Начало » Публикации » Африка и по света

На сафари за първи път

Не всеки ловец може да си позволи разходите на пари и време за сафари, но много са тези, които мечтаят за подобно преживяване. Изкушавам се да перифразирам една крилата мисъл: „Ловецът е толкова голям, колкото големи са мечтите му.”
Когато като дете четях великите творби, посветени на лова в Африка, си представях как един ден и аз ще ловувам в най-благодатния за това континент. Сега, с девет сафарита зад гърба си, мога да бъда твърдя, че наистина Африка е люлката на лова. Сигурно мнозина от моите читатели ще възкликнат: „Какво ме интересува лова там, след като никога няма да отида!” За мен, независимо дали бродя през саваните или в родните поля и планини, удоволствието и опита, който трупам, са еквивалентни величини.
Повечето хора, на които им предстои да отидат на сафари, имат естествен порив да научат с какво ще се срещнат там. Често въпросите, отправени към мен, са тези, които и аз съм си задавал преди първото си посещение на Черния континент. Ако трябва да ги обобщя, има няколко въпроса, които почти всички ми задават, и други, за които малцина се сещат.
Ще започнем с най-често задаваните.
Как протича ловът?
Визирайки лова предимно на антилопи (като най-масов и достъпен), търсенето на животните започва рано - при изгрев слънце. Групата се състои от професионален ловен водач, тракер (следотърсач) и, разбира се, ловец. Придвижването става с открит джип (пикап), шофиран от тракера, а професионалният ловец е отгоре и оглежда терена за животни и следи, оставени по пътя. Ако бъде забелязан някакъв дивеч и професионалистът прецени, автомобилът се спира и с помощта на бинокъл евентуалните трофеи биват огледани и преценени. От опит мога да кажа, че нивото на подготовка на повечето професионалисти е такова, че те директно могат да оценят големината на трофея, възрастта на животното и това за какъв медал се класира. В деветдесет процента от случаите се оказват прави. Цената на дивеча е уеднаквена според вида, независимо дали става дума за посредствен трофей или световен рекорд. Моралът на ловните водачи е такъв, че те желаят техните клиенти да се сдобият с най-добрия екземпляр, независимо че домакините ще получат едно и също заплащане за голям и малък трофей. Ценят се не само големите трофеи, но и по-възрастните екземпляри. Да се отстреля старо и опитно животно е гордост за всеки ловец. Както казваше един мой приятел, професионален ловец от Зимбабве - „Това животно не би станало толкова старо, ако е било глупаво.”
В началото всяко сафари започва форсирано, защото списъкът с желаните трофейни животни е голям. Към края на лова с увеличаването на отстрела намаляват видовете, желани от ловеца, и, казано по нашенски, „работата се закучва”. Ето защо препоръчвам на ловците, отиващи за пръв път на сафари, да взимат това, което богинята на лова им изпраща, за да няма реплики от рода: „Трябваше да стрелям онова куду първия ден. Оттогава не съм видял по-добро от него.” Доверете се на преценката на Вашия водач, но не се оставяйте да бъдете манипулирани и да стреляте по животно, което не желаете да отстреляте!
На какви дистанции се стреля?
Колкото и да е странно, това може би е най-често задавания ми въпрос. Бих казал, че дистанцията за стрелба зависи от скоростта на преценка на животното от страна на водача, както и от скоростта за реакция на ловеца. Колкото по-бързо се дефинира качеството на трофея и възрастта на животното, толкова по-близко ще се намира то по време на изстрела. Разбира се, сигурно е излишно да казвам, че дрънкане на екипировка, шумни разговори и други начини на създаване на суматоха ускоряват оттеглянето на дивеча. Като се определи интересът към даден екземпляр, следва издебване. Понякога то е кратко, до 50 метра от колата, но друг път е напрегнато и представлява надиграване между ловния екип и дивеча. Във втория случай е неоценима помощта на добрия чернокож следотърсач. Животното или стадото се следва, съобразявайки се с вятъра, особеностите на релефа и спецификата на поведение на съответния вид дивеч. Например черното гну побягва стремглаво и рязко дори и при най-малко подозрение за опасност и оставя впечатление, че напуска района, но не след дълго прави рязък завой и се връща обратно почти на същото място. Еландите от своя страна стоят неподвижно, прикривайки огромните си туловища в сенките на дърветата, но веднъж поели в бяг, не ги търсете! Ориксите бягат, но спират и се обръщат да видят преследвачите си, като с това предоставят възможност на добрите стрелци да се докажат и т. н.
