Начало » Публикации » Африка и по света

Леопард гонка

Осемте хрътки поразително приличаха на басет, само че с по-дълги крака. Бяха натоварени на един пикап „Ленд Роувър”, а на мен ми предстоеше да присъствам на един от най-интересните ловове в живота си. Това бе начин на лов, който до момента не бях виждал, само бях чувал, че съществува. Искрено се надявах някой ден да присъствам на такова интересно събитие, защото такъв лов не се вижда често, той не е система, той е изключение.
Осемте хрътки бяха перфектно обучени да преследват леопард. Леопард имаше в ловната територия на фермата и рано сутринта следите му бяха засечени. Не знаехме към кой точно са се насочили хрътките, защото следите бяха от млад мъжки и стара женска. Естествено, впоследствие разбрахме, че женската е стара.
Както стояхме спокойни в автомобилите, в един момент радиостанцията изпука и собственикът на хрътките с развълнуван глас съобщи, че е засякъл следите и че кучетата вече са по следата. Водачът им беше висок бур, който с една крачка успяваше да навакса две мои. В момента, в който получихме съобщението, че кучетата са по следата, от спокойното темпо, с което се движехме, не остана и помен. Просто хукнахме, опитвахме се да се придържаме в група и да следваме нашия водач, който по радиостанцията се ориентираше в каква посока да се насочи. В един момент всички спряхме, защото имаше някакво разминаване в информацията. След това водачът получи посоката под формата на репер – един близък връх, към който ние се насочихме и го триангулирахме през една кула, която виждахме. По този начин примитивно определихме координатите на мястото на срещата.
Кучетата вече бяха качили леопарда на едно дърво, не много високо, но достатъчно, за да не могат да го стигнат. След не много дълго, но много интензивно препускане, ние с изплезени езици успяхме да стигнем на около 30-40 метра от леопарда. Не исках да доближаваме съвсем, тъй като ловецът, който трябваше да стреля по него, изоставаше - в началото беше отворил много широка крачка, просто изхвърча като куршум, но впоследствие това му изигра лоша шега. Без да поддържа постоянно темпо, той скоро се умори и заради това се наложи да го изчакаме няколко секунди, които се оказаха цяла вечност, тъй като леопардът можеше да скочи на земята. Опитвах се да снимам с камерата, като едновременно с това свалях пушката от рамото си. Исках да бъда готов в случай на нападение. Вече имах такова изпитание. Да си призная честно, човек се чувства доста некомфортно, когато такъв бърз противник го нападне. Знаех, че леопардът не атакува само един човек, а се хвърля върху всеки един от групата, така че независимо от кой щеше да започне, рано или късно щеше да стигне до мен. В страничния джоб на панталона си носех нож със сгъваемо дълго острие, който се отваряше бързо и в случай на близък контакт може би щеше да е най-подходящото оръжие, с което разполагам.
Леопардът не напада само със зъбите си. Най-страшното му оръжие са закърнелите палци на задните му крака. На практика той скача върху теб, прегръща те, евентуално захапва рамото или скалпа, а със задните си крака ти отваря стомаха, сякаш два скалпела са минали оттам. Именно затова бях готов с оръжието си - моята карабина.
До мен стоеше професионалният ловец Маркус с гладкоцевна ловна пушка, която при нападение на леопард може би е най-подходящата защита. Така или иначе, аз имах доверие на своето оръжие, снаредено с лек и бърз патрон с голям диаметър 9.3 мм. Ако уцелех животното, щеше да получи сериозен шок.
В този момент, докато размишлявах как да реагирам в случай на нападение, пристигна ловецът, който трябваше да стреля по леопарда, много задъхан. Застана на около 40 метра от дървото, където се беше качило животното. От него се виждаше част от задницата и опашката, разбира се (която то много трудно прикрива, понеже е дълга). Наложи се да сменим позициите си с риск през това време леопардът да скочи. За щастие той остана горе.
Последва серия от три бързи изстрела. При първия животното въобще не реагира. Впоследствие се оказа, че първият куршум е минал зад ребрата му, „пробил” го е по диагонал и е увредил двата бели дроба смъртоносно. Вторият изстрел само „парва” животното, а третият куршум чупи гръбнака в основата на шията, там, където гръбнакът се съединява с лопатките. Три мълниеносно отправени изстрели от човек, който от бързане още не можеше да събере душата си, защото спринтът се оказа доста затормозяващ и натоварващ цялата му физика, дихателен апарат и мускулатура.
Леопардът се оказа женска, много възрастна, 15-16-годишна. Зъбите й бяха износени до такава степен, че от тях бяха останали малки заоблени връхчета, без да изглеждат като бойни зъби. Ноктите й също бяха доста износени, направо изтормозени, също заоблени. Възглавничката на лявата й предна лапа беше окървавена и зарастваше. Явно бе наранена от това, че поради липса на нокти леопардката се бе опитвала само с възглавничката да се катери по дърветата. Това животно в скоро време щеше да умре от глад, защото способността му да ловува бе намаляла значително и макар да върлуваше в район с изобилие на дивеч, възможностите му за ловуване бяха изчерпани.
Може би бе въпрос на няколко месеца да умре от гладна смърт. Към момента обаче леопардката все още бе в добра кондиция и ние бяхме много щастливи, че присъствахме и участвахме в такъв динамичен лов. Така протече вторият ден от сафарито ни в Намибия.
Ето как започна. Още с пристигането в Уиндхук се качихме на джиповете и тръгнахме към фермата, в която щяхме да нощуваме. При навлизане в територията на ловната концесия извадихме оръжията и ги заредихме.
В един момент пред нас изплува величественият силует на голямо мъжко куду, придружавано от няколко женски. Май месец е периодът, в който започва сватбуването при тази антилопа и обикновено мъжките, които живеят далеч от стадото, се събират с женските, за да се чифтосат с тях. За целта те изминават огромни разстояния. Куду антилопата не води заседнал живот като орикса и редхартебиста, а мигрира периодично. В случая беше време за сватбения период.
Кудуто попадна в полезрението на ловеца Даниел Боримиров, който с добре отправен изстрел го повали. Оказа се, че трофеят е много хубав. Той, разбира се, предварително бе дефиниран от нашия професионален ловец, но все пак, когато го наближихме, останахме впечатлени от качеството и големината му. Използваният калибър беше 9.3х62. Като цяло всички ловци в групата използвахме подобни калибри. Един от ловците използваше 9.3х64, друг - .375 „Холанд и Холанд” като основна пушка, а за по-далечни изстрели по по-малки животни 7 мм „Ремингтън Магнум”. Единственото оръжие в калибър 7.62 беше .300 „Уинчестър Магнум” – един „Ремингтън”, който беше добро работно оръжие, от неръждаема стомана, с полимерен приклад. Оръжие без претенции, което изпълняваше добре функциите си.