Начало » Публикации » Африка и по света

Биг Гейм сафари

Преди да се хвърлим в лапите на истинското сафари, ще засегна една болезнена тема – изтребването на дивеча в световен мащаб. Факт е, че дивечът започва да изчезва там, където не се ловува професионално. Там където чрез лова съответните фирми или държавни организации регулират числеността на популациите и ги поддържат здравословно, там дивечът процъфтява. Когато ловецът отстрелва животно, той не само убива, а с парите, които плаща за хобито си, подпомага тези животни да бъдат реинтродуцирани отново в природата. Тези пари са фактор да има добра охрана на терена, да се води борба с природните бедствия и болестите и хората в този ареал да имат гарантирано препитание. Защото след убиването на голямо животно месото се раздава на местното африканско население. Този тип ловуване създава работни места и за населението. Виждал съм училища и мостове, на които е написано, че са построени с парите от еди-кой си ловен сезон.
Обвиняват нас, ловците, че сме безскрупулни убийци. Не го приемам. Извечният ловен инстинкт на човека го е превърнал в това, което е в момента – на върха на хранителната пирамида. Ако не сме били ловци, сега нямаше да доминираме над останалите животни. Ловът е мотивирал човека да развие техниката, като изобрети лъка, стрелата, метателните оръжия, та дори и съвременните оръжия. Така човекът се е справил с много по-силни от него животни. Ловът е стимулирал човека да бъде изобретателен, следователно е развил мисленето му. Ловът ни е даден от предците и не бива да го зачеркваме. Ловът е нещо повече от натискането на спусъка, изхвърлянето на стрелата или пронизването с ножа. Ловът те кара да контактуваш с природата, да овладееш първо себе си, да опознаеш средата, в която се движиш и да разчиташ на инстинкта си повече отколкото във всеки друг спорт. Ето защо ловът е царя на спортовете. Правя това въведение заради много еколози, които виждат животни предимно на снимки и по Animal Planet. Но никога не отиват в гората да застанат срещу проблемите на животните, както го правят ловците. Говоря обаче за коректните ловци, а не за бракониерите, които стрелят по всичко живо.
Етичният ловец знае какво животно и кога може да отстреля. При това животното да умре с минимални страдания.

Биг гейм сафари или така наречената велика петорка на Африка. Това е лова на най-тежкия представител на бозайниците в света - слона, а също на носорога, кафърския бивол, лъва и леопарда.
За мен най-опасното от всички животни в Африка е лъвът, неслучайно наречен “цар на животните”. Той е машина за убиване, прия която няма неуспешен опит. Защото той е достатъчно безшумен, за да стигне до тебе преди да го усетиш, достатъчно бърз, та когато е на 40 м да стигне до тебе преди да кажеш “той е на 40 метра” и достатъчно силен, за да те повали и убие с един-единствен удар. Когато лъвът се затича срещу ловеца, представлява една изключително малка мишена – губи се тялото. Вижда се само глава и грива.
Лъвът се размножава много трудно. Един мъжки или двама обслужват два или три женски прайда. Структурата на лъвското общество е такава, че женските с малките и младите лъвчета живеят отделно от самеца. Той обаче обхожда своите хареми. Днес е на една територия, където има повече дивеч и по-добра обстановка. Мъжкарят не ловува. Ловува само женската. Но появят ли се истинските съперници в района – други мъжки лъвове или хиени, мъжкият се намесва. Първият и последният враг на лъва е хиената. Новородените лъвчета са изключително уязвими и когато останат без родителски контрол, хиените ги убиват. Същото се случва и с изоставените от прайда стари лъвове с изтъркани и изпочупени зъби, изтъпени нокти и белези по цялата козина от множестовото битки. Ето защо където види хиена, лъвът я преследва и убива.
Ако мъжкият има поколение от дадена лъвица, той се движи в близост до прайда. Когато се появи друг претендент, той убива до едно малките лъвчета. Защото това кара женската да се разгони до една седмица и самецът вече може да стане баща. Плюс това с убийството на малките отстранява бъдещите претенденти за мястото му - младите лъвчета, а и показва на предишния водач мъжкар, че вече не е пречка за него. Битките между зрели мъжкари са много ожесточени и завършват със смъртта или с прогонването на един от двамата. Понякога двама по-млади лъва се обединяват срещу един стар лъв. В крайна сметка лъвчетата се репродуцират много трудно.
Чувал съм лъвски рев в саваната. Когато ми се случи за първи път, беше в 3 ч. през нощта в сламена колиба. Придърпах пушката близо до себе си и останах нащрек, докато продължи рева. Имах чувството, че звукът идва на сантиметри от слонската трева, от която беше изградена колибата. На сутринта се оказа, че лъвът е бил на 50 м.

