Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Пътят на куршума. Стрелба на 1000 метра (3-та част)

„Решил съм да си купя карабина, която хем да става за прецизна спортна стрелба, хем да е подходяща и за лов на всякакъв терен”, започна разговора по телефона с мен един читател на списанието. Мислех да му отвърна, че и аз съм решил да си купя пералня, която да прави и добро кафе-еспресо. Вместо това започнах обяснението по-отдалеч.
Различните терени и методи на ловуване изискват и различни калибри и оборудване. Ако трябва да търсим припокриване на оборудването, най-близко до прецизната спортна стрелба е ловът на хищници и вредители (варминт) и високопланинският лов на диви кози, козирози, диви овни и архари. Доколко едно и също оборудване може да се използва и за прецизна спортна стрелба (бенчрест) и за варминт, е спорно, но това са най-допирните предназначения в лова и спортната стрелба на големи дистанции.

Когато ловуваш, времето, с което разполагаш, е доста по-ограничено от това на полигона за стрелба. От тази гледна точка времето, което се изисква за подготовка на изстрела, трябва да бъде сведено до минимум. Разбира се, ако на 600 метра от ловеца е застанал див козел в целия си блясък и величие, без да подозира за присъствието на своя „душманин”, времето за правилната подготовка на изстрела не е инфарктно кратко и все пак не бива да се пилее. Как трябва да се подходи?
На базата на своя ловен опит бих препоръчал високопланинските ловци да ходят по двойки, както го правят и снайперистите. Единият изпълнява ролята на мерач, а другият е стрелецът. Докато стрелецът заема позиция и прихваща целта, асистентът му върши съществената част: замервания и изчисления. От първостепенно значение е разстоянието до обекта и инклинацията (ъгълът, под който ще се стреля). Най-надеждният метод е измерване с лазерен далекомер. С негова помощ определяме разстоянието с точност до 1 метър на 1000. Инклинацията можем грубо да определим на око, като знаем, че 90 градуса са право надолу или нагоре. За 0 градуса приемаме водоравната повърхност. Някъде по средата са 45 градуса, а между тях - 20-25 градуса наклон. С този метод - толкова. За по-голяма прецизност се налага да използваме техника, пък била тя и аналогова - ъгломер от 45 стотинки (справка: близката книжарница). За наше щастие, фирмата „Леуполд” разработи далекомер с вграден ъгломер. Тази нова играчка до голяма степен улеснява ловеца и скъсява времето за реакция, когато всяка секунда е от значение. След като се определят дистанцията до обекта и инклинацията, те веднага трябва да се съобщят на стрелеца, за да може той да нанесе необходимите поправки с помощта на ключа за вертикална настройка (този отгоре). Оптическите прицели с открити тумблери (ключове) са за предпочитане, защото ни спестяват времето за отвиване и последващо завиване на предпазните капачки и разграфяванията по тях са по-ясно обозначени.
Докато пишех този материал, разбрах, че фирмата „Цайс” е разработила индивидуална скала на винта (тумблера) за вертикална корекция. Тази екстра позволява на ловеца директно да залага необходимите корекции за съответните дистанции до 600 метра. С цифри от 1 до 6 и междинни чертички за 50-те метра, стрелецът бързо може да компенсира, без да му се налага да прави тежки изчисления и да брои кликове. Тази екстра е строго индивидуална не само за съответния калибър, но и за съответната цев, начална скорост и вид куршум. За целта оръжието трябва да се изпрати във фирмата, където се прави прецизна прострелка за деклариран боеприпас.
Следващата задача на асистента е да определи посоката и скоростта на вятъра. Посоката се определя по метода на часовниковия циферблат. Приема се, че стрелецът е оста на стрелките, а целта е 12 часа. Вятър отдясно под 90 градуса се определя като „вятър от 3 часа”, а вятър отляво под 90 градуса е „вятър от 9 часа”.
Определянето на силата на вятъра е неблагонадеждна работа. Дори и да разполагаме с качествен уред за измерване на вятъра (анемометър), мерачът може да определи неговата скорост само при стрелеца, а не и при обекта, където интензитетът (силата) на вятъра може не само да е различен, но и посоката му да е друга. За целта е важно да се наблюдават и вторичните белези за наличието на вятъра. Обърнете внимание на тревата, листата на дърветата, пушек, вдигнат прах. Ако индикациите при Вас и при целта съвпадат, това означава, че интензитетът (силата) на вятъра е еднакъв и измерената скорост съвпада.
