Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Да пръснем тубите!

Стане ли дума за снайперови изстрели на големи дистанции, дори и тези, които за последен път са хващали нарезно оръжие в казармата има какво да кажат. Казването е много, но доказването е нещо друго. Обикновено колкото повече опит придобива стрелецът, толкова по-малко говори за невероятната си стрелба. Това е така, защото с опознаването на балистиката на оръжието и овладяването му следват и първите разочарования.
Настройването на оптическия мерник се прави на дистанция 100 метра. Малко са стрелбищата, които предлагат по-големи дистанции. Рядко ловците проверяват какъв е боя на оръжието на 200, че и на 300 метра, стреляйки по мишени. Повечето ловци просто стрелят по животното, независимо от разстоянието, или проверяват как бие карабината им по някой камък, без да са наясно с големината му, а в много от случаите и с разстоянието до него.

Какво е необходимото техническо оборудване и какви са изискванията, за да се направи една наистина качествена тренировка на големи дистанции (над 300 метра)?
1. Качествена карабина, оборудвана с оптически прицел с корекция на паралакса. Калибърът е добре да бъде такъв, че да Ви позволява да понесете отката на поне 50-60 патрона, без да Ви заболи рамото. Друг фактор е финансовият. Цената на боеприпасите трябва да е съобразена, така че да не Ви „заболи” и джоба. Ето защо аз лично съм се спрял на калибър .308 Winchester. Куршумът е устойчив на страничен вятър, а разнообразието на боеприпаси правят възможен и по-правилния избор. Други подобни калибри са .30-06, .222, .223, .243.
Магнумите са добри, но оръжието трябва да е тежко, за да редуцира отката и да не Ви болят рамото и челото. Цената на качествените патрони при магнумите е почти два пъти по-висока, а при .338 „Лапуа” е три пъти по-висока, отколкото при стандартните боеприпаси. Аз лично предпочитам да изстрелям 30 вместо 10 патрона, защото те ще ми дадат 3 пъти повече опит и вероятно това ще ме направи по-добър стрелец.
2. Маса или плот, от който ще стреляме. Позицията в седнало положение натоварва стрелеца значително по-малко от легналата позиция и това се отразява и на попаденията.
Масата за бенчрест е изрязана от задната страна, така че седящият човек спокойно да може да подпре десния си лакът, докато гърдите му са подпрени в задната част на плота. Ако не разполагате със специална маса, може да се използва и най-обикновена такава, дори и от пластмаса. Разбира се, колкото по-тежка и пригодена за анатомичните особености на стрелеца е бенчрест-масата, толкова по-удобно ще се чувствате и толкова по-добре ще стреляте.
3. Наблюдателна тръба - това е атрибут, без който няма да можете да контролирате попаденията си. Наблюдателната тръба трябва да има увеличение поне 40 до 60 пъти. Оптималният вариант е стрелбата да се провежда с компетентен партньор, който да наблюдава попаденията и да ги отчита. Стрелбата в компанията на приятел е много по-забавна и същевременно до Вас има човек, с който да обсъдите грешките си и да попитате за съвет. С партньор по време на тренировка е по-лесно да смените мишените и да разположите оборудването си. Освен това докато чакате загрялата цев от стрелбата да изстине, можете, вместо да скучаете, да наблюдавате стрелбата на колегата си и да си вадите изводи за позитивните и негативните страни на техниката на стрелба и екипировка на човека до Вас.
4. Далекомер – от изключителна важност е да знаем дистанциите, на които стреляме. За да овладеем оръжието си не е достатъчно само да уцелваме, а да знаем и на какво разстояние сме поразили целта и с какво завишение сме стреляли. В близкото минало такава техника е била труднодостъпна, тежка и обемиста. В казармата аз служех във взвод за разузнаване и управление на огъня. Далекомерът, който използвахме, тежеше 40 килограма (без триногата, която отхвърляше поне още 15 кг). Обслужваха го двама души с отделен щат. Не съм сигурен, че в рамките на две минути „далекомеристите” можеха да вземат забой и да замерят разстоянието. Днес аз използвам лазерен далекомер, който е с размерите на кутия цигари и в рамките на 5 секунди мога да замеря дистанциите, на които стрелям. Цените на подобни уреди варират в рамките на 200-600 евро. Приложението е елементарно и бързо.
5. Уред за измерване на вятъра - тези устройства често са комбинирани с прецизен термометър, който също е необходим. Температурата на въздуха влияе на скоростта на изгаряне на барута, както и на плътността на средата, през която ще премине проектила. Скоростта и посоката на вятъра са фактор, който опитните стрелци признават като втория по важност след вертикалния спад на куршума. За да можем да определим каква хоризонтална поправка е необходимо да въведем актуалната скорост на вятъра. Понякога вятърът е на тласъци и мени посоката си. Това е най-тежкият тест за стрелеца. Особено силно влияние поривите на вятъра имат върху куршума на по-дългите дистанции (от 200 метра нагоре). С увеличаване на разстоянието пропорционално нараства и влиянието на вятъра върху куршума. Поривите на вятъра са най-непредсказуемото нещо, което може да се случи на куршума. За да можем поне донякъде да придобием представа за интензивността и посоката на въздушните течения, използваме флагчета, балони или цветни лентички, които се веят и ни ориентират. По трасето трябва да има флагчета поне при мишените. Още по-добре е да се поставят и покрай пътя на куршума, там, където има особености на терена: долчинки, дерета, хълмчета, през които е възможно да има въздушни течения в различни посоки. Случвало се е да стрелям на големи дистанции в пресечени местности и ако при мен вятърът духа отляво надясно, то при целта той е в обратна посока – отдясно наляво. В такива случаи противоположните ветрове се неутрализират, но само ако са действали с еднаква сила и продължителност върху куршума. Обикновено винаги има доминиращ вятър и тук е ролята на многото флагчета, които единствени са индикатор за реалната посока на хоризонталната (ветровата) поправка.
6. Радиостанции - средствата за комуникация в днешно време са достъпни като цени и многообразни. Един от най-разпространените и работещи варианти са радиостанциите тип „уоки-токи”. С тяхна помощ ще можем да поставим мишените на място с добра видимост за стрелеца, както и ще можем да докладваме за попаденията, ако далекогледната тръба не е достатъчно мощна за съответното разстояние.
7. Балистичен калкулатор. Когато ни се налага да дадем изстрел на дистанция, за която оръжието ни не е настроено и ако разполагаме с балистичен калкулатор или балистична таблица, няма да се лутаме и да напъваме паметта си какъв спад ще има куршума, а просто ще се осведомим и ще нанесем поправките.
8. Хронограф - известен още като уред за измерване на скоростта на куршум или друго движещо се тяло. Хронографът е важен атрибут, който е задължителен за хората, които самоснаредяват боеприпаси. С помощта на два хронографа (единият в началото, а другият в края на пътя на проектила) можем да изчислим балистичния коефициент. Балистичният коефициент се определя от обтекаемостта на куршума и от него зависи колко бързо ще губи скорост същия.
Два куршума с еднаква начална скорост и тегло, но с различен балистичен коефициент, ще изминат едно и също разстояние за различно време. По-бавният куршум ще е изложен по-дълго на силите на гравитацията и респективно ще пропадне по-ниско от този с по-високия балистичен коефициент.

