Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Патроните на Hornady

Температурата на въздуха - 20 градуса по Целзий. Тихо и спокойно. Сутринта в 10:00 часа условията за провеждане на тестове бяха идеални.

В днешния ден исках да тествам боеприпаси от новия внос на компанията „Хорнъди”. Разполагах с две оръжия в различен клас - самозарядна карабина „Хеклeр и Кох” в калибър .223 Rem. и болтова карабина „Блазер” в кал .243 Win. Избрах полуавтоматичната карабина тип „AR-15”, защото това е едно от най-предпочитаните щурмови оръжия в армията и полицията на САЩ. Оригиналният модел е създаден от фирмата „Колт”. Първата версия е известна с индикацията „М-16”. На практика това е оръжието, което се противопоставя като масово срещу „Калашник” в различни конфликти. „AR-15” е модифицираната версия на „М-16”.
Ако започнем един лек преглед на оръжието от приклада към цевта, ето какво ще забележим. Прикладът е телескопичен и може да се скъсява. Има ергономична горна „буза” за по-удобно прикладване. Пистолетната ръкохватка е с неприплъзваща накатка, улесняваща стрелбата от хълбок. В горната част на цевната кутия, както и по предната част на ложата има „Пикатини” релси, по които могат да се закачат тактически прожектори, бързомери, уреди за нощно виждане, оптически мерници, лазерни целеуказатели и други устройства в зависимост от конкретната необходимост. Цевта е масивна и завършва с муфа и резба, на която лесно може да се прикрепи противооткатен компенсатор.
В цялостната си визия самозарядната карабина изглежда къса. Стъпката на нарезите на цевта е предвидена да стреля с по-тежки куршуми в калибър .223 Rem.
Тук вече се намесиха и „Хорнъди”. В склада имаше два модела боеприпаси. По-лекият куршум от 3.56 г е с полимерен връх, молибденово покритие, което намалява триенето в цевта, и развива скорост 988 м/с (според производителя).
Макар и перфектен за лов на средно големи хищници, при направените тестове този патрон показа средни резултати по отношение на прецизност. Групата от 5 изстрела се разпростря под две ъглови минути (50 мм, измерени по периферията на дистанция от 100 метра). Това е напълно достатъчно за ловно приложение, но по отношение на прецизност не е най-доброто, което може да се постигне, пък било то и от полуавтоматично оръжие с тежък спусък. Искам да поясня, че тези тестове показват сходимостта на боеприпасите към специфичното оръжие, с което сме провели теста, а не тенденция. Вероятно в друга карабина с по-дълга стъпка на нарезите този куршум би направил доста по-добра група. Другият е мачов боеприпас в калибър .223 Rem., снареден с тежък 4.86 грама куршум с дупка на върха и стеснение в задната част – BTHP.
Декларираната начална скорост е 850 м/сек. За сметка на това балистичният коефициент е значително по-висок и пропадането на куршума е относително малко.
След първоначалната груба настройка проведохме стрелба на дистанция 100 метра. Независимо че спусъкът се оказа доста тежък – 3860 грама, стрелбата бе приятна и точна. От първите изстрели установих, че този боеприпас пасна доста по-добре на оръжието „H&K” мод. „MR 223”. Помолих своя колега, оръжейника на ВИП комплекса – Митко, да пусне няколко изстрела и да изкаже мнение. След като стреля веднъж, за да усети оръжието, Митко направи серия от 4 попадения, които едва ли се нуждаят от коментар. Четирите куршума се побраха в 1.5 сантиметра или 0.944 см от център до център. Такава стрелба е пожелателна и за най-прецизните болтови карабини. Това показва, че оръжието е с отличен потенциал и след малко тюнинг на спусъка е в състояние да покаже чудеса.
Репутацията на цевите и механиката на фирмата „H&K” не е случайна и този техен продукт го доказа за пореден път. Финишът на детайлите е перфектен и стилен. По идея на Митко проверихме дали върха на патрона не се наранява при автоматично подаване от пълнителя. Оказа се, че и там работата е свършена по германски прецизно и няма наранявания. Разбира се, за отличната стрелба значение имаха и качествените боеприпаси, снаредени от „Hornady”, както и добрата форма на стрелеца.
При тестовете на следващия калибър, .243 Win., имахме на разположение също два вида боеприпаси. По-тежкият е 4.86 грама, с кухина на върха. Той развива скорост от 1036 м/с при излизане от цевта. Ако това Ви се струва бързо, какво бихте казали за по-лекия, 3.76 грамов куршум V-Max Molly, който изригва с 1143 м/с. Отгоре на всичко, движейки се със свръхбърза скорост, той успя да направи сериозна заявка за прецизност по отношение на групираността. С обикновена ловна оптика и къса цев пет изстрела се групираха без особено усилие в 2,7 см по периферията или 2,08 см от център до център (около две трети от ъгловата минута).
Като цяло тестовете с патроните „Хорнъди” ме оставиха с усещането, че големия избор на калибри и видове куршуми, както и прецизното им фабрично снаредяване, дават възможност на българските ловци да направят своя избор и да усетят „вкуса” на своите любими оръжия.

От Роберт АТАНАСОВ