Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Тестове на „Първи партизан”

В началото на годината в оръжейната магазинна мрежа се появиха продуктите на сръбския производител „Първи партизан”. Слабо известни на българския пазар, боеприпасите за късо и дълго нарезно оръжие възбудиха интерес у мен с ниската си крайна цена. С екип специалисти решихме да проведем тестове на няколко основни калибъра. При подбора на калибри се спряхме на четири широко разпространени и същевременно разнородни по приложение и скорост видове патрони.

При първоначалния външен оглед на продуктите се забелязва, че външните дименсии отговарят на стандартите. Капсулите са лакирани, с цел при по-продължително съхранение да не прониква влага. Куршумите са с прецизно обработена повърхност, а върховете са еднотипно оформени. Шийките на гилзите допълнително са термично обработени, с цел месинга да се запази еластичен. Това помага за постигане на униформеност /еднаквост/ при кернирането на куршумите. Всъщност униформеност на патроните е ключовата дума за прецизност в стрелбата. Логично е, че когато групата на попаденията от куршумите е концентрирана максимално, то прогнозите по насочването на последващите попадения са по-лесни.
Нашият „бенчрест кът” се състоеше от маса за стрелба с подпора, хронограф /уред за измерване на скоростта/, наблюдателна тръба и, разбира се, оръжията за теста.

Първи на огневата линия се наредиха револверните .357 Magnum. Оръжието обаче бе карабина Winchester-94 с дължина на цевта 40 см, което естествено рефлектира върху завишената скорост на куршума. В случая за нас бе важно да измерим разликите в скоростите от патрон до патрон, така че колкото по-висока скорост, толкова по-забележими разлики би отчел хронометърът. Средната начална скорост на групата от 10 патрона бе 544 м/сек. Най-голямата разлика в скоростите бе едва 6 м/сек., което категорично ме впечатли. При такава малка разлика бих наредил този боеприпас с куршум „flatpoint”, 10.2 г, като един от фаворитите си. 1500 джаула енергия при излизане от цевта и коефициент на Тейлър /ТКО/ 14.38 пък го правят достатъчно добър и за лов на къси до средни дистанции /100 м/, независимо от европейското изискване от минимум 2000 джаула. Като пример мога да посоча калибър .223 Rem., който при начална скорост от 950 м/сек., с 3.56 г куршум, има енергия 1606 джаула, но коефициент ТКО 5.38 – два пъти и половина по-нисък от този на .357 Магнум
Вторият представен боеприпас бе .308 Winchester. Куршумът, предвиден за прецизна стрелба, тежи 190 грейна /12.3 г /. Върхът е остър, с дупка, с обточена задна част тип boattail и е приложим и за лов на хищници. Използваното оръжие е „Блазер R-93”, с мачова /състезателна/ цев 577 мм и оптически мерник „Сваровски” 6х42. Средната начална скорост бе 749 м/сек., а максималната разлика между скоростите - 18 м/сек. При тези показатели енергията при излитане от цевта е 3450 джаула, а ТКО -20.54. Независимо от разликата в началната скорост групираността на попаденията бе отлична - 5 куршума, събрани в 2.9 см.

Третият тест на калибър .243 Winchester, с тежест на мековърхия куршум 100 грейна /6.5 г/, показа средна скорост 842 м/сек. и максимална разлика в скоростите 12 м/сек. При тези параметри Ео= 2304 джаула, а ТКО = 9.6. Използваното оръжие отново е „Блазер R-93”, с дължина на цевта 500 мм и оптически прицел „Цайс” 10х50 . Поради късата цев към резултатите трябва да се добавят 30-35 м/сек. за реална оценка. Групираността на стрелбата от първата серия от 3 изстрела бе 3.5 см, а от втората серия - 3.8 см . Макар и приемлива, групираността не ме удовлетвори в личен план. Ниската начална скорост за този калибър е другият фактор, който не би ме направил потребител специално на този боеприпас. Нормално, Vо при 6.5 г проектил би трябвало да варира около 900-930 м/сек . Имайки предвид, че разликата в началните скорости не бе драстична, вероятно лошо балансиран куршум и ниска скорост са двата елемента на не дотам доброто поведение на боеприпаса.

Четвъртият калибър е най-тежкият, представен в каталога на „Първи партизан”. 9.3х62 е предвиден за лов на тежки животни. В Европа има приложение за лос, мечка, глиган и елен. Куршумът тежи стандартните за този диаметър 285 грейна /18.5 г/ и е с открит, заоблен оловен връх, успоредни рамене и равна, затворена база . Тестовото оръжие е с дължина на цевта 500 мм и оптически мерник с четирикратно увеличение. По-късата с около 10 см цев обуславя и начална скорост, по-ниска с около 27-28 м/сек.

Измерените скорости имаха максимална разлика от 21 м/сек., а средната скорост бе 635 м/сек.. Групираността на стрелбата бе впечатляваща, имайки предвид малкото четирикратно увеличение на оптическия прицел – три попадения, и дупки в диаметър 2.4 см на 100 метра, а втората серия бе от три попадения, събрана в 2.8 см . Енергията при дулния срез е 3789 джаула, а ТКО=31.30, което прави боеприпаса недостатъчен за „Великата петорка”, но перфектен за всякакъв друг лов на едър дивеч и особено подходящ за лов чрез гонки в гъсти храсти. Сравнително слабият откат на калибъра позволява бърз последващ изстрел.

В заключение мога да кажа, че като цяло продукцията на „Първи партизан” е една добра комбинация от цена и качество.

Роберт Атанасов