Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Легенди за снайпериста

Този път тема на нашия разговор ще бъдат прецизните снайпери. Винаги витае мистичност около снайпериста. Той е митологичен герой от романите и флимите. Добър или лош, той винаги решава ситуацията. Известни са филмите "Снайпер", Снайперистът", "Далечен изстрел", "Враг пред портата". Последният проследява събития от Втората световна война, която мнозина смятат за повратна в развитието на снайперизма. Възможно е, макар още да не е имало концепция какво означава високо прецизен снайпер. Но е факт, че са убити доста хора в този период, с подобно оръжие, макар и доста по-нискокачествено. Същото важи за боеприпасите. При тях от значение е било количеството, а не качеството.

Повторяемост е ключовата дума при прецизността. Оръжието може да стреля в мястото, в което си се прицелил, само ако то разпределя по един и същи начин куршума. Едно оръжие никога не стреля в една и съща дупка, колкото и добър да е стрелецът. За да се постигне този ефект, трябва комбинация от няколко компонента. Естествено, на първо място е човекът. След това идва прецизността на цевта. Оръжието може да е скъпо, луксозно и качествено. Ако цевта не е прецизна, не е обработена по специален начин, не е вложено старание и умение, оръжието става безполезно.
Важна е и твърдостта на спусъка. Той трябва да освобождава по един и същи начин, с минимално усилие. При стандартното оръжие допускът е над 2 кг. При прецизен снайпер пада от 1 кг до 700 грама, а в някои случаи - до 150 грама. Това са състезателни пушки, с потенциално опасен спусък, който освобождава ударникът и при най-малкото сътресение.
Оптичната система се прикачва с вид байонет и стойка, която фиксира оптиката. Ако стойката не е качествена и не е поставена по съответните правила, дори всичко останало да е перфектно, оръжието отново става безполезно.
Предпоследният елемент е оптическият прицел. Мерникът представлява тръба с лещи и скала – (кръстче, точка, три чертички и т.н.). Оптиката трябва да бъде настроена да гледа там, където бие пушката. Когато съвпаднат тези точки, тогава сме направили прострелка на оръжието.
И накрая стигаме до боеприпаса. Масовата продукция не е добра за прецизността. Боеприпъсът трябва да има минимален допуск в разликата на количеството барут. Ако барутът в гилзата е дори с 2-3 зрънца повече, това се отразява на налягането, началната скорост и автоматично води до вертикално отклонение в изстрела.
Аз се имам за добър стрелец, но съвсем не съм най-добрият. Много хора в България вече разбират от стрелба и тяхната бройка се увеличава. Това са състезателите по бенчрест. Идва от английското bench - тезгях или маса, а rest в случая означава опора.
Бенчрест е високопрецизна стрелба. Изпълнява се от специална маса, върху която се поставя оръжието. То е в статично положение и дава възможност да извлечеш максимума.
Практикуващите бенчрест са наясно колко трудно е да направиш 5 изстрела в една и съща дупка на 100 м разстояние. Когато то е 200, 500 или 1000 м, подобна възможност става илюзорна. Стандартът са 5 изстрела, които формират така начерената група. Измерва се разстоянието между двете най-делечни попадения и се изважда диаметърът на куршума. Затова се казва, че групата е голяма еди колко си милиметра или сантиметра.
Състезателите знаят колко важна е екипировката, чието усъвършестване напрактика е безкраен процес. Освен споменатите вече компоненти, са важни заешкита ушички, върху които се подпира оръжието на рамото, а също – стойката (пиедестала), двуногата, далекомера, уредите за измерване на вятъра, допълнителни флагчета на терена, по които се определя вятъра във всяка точка, дори самия полигон. Всичко това изисква умения, опит и доста финанси. Армията и полицията имат възможност да обучавт снайперисти, но на частните лица им излиза много скъпо. Скъпо излиза и на данокъплатеца, но доколкото познавам нашите специални части, те си разбират от работата. Момчетата са отдадени на идеята за висока прецизност. Четох наскоро книга, в която главният герой, бивш морски тюлен суперснайперист става заложник на ситуация. Заставят го да застреля лицето Х, иначе ще пострада семейството му. Целта е бизнесмен, който се носи на парашут, вързан за моторница. Разстоянието е 2800 м, а снайперистът стреля от хотелска стая. С втория изстрел улучва. Приемам фантазията на белетриста, но като човек на прецизността се смях. Може би консултантът е казал на писателя, че е възможно да уцелиш от 280 м. Но авторът е добавил една нула. В момента правя малки изчисления с балистичен калкулатор. Заложил съм данни за стандартен боеприпас - калибър .308 Уинчестър, който се използва от армията. Залагам 2750 метра. На това разстояние само падът на куршума е 31 м - колкото два високи блока. Отместването по вятъра е огромно. А това е най-големият проблем на снайпериста. Хоризонталното отклонение може да бъде предвидено, но от цяла лаборатория с датчици. Какъвто и инстинкт да имаш, не става без отправна точка на попадението. А във въздуха такава няма. В случая не знаеш нито интезивността на вятъра, нито посоката, която след 50 м може да е съвсем различна. Без датчици не става! Или поне флагчета и други косвени фактори - пушек, листата на дървета. Идеални условия няма. Възможен е изстрел на подобно разстояние, но поразяването е много несигурно.