По-вероятно е при стрелеца и при целта вятърът да духа с различна скорост. В такива моменти се подхожда, като се вземе средна скорост. Пример: При стрелковата позиция анемометърът показва скорост между 5 и 9 метра в секунда. Приемаме за средна скорост 7 м/сек.. Наблюдаваме тревата, която се отклонява около 20-25 градуса пред нас. При целта тревата се отклонява около 35-40 градуса и макар да не знаем скоростта на вятъра при целта, можем да направим приблизителни изводи, че вероятно скоростта на вятъра е 12-15 м/сек. Приемаме, че средната скорост на вятъра е около 10 метра в секунда по цялото направление.
Добре е да се упражняваме в определянето на силата на вятъра на око, съдейки по вторични фактори, а след това да замерваме с уред. По същия начин, преди да измерим с лазерния далекомер дистанцията, е добре да се опитаме да определим на око, сравнявайки или налагайки известни на нас дължини, например: 50-метров басейн, 100-метрово стрелбище, 200-метров стадион и др.
Когато става дума за коригиране по хоризонтала, за разлика от вертикалните корекции, много от стрелците предпочитат да не въртят настройващите тумблери, а да компенсират, измествайки скалата вляво или вдясно. Разбира се, за това е необходим опит, който може да се придобие само с практическа стрелба на дълги дистанции.
След като основните данни на средата са „свалени”, на мерача му остава да сметне пътя на куршума. Най-необходимите данни могат да се разделят в две групи:
1. Променливи - дистанция, инклинация, сила на вятъра, посока на вятъра, температура на въздуха и надморска височина.
2. Непроменливи - балистичен коефициент на използвания куршум, скорост на куршума, отстояние на оптиката от осканалната линия на цевта, на какво разстояние е простреляно оръжието.
Най-бързият начин да изчислим пътя на куршума е като вложим гореспоменатите данни в портативен балистичен калкулатор. Ако не разполагаме с такъв, можем предварително да разработим балистични таблици и да ги отпечатаме. За удобство те могат да се ламинират, като по този начин се запазват относително ненакърними.
Никой балистичен калкулатор не може да замени практическата стрелба. Ако имаме възможност да проверим как пропада куршумът ни на определените дистанции, като го тестваме лично, това е най-правилният метод. При такива тестове е добре да се водят записки, за да могат по-късно да се сравняват с други подобни тестове в различни условия. Така ще можем да нанесем съответните поправки и да опознаем оръжието си по-добре.
Ако дивата коза още стои на мястото си неподвижна, а вятърът и дистанцията остават непроменени и корекцията на паралакса е въведена, време е стрелецът да натисне спусъка.
Задачите на помощника не се изчерпват с това. Той трябва да наблюдава попадението - било с бинокъл, било с далекогледна тръба - и ако по някаква причина изстрелът не попадне в целта, той да го регистрира и да въведе поправка. Такъв екип трябва да е много добре сработен, за да може с минимален обмен на информация да се постигне правилно насочване. Реплики от сорта: „Да те е... у стрелеца!” показват на стрелеца, че докато оръжието е подскачало от отката и той е изгубил картинката, мерачът е забелязал пропуск. Всъщност достатъчно е да се спомене: „На 20 сантиметра вляво от целта”, или „Попадение в корема”, или нещо, което наистина ще ориентира стрелеца къде и с колко е сбъркал, за да може бързо да поправи грешката си преди животното да лиши от ценното си присъствие двамата ловци.
Забелязал съм, че когато се стреля от разстояние над 400-500 метра, останалите животни от групата не реагират бързо. Ако животното, по което е стреляно, не е ранено, е много възможно то да остане на място или да отскочи и да затърси с поглед причината за слабия пукот. Това често дава на ловеца добра възможност да поправи грешката си. Тук е и мястото на наблюдателя, който вместо да запушва ушите си, трябва да наблюдава целта и попадението на куршума.

Екипировка
Всеки стрелец има собствена представа за това как иска да изглежда оръжието и екипировката му и дори най-признатият експерт не може да промени тази негова нагласа. Разбира се, бюджетът, с който разполагаме, е сериозен фактор при избора ни на оръжие, оптически мерник и десетките дребни аксесоари, с чието придобиване допълнително изпразваме джобовете си. И все пак кои са най-необходимите неща за пълноценното ни оборудване като прецизни стрелци или ловци?

