Choose language

Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ


Пътят на куршума


„...Далечното възвишение изглеждаше безлюдно. Лекият полъх на вятъра караше нагретия въздух над земята да трепти, предизвиквайки мираж. Лекото помръдване на наблюдателната тръба с шестдесеткратно увеличение не бе забелязано от патрулиращите войници, които с помощта на мощни бинокли оглеждаха периметъра за снайперисти. Тежкият камуфлаж, допълнен с набрани от терена клонки и трева, скриваше перфектно снайпериста и неговия помощник.
Втори ден екипът от двамата бойци изчакваше на позиция подходяща възможност за изстрел. Мъжете се редуваха на смени от по два часа. Единият наблюдаваше целите, а другият почиваше и пазеше гърба. В случай, че се отдадеше възможност за дългоочаквания изстрел, този, който почиваше, трябваше да го изпълни. И двамата снайперисти бяха отлично и почти равностойно подготвени. Изборът кой ще стреля зависеше единствено от факта кой е по-отпочинал към момента. Наблюдателната тръба уморяваше зрението. Малката камуфлажна торбичка съдържаше обелките на няколко енергийни закуски. Манерките с вода бяха почти празни. Радиостанциите им бяха изключени, за да не бъдат засечени от вражеските системи. Разстоянието до потенциалната им цел бе определено с далекомерна скала, а не с лазерен далекомер, за да се избегне засичане на лазерния импулс от специалната антиснайперова апаратура, разположена в лагера.
Когато главната цел най-после се появи и бе идентифицирана от наблюдаващия, разстоянието бе определено на 990 метра. Страничният полъх на вятъра бе засечен от джобния анемометър със скорост 4 метра в секунда. Знамето, което се вееше на пилона при целта, показваше, че посоката и скоростта на вятъра са не променени по целия път. Той щеше да отклони куршума с 3.3 метра вляво от целта на тази дистанция. Снайперистът погледна балистичната таблица на .308-калибровия боеприпас, известен също като 7.62х51 NATO. Според нея куршумът трябваше да се изстреля 13 метра и 55 сантиметра по-високо от очакваната точка на попадение. При инклинация до целта от 20 градуса и температура на въздуха 15 градуса по Целзий, проектилът трябваше да порази целта точно. Снайперистът знаеше, че два фактора могат да повлияят значително на хоризонталната траектория на куршума: посоката на нарезите на цевта и движението на земята около оста й. Дясно завъртащият се куршум, при стъпка на нарезите 1 оборот на 12 инча, се отклоняваше на 1000 метра цели 30 сантиметра вдясно. Въртенето на земята в зависимост от посоката може да измести попадението на 1000 метра с 2.5 сантиметра.
Лекият спусък на болтовата карабина освободи ударника и той деформира капсула на патрона. Възпламененият барутен заряд създаде налягане от 43 800 psi и 10.88-грамовият куршум напусна цевта със 790 метра в секунда. От този момент скоростта му започна да пада. Две секунди по-късно, изминал почти километър, скоростта му бе едва 295 м/сек., но остатъчната енергия от 476 джаула бе по-висока от тази на изстрелян от упор пистолетен патрон 9х19 (Пара).
Обектът се свлече, уцелен в основата на носа. Чак три секунди по-късно, след натискането на спусъка, звукът от гърмежа пристигна до учудените войници. Никой не разбра откъде дойде единичният изстрел. На следващия ден бунтовниците, останали без водач, се разформироваха и бяха избегнати военни действия и други човешки жертви. Всичко това с цената на един патрон, изстрелян от километър.”
...
Има нещо мистично и свръхестествено дори само при споменаването на дистанцията 1000 метра. Това кръгло число представлява пределна дистанция, на която малцина са опитвали да поразят някаква цел. Самото разстояние е рядко срещано при повечето стрелбища. Малко са полигоните (предимно военни), които предлагат подобна дистанция за леко стрелково оръжие. За цивилни подобни лицензирани стрелбища у нас на практика няма. Сигурен съм, че по-запалените стрелци са опитвали карабините си при някой ловен излет по отстоящите на голямо разстояние скали. Вдигнатите облачета прах са ориентир колко е пропаднал куршумът на съответната дистанция. Така по емпиричен път някои стрелци придобиват бегла представа за пътя на куршума.
Условията по време на стрелба рядко са еднакви и още по-рядко идеални. Това е и причина стрелбата на свръхдълги дистанции да се окаже трудна до ниво невъзможност, ако не сме запознати теоретично с различните фактори, които влияят на проектила (куршума).
Кои са факторите, влияещи на изстреляния куршум? Какво оръжие и оптика да изберем? Кой калибър би удовлетворил най-пълноценно нуждите ни? Какво допълнително оборудване е необходимо, за да направим 1000-метровите изстрели успешни? Какви са малките тайни на най-добрите стрелци на свръхдълги дистанции?
Тези от вас, които имат оптически прицели, са забелязали, че тумблерите за настройка влияят в две повърхнини - вертикална и хоризонтална, или горе-долу, ляво-дясно.