При правилно издебване и синхрон между водача и ловеца оптималната дистанция е около 50-80 метра. Нерядко се налагат и изстрели на пределни дистанции – 200-250 метра. Изключения са случаите, когато професионалният ловец ще позволи на своя клиент да направи изстрел на 300 и повече метра. Това се допуска само ако издебването е невъзможно или животното вече е ранено.
Каквито и да са дистанциите на стрелбата, преди да отиде на сафари ловецът трябва да е добре запознат с балистиката на своето оръжие и специфичността на боеприпаса, който ползва. Препоръчвам поне десетина посещения на стрелбище, където ловецът да направи тренировка по стрелба от походна двунога, каквато използват масово професионалните ловци, тъй като това ще е начинът, по който ще стрелят и по време на сафарито.
Тази година станах свидетел на няколко изстрела, които ме впечатлиха с дистанцията на стрелбата. Тъй като ранен дивеч (разбирай такъв, от който има дори една капка кръв) се заплаща 100 процента, рискът остава изцяло за сметка на ловеца. Едва ли някой, който се съмнява във възможностите си, би си позволил да играе хазарт. Пределните дистанции, на които бяха повалени големи антилопи, бяха до 350 метра при силен страничен вятър.
Кои са най-подходящите куршуми и калибри?
За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем кое е най-голямото животно, към което се стремим. Тъй като в този материал засягаме темата за plains game (равнинен дивеч) -предимно антилопи, най-тежката от тях е еландът. Тази почти еднотонна антилопа може да бъде повалена с точен изстрел на почти всички калибри, разпространени у нас за лов на диви свине. Важно условие е използваният куршум да е консолидиран (твърд), за да има максимално проникване в дълбочина. Препоръчват се куршумите, чиято мантия (обвивка) и оловна сърцевина са слепени галванично. Пример за това са Orix Norma и Remington Corelocked. Подходящи са и тези с отделена сърцевина като Winchester Fail Safe, TUG Brenneke и Nosler Partition. Самият аз съм силно впечатлен от въздействието на напълно медните куршуми с контролирана деформация, които при съприкосновение с плътта се отварят и образуват четири режещи остриета. Те оставят равномерен и голям раневи канал, предизвикващ сериозно увреждане на кръвоносните съдове и органите, през които преминават. Това са Barnes-Triple Shok и Barnes XLC.
Подходящи калибри за отстрел са: .7 мм Rem.Mag. с минимум 9-грамов куршум, .308 Win., 30-06 Spr., .300 Win.Mag с минимум 11.7 г куршум, .338 Win.Mag. с 16 г куршум, 9.3х62, 9.3х74R, 9.3x64 с минимум 15 г куршум, както и вездесъщият .375H&H. Тези изисквания са валидни и за по-малките видове антилопи.

Основни видове дивеч в саваните на Намибия.

Куду
Символ на Асоциацията на професионалните ловци в Намибия е антилопата куду. Мъжките екземпляри достигат 270-280 кг. За сравнение, нашият благороден елен се движи в рамките на 190-220 кг. Рогата на куду представляват дълги спирали със средна дължина около 120-150 см. Рекордни такива са 187 см, измерени по външната спирала. Оценява се дължината на рога, дебелината на розетката, размахът, както и възрастта на животното. Женските нямат рога.
Обикновено един мъжкар предвожда няколко женски и млади, но нерядко се срещат и ергенски групи. Мъжките се събират с женските през сватбения период, който започва в началото на май.
Продължителността на живота на куду е около 14 години. Най-ценен е трофеят между десетата и единадесетата година.
Тази година в района, в който ловувах, имаше епидемия от бяс, която, за съжаление, бе засегнала чувствително популацията на куду. Откриването на трофейни екземпляри бе доста трудно. Не всички ловци от групата ни успяха да срещнат и да отстрелят тази прекрасна антилопа.
Уотърбък
Тази 250-270-килограмова антилопа е мечтан трофей за много ловци. Макар и често женските и младите антилопи от този вид да се забелязват, мъжките остават загадъчно прикрити в сенките на храсталаците и само след изгрев слънце си позволяват свободно да излизат на открито. Дългата им козина поема светлината и не я отразява така както козината на гладкокосместите антилопи, поради което те често остават незабелязани, когато погледът премине през тях. За щастие, опитните очи на чернокожите ни следотърсачи, привикнали с цветната температура на горещата савана, ги откриваха безпогрешно. Името на антилопата уотърбък буквално означава „воден козел” и идва оттам, че тези животни обичат да обитават райони в близост до водоеми, тъй като са силно зависими от водата. Леко извитите им напред пръстеновидни рога са величествен трофей. Женските нямат рога.