Слонът е едно от най-предпочитаните за отстрел животни. Според един от най-големите изследователи на слоновете, Тони Санчес – Арино, има три подвида – горски слон джудже, висок 180 см, който трудно достига тон и половина; саванен слон с 5-6 м височина и планински слон. Разликата е в броя на ноктите на краката, в дължината на зъбите, цвета на бивните, на кожата. Всеки от видовете слонове живее в определен ареал, а там където се застъпват, се получават хибридни подвидове.
Навремето е имало големи популации. Белите ловци са ловували заради слоновата кост, от която се изработвали клавишите на пианата и други скъпоценни предмети. Слоновете са били безмилостно изтребвани, особено с появата на съвременните оръжия. Кьораво, куцо и сакато е тръгвало към Африка с идеята да припечели пари. Една част от тези хора изобщо не са разбирали що е екология, не са имали скрупули и са убивали хиляди словоне. Популацията на слоновете рязко намалява през 30 – 40 години на ХХ век. Затова се въвеждат международни правила и конвенции, които забраняват убиването на слонове. Много държави забраняват лова на своите територии, както Кения, която е била най-известната ловна дестинация в началото на миналия век. Там са очаквали след забраната за лов популацията на слоновете рязко да се увеличи. Но не се получава. Фактите говорят, че популациите избухват само там, където ловът е контролиран. Пример за това е Зимбабве. С парите от платения отстрел се наемат така наречените гейм рейнжъри, които охраняват слонските стада. Следват ги на 200 – 300 м, постоянно са по следите им така, че веднага да реагират, ако чуят изстрели от бракониери. С парите от контролирания лов се вземат мерки за ограничаването на евентуални заболявания по животните, както и се ограничават вредите, които нанася едрия дивеч на местното население. Неоспорим факт е, че човекът навлиза в териториите на животните и ги провокира да нападат. Един бивол знае, че тази територия е негова. Но когато човек започва да обработва там своя шамба (градина), тя се оказва приказен оазис за бивола. Животното яде в шамбата, защото я мисли за своя територия. Но човекът не е съгласен и започва бракониерството. Затова част от парите от контролирания лов се инвестират в обезщетяване на тези стопани.

Великата петорка наскоро прие двама членове – хипопотама и крокодила. Оказа се, че крокодилът е убил не по-малко хора, отколкото лъва. Но най-много човешки живота е отнел хипопотамът. През деня той кисне в удобните реки и блата, а вечер излиза да се храни в близката зелена трева или захарна тръстика. Преди изгрев слънце отново се връща във водоема си. Хипопотамът е подозрително и ревниво животно, което се чувства изключителен господар на територията си. Но е абсолютно незащитен, когато е на сушата. Ако рано сутрин някой минава по пътеката му и го отделя от водата, в която той чувства сигурност, хипопотамът незабавно атакува, въпреки че е тревопасно животно. С огромните си бивни може да пречупи също толкова огромни животни. Само настъпване на хипопотам, който тежи близо два тона, е достатъчно да превърне човек в тънка ваденка. Хипопотамът обаче не се ограничава само с едно блъскане или стъпкване, а продължава да мачка и да троши, докато не остане едно мокро петно от врага му. Когато през деня човек или друго животно доближи харема му, хипопотамът е толкова ревнив, че веднага атакува. Има много случаи, описани в романите, когато рибарски лодки биват атакувани изненадващо, без да са провокирали с нещо хипопотамите. Харемът се води от мъжкаря. Ако има други млади мъжкари, те се отделят от стадото в ергенски групи. Не са рядко срещани и самотни животни, които са едни от най-добрите трофеи за ловците. Трофеят на хипопотама са бивните, а също и кожата, от която навремето са правили бичове, куфари, облицовали са писалища, мебели. Един от големите африкански ловци Джон Тейлър - Пондоро имал договор с холандска фирма да й изпраща хипопотамско месо, което било консервирано и правено на шунка. Задължение на ловеца е убитото животно да бъде използвано пълноценно.

