Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Ужасният „Драгунов”

Най-мощното леко стрелково оръжие на света е „Драгунов”.
Най-точният снайпер е „Драгунов”.
Най-добрата бойна оптика е тази на „Драгунов”.
С „Драгунов” на един километър може да се уцели капачка от буркан.

Мога цял ден да ви засипвам с лъжи от този род и съм сигурен, че повечето от вас ще си мислят, че не се шегувам. Каква е истината за СВД (самозарядна винтовка на „Драгунов”)? С каква цел е създадена и защо легендите за свръхкачествата й и до днес предизвикват дискусии сред стрелците от цял свят? И най-важният въпрос – подходяща ли е карабината СВД за лов?
Нека върнем лентата в не толкова далечните времена на Студената война и регионалните конфликти. Варшавският договор отчаяно се нуждае от прецизно полуавтоматично леко стрелково оръжие. Решението е лесно и оригинално. На базата на механизма на „Калашников” се модифицира затвор с по-дълъг ход, пригоден за диаметъра на гилзата 7.62х54R – стария винтовъчен боеприпас от болтовата карабина „Мосин–Наган”. Разбира се, има и други малки разлики, но те не са обект на нашите тестове.
Често получавам запитвания от читатели за това дали с „Драгунов” или ловния му вариант „Тигър” може да се ловува. Да, възможно е. Възможно е да използвате и трактор като такси, но не това ще ви върши най-добра работа в случая. Защо?
Оръжието е дълго. Предпазителят е шумен и това Ви издава. Вкарването на патрон в цевта е още по-шумен процес и това Ви издава още повече. Монтажът на оптическия прицел е прекалено висок и това води след себе си възможната грешка от кантиране (накланяне на прицела и изместване на попаденията в обратна посока). Цевта се нагрява бързо и в комбинация с допуските, характерни за патронника на това оръжие, резултатите за прецизност са неприемливи.
Самите тестове извършихме от пиедистал за бенчрест и задна подпорна торбичка с пясък. Оръжието бе стабилизирано добре и спусъкът от 1250 грама не създаваше проблем за относително плавно освобождаване на ударника.
Използваната оптика бе една от най-добрите в тактическия клас – „Smidt&Bender PM – II” 4-16х50.
Въпреки това картинката от стрелбата с 3 вида боеприпаси не бе най-доброто, което може да се желае. Човешката грешка бе сведена до минимум, но и това не помогна. Първата стрелба с руските снайперови патрони бе най-отчайваща. Групата от 5 изстрела зае около 16 сантиметра на дистанция от 100 метра. При стрелба с патроните „Lapua” петте изстрела се побраха в 12 сантиметра. Най-добре се представиха българските снайперови патрони, които успяха да се вместят в 9 см с един флайър или без него 4 куршума в 5 сантиметра група на 100 метра.
Когато споделих с моя приятел Владо Великов наблюденията си, той отвърна: „Виждал съм и по-добри попадения с „Драгунов”. Контрирах го: „Но си виждал и доста по-лоши.” Той се съгласи.
За съжаление оръжието показа и друг съществен недостатък. При изстреляните около 60 патрона от различни производители се получиха 7 засечки при подаване. Лекият изрязан приклад е удобен за стрелба от опора, но нарушеният баланс на оръжието не позволява лесно повеждане на подвижна цел. Това е и една от най-важните характеристики на ловното оръжие - да е прикладисто, каквото СВД не е.
В заключение мога да кажа, че СВД, както и цивилният му вариант „Тигър”, който също съм тествал неколкократно, но при по-неблагоприятни условия, не отговарят на представата и изискванията ми за удобство, прецизност и безотказност, необходими за ловни цели.