Снайперистите се делят служебно - на армейски и такива от полицията, които работят в цивилна среда. Концепцията на армейския стрелец не е да бъде безкрайно прецизен и той може да си позволи няколко изстрела. При градска среда в ситуация със заложници изстрелът трябва да е хирургически. Военните снайперисти настройват оръжието на 300 м, но стигат и до 1 км. В полицията дистанцията е 100 м, като отклонението не трява да надвишава 1 см. По филмите един снайперист подпуква по 5-6 човека, но в релана среда трима снайперисти обслужват една цел. Не трябва да има пропуск, защото човешкият фактор не може да бъде избегнат. А така грешката се намалява 3 пъти. Тук е важен и боеприпасът, и ъгълът на стрелбата, за да не бъде наранен заложник. Често терористът държи жертвите зад стъкло или преграда. Ако това не е проигравано на практика, снайперистът не може да предвиди как ще се държи куршумът. Дори един храст може да отклони фатално изстрела. Важен е изборът на калибър и на боеприпас - дали куршумът да е бързоразпръскващ се, дали да е максимално твърд, за да пробие врата на кола например. Има и термомерници четвърта генерация, благодарение на които виждаш през стена топлинните емисии на хората. Възможни са и подобни изстрели. Те не са фантастика от филмите на Арнолд Шварценегер.
В България добри стрелби могат да се видят на състезанията по бенчрест с високо мощни пушки. Успехите в спортната стрелба подсказват, че географски българите сме предразположени към прецизната стрелба. Въпрос е на анатомия и менталност. Въпреки това нямаме традиции при снайперите. Съществуваше ретроградно отношение към този спорт. Добре е, че законодателството позволява той да бъде практикуван. Тепърва ще се развива, все повече специалните отдели на армия и полиция се насочват към световните новости.
Ще избегна излишната реклама на фирми, но няколко американски и западноевропейски марки се отличават с прецизност. Каква е тя? Стрелбата на 100 м не е сложна работа за човек с добра нервна система и подходящо оръжие. Той спокойно може да събере 5 изстрела в 2 см. Аз самият съм постигал група от 8 мм. но не винаги се получава. Над 300 м става деликатно. Тогава всички фактори се натрупват по мъничко и отклонението е със сантиметри. При 500 м дори полъх на вятъра може да измести куршума с 50-60 см. Естествено, има природни таланти, които четат вятъра отлично. Един от легендарните случаи в историята става на 27 юни 1874 г. Група стрелци тръгва да спасява бели заселници от непрекъснатите нападения на индианците. Конфликтът заплашва да стане кървав, защото във въпросния ден белите заселници са обградени от голяма група червенокожи. Вождът излиза напред и призовава за атака. Водачът на белите обаче вика легендарния стрелец и трапер Били Диксън. Били повдига своята пушка Шарпс (калибър 45-70) и след около няколко секунди прицелване настиска спусъка. След 4 секунди индианецът пада от коня, поразен право в сърцето. Минава доста време, защото куршумът от този калибър е бавен. След смъртта на вожда останалите индианци бягат. Белите премерват разстоянието, от което Били Диксън е стрелял - 1407 м. Фантастично попадение, тъй като е направено от стрелец без балистичен компенсатор, лазерен далекомер, не особено качествено оръжие и боеприпаси. Пушките "Шарпс" тогава са се славили със своята точност, но все пак! На тази дата всяка година в САЩ се организира състезание. Стреля се срещу чучело на индианец върху кон. Един от редовните участници признава, че от 130 изстрела има едва 2 попадения, и то не в сърцето. Единият е в крака, другият в торса.
В крайна сметка Били Диксън спира конфликт, който е можел да се превърне в касапница със стотици жертви и от двете страни. Такава е ролята на снайпериста до ден днешен - да обезглавява противниковия отбор и да поврежда прецизна техника.
Известни са и ловци, които стрелят по вредители на големи разстояния. Има рекорд с прерийно куче, високо около 40 см и широко около 20 см. Американски ловец го улучва пред свидетели от 2287 м с третия изстрел. Наскоро гледах телевизионен филм как с помощта на компенсираща компютърна система бивш морски пехотинец простреля мишена на 2,5 км с първия изстрел. Естествено, и най-модерната техника не дава гаранция на такова разстояние. Важен е и късметът. Дори въртенето на земята може да отклони куршум на 2 см на 1000 метра.
Имам честта да съм един от учредителите на Българската федерация по бенчрест. Председател съм на един от 4-те съществуваши отбора. Нарича се "Спокойно сърце". Светослав Стефанов, известен от страниците на сп. "Български ловец" като Светльо Томпсъна, също направи отбор. С него формирахме федерацията и организираме състезания. Най-известният полигон е този до Хасково. Забелязвам, че оборудването на състезателите и качествата им се подобряват с всяка измината година.
Не е толкова важно да купиш най-доброто, а просто да намериш подходящото оръжие и точния боеприпас за него. Затова трябва да признаем заслугата на треньори и оръжейници за успехите на големите ни състезатели, без да подценявам и техния труд. Главният оръженйник на националния отбор по спортна стрелба Митко Спасов е създал много от великите ни световни и олмпийски шампиони. Той знае какви оръжия и боеприпаси са нужни и им дава готов пакет. Докато състезателят по бенчрест трябва сам да си го намери. При това са нужни много пари. Хубавият мерник струва около 3000 лева, пушката върви към 5000-6000 лева. А трябват и уреди за наблюдение, бенчрест маса, пиедестал. За начало трябват 15 000 лева за екипировка, като не включвам боеприпасите. Може да се намери приличен патрон за 2-3 лева.