Зебра
Всъщност зебрите са три основни вида, като в Намибия се срещат два - планинска (хартман) и равнинна (бършел). Планинската зебра се среща не само по скалистите хълмове, но и в равната савана. Характерна особеност са по-дългите уши, гъстото райе, белеещият се корем, необременен от шарки, и райета, достигащи до копитото. При равнинната зебра (бършел) шарките продължават и по корема, но достигат малко под коленната става, ушите са по-къси и рядко навлизат в планинската част. Райетата са по-разредени, а към задницата в белите петна се проявяват и светлокафяви ивици.
И двата вида зебри са изключително предпазливи и не допускат присъствието на хора. Зрението им е изключително добре развито и според някои експерти се предполага наличие на цветно възприятие. Поради това са изключително трудни за лов. Не се допуска отстрелът на водачката или жребеца, както и на женските, придружавани от малки. Позволява се ловът на възрастни мъжкари и женски, които са без малки. Обикновено такива животни се движат в края на стадото. В случай, че някое от животните изостане или бъде убито, водачката на стадото го призовава със странен сигнал, наподобяващ донякъде аларма на автомобил. Теглото на тези „магарета в пижами” е между 290 и 350 килограма при възрастните екземпляри. Продължителността на живота им е около 35 години, поради което стадото им е доста задружно.
Орикс
В класацията за издръжливост, адаптивност, воля за оцеляване и агресивност към нападатели ориксът заема първо място. Създаден е от природата, така че да може да издържа без вода цяла седмица. Той си набавя вода от кондензиралата влага по камъните и пясъка. Кръвоносната му система се охлажда през огромните синуси. Това му дава възможност да тича в продължение на часове. Дори и тежко ранен, ориксът не се предава лесно и е готов да се изправи срещу нападателя си. Дори и женските имат рога, поради което половият диморфизъм е трудно забележим. Обикновено рогата на женските са по-тънки и дълги, а при мъжкарите са по-масивни. Приличащи на рапири, дълги от 80 см до един метър, те им осигуряват отлично оръжие за защита и нападение. Световният рекорд е 125 сантиметра. Теглото им е 200-220 кг.
Продължителността на живота на орикса е около 19 години. Когато се доближава ранено животно, това трябва да става предпазливо, с готово за стрелба оръжие и откъм задната част на гърба. Това важи особено за орикса.
Брадавичест глиган (уартхог)
Наподобяващ донякъде европейския си събрат, но значително по-малък на тегло – около 60-100 кг при мъжкарите, брадавичестият глиган разполага с внушителни бивни, по-голямата част от които се показват навън. Бивни с дължина 24-26 см представляват прекрасен трофей, но понякога късметлиите могат да се сдобият и с 30-сантиметрови. Световният рекорд е 60 см бивни. Женските също разполагат с тези оръжия за самозащита.
През деня брадавичестото прасе се движи активно, а нощем се крие в дупки под земята, достигащи до четири метра дълбочина. В тях то влиза на заден ход, готово да посрещне евентуалните си противници с изложените на показ страховити глиги. Продължителността на живота му, стига да не се срещне с някой непобедим враг, е около 20 години. Храната му е предимно растителна. Обича високите треви, в които може да се движи свободно, разчитайки на обонянието и слуха си, тъй като зрението му е изключително слабо. Обикновено мъжкарите се движат самостоятелно, а женската води със себе си 2-4 малки.
Макар и да има страховита външност, брадавичестият глиган лесно се опитомява като домашен любимец.
Уязвим е от малки калибри, стига да бъде уцелен както трябва. Срещата с него е случайна, освен когато се изчаква при водоемите. Ето защо ловецът трябва да е готов за бърз изстрел на къса дистанция.
Черно гну (блек уилдебист)
Макар и да има нещо сатанинско във външния му вид, черното гну е известно с прозвището си „Шутът на саваната”. Този негов прякор е спечелен благодарение на недотам адекватното му поведение при опасност, когато след първоначалния си бяг то започва да изпълнява виртуозни осморки, кръгове и други ансамблови фигури. Понякога едната част от стадото тича по посока на часовниковата стрелка, а другата – обратно на нея.
