Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Да се поглезим! От полимерен към орехов приклад

Много пъти съм дискутирал било с приятели, било с по-широк кръг аудитория предимствата и недостатъците на полимерните или дървените приклади за ловно оръжие. Винаги съм признавал безспорните предимства на новите технологии в лицето на полимери, фибростъкло и други композити пред класическите дървени приклади.

Полимерът е много здрав, износо- и удароустойчив. Производството му е по-евтино и може да се постигне всякаква форма и цвят. На високи и ниски температури реагира по-добре. Позволява в него да се интегрират допълнителни приставки (шини), които да се накичат с прожектори, лазерни целеуказатели, топлинни търсачи и какво ли още не.
Да, но! Допирът до дървото и миризмата на импрегнанта, носеща се от него, дава на ловеца онова особено усещане за топлина, напомнящо кожата на красива, поддържана жена. Не всичко може и трябва да бъде подчинено на практичността и логиката. Ловът и колекционерството на оръжие е слабост и отдадените на тази страст хора й се подчиняват.
От практична гледна точка дървеният приклад, създаден по поръчка, освен обаянието си, притежава едно качество, което при синтетичния приклад може да е само плод на съвпадение. Това е ергономичността и пълното напасване към особеностите на физиката на собственика му.
Реших да жертвам полимерния приклад на своята карабина „Блазер R-93” модел „Офроуд” и да се сдобия с орехов такъв, като използвам елементите от стария. Обмислях този проект още от 2001 година. На два пъти за малко да го осъществя, но не се решавах. Харесвам системата R-93, но искам отвън дървото да е цяло. Най-близо до идеята ми за естетика е вариантът „Аташе”, но и там видимата част на цевната кутия загрозява общата визия. При едно от посещенията му в България се запознах с един от търговските мениджъри на фирмата „Блазер”, г-н Франк Зенгерле, и му споделих идеята си - цевна кутия на модел „Офроуд” да се интегрира в изцяло дървен приклад. Около година по-късно се появи прототип, наречен „Съксес” (в превод „успех”). Вероятно това беше просто съвпадение и от фирмата са имали идеята преди да говоря с г-н Зенгерле, но така или иначе този модел не беше това, което търсех. Пистолетната ръкохватка имаше дупка за палеца, което правеше много удобна стрелбата, но при опит да се достигне предпазителя, трябваше да се променя захвата. Това забавя стрелеца и при взвеждане, и при освобождаване на бойната пружина с помощта на предпазителя.
Реших да създам приклад за любимата си система оръжие без компромис. За целта се доверих на оръжейния майстор Любомир Анатков от София.
Истинските майстори знаят как да направят от приклада не само произведение на изкуството, но и наистина удобна вещ. Оръжейният майстор е този, който материализира идеите Ви. Ако го оставите той да Ви предложи финалните щрихи няма да сбъркате, но ако искате Вие да сте бащата на новия приклад, то е време да напънете фантазията си. Крайният резултат ще е отражение на чувството Ви за естетика и оригиналност. Когато накрая погледнете готовия продукт и той изглежда поне толкова добре, колкото сте си го представяли, удовлетворението е голямо. В моя случай финалните щрихи накараха новата ми пушка да сияе в пълния си блясък.
Аз не съм почитател на дълбоката гравюра по металните детайли, нито на прекалено наситените дърворезби. Основен фактор, който да задоволи чувството ми за естетика, е качествената дървесина и изчистената, практична накатка по ложата и пистолетната ръкохватка. В случая 9-то ниво орех по скалата на немските ценители. Това е орехова дървесина, взета от коренището. Възможността или по-скоро късметът да се добере човек до такава заготовка са сведени до минимум.
Докато се обработваше приклада, всеки ден ходих до работилницата на оръжейника Любомир Анатков. Първо от предложените парчета дърво избрах това, което смятах, че най-добре отговаря на вкуса ми. После наблюдавах как то се превърна в заготовка. За да се избегнат слабите места и да се подбере посоката на жилките, се изискват не само знания и много опит, но и да почувстваш дървото.
Положихме цевната кутия, която извадих от полимерния приклад на „Блазер Офроуд R-93”. Тя влизаше много по-плътно, отколкото в полимерния.
Поставихме и стоманен холдър с капаче за 3 патрона в долната част на приклада. Чак сега започна грубото отстраняване на излишното дърво. Сдобих се с бързо свалящи се антапки (суивълчета) за ремъка. С помощта на един бутон лесно и бързо ремъкът може да бъде свален. Удобството при тях е, че когато си на пусия или стреляш от статив, ремък не ти е нужен. Вграденият в приклада холдър за съхраняване на патрони от своя страна е нещо като неприкосновен запас за оцеляване.
Интересно реших и дъното на пистолетната ръкохватка. В капачката вместо пластмасово или метално капаче с гравюри поставихме дървено, което определено се вписва великолепно.
Любо Анатков призна, че е срещнал няколко подводни камъни при изготвянето на приклада. Първо е трябвало „на тъмно” да уцели отвора от приклада към цевната кутия. После е трябвало да преправи опорния детайл, към който се закрепва предната част на цевната кутия. Взимането на мерките на стрелеца и правилното им прилагане е ключов елемент към успешния проект.
От голямо значение е дали оръжието ще бъде използвано с механични мерни прибори или с оптически прицел. При оптическия прицел височината на приклада е по-голяма, за да може главата на стрелеца естествено да се позиционира спрямо оптиката. От друга страна с такъв приклад е много неудобно да се стреля на механични мерници. Налага се да притискаш бузата си твърде силно към приклада. При повечето поръчкови приклади се дава лек офсет (изместване). За дясно стрелящите е вдясно. Така оръжието естествено се насочва с лекота.
Долният край на затилъкът по вертикалната ос също се измества леко надясно, за да влиза в ямката на рамото, а не да подпира в гърдите.
Крайният резултат надмина очакванията. Не без значение е и цената, срещу която се сдобих с това бижу. Без да навлизам в подробности, ще направя само бърза аритметика, че подобен приклад, поръчан в „Блазер” би се вързал между осем и десет пъти по-скъпо.
Уважаеми читатели, разберете ме, нямаше как да не ви се похваля!

От Роберт Атанасов