Начало » Публикации » Африка и по света

На сафари в Африка

Африка е извечната ловна «Мека». Т.нар. «черен» континент е отнел живота на много хора, но е създавал и страхотни емоции, вдъхновил е незабравими творби в литературата, написани от Хемингеуй, Джон Хънтър, Фредерик Кортни Селоус, Джон Тейлър- Пондоро, Карамоджо Бел, Тони Санчес Арино, Александър Лейк, Питър Капстик, полковник Патерсън (известен от филма "Призрака и Мрака"). Те са все велики бели ловци не защото така са се нарекли, а защото призмата на времето е действала така, че техните имена да останат в историята. Ще спра с изброяването им дотук, защото мога да пропусна много други велики ловци, проправили пътя към Черния континет.
Окото на професионалния ловец е неподвластно на политически или на други конюнктурни влияния, то се концентрира изключително върху природата, върху непреходното.
Малко преди смъртта си Питър Капстик, авторът на много романи за Африка, сред които най-известен е "Смърт в дългата трева", бе попитан в едно интервю дали Африка ще просъществува като ловна дестинация и след време. Капстик отговаря: «Да, сафарита ще има и в бъдеще, защото парите, които идват от ловците и се инвестират в тази индустрия, създават работни места за бедното местно население, първо, и второ, правителствата ги реинвестират в отглеждането на дивеч.»
Образно казано, смъртта на едно животно осигурява място под слънцето за други три. Това не са празни приказки, а факти. Например в държавата Зимбабве, която в момента не е в завидно икономическо положение, темпът на девалвацията е ненадминат - 3000 процента само през миналата година! Но там успяха да възстановят популацията на слона, който беше застрашен вид. Получи се дори свръхпопулация, и то с правилна ловна политика. Днес държавата се крепи на малкото злато, цветните метали и предимно на ловния туризъм.
Какво означава професионален лов? На първо място това е контрол върху отстрелваните животни, или т.нар. квоти за отстрел. Ако, да речем, в един район има 100 слона, ще бъде разрешена за отстрел определена бройка от тях, така че да не се наруши популацията. Две години продължава бремеността на женската, а още две години след раждането им малките слончета са напълно безпомощни без родителите си. Затова се разрешават за лов примерно 5 слона, като идеята е за този период да се възстановят 7 или 10 екземпляра. Всичко това се следи от местните власти, т.нар. гейм рейнджъри, които са отговорни служители.
За да станеш професионален ловец, в Зимбабве например, се преминава двугодишен курс, полагат се изпити. Общото обучение продължава 4 години, а изискванията към професионалния ловец са високи. Трябва да си изключително благонадежден като човек, да носиш отговорност за своите клиенти, да имаш трезва преценка за състоянието на дивеча, да познаваш навиците му, да можеш да оцеляваш в саваната, да се справяш в почти всяка ситуация. Професионалните ловци минават през страхотни изпитания преди да получат лиценз. В края на обучението си те трябва да са способни сами да ремонтират колата си, да разпознават всяко растение, да знаят кое животно се храни с това растение, да отгатват по следите на животното на колко години е и в каква физическа форма се намира. Професионалният ловец трябва да знае как да си намери вода, да умее да готви, да забавлява клиентите, да е експерт по балистика и оръжия, да отстранява повреди по оръжията, да ги настройва. В случай на нужда той трябва да може да реагира светкавично и да отрази нападение на разярен бивол или слон. Нужно е да познава змиите и противоотровите за техните ухапвания, както и да може да лекува заболял клиент. На практика професионалният ловец получава своеобразно висше образование, без то официално да е признато за такова.
Лов и дивеч в Африка ще има. Грубо казано, с дивеча нещата стоят така, както с промишленото отглеждане на бройлери: има ли интерес към купуването им, ще се увеличава и броят им. Пример за това е Кения, където ловът беше спрян преди 20 години. На практика там се очакваше взрив от свръхпопулация на животните, но, уви, стана точно обратното при доста видове. Бракониерството веднага процъфтява, когато няма платен лов и икономически интерес от отглеждането на дивеча. Там, където няма контрол, обикновено става така. А контрол няма, когато липсва икономическия интерес.