Черната смърт
Под това име сред великата петорка е известен кафърският бивол, който тежи между 800 кг и 1 тон. Има изключително плътна структура за разлика от слона. Кафърският бивол е масивен, тежък, с дебели крайници и плътна костна структура. Мъжкарите имат нещо като шлем на челото, където се събират двата рога. Биволът е изключително силно и коварно животно, надарено с невероятно зрение и слух, както и нелошо обоняние. Така е добре защитен от евентуални нападатели. Когато се пазят от най-големия си враг - лъва, биволите оформят кръг, като насочват рогата си напред, а събират задниците в средата. Женските и малките биволчета заемат местата вътре. Така се образува добра дефанзивна среда, освен ако не бъде разкъсана от лъвовете, когато прайдът е по-опитен от стадото биволи.
Ако кафърският бивол е ранен тежко, отделя много адреналин и така може да издържи с часове да се движи. Не се предава и мисли как да отмъсти на противника. Ако няма директен контакт със своя мъчител, биволът побягва и се скрива. Прави полукръг, застава на пътеката, по която е преминал, и устройва засада. Много ловци са нападани изневиделица от бивол, който застава в сенките на храстите, а черният му силует се слива с тях. Последното нещо в живота си, което чуват тези ловци, е отварянето на храстите на 1-2 м от тях. Следва неизбежното пробождане с рогата и стъпкване. Един голям автор, Питър Капстик, твърди, че е открил остатъци от човешко във вътрешностите на убит от него бивол, нападал селище. Въпреки че биволът не е месояден. В яростта си той е започнал да хапе и да преглъща, защото миризмата на кръв го влудява и прави изключително агресивен.

Калибри
За тези тежки животни се използват оръжия със специфични калибри. Нитроекспресите са легендарни двуцевни карабини, създадени преди два века с цел да поразяват най-тежките и най-опасните животни. Носят името си от влаковете експрес. Техният проектив, куршумът, който изстрелват, е бил достатъчно мощен, за да премине като влак през животното. А дали това е факт, говорят многото надгробни паметници на ловци, разчитали прекалено много на експреса, а не на точното попадение. Няма куршум, който да поразява на принципа на ядрената бомба. Друг ментор на повечето бели ловци, Карамоджо Бел, казва “не е важно с какво, а къде уцелваш животното”. В някои случаи малкият калибър е напълно достатъчен да повали голямо животно, ако изстрелът е отправен точно. Това зависи от кондицията на ловеца и качествата му на стрелец.
Нитроекспресите са били разработени заради най-опасните животни, и то при среща отблизо. Голямата енергия, която притежава този куршум, е давала възможност да се стопира атакуващо животно, макар и да не е ударено на подходящото място. Става въпрос обаче само за изстрел в главата. При бивола, чиито рогове образуват нещо като каска, малките калибри не могат да минат през нея.

Носорогът вече
не става за лов
През 60-те години на ХХ век носорогът е застрашен от изчезване вид. Остават тук-там единични екземпляри. Понеже са много срамежливи животни, носорозите трудно продължават поколонието си. Репродуцирането им е бавен и сложен процес. Те си имат собствени територии и много често мъжките воюват с женските. Това не позволява да се размножават. Има два вида носорог – бял и черен. Черният е малко по-дребен и горната му устна образува нещо като човка, докато при белия е по-широк.
В днешно време са създадени условия за наблюдение на носорозите, които са изключително териториални животни, предсказуеми и лесно могат да бъдат намерени. Някои от тях имат денонощна охрана от гейм рейнджъри. Ако си видял носорог на определено място, и след пет години може да го видиш на същото място, ако е жив и здрав. Ето защото носорогът е лесна плячка за бракониерите. Избивали са ги, първо, заради техният рог, смятан за афродизияк, способен да възстановавява мъжката полова мощ, Навремето клановете, които са отглеждали опиум, имали традиция да предават бизнеса на по-младите членове на семейството само ако те са се сдобили с кама, чиято дръжка е направена от носорог. Затова роговете са били изкупувани на изключително висока цена. Сега тази традиция е прекъсната.
Самият рог представлява сплъстени кичури и расте така, както расте косата.
В днешно време е напълно ясно местонахождението на 99% от носорозите. Затова ловът им не е спорт. Професионалните ловци може и да правят театър за клиентите си, три дни да ги въртят на едно и също място, да вървят по следата на носорога уж го дебнат. Всъщност животното се храни от ръка. Повечето от носорозите имат вградени чипове или телеметрични датчици, които показват къде се намират. Затова винаги съм опитвал да отклонявам моите клиенти от лова на носорози. Той не е предизвикателство за истинския спортсмен.

