Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Най-невероятните изстрели на ловците

Това е много обширна и лаладжийска тема. Но ще се придържам към документалистиката, доколкото това е възможно за ловец. Когато нещата стигнат до преразказ винаги се добавят 200-300 м към дистанциите, килограми към повалените животни. Това е патент на ловците. Човек се пита докъде се простира реалността и къде започват фантасмагориите. Ще започна с епизод от книга, чийто автор описваше невероятен изстрел. Отвличат семейството на бивш военен от специалните части и го заставят него, добрия, да свърши една лоша работа – да убие човек на “скромното” разстояние 2 км и 950 м. Изстрелът трябва да се произведе от прозореца на хотелска стая по човек, който лети с парашут, теглен от моторница. При първия завой стрелецът не успява да прихване целта. Чак когато целта се отдалечава натиска спусъка и вижда как с първия куршум не уцелва, но с втория убива жертвата и тя увисва във въздуха. Трябва да поясня, че щом става дума за море, налице е силен страничен вятър. Дори лек ветрец 2-4 м в секунда на разстояние 500 м отнася куршума с около 60 см. Това означава, че категорично пропускаш целта. А на 3000 м отнасянето е 10-12 метра при съвсем слаб вятър, който едва се усеща като полъх по кожата на лицето. Какво остава, ако има силни морски течения. Човекът стреля във въздуха, което означава липса на база за сравнение при попадение на двата куршума – няма как да се прецени грешката. При тази огромна дистанция куршумът се отнася 12 м встрани от целта и получава 111 м спад. Нещата стават още по-непредвидими, защото целта се движи. За какво попадение изобщо може да се говори!? Героят на книгата поваля жертвата си с класическия калибър .308, което си е чисто недоразумение. Порази ме невежеството на автора и започнах да си правя сметки кое е най-далечното разстояние, от което може да се направи прецизен изстрел. Така започнах да събирам истории за невероятни изстрели. Много често разказвачите нямаха реална представа за разстоянието, от което е стреляно. Питам например: “Какво за тебе е 500 м?” А той ми сочи отдалечено дърво. Тогава вдигам лазерния далекомер, който ми показва, че разстоянието до въпросното дърво е само 250 м. Други хора пък се заблуждават, защото мерят разстоянието в крачки. При равен терен една мъжка крачка отговаря средно на 0,7 м. Тогава 400 крачки са 280 м, а не 400 м, както твърдят някои ловджии. Лаладжийството е странно в епохата на новите технологии, когато разполагаме с лазерни далекомери, с уреди анемометри за скоростта на вятъра, с балистични калкулатори, които могат да се поберат в часовник, с компютърни програми, които може да се инсталират в лаптопа.
Свидетел съм на много случаи, в които мои клиенти са правили страхотни изстрели по време на лов, а също на впечатляващи тренировъчни стрелби. Гледал съм и заснети на видео прецизни изстрели от голяма дистанция. Някои казват, че те са случайност. Но когато се прицелиш в нещо и го уцелиш, не е случайност. Случайност е да се целиш в едно, а да уцелиш друго нещо.
Започвам с перфектен изстрел от нескромната дистанция 500 м. На някои хора им се струва, че 500 м са нищо. Но от тази дистанция голямо диво прасе изглежда като точка. Когато сканирам отсрещния хълм с невъоръжено око често пропускам да забележа голямо животно. Защото окраската на животното се слива с околната среда. Повечето професионални ловци не гарантират качеството на трофея на по-голямо от 200 м разстояние, дори когато оглеждат с бинокъл. За цел, отдалечена над 250 м, е необходим бинокъл със 6-8-кратно увеличение, особено ако не се движи само за да бъде забелязано животното.
Преди време с мой приятел правихме тестове на стрелба от голяма дистанция – 500 м. Прострелвахме специфична спортна карабина. Решихме да я приложим и на лов. Открихме група прасета на голямо разстояние. По вторични белези определихме, че едното прасе е млад глиган. Моят приятел порази целта с първия изстрел от 495 м. Животното остана да лежи на място. Интересна бе реакцията на останалите прасета. Те се разбягаха леко смутени, защото видяха какво става с едно от тях. Но после се върнаха, защото изстрелът не се чу силно при тях. Там бе изсипана царевица. Това ги бе привлякло. Последва втори изстрел по малко прасе (приплод). То бе застанало фронтално и реално мишената не бе по-голяма от 15 на 15 см. Ловецът успя да порази прасето в средата.
