Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Оръжия за опасен дивеч

Под сянката на чадъровидната акация, седнал на един дънер, професионалният ловец наблюдаваше дали хипопотама ще се покаже. Малкото езеро бе застинало в тихо очакване.
„Експресът”, произведен от „Ригби” преди повече от 50 години, лежеше напряко върху краката на Фувио. Пръстите му лежаха върху избледнялата от употреба оксидация на цевите и леко поглаждаха палеца на ключалката. Личеше си, че професионалният ловец от италиански произход цени оръжието, и за него то има и сантиментална стойност.
Любопитството ми надделя и шепнешком подех разговор:
- Фувио, откога имаш това „Ригби?”
Лицето му се озари с усмивка, сякаш го питах за децата му, и той отвърна:
- О, този „експрес” принадлежеше на баща ми. Завеща ми го преди да почине и сега аз ловувам с него.
Направи ми впечатление, че макар и поизносено, оръжието бе в отлична кондиция, затова се поинтересувах каква е цената му.
- Вероятно лесно мога да му взема 40-50 хиляди долара, но да ти кажа честно, и сто хилядарки да ми дават, не бих го продал. С него сме ловували доста, а и няколко пъти животът ми е бил на кантар. Без това „Ригби” в калибър .500 NE, едва ли щяхме да си говорим с теб сега.
И тогава Фувио ми разказа някои от своите приключения, а няколко дена по-късно сам се убедих в качествата на оръжието и калибъра му. Не искам да навлизам в подробности за това сега, защото темата сега е техническа. С тази интродукция искам само да покажа отношението на един ловец към оръжието му. През последните 6 години съм ловувал в над 12 сафарита в Африка и съм се запознал с много професионални ловци, но малцина от тях притежаваха двуцевни ловни карабини, наричани още „щуцер” (от немски) или „експрес” (от английски).
Както споменах в предишния брой, в началото, когато се появяват първите двуцевни ловни карабини, те са използвали черен димен барут. Постепенно конструктивно градират от преднопълнещи се към задно пълнене, от открити куроци (петлета) към скрити, от димен към нитроцелулозен (бездимен) барут. Сега обаче няма да правим пълна ретроспекция на тези оръжия, а по-скоро ще се спрем на по-съвременните им варианти или това, което трябва да знаете, ако, дай Боже, Ви се отдаде възможност да се сдобиете с такова легендарно оръжие.
Новата ера в изготвянето на оръжията за опасен дивеч започва през 1898 г., когато Джон Ригби от Лондон представя калибъра .450 нитро-експрес (NE). Всичко до този момент е само прелюдия към това събитие, продължила почти 400 години. До появата на .450 NE не е имало адекватно оръжие или калибър за всички опасни животни. Интересен факт е, че през същата тази 1898 година се появява знаменитата болтова карабина „Маузер-98”, чийто затвор, макар и модифициран многократно, и до момента не е подобрен спрямо първата си версия.
Но да се върнем на „експресите”. Всички боеприпаси, създадени до появата на .450 NE, са анатемосани като остарели и отречени. Разбира се, процесът на въвеждане на новите калибри не е протекъл светкавично и десетилетия след това старите са продължавали да бъдат използвани.
Голям дял в разработването на оръжия за опасен дивеч имат английските конструктори. Това, разбира се, има своето обяснение. Тъй като повечето повечето колонии в Африка, както и в цяла Индия, са били под английско управление, то логично е и предимно англичани да са ловували на най-големите и опасни животни. Това поставило английските оръжейници в отлична позиция за разработка и продажба на подходящи за целта оръжия. Понеже клиентите са били от аристокрацията, то и цената на подобни „бижута” е била доста висока. Най-важният елемент обаче е бил високата надеждност и експлоатационни качества на оръжието.
Тук е важно да поясним защо тръбим толкова за тази революция в оръжестроенето.
Новият нитроцелулозен барут позволява да се изстрелват 31 грама куршуми в калибър .450 с начална скорост от 655 метра в секунда. Това е еквивалент на 6650 джаула енергия. Преди това преднопълнещите се чернобарутни оръжия с усилия са достигали скорост на проектила до 520 м/с, при това с по-леки (23 грама) изцяло оловни куршуми. Енергията на куршума при излизане от цевта е била едва 3109 джаула. Е, и това ако не е разлика - повече от два пъти!
