Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Зимната екипировка на българския ловец

Няма да забрявя първите си години на ловец, когато обличахме кой с каквото може. Късметлии бяха тези, които се добираха до военни униформи на тогавашните специални части. Обличахме вълнени клинове, плетени на ръка, слагахме найлони в обувките, за да противодействаме на големия студ по време на лов през зимата. Сега тези дрехи ми изглеждат, меко казано, смешни, неудобни, некомфортни. Те пропускаха вода, краката се запарваха в найлоните. Беше грозна картинка – винаги мокри и премръзнали.

Някои материи от едно време са запазили ефективността си – това са вълнените чорапи и пуловери. Но пък са по-тежки и груби от днешните полари. Така наречената материя флийз е значително по-лека, но има качествата на вълната. Както вълната, така и поларът има структура с много кухини и задържа въздух в себе си. А въздухът е един от най-добрите изолатори. Така че всяка материя, задържаща въздух, предлага отлична изолация. Дори когато са мокри, вълната и поларът запазват качествата си и топлят.
Да си призная, вече не нося вълнени чорапи. Чифт многопластови чорапи са много по-леки, дават комфорт на движенията, не се смъкват и не се събират в предната част на обувките, не протъркват краката, топлят, като същевременно не позволяват на краката да се изпотяват. Когато ние, ловците, правим преходи, тялото неминуемо отделя пот. Ако носим памучно бельо, то ще задържа потта до тялото. Ето защо препоръчвам бельо от модерните синтетични материи с кухи влакна, които отвеждат потта към следващия слой дрехи от полар или вълна. Якето трябва да е с горетексова или друг вид мембрана, която извежда влагата еднопосочно навън. Новите мембрани, които масово се използват при направата на ловно облекло, пропускат навън молекулата на потта, която е 16000 пъти по-малка от водната капка. Но затова пък водната капка не може да проникне отвън навътре. Потта се извежда под действието на налягането, предизвикано от разликата в температурите на тялото и на външната среда. Новите материи трудно могат да се скъсат от тръните, а също и успешно спират вятъра. Един уважаван от мен ловец- Иван Недков, навремето ме посъветва да не обличам якето, докато стигна до пусията, и да ми е малко хладно, докато вървя. В практиката оцених добрия му съвет. Когато имаме преход до пусията или до мястото, където сме оставили джиповете, е добре да свалим якето, дори и да ни е малко хладно. Защото с движението ще вдигнем градуса. Ако сме ходили с якето и спрем на пусията, ще започнем веднага да усещаме студа. Но ако се облечем на самата пусия, веднага ще се почувстваме комфортно.
Обувките също трябва да са снабдени със специална мембрана. Колкото е по-висок класа на обувките, толкова по-добре те осигуряват потоотделяне и не пропускат вода отвън. Все още вълнените и поларните шапки вършат работа. Но най-добре е шапката да е снабдена с мембрана. През зимата трябва да има и наушници, особено за ветровито време. Защото температурата навън може да е 0 градуса по Целзий, но заради силния вятър ще я усещаме като минус 10.
Ръкавиците трябва да позволяват свобода на движенията на пръстите и сензитивност, за да усещаме детайлите. С груби ръкавици ловецът нито може да усети спусъка, нито да презареди оръжието, нито пък има достъп до многото джажи, които носи – нож, въженце, радиостанция, GPS...
Столчето също е елемент от зимната екипировка за лов. Един старец единствен в дружинката си носеше трикрако столче. Като го видях, си казах: “Защо ми е столче. Аз съм млад. Мога да стоя с часове на пусията.” Но старецът се оказа прав. Аз мога стоя и с дни на пусията, но ще мърдам и така ще издам местоположението си на животното. Докато на столче или на парче микропореста гума ще бъда неподвижен, ще стоя отпуснат, ще релаксирам, докато изчаквам дивеча, ще се концентрирам върху обстановката, а не върху собствения си комфорт. Когато си осигуриш предварително комфорта, ловът ще бъде много по-резултатен.
Цялото оборудване, което носи ловецът, ще му пречи, ако стои по джобовете му. Ето защо е добре да носи малка раница, тип еднодневка, в която да сложи обяда си, манерка с вода, фенерче, компас или GPS, салфетки, въже, с което да върже например заблуденото куче на колега или да изтегли поваления дивеч. Ако участва в изграждането на чакало, може да носи сгъваем трион или малка брадвичка. В раничката стои и якето, докато се придвижва до пусията, както и някой чифт резервни чорапи и разбирасе кутия с патрони. Дори сгъваемото столче може да влезе в раничката.

РОБЕРТ АТАНАСОВ