Начало » Публикации » Африка и по света

Идеалното първо сафари

Казвам се Роберт Атанасов. Издател съм на списанието "Български ловец", водещ на предаването "Време за лов" по ТВ 7 и Хоби тв. Същевременно съм и професионален ловец. В миналия брой погледнахме в общ план какво представлява сафарито и подготовката за него. Уточнихме, че то бива два вида. Едното е "биг гейм", при което се стрелят животните от голямата петорка - слон, носорог, лъв, кафарски бивол и леопард. Другото е "плейнс гейм" (равнинно) - сафарито за антилопи, зебри, брадавичести свине. То се провежда в равнни части, макар често надморската височина да е над 1000 метра.

Африка е голямо плато в южната си част. Макар да изглежда като равнина, надморската височина е голяма. Не липсват хълмисти и планински региони. Антилопите по-лесно могат да бъдат намерени в равнините, там където е по-богато на храни. В някои от африканските държави ловът се провежда на палаткови лагери, други предлагат 4-5-звездни хотели. С други думи - има по нещо за всеки вкус. Някои правят първото си сафари на 70-годишна възраст. Другият тип ловци обичат да изминават километри пеша, да се борят с природата, със суровите условия. За тях са саваните на Зимбабве, Танзания и джунглите около Екватора, където има интересни видове като слоновете джуджета или биволите джуджета.
Но да се върнем на "плейнс гейм" сафарито. Предимството му е ниската цена, а освен това то подготвя за голямото сафари. Може да се научиш да стреляш на далечно разстояние, да свикнеш с природата. Аз съветвам своите клиенти да започнат от това сафари. В някои държави има и екстра - предлага се леопард, въпреки че е част от великата петорка. Това е най-трудното животно за отстрел. Имам в сметката със своите клиенти 5 леопарда. Огромна чест. Трудно се излъже, свърхинтелингентно животно. Леопардът е аналог на вълка от нашите географски ширини. Той е господарят там, където го няма лъвът. Най-силното животно за теглото си. Ако тежи 40-50 кг, той може да качи 170-килограмова антилопа на 10 метра височина по право дърво! Но ще го разгледаме подробно в следващия брой.
Един от най-интересните тревопасни видове е зебрата. Звучи смешно, но най-трудно се ловува точно тя. Зебрата ева ли не се приема като шарено петно, което лесно се откроява. Заблуда! Заставайки в сянката на дърво, зебрата така успешно се прикрива, че става незабележима. Заради контрастът черно и бяло, сянка и светло, тя става невидима. Разполага с отлично зрение и отдалеч разбира за присъствието на ловци или хищници. Често сме виждали редом до зебрите и жирафи. Това е уникална симбиоза. Зебрата вижда на едно ниво, а жирафът на друго. Сингализират един на друг и взаимно се пазят. Зебрата има страхотна мускулатура, много е издръжлива, устойчива на ухапвания и изстрели. Стадото се предвожда от женската, майката на стадото. Когато се доближава до вода, водач става мъжкарят. Той заслужава мястото си посредством много битки. Това е най-силният и интелингентен мъжкар. Когато неграмотен ловец го простреля, за мястото му настават страхотни боеве. Мъжкарите буквално се самоунищожават. Зебрите имат жестоки къчове и хапаници! Ето защо не се стреля по водач. Не е хубаво да се цели и женска с малки. Когато се движат в група, отпред е мъжкарят, а зад него женските с малките. Избира се животно от крайната редица, където са самотните мъжкари. Естествено, те са и подходящи за трофей. Говорим за етичен лов.
Зебрите имат много видове, но основните са три - равнинна, планинска и "кейп". Последната е интересна и се среща само в Южна Африка, оттам идва и названието - "Cape" (от англ-нос). Тя е най-малка като размери със силно дефинирани раета. Контрастът е силен. При равнинната зебра в белия участък, който всъщност жълтее, има светлокяфяво петно. Разстоянията между самите ивици са по-големи, ушите са подобни на конските. Тя повече прилича на кон, отколкото на магаре. Раетата при равнинната продължават и на корема.