Всъщност черното гну е тъмнокафяво на цвят, с бяла опашка, откъдето идва и другото му име – белоопашато гну. Рогата му тръгват напред, а след това поемат назад. И мъжките, и женските имат рога. Нормално те достигат дължина около 50 см. Световният рекорд е 75 см.
Продължителността на живота на гну е около 20 години. Теглото му достига от 150 до 180 кг. Формира големи стада от по 20-50 животни.
Синьо гну (блу уилдебист)
Синьото гну е много по-голямо от своя събрат черното гну и е по-масово разпространено. На тегло достига 230-280 кг. Известно с прозвището си „биволът на бедняка”, то много наподобява кафърския бивол. На слънчева светлина красивата му козина придобива синкав оттенък, откъдето произлиза и името му. Рога имат и мъжките, и женските, като средната им дължина е около 60 см, а рекордът е 86 см. Лесно се определя кое животно в стадото е трофейно, тъй като дължината на ушите е граница за добрия трофей. Ако рогата са дълги колкото ушите или по-дълги от тях, това означава, че трофеят е голям.
Формират големи стада, но понякога отделни мъжкари бродят самостоятелно. На предната част на муцуната си имат дълги черни косми, а под гушата брада. Половият диморфизъм (разлика) при двата вида е забележим предимно поради това, че женските имат светло окосмяване в областта на рогата, докато при мъжките то е изцяло черно. Рогата при мъжкарите са по-масивни.

Еланд
Най-тежката антилопа в света достига от 700 до 900 килограма, но с лекота преодолява препятствия (разбирай огради) с височина до 2 метра. Не един път съм ставал свидетел на това как от място това огромно добиче прелита с грациозен скок над оградите, отделящи отделните ловни концесии. Продължителността на живота им е около 12 години. Когато старее, мъжкият еланд образува тъмнокафяв перчем на челото, а рогата трупат маса, но започва износване на върховете им и респективно дължината им се скъсява. Оптимален трофей имат 8-11-годишните екземпляри. Средната дължина е около 60 см, а рекордът е 114 см.
Гръдният кош на антилопата е дълбок, а в комбинация с високата гърбица в предната част силуетът й е внушителен.

Импала
Импалата е антилопа с размерите на нашия елен лопатар. Достига 50-90 кг. Само мъжките имат спираловидни рога, оформящи се като лира. Средната им дължина е около 50 см. Рекордният трофей е 81 см.
Живее на големи стада. Продължителността на живота й е около 12 години. Основният им враг са леопардът и гепардът.
Известен подвид е черноликата импала, която се отличава единствено по черното петно над ноздрите си.
Импалата може да прави скокове на височина до 3 м и на дължина до 12 м.
Червен хартебийст
Една от най-масово разпространените антилопи след орикса. Както се досещате, названието му идва от керемиденочервената му козина. Рогата му имат специфична форма, наподобяваща кормило на мотопед „Чопър”, и дължина около 50 см. Рекордът е 75 см.
Женските също имат рога, но са по-тънки от тези на мъжките. Когато препускат, създават впечатлението, че задницата им е скована, тъй като движат едновременно двата си задни крака, но това е привидна заблуда – те са не само добри спринтьори, но и отлични маратонци.
Продължителността на живота им е около 13 години.
Устойчиви са на раняване.
Блесбок
Блесбокът е антилопа с тегло около 60-70 кг. Рогата му приличат донякъде на кози, кехлибареножълти на цвят. Женските също имат рога. Обикновено дължината им е 40 см. Рекордът е 52 см.
Продължителността на живота на блесбок е около 10-11 години. Основният му враг в дивата природа е гепардът.
Отпред на муцуната си антилопата има характерно бяло петно.
Спрингбок
Подобно на импалата, спрингбок е отличен скачач и ако отстрани наблюдаваме подплашено стадо, то наподобява скачащи гумени топчета. Светлобежов на цвят, с бял корем и лировидни рога, с каквито разполагат и женските – това е краткото описание на тази интересна антилопа. На дължина рогата й достигат средно 35 см, като рекордът е 49 см. При мъжките те са доста по-масивни и пръстените се забелязват отдалече. Интересен факт е, че ако бъде отстрелян спрингбок, за около пет минути по гръбнака му се появява бял гребен козина с дължина около 20-25 см. Ето защо ловците, които са отстреляли подобна антилопа, трябва бързо да направят снимките си с нея, за да уловят този забележителен момент.
