Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Избор на куршум

Едва ли всички ловци си дават ясна сметка за това колко важен е изборът на куршум за гладкоцевното им оръжие. Сигурно често сте ставали свидетели на това как някой колега взима бренеке от друг колега, без да се интересува от „някакви” параметри като тегло, начална скорост, барутно съдържание и дължина на гилзата в разгърнат вид. Достатъчно е да знае, че патронът е як и това е напълно достатъчно.

Между другото Бренеке е фамилията на г-н Уилям, който е оръжеен конструктор, създал няколко от използваните в Европа калибри за нарезно оръжие: 7х64; 8х64; 9.3х64. В историята той остава с едно прозаично, но същевременно практично откритие – куршум за гладкоцевна ловна пушка. Тъй като неговия продукт получава масово одобрение и популярност, скоро „Бренеке” става синоним на всички гладкоцевни куршуми. Такова квалифициране на проектилите е напълно лаишко, но почти всички си позволяваме тази слабост. Но да не се отдалечаваме толкова от темата за подбора на патрон, снареден не със сачми, а с куршум.
Независимо от формата на куршума и барутното съдържание на патрона някои муниции просто се „харесват” от дадени пушки, а от други – не. Това до голяма степен зависи от дължината на цевта, стесненията, с които различните фирми производителки на гладкоцевно оръжие работят, и от ред други фактори. Понякога хората просто отиват и си купуват някой скъп боеприпас с надеждата, че той ще порази големия глиган право в сърцето от каквато и да е дистанция. Практиката обаче показва нещо, върху което малцина са се замисляли или наблюдавали - няма гладкоцевно оръжие, което да харесва всички боеприпаси, и няма създаден патрон, който да е универсално добър за всички оръжия. Дори патроните от една и съща фирма, снаредени с различно количество барут, биха се групирали различно, изстреляни от едно и също оръжие.
Бих искал да ви дам универсална рецепта, която да проработи при избора на боеприпаси за гладкоцевното оръжие, но чуйте тъжната истина: аз не знам такава. Единственият начин, по който може да проверите дали даден боеприпас е подходящ за Вашето оръжие, е като изстреляте три или пет патрона по мишена от статична опора. Когато правите тестовете, вземете със себе си няколко вида боеприпаси, снаредени с куршум. Идеята на добрия боеприпас е да се групира в минимална група. Може да останете изненадани от далекобойността на гладкоцевния куршум, но практическата дистанция, на която трябва да го тествате, е 35 метра. Ако на тази дистанция той се побира в кръг с диаметър 10 см, няма какво повече да желаете и това е вашият боеприпас. Подобна групираност на куршуми, изстреляни от нарезно оръжие, не е приемлива дори и на разстояние 100 метра. Ето защо много от ловците предпочитат да стрелят с едри сачми вместо с единичен проектил. Не можем да ги виним. Проблемът е, че на същото това разстояние от 35 метра снопът сачми вече се е разпръснал и част от тях няма да попаднат в целта. Това автоматично намалява енергията, която отдава снопа сачми. Ако предположим, че патрон 13/00 в 12 калибър има девет сачми, но само четири от тях попаднат в животното, това означава, че повече от половината енергия и убойна сила на снопа е заминала с остатъка. В този смисъл макар и шансът да уцелим с куршум животното да е по-малък, то шансовете да го убием са по-големи. Все повече ловци осъзнават, че от чисто практични и хуманни съображения е по-добре да не уцелиш животното, отколкото да го закачиш с няколко сачми и то да страда и да „гасне” бавно. Понякога използващите сачми за едър лов се оправдават с факта, че там, където ловуват, е твърде гъсто и само сачми могат да намерят пролука в гъстака, но истината е, че по-тежкият куршум ще проникне по-надеждно през всички препятствия.
Необходимостта от използването на куршум за лов на едър дивеч е безспорна, но как да изберем подходящия? Ето как постъпи моят приятел Хари Анчев, търсейки оптималното решение за своето ново „Бенели” 12 калибър стъпка по стъпка:
1. Хари си беше разпечатал еднакви мишени с големина на външния кръг 10 сантиметра.
2. От магазина си бе закупил пет вида по 5 патрона с куршум.
3. Тестовете проведе на спокойствие и от удобна опора, за да намали възможната човешка грешка.
4. В края на стрелбата анализира резултатите и направи своя избор.
При тестването на боеприпаси не робувайте на марки. Много често евтините патрони работят по-добре от скъпите. Ако и Вашето оръжие хареса евтин боеприпас, това Ви дава възможност да се упражнявате по-често. Експериментирайте с подкалибрени куршуми. Те са по-леки, но за сметка на това печелите по-висока скорост, по-слаб откат и по-малко замърсяване на цевите.
Внимавайте с магнум зарядите! Те крият подводни камъни. Много често при полуавтоматите вторият патрон не се подава правилно и оръжието засича. Причина за това може да е по-голямата дължина от необходимата на патрона. Спомням си за случай от личната ми практика, когато намалявайки само с половин милиметър общата дължина на магнум патрони, те започнаха да работят безпроблемно, докато преди това засичаха непрекъснато. Освен това повишеното налягане винаги крие рискове от силен откат, вследствие на което и забавяне на последващия изстрел.
Макар и магнум да звучи много мъжкарски и някои ловци да получават по-голяма увереност само при споменаването на думата, препоръчвам да се придържате към стандартни или минимагнум патрони, които ви осигуряват достатъчно скорост и пробивност на проектила. Не е необходимо да се използват най-тежките за дадения калибър куршуми. При стандартни 30-32 грама леките 24 и 28 г куршуми са напълно достатъчни.
Едва ли тестовете, които проведохме с ловния полуавтомат „Бенели” 12 калибър, снабден със слъгова (предвидена за стрелба с куршум) цев, биха били универсални, но ето и финалните заключения, които направихме.
Спряхме се на три различни модела патрони на „Федерал” и два модела на фирмата „Саувестри”. Тъй като оръжието позволяваше употребата и на магнум заряди, естествено тествахме и от тях.
Най-добре се групираха подкалибрените медни куршуми със син полимерен връх на „Федерал” в магнум заряд.
Най-голямо разсейване се забеляза в групата на класическия оловен куршум на „Федерал” в стандартен заряд.
Най-висока начална скорост имаха „Саувестри” магнум заряд – 560 м/сек. Дори и стандартно снареденият боеприпас на същата фирма имаше скорост около 500 м/сек.
За съжаление магнум зарядът на „Саувестри” често засичаше поради голямата обща дължина на гилзата и въпреки доброто си групиране, бе отхвърлен като избор.
Не останахме доволни и от магнум заряда на фирмата „Федерал” в серията „Примиум”.
Оръжието, с което проведохме тестовете, е така конструирано, че отката му се разпределя плавно и равномерно и макар да използвахме мощни боеприпаси, тестът не ни натовари.
Направените изводи са валидни, разбира се, само за оръжието, с което проведохме тестовете. С различен вид оръжие и различно стеснение на цевите резултатите биха могли да бъдат доста по-различни. Ето защо всеки сам трябва да разбере „вкуса” на своето гладкоцевно оръжие.

„Български ЛОВЕЦЪ”