Защитни средства
Най-важното защитно средство са антифоните или тапите за уши. От 10-20 гърмежа нищо няма да ми стане, си казват много стрелци, но с времето слуховият апарат се натоварва и проблемът със слуха започва да става все по-осезаем. Самият аз имам намалена чуваемост, защото в ранните години на своята подготовка никой не ми е обръщал внимание върху този факт. Според мен, най-добрите за целта са активните антифони. С помощта на звуков компресор електрониката в тях изключва външния сигнал при високо ниво. През останалото време антифоните дори играят ролята на слухов апарат и усилват звука. Последните няколко пъти дори ходих на лов с тях. Резултатите бяха, че чувах движението на животните преди те да са чули мен. Познайте кой беше изненаданият! За съжаление, цената на активните антифони е висока у нас, но пък тапите за уши и обикновените (неактивни) антифони са достъпни за всички.
Предпазните очила са друго защитно средство, с чиято помощ ще избегнем дискомфорта. Не говоря хипотетично за попадане в очите на недоизгорели барутни газове. Факт е, че под въздействието на дулния бласт (пламък) дребни твърди частици от средата получават кинетичен импулс и с висока скорост се пръскат във всички посоки. Част от тях попадат и в очите ни. Доста често след интензивни стрелби съм чувствал дразнене на очите. Всичко това може да се избегне с едни сравнително евтини очила с безцветна или жълта плака. Важно е те да покриват добре очите и да са извити по формата на лицето.
По време на тренировка е добре да носим ярки дрехи. Безопасността и мерките за сигурност трябва да се спазват, но кой идиот би стрелял дори и случайно, ако субектът пред него носи ярко елече или шапка.

Методи за компенсиране на вертикалния спад на куршума
Независимо дали оръжието ни е с ловно, спортно или тактическо предназначение, то е настроено да поразява център на определена дистанция. Напускайки дулния срез на цевта, куршумът започва да пада под силата на гравитацията. За да поразим цел на каквото и да е разстояние, трябва да увеличим ъгъла, под който ще излезе проектилът (сиреч да насочим цевта по-нагоре). Да разгледаме следния пример. Прецизна карабина, комплектована с оптика, е простреляна да бие център на 100 метра. Ако стрелецът иска да порази цел на 500 метра, то той или трябва да нанесе с винта на оптиката корекция или да се прицели по-високо над целта, без да пипа корекциите.
Излиза, че има два метода, за да постигнем целта. Кой обаче е по-правилният? Бързам да кажа, че и двата метода са верни и могат да бъдат използвани според ситуацията.