Оптически прицел
На първо място като значение, стил и употреба категорично поставям оптическия прицел. Тук компромис не трябва да има! Много стрелци смятат, че оптиката е допълнение към оръжието. За мен е точно обратното. Когато прецизността е главният параметър на нашето търсене, а зрението ни насочва попаденията, трябва да дадем на очите си най-доброто, което заслужават. Когато инвестираме в оптика, нека не забравяме, че за разлика от оръжието, животът й е неограничен, а повечето фирми производители предлагат гаранция от 10 години или дори доживотна такава.
Нека първо да изясним за по-незапознатите тези параметри, с които характеризираме оптическите мерници:
1. Увеличение
Увеличението, което ни предлага една оптика, може да е твърдо (непроменливо) или вариращо (променливо). То ни помага да видим по-детайлно целта. Колкото по-голямо е увеличението, толкова по-голям изглежда образът. За съжаление, увеличавайки образа, зрителното поле се стеснява. При голямо увеличение недостатъците на съответния оптичен прибор се проявяват по-видимо. Друг недостатък на увеличението на образа е намаляването на входящата светлина и видимото появяване на явлението мираж. Къде е границата на максималното увеличение и минималната проява на негативните ефекти? Какво минимално увеличение е необходимо за прецизен спортен изстрел на 100 метра и какво на 1000 метра?
Какви са предимствата на „твърдите” оптики пред варио оптиките и обратно?
Ще започнем с отговорите в обратен ред. Оптиките с фиксирано увеличение в сравнение с вариаторните имат по-малък паралакс. Вследствие на това, ако зеницата на стрелеца не е в оптимално съосие със скалата на оптиката и целта, отклонението (изкривяването) ще е по-незначително, отколкото при варио оптика. Дълго време това е било нещо като постулат или аксиома сред конструкторите на оптически мерници. С напредването на технологиите обаче, прецизността на подвижните детайли се подобри значително и този недостатък при по-качествените продукти е отстранен до голяма степен. Като дуракоустойчивост се приема, че по-простата конструкция на твърдите оптики е по-надеждна. Дотук с предимствата. Ако искаме да стреляме с твърда оптика с голямо увеличение, да кажем 20 пъти, ще разберем колко трудно намираме целта в окуляра, поради стесненото зрително поле. Относно ловното приложение на фиксираните оптики, мога да свидетелствам как неведнъж и дваж добри стрелци са забавяли изстрела и са изпускали животни, поради това, че не могат да ги открият в окуляра на 8- или10-кратната си фиксирана оптика.
Оптиките с променливо увеличение от друга страна са истинско благо за ловеца и стрелеца въобще. Според обстоятелствата може да се манипулира увеличението, а следователно и големината на зрителното поле. Докато се локализира целта, може да се използва по-малко варио, а след това, преди изстрела или за да се дефинира (разгледа), по-добре да се увеличи.
За тези от нас, запленени от „правенето на дупки в хартия” (бенчрестърите), разстоянието 100 метра е началото на познанието. За да може да се стреля прецизно на това разстояние е необходима оптика с поне 6-кратно увеличение. По-подходяща е 10-кратната. С нарастване на разстоянието нараства и нуждата от уголемяване на целта.
При дистанция от 200 метра за прецизна стрелба е необходимо 12-16-кратно увеличение, с което ще можем да наблюдаваме не само мишената, но и дупките, които правим.
За 300-метровата дистанция 16-кратното увеличение е минималното, с което можем да различим 7-8 мм дупка в хартията. Далеч по-добре се забелязват попаденията на това разстояние с 20-кратно увеличение. За съжаление, при наличието на мираж голямото увеличение размазва образа. Забелязал съм, че 12-кратното увеличение е максималното, при което миражът не е с досадно присъствие.
На 1000-метрова дистанция големината на мишената е достатъчна, за да може да се стреля по нея и с 10-кратно увеличение, но много по-добре се чувства стрелецът с 20-кратно увеличение.
Наскоро правих тестови стрелби на 500 метра по 5-литрови туби с минерална вода. Времето бе горещо и миражът присъстваше в най-лошата си форма. Установих, че увеличение на оптиката между 15 пъти е това, което ми позволява хем да виждам добре целта, хем донякъде да избегна размазването в окуляра.
2. Паралакс
Когато към оптическия прицел имаме сериозни изисквания за прецизност и голямо увеличение, той трябва да има възможност за коригиране на паралакса.
Паралаксът е оптично явление, при което има изместване на образа в окуляра спрямо реалното му положение, вследствие на заоблената форма на лещите и несъвършенства при обработката на оптическите прибори. При мерниците имаме скала, която ни дава отправна точка, по която да съдим за това явление-недостатък.
