Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Експресите

През 1952 година големият оръжеен експерт и колекционер Елмър Кейт казва: „Взискателността на няколко поколения велики ловци е дало такова отражение върху английските производители на оръжие, че и до днес то е поставено само на абсолютния връх на класацията за оръжия за опасен дивеч.”

През 1900 г. в Англия има буквално хиляди оръжейни работилници и фирми, определящи себе си като такива.
От една страна са Birmingham Small Arms (BSA), W.W.Greener, „Vickers Webley&Scott”, притежаващи големи фабрики в Бирмингам. Тяхната продукция се измерва в хиляди единици оръжия. Другата крайност са търговци, ковачи, малки дюкянчета, поръчващи оръжия от Бирмингам с тяхното име и лого на цевите и цевната кутия. И днес е възможно да се намери добре балансирано оръжие, с идеални цеви и отличен механизъм, носещо името на някой си забравен във времето тенекеджия Туикенхам.
Съществували са и малки работилнички, в които занаятът и уменията са се предавали от баща на син. Техните оръжия и до днес впечатляват с финес и конструктивни иновации. Такива са Уийлям Рочестър Пейп от Нюкесъл, Джордж Костър от Глазгоу, Джеймс Ърскин и Нютън Стюарт.
По времето на Голямата депресия между двете световни войни много от фирмите не успяват да се преборят финансово и фалират или биват продадени на други собственици. Сред тях са „Lancaster”, „Churchill”, „Atkin”, „Lang”, „Grant”, „Jeffery”, „Woodward”, „Watson Brothers”.
В края на деветдесетте на миналия век (1990 г.) интересът към двуцевните карабини, произведени от английски майстори, се възражда. Много майстори, натрупали опит в оцелелите до този период компании „Холанд и Холанд” и „Пюрдей”, започват самостоятелно да произвеждат качествени оръжия, възкресявайки по-горе споменатите имена от миналия век. Ако спекулираме с един по-общ поглед, повечето от тези отделили се майстори се захващат с производството предимно на гладкоцевни ловни пушки, тъй като нарезното оръжие изисква доста повече прецизна работа и инструментариум. Независимо от това тези майстори биха приели поръчка и за двуцевна карабина, като в случая биха прехвърлили поръчката на конкретен майстор, способен да се справи с отговорната задача да регулира цевите една към друга. Още едно обобщение - такова оръжие би било скъпо, обикновено със система „сайдлок” - а`ла „Холанд и Холанд”, и в никакъв случай това не би бил работещ „експрес”.
В един момент някои от цевните кутии, механизмите и цевите на английските експреси започват да се доставят от Холандия под формата на заготовки. Опитните английски оръжейници ги сглобяват и пускат в продажба.
Производство на „експреси” има и в Испания. Тъй като испанците не са имали възможност да произвеждат цевите, ги купували от Австрия.
Една от операциите, изискваща не само умения и усет, но и голяма доза талант, е напасването на двете цеви една към друга. Макар и да се е изпълнявала от много специалисти, не всеки от тях е бил перфектен. Ето защо оръжия на една и съща фирма имат различна стойност, в зависимост от майстора, който е напасвал цевите.
Защо това е толкова важна операция? Ако имаме едно качествено оръжие, което работи безотказно и като изработка граничи с произведение на изкуството, но в двете цеви има разнобой, то е подходящо само за оръжейната сбирка и за хвалба пред приятели, но не и за лов. Какво означава понятието разнобой? Всяка цев има определено ниво на точност сама за себе си. В повечето случаи то е напълно достатъчно за ловни цели. Почти невъзможно е дори и за най-прецизните експреси попаденията от двете цеви напълно да се покриват. Приемливото ниво на точност е 6 попадения (по 3 от всяка цев) на разстояние от 100 метра да се побират в кръг с диаметър 10 сантиметра. За отлично напасване се смята това, при което попаденията са в рамките на 4-6 сантиметра на 100 метра. За съжаление, някои „експреси” с цена на спортен автомобил имат разсейване или разнобой на цевите 30, 40, дори и 60 сантиметра. Това определено не се вписва в понятието „приемливо”.
Идеята на двуцевните оръжия е следната: ако си пропуснал възможността да убиеш животно с първия изстрел, да поправиш грешката с втория. Когато дойде ред на втората цев, има две възможности - да се стреля по бързо отдалечаващо се животно, което предполага изстрел на голяма дистанция, или да се стреля по нападащо животно и то в малка цел (мозъка). Дори и при животно с едри размери като слона това е доста малка площ. Погледнато фронтално, зоната е с ширина 20-25 сантиметра. При бивола и хипопотама тя е сведена до някакви си десетина сантиметра. Ето защо е необходимо определено ниво на прецизност. Едва ли някой ловец в такъв напрегнат момент ще си спомни, че лявата му цев бие една–две педи вдясно от дясната например.
Името на великите английски майстори остава, но реално отделните детайли - цеви, цевни блокове, дървесина, ударно-спускателни механизми и др., е възможно да са внесени от различни държави. В крайна сметка се счита за производител този, който последен сложи щампата си.
В днешно време някои фирми (не само в сферата на оръжията) също използват цели заводи на други фирми и накрая само си присвояват заслугата на производител.
Ако приемем, че Англия е рожденото място на двуцевните карабини, то континентална Европа е техният дом. Освен за едри африкански животни, „експресите” (или като се наричат още щуцерите) се използват и за лов на всякакъв космат дивеч - елени, лосове, мечки, муфлони и най-вече за лов на диви свине. Както се досещате сигурно, за този дивеч не са необходими супертежките и бавни проектили, използвани при слонове, носорози и хипопотами.
Континентална Европа бързо оценява предимството на щуцерите пред болтовите карабини, особено при лов чрез гонка. Започва производството на голяма гама, включително и на различни калибри за всяка цев. Като най-използвани се оформят боеприпасите с ранд (уширение на дъното на гилзата - периферия). Налагат се калибрите 7х57R, 8х57JSR, 9.3х74R, а по-късно и 7х65R. Въпреки че тези оръжия са предвидени предимно за Европа, тяхната масовост дава добра платформа за създаването и на „експреси” в по-големи калибри. Разбира се, създаването на щуцер е по-сложно от направата на ловна гладкоцевна пушка, а изработването на „експрес” в тежък калибър е много по-трудна работа от изграждането на такъв в лек.
Само малка част от европейските оръжейни производители си позволяват да изработват истински тежки „експреси” за опасен дивеч. Страните производители на такива оръжия са Германия, Австрия, Белгия, Франция, Испания и Италия. За кои от тях си заслужава да мечтаете и какви предимства и недостатъци имат отделните модели, ще разберете следващия път.

От Роберт АТАНАСОВ