Африка е вечната ловна територия. Изборът на животни е огромен. Виждаш много видове и от всеки вид по много екземпляри. Но трябва да отидеш с подходящия придружител или пък вече да си бил там и да си придобил опит. Иначе може да останеш с празни очи и ръце. Тук вече идва моят ред. Когато ме потърсят клиенти, първо разговарям с тях, за да разбера какви животни искат да отстрелят, какво очакват от лова. Обикновено хората, посетили Африка, виждат и усещат много над очакваното. На човешките сетивата са достатъчни само въздухът, слънцето и африканският залез. Екзотиката обаче изчезва след първите няколко дни и тогава срещаш истинската Африка.
Аз имам вече 9 сафарита, но продължавам да се връщам на този континент с огромен интерес. Ако пропусна някоя година, ще ми липсва много.
Когато човек иска да направи ловно, а не фотосафари, трябва да е наясно със себе си - дали отива на "плейнс гейм" или на "биг гейм" сафари. Какво означава това? «Плейнс-гейм» е лов с преследване на равнинен дивеч: антилопи, зебри, жирафи, брадавичести прасета, бабуини (които са смятани за вредители). "Биг гейм" пък включва включва лов на опасни африкански животни. Това е "Великата петорка" - слон, носорог, лъв, леопард, бивол, като към нея може да добавим крокодила и хипопотама. Сафарито може да е комбинирано: някои животни от "Великата петорка" плюс обикновена антилопа или друго животно.
Оръжия и оборудване.
Обикновено подготвям списък за своите клиенти с необходимите за такова приключение оръжие и оборудване. Задължително започвам от обувките. Те трябва да са изключително удобни, да са високи над глезена, за да предпазват от убождания и удари в остри камъни, както и от ухапвания на насекоми и змии. Обувките са тип «кубинки», но без мембрана, защото в периода, в който се ловува, е сравнително сухо. Докато при нас е зима, в Африка е лято. Ние ловуваме най-често през май, когато температурите в Намибия, Зимбабве, Замбия, ЮАР варират между 22 и 28 градуса през деня, но вечер и рано сутрин рязко падат. Помня, че една сутрин по прозореца имаше лек скреж – през нощта е било 0 градуса.
Обувките са важни, защото по цял ден си на крак - от изгрев до залез слънце. Колкото по-комфортно и безшумно се движиш, толкова по-добре ще протече сафарито. Не трябва да си купуваш нови обувки за сафари. Това е грешка, която и аз направих. Получих мазоли на третия ден и, меко казано, се измъчих.
Задължителен за сафари е дългият панталон. Забравете готините бермуди, с които можете да добиете приятен тен. Същото се отнася и за ризата – тя задължително е с дълги ръкави. Памучните материи са за предпочитане. Препоръчва се широкопола шапка. Опасността от изгаряния е огромна - усещат я най-вече и бързо клиенти, които пристигат на лов с бейзболни шапки.
Не по-малко важни са спрейовете против комари и други насекоми и кремовете против слънчево изгаряне. Някои фирми произвеждат подобна комбинирана козметика. Следващият задължителен атрибут са очилата. Препоръчвам два чифта - тъмни за през деня, когато слънцето е ниско, и цветни или жълти за часовете, когато се смрачава. Очилата предпазват, когато пътуваш в открития джип и в очите ти влизат мушички и прах или те удрят по лицето клони и храсти, докато си се зазяпал в поредната антилопа.
Следват ръкавиците. Идеални са тези от дебел телешки бокс, а освен това трябва да са без подплата. Докерските ръкавици не са модерни, но са необходими.
По цял ден си на лов, където се държиш за прашния джип и помагаш при товаренето на животните. Държиш оръжието, което не трябва да се пипа с изпотени длани. И накрая, като седнеш да ядеш, няма къде да се измиеш. Тогава просто сваляш ръкавиците.
Стигаме до допълнителното оборудване. Виждал съм хора, които тръгват на лов с големи ножове и си мислят, че с тях ще се защитят от диво животно, ако ги нападне. Опреш ли до ножа обаче, вече си загубен. Аз предлагам на клиентите си да носят джобно сгъваемо ножче - за сандвич, клонче или ремонт на оръжието.
Добре е да се носят фотоапарат и камера. Трофеят се губи, но снимката остава. А тези снимки, направени в Африка, стават страхотни заради цвета на почвата, чистия въздух, заобикалящата флора и фауна.