Вертикален спад на куршума
След напускането на цевта куршумът започва да пропада под въздействието на гравитацията и съпротивлението на въздуха. Тук е мястото да отбележим, че от различната форма на проектила се определя и различното му съпротивление в средата (в случая - въздушна). Това е и понятието балистичен коефициент. Колкото по-висока стойност има балистичният коефициент, толкова по-обтекаема е формата му и толкова по-малко е съпротивлението. Такъв куршум ще губи скорост по-бавно и респективно спадът по траекторията му ще е по-малък. Отнасянето по вятъра също ще е по-малко, отколкото при тези с по-нисък балистичен коефициент. Обикновено куршуми с висок балистичен коефициент са тези с издължена носова част. Колкото по-рязко носът на куршума преминава към основния диаметър, толкова по-нисък балистичен коефициент ще има и толкова по-голямо е челното съпротивление. Много инженери от големи лаборатории се опитват да създадат перфектния проектил. Фактите говорят обаче, че някои от най-използваните куршуми са стартирали от гаражни работилнички. Едни от доказаните куршуми с висок балистичен коефициент и висока прецизност са продуктите Sierra-HPBT; Berger-VLD (verry low drag); Speer; Hornady; Barnes-solid. При някои от тях балистичният коефициент се доближава и дори надвишава единица (1).
Факторите, които влияят на полета на куршума и неговата траектория, могат да бъдат обобщени в три категории: фактори на средата, механотехнически фактори и оптически фактори.
1. Фактори на средата.
- Дистанция. От особено голямо значение за спада на скоростта и времето, през което е изложен проектилът на гравитационните сили, е разстоянието от напускането на куршума от цевта до целта, с която трябва да се съедини. Зависимостта е право пропорционална. Колкото по-голямо разстояние изминава и повече време е в полет, толкова повече пада скоростта и траекторията на проектила.
- Гъстота на средата (въздухът). Логично е, че ако гъстотата на въздуха е по-голяма, тя оказва по-голямо съпротивление. Ако например във въздуха има и повече твърди частици или вали дъжд или сняг, то средата става още по-наситена. Ако проектилът се движи или навлезе във вода, то загубата на скорост е много рязка. Според някои изследвания куршум 7.62х51 NATO губи убойните си качества след 7-8 метра воден стълб, а пистолетен куршум 9х19 - след 1.5 метра. Влажността на въздуха също е от значение. За съжаление повечето балистични програми не включват параметъра влажност на въздуха и това е една от причината за разминаването в данните и практическите показатели, особено при по-големите дистанции.
- Температура на въздуха. Температурата на околната среда влияе по два начина на стрелбата. Физичният закон гласи, че скоростта на химичните процеси зависи от температурата. Ако стреляме в топло време, барутът ще изгори с по-голяма скорост, отколкото когато е студено. Образуваните от горенето на барута газове ще се разширят с по-голяма скорост и това ще породи по-високо налягане. То (налягането) ще изтласка куршумът с по-висока скорост. На практика разликата между зимен и летен изстрел с еднакви патрони може да промени скоростта на проектила от 7 до 10 процента. Неслучайно нашите дядовци през зимата са слагали малко повече (5-10 процента) барут в ловните патрони.
Другият начин, по който влияе температурата на околната среда, е, че студеният въздух е с по-голяма концентрация от топлия. Получава се двойно наслагване на влияние. При студено време имаме по-бавно протичащ процес изгаряне (по-ниска начална скорост) и по-голямо съпротивление на въздуха - по-бърза загуба на скорост по време на полета. Като краен резултат попаденията от една и съща цев и боеприпаси през зимата и през лятото може да даде драстична разлика. Ето защо е необходимо мерниците на далекобойните оръжия за лов и спорт да се проверяват и донастройват поне два пъти годишно.
- Инклинация. Инклинация е термин, който определя под какъв ъгъл излита куршумът към целта. Когато сме на стрелбището, мишените обикновено са почти на едно ниво със стрелящия. Дори и тогава оръжието не е съвсем успоредно на земята. В реални ловни или бойни ситуации често се налага да се стреля отгоре надолу или отдолу нагоре към целта. При подобно положение силите на гравитацията влияят по различен начин върху проектила. Пример: при еднакви условия се изстрелват два патрона в калибър .308 Win., с тегло на куршума 10.9 грама и начална скорост 792 м/сек., балистичен коефициент 0.447, нулирани на 100 метра център. Единият от тях е изстрелян успоредно на земната повърхност, а другият, номер две - под ъгъл от 45 градуса (например надолу). При проектил номер едно на 300 метра пропадането е 51 сантиметра, а при номер 2 пропадането е 39 сантиметра или с 12 сантиметра по-малко.