Леопардът
Той е много добре конструирана машина за убиване и най-силният бозайник според разпределението на силата му върху килограмите. Той е в състояние да изкачи три пъти по-голяма плячка от собственото си тегло на 10 м височина по право дърво.
За лов на леопард първо трябва да се открие подходящ район със съответния лиценз за отстрел, за да не се наруши популацията. Когато се открие такъв район, се изгражда бейд – захранка. Използва се отстреляна антилопа или част от по-голямо животно, закача се високо на клоните така, че лъвовете и слоновете да не могат да го достигнат. Това е свързано и с катерене за леопарда, за да се подсигури неговата независимост. Защото макар и сериозен воин, той не обича да влиза в безпредметни битки с други хищници и много често отстъпва плячката си на хиени и други досадници. Затова трябва да му се осигури спокойствие.
Вътрешностите на животните имат неприятна миризма за нас, хората, но за леопардите са като парфюм. Ловците ги влачат километри наред и когато хищникът пресече тази следа, тръгва по нея, за да стигне в крайна сметка до бейда (захранката). След като леопардът е посетил веднъж бейта, се изгражда блайд (укритие), от което се стреля. Прави се на такова разстояние, че човекът да маскира миризмата си, като се съобрази с посоката на вятъра вечер. За построяването на бейда се използват естествени материали – трева, храсти – и се оформя палатчица, в която ловецът седи и наблюдава захранката през малки амбразури. По правило ловът е позволен през видимата част на деня – половин час преди да изгрее слънцето до половин час след като залезе. През този период от денонощието се вижда по какво стреляш. В някои държави се допуска използването на прибори за нощно виждане – електронни преобразувателни устройства, които усилват наличната светлина и подобно на кинескоп я проектират в оптиката на оръжието.
Когато се появи леопард, изстрелът трябва да е изключително прецизен. Защото ако не го повалиш с първия изстрел, възможност за втори няма – или леопардът е нападнал укритието, или е избягал далеч. Имах такъв случай в Зимбабве преди 4 години. Мой клиент стреля по леопард малко преди залез слънце, на границата на видимостта. Изстрелът беше от около 70 м, но при тази видимост беше голямо разстояние. Обектът е размазан, нямаш ясна представа за позицията му и допускаш много грешки. Изстрелът беше успешен и рани леопарда, но поради инклинацията на терена – беше отвисоко към ниско, куршумът попадна в периферията на белия дроб. Леопардът първоначално тръгна срещу нас, но след това побягна. Чувахме стенанията му и го последвахме. Възникна спор между мен и професионалния ловец кога да тръгнем. Аз смятах да го направим след 15 минути, но според него хиените тогава вече ще са го изяли. Не ме послушаха. Натъкнахме се на ранения леопард, докато се движехме по хълм, обрасъл в шубраци. Нямахме възможност за адекватна реакция, защото вече нищо не се виждаше. А на фенера бяха паднали батериите. Професионалният ловец стреля и рани животното в бута. Изстрелът на клиента също не попадна на точното място и тогава рейнджърът от горската полиция натисна спусъка на своя автомат “Калашников” - 25 патрона излетяха за секунда и половина. На фона на изстрелите от автомата успях да мерна леопарда на десетина метра от нас, да го прострелям през врата и да го сваля на земята. Емоцията беше страхотна. Целувахме се, прегръщахме се, пяхме песни. Когато се повали голямо животно пазачите от племето “шона” пеят песента “Няма, няма ягогоча”, което означава “месо, месо за казана”.
Леопардът може да създаде сериозни неприятности, както се бе случило на група опитни ловци в Зимбабве. Имали някаква сбирка в близост до бейд. Шест човека се наблъскали в укритието, като взели само една пушка. Позадрямали. В това време дошъл леопардът. Най-младият ловец стрелял, ранил го. Леопардът скочил при ловците и започнал да ги напада наред. Мятал се от един на друг, като правел знаменитото котешко гушкане. С предните лапи захваща гърба на жертвата и със зъбите захапва черепа или врата. Ако захапе черепа, може да смъкне скалпа на човека върху очите. От това не се умира, има много оцелели. Но смъртоносни са задните крака, с чиито нокти отваря корема с едно движение и карантията се изсипва. Младият ловец гърмял към животното, но прострелял и двама от колегите си. В крайна сметка от шест човека професионални ловци двама били простреляни, трима помляни от леопарда, един умрял от раните си, а всичките били жестоко нахапани и месеци прекарали в болници в борба с инфекциите.
Ето това е леопардът – истински войн, смело животно, което не бива да се подценява като противник. Затова когато се отстреля леопард, не искам да чувам глас на еколог “Горкото коте”. Не е толкова лесно, колкото изглежда, когато се четат книжки или се гледат филми по Animal Planet; Те изкривяват истината за животните. Тези филми са заснети в резервати, а не в естествена среда. В истинската савана не можеш да срещнеш леопард през деня. Той ловува само нощем. В дивата природа е невъзможно женската да се разхожда със своите малки, а на 15 м някой да я снима с камера.
Ловът не е убийство на животно, а хоби, което мотивира човека да бъде сред природата и да стане по някакъв начин част от нея, разбирайки я по-добре. Сигурен съм, че в България ще има все повече хора, които ще ловуват етично, за да има българският ловец вярното лице пред обществото.