Бинокълът - това са очите на ловеца. Откриването на животното е работа на професионалните ловци и тракерите (следотърсачите), но не е зле преди изстрел да видиш за какво става въпрос. Това ли е желаният за теб трофей, защото като го застреляш, го плащаш.
Съветвам бинокъла да е с нормални размери. Вършат работа тези бинокли, които може да се ползват и в България - 8-кратно увеличение, 22 до 40 мм изходни лещи.
Стигаме до оръжието. Някои ловци помъкват куп пушки на сафарито, сменят цеви и оптики, което е излишно. Концентрирайте се в едно оръжие. Преценете кое е максимално голямото и тежко за убиване животно, което сте планирали. Полезни калибри за равнинен лов са от .300 «Уинчестър Магнум» нагоре, 8х68, .338 «Уинчестър Магнум», може и 9.3х62, 9.3х74R. Разбира се, и неизменното ловно оръжие за Африка - .375 «Холанд и Холанд». Не всеки ловец обаче може да приеме силния откат. С .375 «Холанд и Холанд» спокойно може да бъде повалено и най-тежкото животно - слонът. Оттук-нататък става дума за една презастраховка, която не е излишна.
Ако отивате на «голямо» сафари, като минимум калибър препоръчвам .375 «Холанд и Холанд». По-добър вариант е .416 «Реминтгтън». Избягвайте .458 «Уинчестър Магнум», който невинаги стига до целта. Хубав калибър, който ползвам аз самият, е .470 «Нитро-експрес». Оттам-нататък каквото може да носите, ще е добре. Много предимства има и .458 Lott, (за тези, които понасят отката му). Тежките калибри обаче не предполагат прецизна стрелба. Ще цитирам един от любимите ми автори Карамоджо Бел: "Не е важно с какво, а къде удряш животното." Той е доказан ловец, убил е над 2000 слона, и то с по-малки калибри - 6,5 мм или 7 мм.
Мнозина от ловците тръгват на сафари, а не познават анатомията на дивеча. Голяма грешка. Мислейки, че африканските животни са като европейските по отношение на разположението на вътрешните органи, те отправят изстрелите си на грешни места. Много от ловците стрелят във врата, смятайки, че така ще поразят гръбначния стълб. Категорично съм против подобен изстрел, макар че понякога се получават ефектни попадения. Колкото животни съм виждал да падат от подобни изстрели, два пъти повече са ставали и продължавали. Ако ловецът ловува за първи път, съветвам приоритетни за него да бъдат попадения в сърцето и белия дроб. Понякога се налага т.нар. "хедшот" или "брейншот" - изстрел в мозъка, който моментално поваля животното, стига изстрелът да е направен точно, а калибърът - подходящ. Аз съм изследвал костната структура на почти всички животни, за да се ограмотя. Имам следния случай от миналата година. Поваленият от ловеца слон трябваше да бъде доубит, защото от двата изстрела в черепа единият навлезе само около 30 см и не стигна до мозъка. Трябва да се знае: животните в Африка са най-трудните, защото през вековете са оцелели най-силните от тях, слабите са били изядени, а глупавите - застреляни. Продължили са най-интелигентните и най-здравите. Днешните ловци срещаме най-доброто от дивеча, благодарение на годините еволюция и селекция. Затова не трябва да го подценяваме. Африка може да бъде красива, но и безпощадна.
Ориентировъчни цени за сафари.
В двете най-популярни държави Намибия и Зимбабве "Плейн гейм" сафари с 5-7 антилопи и с всички разходи (без самолетния билет) ще Ви струва четири-пет хиляди евро. Сафари за "Великата петорка" плюс някоя антилопа ще излезе към 55-60 хиляди долара. Възможни са и нискобюджетни сафарита - само да се раздходиш, да снимаш, да убиеш една-две антилопи. Тогава разходите са в рамките на 3000 евро със самолетния билет. Ако се колебаеш между това да си купиш кухня или сафари, няма да отидеш до Африка. Зависи колко голяма е мечтата ти за този континент. Някой беше казал, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.
Аз лично не мога да си позволя сафари, но като професионален ловец имам удоволствието да водя клиенти до Африка. Не стрелям често по животни там, но, естествено, имам своите приключения. В повечето случаи се намесвам, ако има ранено животно и клиентът не може да го доубие. Няколко пъти към отразявал и нападения на големи животни. Това е моята работа.