Като казваме "магаре в пижама", визираме повече планинската зебра. Тя е по-малка, с много по-ситно рае, като шарката стига до копитото, а коремът остава бял. Ушите са по-дълги, тип магарешки.
Ловците, които са тръгнали за зебри, трябва да носят по-мощни калибри. Може да опитат със стандартен .308, но препоръчвам минимум 8х68 или .300 Уинчестър Магнум. Максималният е .375 Холанд и Холанд.
Много интересен вид антилопа, символ на ловците в Намибия, е кудуто. Притежава най-красивият трофей. Кудуто стига 250 - 280 киограма, което го прави с около 30% по-тежко от нашия благороден елен. Изглежда елегантно, красиво. Както е тежко, така с лекота прескача ограда, висока 2,4 метра.
Иланд антилопата притежава същото качество, а е най-голямата антилопа в света. Тежи до един тон, най-често 800-900 килограма. Въпреки че прилича повече на вол, това е динамично и отскокливо животно.
Друг интересн вид антилопа е ориксът. Неговата особеност е върху муцуната, където има специфична черна маска с бяла основа. Рогата са прави, а отдолу са с пръстени. Нагоре се изострят постепенно. Животното достига 200-220 кг. Много издръжливо, и женските, и мъжките имат рога. При кудуто това важи само за мъжкарите. При орикса женските имат по-дълги и по-тънки рога. То е живогтно, което брани територията, не бяга. Нападнато от хищник, ориксът навежда рогата и се брани. Те са подобни на саби и могат да прободат и най-силния противник. Често предупреждаваме клиентите да не доближават ранена антилопа откъм рогата или краката. Подходът трябва да е откъм задната част, опашката. Макар да не се водят опасен дивеч, животните от "плейнс гейма" могат да станат такива. Всъщност, безопасни животни няма, особено когато трябва да се борят за живота си.
Ориксът има и повдивд, който се развива в пустинята, може да не пие вода със седмици. Ближе сутрешна роса. Носната куха напомня режетка на радиатор на автомобил. Тичайки, тя охлажда кръвта, работи като "интеркулер".
Първото животно, по което стрелях, беше орикс. Бях го проучил подробно от филми и книги. На място нещата придобиват други измерения. Животното беше ранено от мой клиент, стрелях да го доубия, иначе може да мине десетки километри преди да падне. И това се случи няколко дни по-късно. Въпреки трите точни изстрела с .375 Холанд и Холанд, ориксът измина 6 километра и щеше да се измъкне, но излезе на открито.
Интересно животно е "ред хартебийст". То тежи 160-170 кг, има много странен външен вид. Донякъе прилича на кон с рога, но задницата е смъкната. Поне на мен ми изглежда неловко. Козината е червеникава, красива.
Интересен вид антилопа е спрингбокът. Когато е застрашена, тя се двигжи с много интересни подскоци, подобно на гумена топче, ударено в земята. Тя надскача няколко пъти ръста си, така осигурява и видимост в тревата. Когато скача, е невъзможно да бъде улучена. Интересното при нея е, че когато бъде отстреляна, след смърта се появява чисто бял гребен върху гърба й. Той се отваря на височина 20-25 см. Точно след 5 минути той се прибира! Това е последен танц. Жалко, че тази красота е свързана със смъртта.
Ще продължа с уотърбъка, антилопа, много по-едра от орикса. Той има особена мускусна миризма, идваща от жлеза под окото. Мирише много приятно. Това е от малкото дългокосмести антилопи. Рогата са извити леко и придобиват лировидна форма. Също имат пръстени в основата. Интересното е, че на задника и на врата имат бял кръг. Това е природна защита. Как действа? Котките се крият в храстите, когато ловуват антилопи. Видят ли бялата черта, нападателят не знае дали това е вратът или задникът на уотърбъка. Добавайки не особено вкусното месо и масивните рога, тези животни стават не особено любими за лов от страна на хищниците.