Забележете, че всички останали условия са еднакви! Е, тук е моментът да погледнем и в по-далечен план - 1000 метра. На километровата дистанция куршумът, изстрелян успоредно на земята, ще пропадне 14 метра и 67 сантиметра, а този, изстрелян под 45 градуса ъгъл - 12 метра и 55 сантиметра. Разликата е впечатляваща - 2.12 метра! Това е повече от изправен човек в цял ръст!
С този обективен пример искам да покажа от какво голямо значение е инклинацията при стрелбата и как с увеличаване на разстоянието значението й нараства.
А ето и един въпрос-закачка: след като при стрелба под 45-градусов ъгъл надолу куршумът пропада 39 см на 300 метра, а при хоризонтален изстрел на същото разстояние пропада 51 см, то колко ще е спадът на същото разстояние при стрелба 45 градуса, но нагоре? Докато се потите над отговора, аз ще изпия едно кафе. Отговорът е скрит в следната ситуация: ако стреляте право надолу под ъгъл от 90 градуса и право нагоре под ъгъл от 90 градуса, отклонението на куршума е... НУЛА!
Гравитацията въздейства на движещото се тяло най-силно, когато то се движи успоредно на земята. При всякакъв друг ъгъл гравитационното въздействие намалява. Това означава, че куршумът, изстрелян под 45 градуса нагоре и под 45 градуса надолу, ще пропадне еднакво. В случая с 300-те метра - 39см.
Хоризонтално отклонение на куршума.
- Вятър. Макар и на последно място в списъка на факторите на средата, вятърът дели по значимост първото място с дистанцията. Когато присъствието на тази природна стихия е осезаемо, то предизвиква доста промени в попаденията и то забележете - най-много в хоризонталната повърхнина, но не само в нея, а влияе по-слабо и във вертикална плоскост. С две думи, прави каквото си иска с куршумите на тези, които не са се научили да „разговарят” с него.
Пример: осезаем вятър със скорост 4 метра в секунда (около 11 км/ч) е напълно нормално явление. Той не разваля прическите на мадамите, а балонче, подхванато от него, лесно може да бъде уловено от малко дете. Та при този вятър, духащ перпендикулярно (да кажем от посока 3 часа), куршум с БК (балистичен коефициент), равен на 0.447 на 200 метра, ще се отклони едва с 9 см. За ловеца това не представлява въпрос, над който той трябва да се задълбочава. Прецизният стрелец (състезател) лесно ще коригира групата на стрелбата си, като компенсира и стреля вдясно същото разстояние от 9 см. Но когато говорим за 500-метровата дистанция, този незначителен повей ще отклони куршума с шейсет и четири сантиметра. Нека не забравяме, че на тази дистанция целият щит на мишената е едва един метър широк. Мерено от средата - 50 сантиметра. При 64 см отклонение това категорично отпраща куршума извън листа и стрелецът няма никакъв ориентир къде е попаднал проектилът му. Хайде да ви извия още ръцете! На 1000 метра, при същите обстоятелства, куршумът ще профучи 335 сантиметра вляво от мишената. Уф! И всичко това от вятър, който няма да ви разчорли перуката!
Какво да правим? Как да го надхитрим? Е, много искате да научите за 3.99 лв...

Роберт Атанасов

Публикации

Тъмната страна на луната

Ловец съм откакто се помня. Още от дете си правех лъкове и жилки /прашки/. По-късно обикалях планинските гори и мечтаех да имам ако ще и най-скапаната кремъклийка, защото умеех да издебвам дивеча. Щом навърших двайсет и пет години, събрах смелост и кандидатствах за ловец в местната дружинка. Хората там ме познаваха и нямаха нощо против да стана пълноправен участник в лова. И без друго често ходех с тях като рукач /викач/. За съжаление, бях заподозрян от един човек, който имаше голямо влияние в л

Тестове на „Първи партизан”

В началото на годината в оръжейната магазинна мрежа се появиха продуктите на сръбския производител „Първи партизан”. Слабо известни на българския пазар, боеприпасите за късо и дълго нарезно оръжие възбудиха интерес у мен с ниската си крайна цена. С екип специалисти решихме да проведем тестове на няколко основни калибъра. При подбора на калибри се спряхме на четири широко разпространени и същевременно разнородни по приложение и скорост видове патрони.