопатар с приличен трофей. На вечерята ловците оживено споделяха впечатленията си от деня. Безспорен успех пожън

Приведеният гръб на човека пред мен изглеждаше неподвижен като камък. Опадалата есенна шума и сухите съчки издайнически наказваха нашето невнимание и това ни заставяше да напредваме бавно. Все пак успявахме да се придвижваме достатъчно безшумно. На два пъти издебвахме преминаващи сърни. В такива моменти спирахме, за да не ни забележат и с врякането си да не предупредят останалите горски обитатели за нашето присъствие.
Пътеката, по която напредвахме, се затуляше от рядката дъбова гора. Образуваш

Същинската есен ни подари късо, но приятно циганско лято през средата на октомври. Съчетанието на различните багри по листата на дърветата правеше отразените в тях слънчеви лъчи да изглеждат като покана за приключение. В такива моменти си казвам: ето защо се прибрах в България. Природната красота компенсира гадната гледка на немотията и архитектурните извращения. Забързаният ритъм отстъпва място на величественото усещане за единение с природата и това осмисля живота ми.

Не мога да заспя. Утре преди изгрев тръгвам на лов. Въртя се в леглото и знам, че трябва да съм добре отпочинал, защото ми предстои голямо изпитание. Адреналина, който образувам при мисълта за предстоящото приключение не ми дава покой. Унасям се, а вече е време да тръгвам...
Изтеглям водонепроницаемият от удароустойчива пластмаса контейнер с екипировката си от оръжейната. И го натоварвам на джипа. Пристигам навреме на аерогарата и след като уреждам формалностите на митница се качвам на директни

Силният пролетен вятър огъваше високи борове застрашително, почти до счупване. Въпреки това времето бе топло и слънчево. Последните остатъци от зимата се виждаха само по високите планински хребети като разпокъсани снежни петна.

Бай Христо от Граматиково бе отстрелял много диви прасета през живота си. Бройката им вече не помнеше. Често мислейки си за преживяното, събитията, които паметта му възстановяваше, се изкривяваха от реалността или се сливаха помежду си. Не на добрия си мерник, а на познаването на гората дължеше пословичния си успех. Всяко паднало дърво, всяко поточе и сухо дере бяха начертали карта в съзнанието му.
Голямата му страст – ловът – го караше да броди из Странджа планина зиме и лете без умора. Близки

Моят приятел Станчо Мерджанов отдавна искаше да посети Източните Родопи. Бях му разказвал за красивата природа там. Неговата работа му позволяваше да отсъства понякога и през седмицата, така че успях да запазя малката хижа на брега на язовира за три дни. Освен нас, в компанията се включиха още един ловец – Жоро, колега на Станчо, и техен общ приятел Волен, с когото се запознах в деня на тръгването ни от София.
Пристигнахме малко по-късно от предвиденото, но домакинът ни Николай Янкулов ни посре

Подходът към билото на планината беше очертан от гумите на малкото коли, които се бяха качвали. На практика догоре, където в ниските храсти лежаха дивите прасета, можеше да се стигне отвсякъде поради слабонагънатия релеф и ниска растителност. Открити пасбища и тук-таме някой висок, храстовиден гъстак – ето на такова място е идеално да ловуваш с карабина. Ако вдигнехме прасетата, в която и посока да тръгнеха, можехме да стреляме - при това по няколко пъти.

Абаджио и Начко вървяха по сухия и прашен път между нивите, навели глави от яд и срам. През последния половин час не си размениха и думичка. Бяха си казали прибързани обвинения, от които така и нямаше нужда. Вината за случилото се носеха и двамата.
От луната бе останал тънък сърп, но обсипаният със звезди небесен купол на последните топли дни в ранната есен даваше достатъчно светлина, за да се вижда пътя.

Двамата мъже вървяха унило и плахо. Облеклото им си приличаше – опърпано и старо. Бяха на различна възраст. Човек можеше да се досети, че са роднини по характерните скулести лица – вероятно баща и син. Стоян, по-младият, държеше в ръцете си брадва. Павел пък бе измолил от техен съсед стара ловна пушка, заредена с два патрона. Други патрони той не носеше, нито пък знаеше с какви сачми са тези в пушката – не беше ловец човекът и вероятно от четиресет години за пръв път хващаше оръжие.

Февруари, или както е известен между ловната общност като “вълчия месец”, ограничаваше лова единствено до отстрел на хищници, бекаси и гривяци.
За любителите на едрия лов единствена алтернатива оставаха поразределите хайки за хищници. На малкото места, където чакалите и вълците съжителстваха, имаше негласна уговорка да не се стреля по лисици и чакали, за да не се ориентират далеч по-интелигентните вълци за положението на стрелците. В крайна сметка слуката рядко спохождаше някой и това бързо дем

Може би не всеки от Вас, уважаеми читатели, се е сблъсквал с феномена „брониран заек”. Приготвили сте се за лов на едро животно, сложили сте патрони за глиган, но слуката ви довежда дългоух подскокливец. Прицелвате се внимателно. Вече виждате как горският обитател влиза в раницата Ви. Следва изстрел и ... заека побягва! Сигурен сте в изстрела, но торбата ви е празна. На другия ден докато обикаляте района забелязвате как гарваните похапват заешко недалеч от мястото, където сте стреляли.