Ще продължим с антилопите гну. Основните видове са два - синьо и черно, известно като белоопашато. Последното е по-малко. То е известно като шутът на Африка. Проявяват интересно поведение, когато усещат опасност. Започват да тичат в кръг - половината по часовниковата стрелка, останалите от стадото обратно. Изглежда странно. Тичат, спират. В същност това е защита, защото черно-бялото виждане на хищниците започва да губи картината. Не може да се концентрира върху определен екзепляр. Още повече, гнуто остава миризма на друго място, става непридвидимо.
Разбира се, голям интерес българите проявяват към брадавичестите глигани. Макар и по-малки от нашия глиган, те имат големи бивни. Ня някои от мъжките бивните са с големи размери и доста по-дебели от тези на европейските диви прасета. Цената им не е висока - 350 или 400 евро. Докато тези у нас стигат 4000 евро. Естествено, най-големите прасета са най-умни. Както казва един приятел: то не е станало толкова голямо, бидейки глупаво. Дневни животни за разлика от европейските си събратя. Имат доста по-добоа зрение, а и нощем са лесно уязвими от хищниците. Затова живеят в дупки. Изкопават в земята и влизат в тях първо със задницата, така че бивните им да пазят от евентуално нападение. Обект на лов е жирафът, макар че ние, българите, имаме специално отношение към него. Не го преследваме, рядко някой сънародник отстрелва това уникално животно.
Приятен е ловът на птици, които буквално те зариват отвсякъде. Стрелят се франколини - нещо като нашите яребици. Друг вид е "гинифоу", подобен на токачката. Стрелят се за храна, защото на ловците често им писва кухнята. По-точно от месото на антилопите, иначе интересно и хранително. Но на 5-6-ия ден си отива романтиката, става ти тежко, защото не си свикнал. Птиците се стрелят с малокалибрена карабина със заглушител или гладкоцевна ловна пушка, докато се оглежда района за някоя антилопа.
Иначе кухнята е характерна за страната, която колонизирала въпросната държава. В Зимбавве е английска, в Намибия - немска. Интересно беше веднъж, когато ядохме трюфели. В Европа, например, са невероятен делитакес - половин килограм стига примерно 7000 евро. Веднъж в Намибия домакинката ни г-жа Барбара, немска емигрантка - 5-о или 6-о поколение, ме информира за вечерята. Беше приготвила нещо като Бьоф Строганоф от зебра с трюфели. Помислих, че са няколко грама ей така, за цвят. Тя донесе огромна тенджера. Направо преядохме. Въобще, тлрюфелите не ги броят за повече от картоф или гъба.
Пак ще припомня, навсякъде в Африка ловът е платен. В миналия брой говорихме за икономическата логика и развъждането. Тук е ролята на фермерите. Естествено, те не се вписват в нашите понятия. Африканските фермери са собственици или концесионери на определена територия. Това не е инкубатор. Средата е истинска и дива. Собственикът има някакава представа за животните, но точната таксация е изключена. Миграционните процеси я правят невъзможни.
И още няколко съвети за сафари. Говорихме за необходимите неща. Пак призовавам - максимално компактен багаж. Нужни са например само два комплекта дрехи. Единият се пере и при това слънце до обяд е изсъхнал. Българите, ходили на сафери, сме изготвили списък с необходимите неща. Кръстили сме го "Списъкът на Станчо" заради един мой приятел Станчо Маджанов. Той първи се досети, че може да бъде в полза и го създаде. Естествено, оттогава е актуализиран и адаптиран. Беше публикуван в списание Български ловец" и предизвика мвого коментари. На кратко - нещата трябва да са компактни. Повечето екстри въобще не влизат в уптреба. Когато се върнеш от лова и опиташ от студената напитка Савана, подобна на бирата, направена от ябълка, единствената мисъл е как са се наспиш за другия ден. Не те интересува нито телефон, нито телевизия. Очите ти вече са пълни с невероятната красота на Африка!