Начало » Публикации » Африка и по света

Меродавни ли са съветите на старите ловци

Кандидатите за ловци трябва да издържат изпит, като използват учебник на Ловно-рибарския съюз. Доколко този учебник обхваща истинската материя за лова е спорно. Безспорно в него се дават много полезни съвети, но някои теми изобщо не са третирани. Те могат да бъдат научени само от колегите ловци с по-голям опит.
През вековната история на нашия народ се е появила една поговорка – не питай старило, а питай патило. Напълно тя се отнася и за лова. Ние купуваме информация от старите ловци, доверявайки се на белите им коси. Но тази информация може да се окаже дълбоко невярна и дори вредна. Ето защо човек трябва да се самоограмотява и да преценява източника на знания по други фактори, а не само по знанията му за лова – сфера, в която и самия начинаещ не е достатъчно печен.

В началото, когато станах ловец, много често питах старите си колеги. Но и много често получавах противоречиви съвети от тях. Докато с времето научавах неща за оръжията, животните, за ситуациите, разбрах, че доста от съветите, които са ми давали, са били или неточни, или лошо разтълкувани от моя страна. В някои части на България дори речника на хората е неразбирам. Запален ловец като мен е обиколил цялата територия на България и съм чувал да се говори на всякакви наречия. Един от най-красивите райони, в който съм ловувал, са Родопите. Много от чуждиците, които се използват там, са от турски произход и не могат да бъдат дешифрирани дори от турци, които говорят литературния език.
Една от заблудите сред старите ловци е, че най-подходящото оръжие за отстрелване на едър космат дивеч е гладкоцевното оръжие със сачми. Дори и по закон не е така. Гладкоцевното оръжие изисква по закон използването на гладкоцевен куршум, а не сачмен сноп. Сачменият сноп обикновено само ранява животното, а и няма достатъчна енергия да го стопира. Повечето ловци разчитат на сачмения сноп, защото има по-голяма покривност. Но на късите дистанции 5-10 см неговата покривност не е по-голяма от тази на монолитния куршум. А на дългите дистанции 30-60 м тя е толкова голяма, че само една или две сачми достигат животното, а кинетичната им енергия е недостатъчна то да бъде повалено или ранено сериозно. Плюс това сачмата има малка пробивност заради ниската й относителна маса спрямо куршума. Сачменият сноп се разсейва в диаметър с увеличаване на разстоянието и в един момент вече е неефективен. Животните биват само ранявани и после умират в жестоки мъки или стават храна на хищниците. Неточното попадение се отразява и на целия лов – започва едно безкрайно преследване или пък ловците се отказват, след като не намират раненото животно в първите 50-100 м. Така се нарушават принципите на етичния лов.
В моя опит стигнах до извода, че за едър космат дивеч, каквито са дивите прасета например, трябва да се използва нарезно оръжие. Защото карабината осигурява сигурно проникване, шоков ефект и голяма далекобойност на стрелбата. За съжаление, ловците, които използват гладкоцевно оръжие, не обичат присъствието на карабинаджии в своята дружинка. Смятат, че това далекобойно оръжие е опасно за самите ловци наоколо. Това обаче е голяма заблуда. Първо, защото така се омаловажава убийствения ефект на гладкоцевното ловно оръжие, и второ, защото реално повечето рикошети се получават от сачми. Началната скорст на сачмения сноп е 370 – 380 м/сек. Това е много ниска скорост и сачмите вместо да пробиват камъните и дървета по пътя си, се плъзгат по тях и рикошират лесно. С натискането на спусъка се изстрелват 9 сачми едновременно. Те започват да рикошират във всички възможни повърхности – дървета, замръзнала почва, камъни и се превръщат в нещо като рояк пчели, всяка от които е смъртоносна за човека, но недостачно добра, за да повали животно. Пътят на сачма, изстреляна под ъгъл 30 градуса, е 600 м, което в никакъв случай не е безопасно. В разстояние до 500 м тя е потенциално опасна за живота на всеки човек.
От друга страна, куршумът наистина е далекобоен и може да прелети разстояние от 6 км и повече в зависимост от калибъра. Но при високата му начална скорост 800-900 м/сек, срещайки преграда близо след изстрелването си, куршумът или прониква в тази преграда и се разрушава, или се сплесква в твърдата преграда, дори при малък ъгъл. Ето защо реално опасността от рикошет е по-голяма при сачмения сноп, отколкото при куршума от нарезно оръжие.
Възрастни ловци са ми казвали с ирония: “Хубава карабина имаш, мойто момче. Но за да уцелиш с нея животното трябва да ти застане на 100 м странично и да не мърда. А когато ти се движи бързо в гората, нямаш никакъв шанс.” На такива хора правя следната демонстрация. Първо ги питам дали ще рискуват манерката си да я хвърлят във въздуха за летяща мишена. Те се смеят и обещават да хвърлят всичките си манерки. Тогава заставаме на сигурна позиция срещу някой бряг в планината, моите опоненти хвърлят манерките си и аз ги прострелвам с карабината си. В началото на ловната си кариера използвах карабина калибър 308. Познавах я много добре. Освен че пробивах с нея манерки, чупех шишета, съсипвах шапки, ботуши, всякакви предмети. Така печелех много басове и намирах място под слънцето в редиците на тези, които използват само гладкоцевно оръжие. Отблагодарявах се на дружинката, като й доставях така необходимото дивечово месо.
...
РОБЕРТ АТАНАСОВ