Компенсиране чрез завишаване
Обикновено ловците настройват оръжията си на препоръчителна дистанция от 150 до 200 метра център, според калибъра. Когато се наложи да се даде изстрел на по-голямо разстояние, повечето просто се прицелват по-високо.
За ориентир служи животното, по което стрелят. Ако предположим, че един сръндак е с височина на гръдния кош около 35 см и се намира на 300 метра, а куршумът има спад от, да кажем, 40 см на това разстояние, то за да поразим централно сръндака, трябва да се целим (грубо) половин гръден кош над животното.

Компенсиране чрез нанасяне на корекции с винта
Прецизните стрелци на големи дистанции, които стрелят по мишени, предпочитат да компенсират, като нанасят корекции с винтовете за настройка.
Ако оръжието на един състезател е настроено за централно попадение на 100 метра, а се налага стрелба на 300 метра, той трябва да завърти вертикалния винт, да речем, 18 клика нагоре. (Всъщност скалата тръгва надолу). Ако вятърът е постоянен, се нанасят и хоризонтални корекции. Ако вятърът е променлив, се наблюдават флагчетата и се компенсира на око, като скалата се изнася встрани от целта.
Дистанциите, на които се стреля със стандартни калибри, обикновено не надвишават 915 метра. Потенциалът на оръжието (дори на ловните карабини) е напълно достатъчен за подобни разстояния, ако правилно са подбрани боеприпасът и останалите елементи от екипировката.

А ето и една примерна таблица за един от най-използваните за снайперови цели калибри .308 Winchester:
Таблица!

Типове скали
Тънките нишки на скалите благоприятстват прецизната стрелба, но са в ущърб на интуитивната. Ето защо добре преценете дали оптиката Ви трябва предимно за лов или за спорт.
Добро решение са скалите на втора фокална равнина. С увеличаване на вариото големината на скалата остава непроменена.
Някои скали са предвидени така, че по тях да може лесно да се компенсира, без да се налага да се пипат винтовете за корекции.
1. Милдот.
2. TDS
Като цяло, за спортни и тактически цели са се наложили оптически прицели с изнесени външни корекции на винтовете.

А ето накратко как протече една тренировка по бенчрест на екип от „БЛ”.
1. Избрахме обезопасен полигон за стрелба.
2. Разтоварихме оборудването. Докато едната група поставяше мишените на различни дистанции, другата група изграждаше стрелковата позиция.
3. Поставени бяха две наблюдателни тръби. Укрепена бе масата за стрелба.
4. По радиостанцията получавахме информация дали целите са видими.
5. Разположихме цели от 100 до 630 метра. Разстоянията за стрелба не е задължително да са кръгло число (100, 200, 300, 400 и пр.). Много по-добра е тренировката на непрекъснато разменящи се разстояния.
6. Започнахме прострелка и сверяване на мерниците по хартиена мишена на дистанция 100 метра. Оказа се, че едното оръжие не бе прецизно настроено.
7. Докато колегата ми чакаше цевта да се охлади, стрелях аз.
8. Преминахме на стрелба по 0.5 л бутилка от минерална вода - на дистанция 340 метра. Въведох данните в балистичния калкулатор и колегата ми нанесе поправките в кликове: 36 клика нагоре и 5 вдясно.
9. Първият куршум мина половин бутилка вдясно, на нивото на етикета. Върнахме 3 клика вляво. Изстрел - и хидрашоковият ефект пръсна бутилката на парчета. Радостта от съвместната ни работа беше голяма.
10. Разменихме местата си. Зад наблюдателната тръба бе колегата ми, а аз направих първи изстрел по системата на завишаване над целта. Куршумът пропадна на около 30 см под бутилката по вертикала. Стрелях с 40 см завишение и 5 см вдясно. Бутилката се пръсна. Стрелях още веднъж по другата бутилка, като използвах същите корекции. Отново уцелих.
11. Преминахме на дистанция 470 метра. Там ни чакаха тубички от 5 литра. За да е по-ефектно, бяхме оцветили водата с червена боя. Трябваха ни по 3 опита, докато уцелим целта. Силните пориви на вятъра отклоняваха куршумите с по 40 сантиметра на тази дистанция. Скоро и петте туби бяха пръснати.
12. Почти не вярвах, че ще успея да поразя 10-литровата туба на 630 метра. Направих поне 10 безуспешни, но приближаващи се опита. Силният вятър се подиграваше с мен. Между два порива дръпнах спусъка. Тъй като стрелях по метода на компенсиране чрез завишаване, тубата почти се скриваше в долния край на скалата. 24-кратното варио ми позволи да видя ефектната експлозия, с която се пръсна тубата от 10 литра. Куршумът пътува до нея повече от 1 секунда.
С това тренировката ни завърши.
Изводите, които си направих, бяха, че и двата метода вършат работа и че работата в екип е доста по-резултатна и приятна.

Роберт Атанасов