Начало » Публикации » Африка и по света

Сафари в Танзания - 1

За мене Танзания беше непозната земя, въпреки че 10 пъти преди това съм ходил на сафари в Африка. Това е най-скъпата ловна дестинация в този континент. 1700 долара на човек е дневната такса за 21-дневно тежко голямо сафари, в което имаш право да отстреляш лъв, слон, бивол, хипопотам, леопард, крокодил.
Африка е люлката на лова, континентът, в който ловните мечти се сбъдват. Там имаш възможност да се развиваш като ловец, защото не стреляш по животното, което видиш, а само по това, което си избереш от многото. Ние в България сме придобили порочната практика да стреляме по всичко, което се движи. Не сме дорасли на това ниво на съзнание, а и няма как да израснем при положение че срещите ни с животни са много разредени.
Как са решили проблема с бракониерите в Танзания. Когато се появила силна бракониерска вълна правителството оторизирало група рейнджъри да охраняват природните паркове. Разрешили им да стрелят по всичко на два крака. Започнало поголовно изстребление на бракониери. Човек със или без оръжие в територията на парка се отстрелвал, както се отстрелва вредител. Запознах се с един такъв рейнджър и неговата група. Той имаше повече отстреляни бракониери, отколкото аз чакали. А е човек с мила усмивка, приятен глас, винаги внимателен, услужлив. Не носи обувки не защото го стягат, а за да не оставя следи и така да издава присъствието си. Спи в саваната, покрит с листа и клони без да се притеснява от змиите и хищниците. Изчаква сутринта, когато започват да си приготвят меис (нещо като нашия качамак). Щом види пушека, приближава до лагера и без предупреждение стреля на месо. Случвало се е да го оставят с хората му с хеликоптер в буша. Отвисоко лесно забелязват убитият от бракониерите слон, който няма как да скрият в храстите. Групата на П... намира следата на бракониерите и ги убива. Допреди пет години това е било ежедневие за него. Може този метод да е прекалено реакционен, но целта е постигната - дивечът е опазен.
Животните в Танзания не са наплашени от човешко присъствие. Ние се приближавахме до хиените на 7-8 метра. А в Зимбабве не можех изобщо да ги видя. Изчезваха като дим. Стояхме на 30 м от лъвове, на 15 м от хипопотами. Само крокодилите са по-подозрителни и бягаха отдалече. Когато минавахме с джипа покрай антилопи, те само се отместваха встрани да ни направят път. Животните не са наплашени, защото в Танзания се ловува само срещу заплащане, а цената е висока. Получава се двоен ефект - дивечът, от една страна, има естествено поведение и от друга, парите от платения лов отиват за неговото опазване и реинтродуциране.
Големият проблем на Африка, това, което е опазило континента от нашествието на белите, е мухата це-це. Сънната болест, която тя разнася, не е разпространена в Танзания и страните в региона, които се намират в източната част на континента до Индийския океан, малко под Екватора.
Мухите це-це много ме тормозеха. Явно имам и органична непоносимост към ухапванията им. Приличат много на нашите ободи. Те са твърдокрили мухи и като те ухапят, веднага мястото се подува като от жило на пчела. След като понесеш 15-20 ухапвания на ден ти писва и от сафари, и от всичко. Те пълзят като бълхите под дрехите. Никакви репеланти против насекоми не помагат. За щастие не успяхавах да ме хапят през ризата и панталона. Но и двата чифта чорапи не ги спираха. Носех мрежеста маска върху бейзболната шапка и тя донякъде пазеше лицето ми. Но мухите като добри пилоти се провираха между очилата и маската, хапеха ме по очите. По едно време изглеждах като бушониран. Това са негативите на едно сафари в Танзания. Но, от друга страна, като видиш африканските изгреви и залези, красивата природа, многото животни, успешният лов, който те съпровожда през цялото време, си казваш, че заслужава да изтърпиш всичките мъки.

Лъвица и слон в лагера

Известно време пребивавахме на спокойствие в стационарен лагер с просторни палатки, снабдени с мрежички, през които не могат да влизат влечуги и насекоми. Разполагахме с отделно помещение за тоалетна и баня. Но когато се наложи да спим в подвижен палатков лагер, в кучешки палатки на брега на една река, имахме посещения от хиени, лъвове, слонове. Заради това, че съхранявахме в лагера много отстреляни животни, започнаха да ни обикалят хищници.
При един от случаите готвачът ме извика: "Буана, буана, бързо ела с пушката!" Буана означава нещо като шефе, бели господарю, остатък от времето на колониализма. Веднага се отзовах, защото повикат ли те там, значи е сериозно, случаят е наистина спешен. Никой не си прави майтапи. Видях как лъвица лежи в храстите на пет метра от мястото, където се готви храната ни. Тя нямаше агресивно поведение, но все пак си беше лъвица на 5 метра. Не ни деляха решетки като в зоопарка.
Веднъж пък чух бързите стъпки на мой приятел, който притича от импровизирания душ (брезентов непремокаем чувал, пълен с вода, закачен на едно дърво) в палатката. Отворих моята палатка и видях как пушката ми "лети" към мене. Той буквално бе забърсал и неговата, и моята пушка и тичаше към мене. Подхвърли ми я в движение и в тоя момент забелях огромна антрацитна маса, която се завърта около нашия душ. Оказа се слон, който се бе насочил към моята палатка. Аз си четях преди това книга и ако беше стъпил върху кучешката ми палатка, щях да бъда смазан. Не стреляхме по слона. Той се обърна и избяга, защото вдигнахме шум. Моят приятел ме попита след това: "Щеше ли да стреляш?" Обясних му, че има зона на лично пространство, която ако аз премина, той ще ме атакува. А и аз не бих го допуснал на по-малко разстояние от 5 метра, въпреки че нямахме разрешение на стреляме по слонове.
Всичко това показва, че животните в Танзания не са наплашени. Човешкото присъствие все още не означава агресия за тях както в други страни от африканския континент. Силно съм впечатлен от Танзания. Тя е наистина сериозна ловна дестинация за този, който може да си го позволи. На отиване и на връщане сменихме по четири полета София - Атина, Атина - Дубай, Дубай - Дар ес Салам, а оттам с малко самолетче "Чесна" се приземихме с друскане на една поляна в буша. На връщане излетяхме от същата поляна и беше още по-драматично. Но се прибрахме живи и здрави с великолепни впечатления. Защото успяхме да отстреляме всички животни, за които бяхме тръгнали.

РОБЕРТ АТАНАСОВ