Иновации
Както казахме, предисторията на тази революция също е важна. През 1875 година (двадесет и три години по-рано) двамата оръжейници William Anson и John Deeley, работещи за оръжейната фирма на Уесли Ричардс, създават системата за задно пълнене със скрити куроци, записана като „Британски патент №1756” и наречена на тяхно име „Anson&Deeley”. През изминалите 133 години това е най-разпространената и предпочитана система не само за „експреси”, но и за гладкоцевни ловни пушки.
На практика „Енсън и Дилей” участва в оръжия с калибри от .22 LR до .600 NE.
Други важни технически въведения са ключалките или системите за заключване. Още в средата на деветнадесети век фабриката „Джеймс Пюрдей и синове” въвежда долното заключване на цевите към главата на пушката.
Към края на 19-ти век пък Грийнър от Бирмингам изобретява прословутия си болт (Greener crosbolt), който е друга форма за надеждно заключване на цевите. Страничните „уши” на „главата” на блока, отново заслуга на Грийнър, допълнително стабилизират позицията на цевите и намаляват риска от фрагментиране на гилзата.
Всичките тези, както и други осигуровки и въведения, позволяват безпроблемното използване на нитроцелулозен барут, който е фактор за по-високата начална скорост. Виждайки потенциала на .450 NE, оръжейниците започват да адаптират съществуващите чернобарутни калибри към новия бездимен барут. Обикновено формата и диаметърът на гилзата се запазват, но се увеличава дебелината на стената й. Така например чернобарутният .500 през 1890 г. се „ъпгрейтва” в .500NE. Подобен е случаят и с .577, преминаващ в .577NE, и така нататък.
Може би тези три калибъра (.450, .500 и .577) биха останали и единствените за едър и опасен дивеч, ако британските политици не се бяха намесили. (Ах, пак тези палави англичани!) Ето за какво става дума. В периода 1871-1888 г. на въоръжение в британската армия е „Мартини-Хенри” в калибър .577/.450 – чернобарутна. Тогава започват повсеместни бунтове в индийските и африкански колонии, опитващи се да се отцепят от Короната. Вследствие на това много от пушките „Мартини-Хенри”, стрелящи с куршуми в калибър .450, стават притежание на бунтовниците. От своя страна англичаните забраняват производството на куршуми и боеприпаси в калибър .450, за да оставят бунтовниците без муниции. Тази забрана датира от 1905 г. Точно тогава е и пикът на златния период за добиване на слонова кост в промишлени количества, което дава тласък за разработването на редица нови калибри и оръжия за лов. Неслучайно две години по-късно, през 1907 г., Джоузеф Ланг представя на вниманието на световната ловна общественост .470 NE, който се явява наследник на .450NE.
Основни съвременни системи - box lock или side lock?
Двете основни системи на сглобка на ударно-спускателен механизъм при щуцерите са чрез частична странична планка (box lock) и цяла планка (side lock).
Коя е по-добрата система и защо? По правилото, че всяко нещо е за сметка на друго, ще приемем, че няма по-добра или такава, която да доминира. Факт е, че за да се постави механизма с цяла планка от типа „Холанд и Холанд”, се налага да се отнеме повече материал от дървото на приклада и то точно от зоната на най-голям стрес. От друга страна изнесените назад пластинчати пружини дават възможност за отнемане на по-малко метал в зоната на ключалките (също стресово място). Както е известно обаче, пластинчатите пружини се чупят по-често, но и се сменят по-бързо на терена. Страничните планки придават чисто естетическа завършеност на кутията и предоставят повече пространство за гравюри. Прието е, че оръжията с цяла планка са по-скъпи, но това въобще не е така. Една „бокс лок” система е толкова надеждна, колкото и една „сайд лок”, и не е по-евтина от нея.
Предимството на „бокс лок” (частичната планка) е, че захващането на приклада е на по-голяма повърхност и съответно е по-здраво. „Бокс лок” използва спирални пружини на ударниците. За любителите на помпозния вид оръжия към „бокс лок” ситемата могат да се добавят странични планки, имитиращи „сайд лок”, върху които да се нанесат съответните гравюри. Това за мен е чиста проба парвенющина, защото по този начин се налага отнемане от дървения материал на приклада и той отслабва. Така основното предимство на „бокс лок” системата отпада.