Разбира се, намибийската савана предлага още много интересни видове дивеч, както и хищници, на които ще се спрем в други материали.
Необходима екипировка за едно сафари
Нека сега да се спрем на необходимото оборудване за едно сафари.
Както винаги, в своите препоръки за облекло ще разгледам първо обувките, които са важен елемент за всеки ловец. За разлика от България, извън дъждовния сезон Африка, по-конкретно Намибия, има доста по-сух климат. Ето защо носенето на обувки с горетекс мемрана е ненужен лукс, който ще Ви коства постоянно изпотяване на краката, тъй като и най-добрите мембрани не могат да насмогнат в гореща Африка. Не препоръчвам обувки, произведени от кордура или други синтетични материали, тъй като не след дълго острите треви в саваната започват да проникват през тези материи и да дразнят и разраняват краката Ви.
Макар първоначално да посещавах Черния континент с високи над глезените обувки, впоследствие установих, че такива с дължина малко под глезените са доста по-удобни за ходене и не ме натоварват. Препоръчвам обувки от гладка кожа, тип кларкове, като едни от най-добрите са тези, произведени от тюленова кожа или от куду. С тях краката дишат, а досадните тревички не могат да проникват навътре. Издебването с меките подметки от суров каучук е доста по-лесно.
Ризата и панталоните трябва да са от дебел памучен плат и да Ви осигуряват свобода на движение. Те задължително трябва да са с дълги ръкави, за да Ви защитават от тръните, насекомите и силното слънце.
Препоръчвам шапки с периферия, която да пази врата и ушите от изгаряне.
От допълнителните аксесоари ще са Ви необходими слънчеви очила, които освен от силната слънчева светлина, ще предпазват очите Ви от летящите насекоми и брулещите храсти.
Ръкавици от тънък телешки бокс са необходимост особено в хладните утрини и вечери, когато се возите на открития джип, както и за да разчиствате трънливи храсти от пътя си или по време на издебване, когато пълзите на четири крака.
Бинокълът е неразделна част от екипировката на ловеца в откритите пространства. Избягвайте тежките обемисти уреди, които ще висят на врата Ви по 12-14 часа на ден. Снабдете се с максимално качествени и компактни оптични устройства с увеличение 6 до 8 пъти и предни лещи 20 до 40 мм.
По отношение на избора на оръжие, имайте предвид, че полуавтоматичните карабини са забранени. В Африка се ловува изключително с нарезно оръжие. За препоръчване са болтови карабини в споменатите по-горе калибри. Допуска се ловът с еднозарядни оръжия (киплауф) или двуцевни експреси. Практиката показва, че за плейнсгейм сафари най-практични са болтовите карабини, екипирани с оптически прицел. Какъв да бъде той?
Много ловци си представят своето сафари като постоянна стрелба на огромни дистанции, което всъщност не е точно така. Много често се налага да се стреля бързо на късо разстояние, за което е необходимо оптически прицел с голямо зрително поле, което означава с малко увеличение. Малкото увеличение е необходимо и за доубиване на животно, както и за самозащита при нападащо животно. Ако трябва да се използва оптика с фиксирано увеличение (без варио), най-подходящата е с четирикратно. От вариооптиките подходящи са от 1.25 до 4 пъти, от 1.5 до 6 пъти, от 1.75 до 10 пъти, от 2 до 12 пъти и от 2.5 до 10 пъти. Изключително неподходящи са оптиките с фиксирано увеличение 8 и нагоре. Личният ми избор тук е оптика от 1.5-6х42, която нося постоянно на увеличение 4 и рядко ползвам с по-голямо.
Позициониране на изстрелите. Убойни зони
Всеки върнал се от сафари ловец е впечатлен от това колко са „корави” африканските животни. Това е така, но до голяма степен много от тях да не падат на място от изстрела, е непознаването на анатомията им. Добре позиционираният изстрел е по-важен, отколкото калибърът, с който е стреляно по животното. Често съм чувал мнението на „експерти”, които твърдят, че с еди-кой си калибър е достатъчно да удариш животното в крака и то ще се пръсне на парчета. За щастие на дивеча, това не е така. В практиката си съм виждал много дивеч, раняван с чудовищни калибри като .338 Lapua Magnum, .375H&H, .470NE и .500NE. За да избегнем разочарованието на ловеца, както и страданията на раненото животно, се налага един бърз опреснителен курс по анатомия на дивеча и главните убойни зони.