Какво е "релоудинг"

Защо американците постигат високо качество? Защото сами правят патрони. Старите ловци у нас също самоснаредяваха. Незнайно защо това беше забранено. Един прецизен патрон може да бъде направен, като се напасва към оръжието. Успееш ли, тогава ще постигнеш и високи резултати. Докато обаче се купуват патрони, дори и от най-скъпите, желаната точност все ще бяга. Напук на разбиранията, правенето на амуниции не е опасно. Барутът не може да гръмне сам, ако не е затворен той просто изгаря, но без експлозия. От друга страна всяко дете знае как се правят бомби и ги хвърля на мачове.
Бенчрестът може да бъде полезен, защото по цял свят от този спорт тръгват доста открития, които после се прилагат в армията или в полицията. Бенчрестърите са откриватели.
Важно за един стрелец е да бъде спокоен. Аз самият съм динамичен стрелец, но намерих правилната формула на стрелбата си. Може да си перфектен, но на състезания да се провалиш. Показателен случай е 10-годишния ми син, който се яви в надпревара с мъже, но все бронзов медал. На детето не му пукаше, искаше само да стреля, а не да побеждава.
Прецизните стрелци са чисти хора, които се стремят към съвършенство! Руснаците разбират колко важна е личността на снайпериста през Втората световна война благодарение на Василий Зайцев. Първият и единствен критерий, по който набират снайперисти за армията, е те да бъдат ентусиасти. Смятам, че това е чертата, която трябва да търсят у себе си и бъдещите прецизни стрелци - бенчрестърите.

Роберт Атанасов