Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Комплектоване на оръжието

Аксесоари – нужни и ненужни

В практиката си на стрелец и ловец съм срещал уникални произведения на оръжейното дело и инженерни решения. Някои са ме възхищавали с идеите си, други обаче са ме възмущавали с технически нелепости. Не всеки може да е познавач в детайли на механиката на оръжието си, но някои “подобрения” направо събуждат смях и съжаление у мене. Много често съм срещал хубаво оръжие със скоба за прикрепяне на фенер директно на цевта. Цевта обаче има свойството да вибрира, когато куршумът преминава през нея. Ако се сложи какъвто и да е баласт и прекъсне вибрацията на дадено място, карабината променя начина си на стрелба. Можем да направим сравнение с градинския маркуч. Когато пуснем вода по него той започва да се мята. Но когато го подпрем на дадено място, той променя посоката си. По същия начин и цевта, когато за нея е закачен директно ремък или скоба или пък е облегната на някакъв предмет при стрелба, променя вибрациите си и съответно попадението на изстреляния куршум. После се чудим защо един елементарен изстрел, който сме правили стотици пъти, не се получава. Човекът, който е сложил скобата, не е виновен, че не знае, но този, който го е посъветвал, е пълен аматьор. А се предполага, че е някой оръжейник. Ако се налага да ползвате осветление, то може да се монтира на полуложата или върху оптиката. Когато става дума за ловни пушки, били те полуавтоматични, едноцевни или двуцевки, вибрациите на цевите им не са от голямо значение, защото пръскат сачмен сноп на голяма повърхност и не е фатално.
Виждал съм и страхотни инженерни решения. Невинаги практични, колкото уникални в своята изработка. Например наскоро видях една трицевна дрилинг пушка, изработена във Ферлах (Австрия), която изглеждаше като произведение на изкуството. Ферлах е градът на оръжейниците, които правят уникати с дълбоки гравюри, инкрустирани камъни и украшения от злато, сребро и платина. Всичко е направено с финес. Идеята не е просто да се вземат парите на клиента, а те са наистина много. А да му продадат един шедьовър. Майсторите от Ферлах са художници, които рисуват върху оръжието, но и прилагат интересни инженерни решения. Този дрилинг (снимка № 3) освен че е украсен с дълбока гравюра е направен с два спусъка. С първия спусък стреляш със средната от трите цеви, а със задния съответно дясната и след това лявата. (Те бяха калибър 8 на 57 JRF. Това е стар германски калибър, който някои смятат за морално остарял. Но той е прекрасен калибър за лов в Европа, особено за гонки на диви прасета. Защото носи сравнително тежък куршум с умерена скорост – ключовият фактор за успех при такъв лов.) С двата спусъка дрилингът може да изстреля много бързо три патрона. А с двата независими механизми на средната и двете странични цеви оръжието няма засечка. Ако единият механизъм случайно засече, да може да се стреля веднага с другата цев. Това дава сигурност на ловеца и за добиването на трофея, и за неговата лична безопасност при нападение от ранено животно.
Виждал съм и други интересни решения, например квадрилинг – пушка с 4 цеви. Тя не е 12-и калибър, защото това би я направило прекалено обемна и ще изглежда тромаво. Калибърът е 20-и, достатъчно адекватен за добиване на европейския пернат и космат дивеч. Този квадрилинг е изработен от италианска фирма.
Наскоро видях револвер с приклад на пушка, дълга цев и възможност за поставяне на оптика. Оръжието изглеждаше компактно, естетично, въпреки че не беше украсено с гравюри. Собственикът му наистина получи една уникална вещ – пушка револвер. Среща се такова нещо в оръжейната история, но не е масова продукция. Този екземпляр позволяваше да му се маха приклада и пак да се превръща в револвер.
В някои оръжия не се набляга толкова на оригиналното инженерно решение, колкото на гравюрите. Възхищавам им се, но за мен украсата на оръжието не е приоритет, а работните му качества. Някои допълния, измислени от собствениците на оръжията или от производителя, ги правят по-мнофункционални. Чрез допълненията можеш да изпиташ гъдела да си купиш едно нещо, а то да се превръща и в нещо друго. Например трансформацията на пистолета Глог, най-масово произвежданото оръжие след автомат Калашников. Собственикът на фирмата Гастон Глог отдавна е направил много пари, но продължава да развива това утвърдено оръжие. При него има възможност да се интегрират нови елементи. Парадоксално, но вторичните инвестиции многократно надхвърлят стойността на първоначалния обект – пистолета, който сте си купили. Например, може да се сложи лазерен прицел на мястото на възвръщателната пружина, да се монтира фенер на полуложата, а също заглушители, гилзоуловители (за спец частите), както и приклад, който да стане оръжието по-устойчиво. Продава се и резервен пълнител с адаптор, който се свързва с рамката на пистолета и се превръща в допълнителна дръжка като при автоматите. Това дава допълнителна възможност за стабилизиране на оръжието, а и за бързо презареждане, когато патроните в основния пълнител свършат. Този Глог не е най-любимото ми оръжие, но е изключително оригинално и удобно. Доказало е своите качества, защото хората продължават да си го купуват. Явно и една ширпотреба може да е интересна за колекционерите и любителите на оръжия.
Любопитни са и оръжията, съчетаващи в себе си няколко калибъра. Правят ги майстори от Австрия, Франция, Германия и Англия. Виждал съм трицевна пушка с три различни калибъра – единият е гладкоцевен, вторият е голям нарезен, а третият е малък нарезен калибър. Има също екземпляри с два ловни и един нарезен калибър.Те са профилирани за отделен тип клиенти. Например ловува пернат дивеч, но в района има и лисици. Тогава използва многофукционалното си оръжие. Други пък ловуват основно едър дивеч и ползват нарезните калибри. Но когато им се изпречи заяк, лисица или бекас, тогава пускат в действие ловната цев.
Има инженерни решения, които подпомагат ловеца, но има и други, които направо му пречат – независимо че придават впечатляващ страховит вид на оръжието. Те се оказват доста непрактични и развалят стрелбата и баланса на оръжието. Затова към аксесоарите трябва да се подхожда премерено.

РОБЕРТ АТАНАСОВ