За да бъде убито едно животно, е необходимо то да бъде поразено в жизненоважен орган. Такива са мозъкът, гръбначният стълб, белият дроб и сърцето. Допълнителни органи, попадение в които също може да причини смърт, но по-бавна, са бъбреци и черен дроб. Всички останали точки на попадение могат да предизвикат само раняване.
Приоритетната зона за поразяване е областта сърце-бял дроб. Тези органи се намират между двата предни крака, в областта на гърдите. При повечето животни попадения над предния крак (при странично разположено животно), в средата на корпуса или малко под нея, поразяват едновременно горната част на сърцето и белия дроб. Не съветвам никого да се опитва да цели областта на врата, тъй като гръбначният мозък дори и на най-големите животни е не по-дебел от един пръст, а това е относително малка цел. Виждал съм много животни, уцелени във врата, да падат на място и докато гордият стрелец приема поздравленията, те стават и никой повече не ги вижда.
Попадение в областта на мозъка сваля дивеча на място, но ако целта е трофеят да бъде запазен, в някои случаи е добре да се въздържаме от подобни изстрели. Още повече, те изискват добра опора и сигурен изстрел. Разбира се, ако такъв изстрел е единствената алтернатива да се сдобиеш с определен трофей, тогава той трябва да бъде изпълнен, стига ловецът да е уверен в стрелбата си.
Позволявам си да използвам диаграмите на един многоуважаван от мен експерт – д-р Кевин Робинсън, за да покажа нагледно разпределението на вътрешните органи при някои антилопи.
Опасностите, които ни дебнат по време на сафари
Не си мислете, че сафари означава да отидеш на хотел. В някои африкански държави силно разпространена е маларията, пренасяна от комарите, и много туристи и ловци, които не са взели мерки, заболяват от нея. Понякога последиците са фатални – смърт. Ето защо, след като сте решили къде ще проведете Вашето сафари, трябва да се информирате при лекар-специалист дали и какви медикаменти се налага да приемате. В Намибия няма опасност от малария. Това обаче не Ви освобождава от болестите, които пренасят кърлежите.
Голямата разлика в температурите рано сутрин и късно вечер, сравнена с жегата през деня, предполага допълнителни връхни дрехи.
Едни от най-отровните змии в света се намират в Африка. Това са черната мамба и плюещата кобра. При ухапване единствената ни надежда е в същия ден същата змия вече да е хапала нещо. Тогава отровата й е относително разредена и е възможно да оцелеем. В противен случай времето, което остава на ухапания, е няколко минути. Противоотрова се съхранява в специални термоконтейнери в големите болници, а разстоянието дотам обикновено се взима за повече време, отколкото има ухапания.
Плюещата кобра може от разстояние пет метра да уцели зеницата на окото Ви. Болката е влудяваща и единственото, което може да се направи, за да се спаси човек от ослепяване, е да се уринира в окото му, докато се отмие отровата. Макар това да изглежда смешно, то е единственият доказан от практиката начин на първа помощ.
Една от големите опасности, която съпровожда едно сафари, са транспортните инциденти. Много често старите автомобили с изтъркани гуми и неработещи спирачки са реална опасност в хълмистите райони. Ако Вашите водачи управляват такива или шофирането им Ви притеснява, не се колебайте да им отправите забележки, защото това е Ваше право.
Най-голямата реална опасност е неправилното боравене с оръжието. Всеки си мисли, че е добре запознат как да оперира правилно с карабината си и че на него няма да му се случи инцидент, но личният ми опит показва, че във всяка група ловци в рамките на една седмица има поне два неволни инцидента на нежелани изстрели. Превъзбудени от наличието на дивеч и възможността да докажат качествата си на стрелци, дори и опитни ловци допускат грешки.
Не трябва никога да насочвате оръжието към човек!
Никога не подавайте заредено оръжие на своя колега!
Никога не поемайте оръжието с насочена към Вас цев!
При прибиране към лагера, преди да слезете от превозното средство, извадете патроните от цевта и пълнителя!
Когато издебвате или преследвате ранено животно и в цевта Ви има патрон, дръжте предпазителя в позиция „заключен”!
Когато се придвижвате в индийска нишка, цевта на оръжието трябва да сочи нагоре!
Пожелавам всеки да изживее своята африканска мечта по най-незабравимия начин, но да отиде теоретично подготвен на своето първо сафари. Наслука!