Най-големите имена в производството на двуцевни щуцери
Дори и слабо запознати с оръжейния бизнес хора ще посочат фирмата „Холанд и Холанд” като номер едно и няма да са далеч от истината. Компанията произвежда оръжия още от 1837 година. Харис Холанд е нейният основател. По-късно той кани своя племенник Хенри Холанд за съдружник, което е добър ход и изтласква компанията напред. Близкото приятелство на Хенри със сър Самюел Бейкър, един от най-опитните ловци и заможен клиент на фирмата, дава огромно предимство при конструиране на новите им оръжия. Самият сър Бейкър се е явявал и постоянен клиент и препоръчител за продукцията на компанията. С професионални съвети за модификации и финансово подпомагане от негова страна „Холанд и Холанд” става водеща в Англия и респективно в целия свят. Именно сър Бейкър акцентира върху значението на качеството на куршума за успешното поразяване. Своите знания той придобива по емпиричен път на най-големия ловен полигон в света – Африка.
Оръжията с логото на фирмата „H&H” започват да се търсят и скоро търсенето надвишава предлагането в пъти. Това се отразява на цената на оръжията и те поскъпват значително. Така тръгва и приказката, че „H&H” не е покупка, а инвестиция. Към днешна дата употребяван „експрес” на фирмата (в какъвто и да е калибър) може да се намери за около 50 000 щатски долара. За нов трябва да сте скътали поне около 150 000 долара и да сте се запасили с търпение от 3-4 години, докато дойде ред да бъде изпълнена поръчката Ви.
Не само „Холанд и Холанд” се стремят към създаването на перфектната пушка. Други оръжейни фирми буквално дишат във врата на фаворитите.
W.J. Jeffery (Джефери)
През 1960 г. компанията е изкупена от конкурентите си „Холанд и Холанд”, а впоследствие, през 2000 г., става собственост на Паул Робертс (собственик и на „Ригби”).
Преди това, в средата на деветнадесети век, Уилям Джакман Джефери влиза в оръжейния бизнес. Неговото име нашумява като производител на най-точните оръжия за спорт и лов. Самият той е бил отличен стрелец на дистанции до 1000 ярда (915 метра) и лице на фирмата. Изобретател е на някои от най-популярните боеприпаси за едър и опасен дивеч - .333, .404, .475, .500.
Един от предпочитаните от клиентите на фирмата калибри е могъщият .600NE, в който У. Джефери изработва много щуцери и в двете системи – „бокс лок” и „сайд лок”.
John Rigby (Джон Ригби)
Ригби е най-старият производител на оръжия в Англия. Компанията е основана в Дъблин през 1735 година. Първото производство се слави с пистолети за дуели. През 1801 г. фирмата се мести в Лондон. Макар и известна като производител на двуцевни карабини, тя става и първият вносител на „Маузер” през 1900 г., което й помага в бизнеса. Впоследствие разработва собствени болтови затвори, базирани на М-98.
Два от най-известните и функционални калибри за едър и опасен дивеч са нейна разработка - .450 NE и .416 Rigby.
През 1995 г. Паул Робертс закупува компанията и я премества в Калифорния. Производството на двуцевни карабини продължава оттам, само че с цевни кутии, закупени от „Меркел”.
Westley Richards (Уестли Ричардс)
Основана през 1812 г. в Бирмингам, компанията днес е най-големият конкурент на „Холанд и Холанд”. По това време Бирмингам е вторият по големина оръжеен град производител, наситен с много малки работилници. Заслугата на мистър Ричардс се състои в това, че той успява да обедини повечето от тях и да започне манифактурно производство.
Първоначално компанията въоръжава армията с мускети. През 1875 г. въвежда първата „бокс лок” система, с помощта на конструкторите У. Енсън и Д. Дилей. Двуцевните й карабини са с по-ниска цена от тази на конкуренцията, но все пак базисните модели са около 35-40 хиляди долара.
William Evans (Уилям Евънс)
Оръжеен майстор, натрупал своя опит при „Холанд и Холанд” и „Пюрдей”, мистър Евънс започва самостоятелен бизнес през 1883 г. Конструктор и изобретател е на редица новости в оръжията. Цените на произведените от него оръжия варират между 80 и 100 хиляди долара.

Следва продължение за „Когуел и Харисън”, „Арми и Нейви”, „Чърчил” и „Грийнър”, както и за производители от Германия, Франция, Испания и Белгия.