Тест: Вземете Вашия оптически прицел и го закрепете неподвижно (на стенд или менгеме). Насочете го към някаква малка, но ясна цел, разположена на голямо разстояние. Погледнете през оптическия прицел към целта, като извършвате леки кръгови движения с глава, без да изпускате целта от поглед. Ще забележите как скалата (кръстчето) на оптиката „танцува” около целта. Това няма да се получи, ако целта е точно на 100 метра или ако оптиката Ви е с паралакс-корекция и е настроена на съответната дистанция. Повечето от оптическите прицели, които се използват масово за лов, нямат възможност за ръчно калибриране на паралакса. Те са освободени от паралакс фабрично на определена дистанция - в 95 процента от случаите 100 метра или 100 ярда. Това е така, защото прострелките на оръжията се правят на такава дистанция.
Да Ви кажа честно, когато ловувам, предпочитам да използвам оптики без корекция на паралакса, защото неговата настройка изисква допълнителен разход на време, което, както се разбрахме, е лукс, който невинаги можем да си позволим. Отклоняването на куршума вследствие на наличието на паралакс не е съществено за целите на лова, но за прецизния стрелец-състезател е толкова голямо, че може да го измести доста назад в класирането. Това налага за спортни цели употребата на оптически мерници с възможност за външно коригиране на паралакса. При някои оптики настройката се прави с пръстен, изведен в предната част на обектива, а при други - чрез страничен тумблер, подобен на тези, които се използват за хоризонтална и вертикална поправка.
Сигурно много от вас са се запитвали каква роля играе предната леща на оптическия мерник. Най-често срещаният отговор е, че колкото по-голяма е предната леща, толкова по-широко зрително поле имаме. Това е пълна заблуда. Всъщност предната леща определя изходната зеница и донякъде светлопропускливостта. При спортните и ловни оптически мерници предните лещи варират в диаметър от 18 до 72 мм. Най-често срещаните са тези с диаметър около 40 мм. За целите на прецизната стрелба е необходимо голямо увеличение. Понеже с увеличаване на вариото светлината във визьора намалява, се налага това да се компенсира с по-голяма предна леща. Зеницата на човешкото око се разширява, за да поеме повече светлина, и се свива, когато светлината е достатъчно или повече. Установено е, че диаметърът на човешката зеница може да достигне до 7 милиметра. При възрастните хора този диаметър прогресивно намалява до максималните 5 мм. Когато говорим за понятието „изходна зеница” при оптичните прибори, производителите имат предвид, че даден прибор има светлопропускливост, която позволява на човешката зеница да възприеме еквивалента на съответното разширение.
Пример: Ако една оптика има увеличение 6 и предна леща 42 мм, изходната й зеница е 7 мм (42:6=7) - това е максимумът, който може да приеме човек. Ако увеличението е 10, а предната леща отново е 42 мм, изходната зеница е 4.2 мм (42:10=4.2), което е недостатъчно при по-затъмнена среда, но е добре при дневна светлина. Ето защо когато се ловува на варда в сумрак, увеличението трябва да е съобразено с предната леща на оптическия прицел.
Препоръки за използване на максимална изходна зеница в сумрак за някои модели оптики:
- 1.5-6х42 - вариото на 6
- 2.5-10 х42 - вариото на 6
- 2.5-10х50 - вариото на 7
- 3-12х50 - вариото на 7
- 3-12х56 - вариото на 8.
Светлопропускливостта на оптиките зависи не само от големината на предната леща, но и от качеството на обработката й и от това дали лещите са третирани допълнително с химикали от рода на магнезиев бисулфит (или така наречения процес LENS COATING). Третирането на лещите е скъпоструващ процес, но той се отплаща на стрелеца. При почистване на оптически уреди - бинокли, прицели, обективи и др., трябва да се подхожда много внимателно, за да не се изтърка външният слой на това светлопроводимо покритие. Не трябва да се използват спирт или груби материи за почистване, както и да се натиска прекалено силно с парцалчето. Преди да се почисти лещата, трябва да се отстранят твърдите частици прах и песъчинки.
Когато се избира оптически прицел, трябва да се обърне внимание и на цветния баланс, рязкостта на образа, резолюцията и контраста. Това се прави както на минимално, така и на максимално увеличение.
В заключение на тази част трябва да препоръчам на прецизните стрелци изборът им на оптически прицел да се съсредоточи около доказаните фирми и модели. За да не съжаляват за избора си.

Следва продължение...
Роберт Атанасов