Хубав изстрел за ловно приложение се смята, когато е произведен от 300 м. От значение са и условията. Едно е да си подпрян на двунога или на маса, друго е да стреляш от ръка. При един лов на издебване, кагото вече бяхме капнали от умора, катерейки силнонабразден планински терен, а ръцете и краката ни трепереха и бяхме задъхани, се натъкнахме на муфлони. Те обикновено се отглеждат в заградени площи. Но в този случай бяха абсолютно диви животни, пръснати из планината, добре прикриващи се и оцеляващи сред вълците в Родопите. Ловецът, който придружавах, ме помоли да стрелям в случай че той пропусне целта или само рани муфлона, който си е избрал за отстрел. Уточнихме животното, по което ще се целим. Когато той стреля, видях как муфлонът леко залитна. Стрелях и аз. Животното тръгна надолу, което беше явен признак, че е уцелено. Докато останалите тръгнаха напред. Но в следващия момент видях да куца друго животно и разбрах, че е наранено. Без да чакам повторна команда презаредих карабината и стрелях по второто животно. То падна на място. Така се случи, че след първия самостоятелен изстрел на колегата ми вторият и третият му съвпадна с моите изстрели. Намерихме единия муфлон и аз попитах: “А първото животно къде отиде?” “Какво първо животно? Аз само по това съм стрелял!”, учуди се той. Оказа се, че първото животно е било грешка от моя страна. Явно не сме се разбрали за целта при тая дистанция от 315 м. Казахме на горските, че има уцелено и второ животно. Те също бяха изумени, защото изобщо не бяха отчели моите два изстрела, които бяха се слели с изстрелите на колегата. В крайна сметка открихме и втория повален муфлон.
Като кулминация на успешните далечни изстрели трябва да призная постижението на друг мой приятел, който е много скромен и не би желал да се афишира името му. Бяхме на лов за сръндак в Родопите. Той носеше тежка карабина .338 Магнум, която е тактически снайпер, а не ловно оръжие. Стреля по сръндака пет пъти без да го порази и успя на шестия път при силен страничен вятър. Заради голямата дистанция 580 м животното не се плашеше от изстрелите, защото не ги чуваше ясно. От силния страничен вятър куршумът се отнасяше по хоризонтала, независимо че калибърът му бе тежък. Същият ловец направи перфектен изстрел и от 840 м. Прасе си пасеше спокойно на поляна далече-далече от него. С първия изстрел той уцели животното в кръста, при което пречупи гръбнака му и задницата се свлече. Вторият изстрел проби врата на прасето. Имам този изстрел, записан на видео (за тези, които не вярват) и съм го излъчвал в едно от моите телевизионни предавания.
От собствения си опит помня поразяване на 10-литрова туба на 960 м. При това не със специално оръжие и с подходящ калибър, а с един от най-разпространените .308, с 50-сантиметрова цев (сравнително късо оръжие) и с оптика, която не бе коригирана с тумблери, а просто вдигах над целта, стрелях и я поразих. Тази дистанция беше голяма хапка за оръжието, което използвах. Но ентусиазъм не ми липсваше. Използвах двунога, за да се закрепи по-добре ловната ми карабина и да няма вибрации. Такъв изстрел не може да се направи от ръка. Като видях къде точно в скалите удари първия куршум, вдигнах оръжието нагоре и поразих бутилката. Това също съм го излъчвал в предаване.
Не мога да пропусна и опита на човек с псевдонима Снайпи (галено от снайперист), който се хвалеше в интернет, че е отстрелял сокол на 360 м, лисица – на 400 м и т.н. Един от рекламодателите в списание „Български Ловецъ” обеща кашон с уиски и кашон ядки за Снайпи, ако докаже уменията си. Хванаха се на бас, а сп. “Български Ловецъ” бе арбитър. Снайпи дойде на срещата и порази мишените. После щедро сподели уискито и ядките със загубилия баса и свидетелите на демонстрацията.