Начало » Публикации » Пътеписи

Рогатите

В началото на пролетта у мен се проявява естественият порив да оставя животните намира. Това е период, когато благородният елен и лопатарът, с малка разлика във времето, хвърлят старите рога и буквално дни след това се появяват наченките на новите. В ловната литература специалистите посочват много категорично сроковете за смяна на рогата, като поясняват, че благородният елен хвърля своите почти месец преди лопатара. Моите наблюдения обаче показват, че това невинаги е така. Голяма зависимост според мен играят факторите надморска височина и специфичен район. Тази тенденция на диференциране /разделение/ се засилва напоследък. Това вероятно се дължи на изолираността на отделните популации. Миграцията на отделните стада все повече се ограничава от урбанизацията и интензивността на движението. Притеснени, животните задържат териториите си. Това е тенденция, която във времето ще доведе /а вече на места е довела/ до много негативни последствия. При по-малки популации кръвната връзка се задълбочава и породата се изражда. Естествено е трофейните качества да отбележат регрес /да се влошат/. Решение на проблема е да се влее нова кръв в стадата. Поради ограничената, а в някои райони и невъзможна миграция, единственият правилен подход е да се внесат животни от други стопанства /ДДС-та/ или от чужбина. Реално погледнато, това е и функцията на ДДС-тата, но поне на мен не ми е известно Министерството на земеделието да е предприемало подобни действия през последните няколко години. От друга страна, малкото и все още полулегитимни частни ловни стопанства постоянно внасят от чужбина нови животни. Доскоро скептично настроените държавни структури гледаха с насмешка на дейността на частниците, но дори и за краткия си стаж новите стопанства показаха, че са сериозен конкурент. Скромното ми мнение е, че ако нещата продължат да се развиват както до момента, в скоро време държавните дивечовъдни станции ще „дишат прахта” на младите ентусиасти.
Но да се върнем на периодите за смяна на старите рога. Занимавайки се професионално с ловен туризъм, имам възможност да обикалям ловни територии по цялата страна. В средата на април, в Източните Родопи повечето от лопатарите /особено по-силните животни/ бяха хвърлили рогата. От друга страна техните събратя от Ямболско в началото на май все още се разхождаха, гордо окичени с короните си. Благородните елени в Централни Родопи хвърлят рогата от началото до средата на март, а лопатарите - към края на същия месец. Естествено е по-силните животни първи да се отърват от тях. Получава се застъпване и дори разминаване. В едно и също стопанство може в един ден да се наблюдават благороден елен с рога и лопатар без такива. Надморската височина също е от значение. Би трябвало в равнините, където хранителната база е по-обилна, смяната да настъпва по-рано, а в планинските територии - по-късно. Например, в Разградско първите намерени рога от благороден елен датират от края на януари. По-голямата част от тях в района ги носят до края на февруари, както е написано в дебелите книги. Във високите части на Родопите този период е средата на март. Тук си задавам въпроса, дали изследванията не са правени само в отделни стопанства, без да се визира тази особеност - специфичност според региона.
По подобен начин стоят нещата и със сръндаците. В низините някои от тях са обелили и оцветили рогата си още в средата на март, докато другаде това става началото на май. Така или иначе, този месец е подходящ за селекция /изваждане/ на мъжките екземпляри, които нямат качествени трофеи. Това се прави с цел да не предадат своите гени по-късно /през юни/ по време на сватбуването. За съжаление, много често вместо да се прави селекция на некачествените екземпляри, се преминава към трофеен лов. Такъв лов вместо да подобрява трофейните качества на бъдещото поколение, всъщност нанася жестоки щети, като не дава възможност на качествените сръндаци да заплодят женските. Трофеен сръндак трябва да се отстрелва едва след като е приключило първото сватбуване /началото на август/. /При по-младите мъжкари е възможно до включване за второ сватбуване, ако има незаплодени женски./ Заплодените през първия и втория период раждат едновременно /през април/, като първите карат латентна бременност /плодът не търпи развитие няколко месеца/.
Как да различим кое животно е за отстрел и кое не?
Едногодишният сръндак изглежда с удължена муцуна, защото главата е слаба. Рогата са недоразвити, тялото му е слабо и животното е игриво. При двегодишните се забелязва бяло петно /дъгичка/ над черното носле, рогата имат три върха, но още са недоразвити. Държи главата изправена почти под прав ъгъл. Игрив е. С увеличаване на възрастта бялото петно над носа стига до очите /при 5-6-годишните/, а когато образува маска с очила и животното държи главата си по-наведена /почти хоризонтално/, означава, че вече е в зряла възраст /7-9-годишен/. Характерни белези за остаряването са следните: гърдите стават по-мощни, муцуната сякаш се скъсява, няма излишни движения и те са по-бавни. Това е и пределната възраст за отстрел. След осмата година започва регрес на трофея. При някои сръндаци още след петата година задните шипове изчезват, по-рядко това се случва с предните. Като цяло качеството на рогата има зависимост от големината на тялото. Затова естествено зряло животно, със силно и тежко тяло, е по-вероятно да има добър трофей. Когато достигнат зряла възраст /7-8 г./ обаче, сръндаците стават много предпазливи и подозрителни и странят от сърните, освен в периода на сватбуването. Издебването на такова животно е трудно и затова придобитият трофей е ценен от ловеца.
За селективен отстрел се определят всички болни и ранени животни /без незначително наранените./ Отстрелват се тези с по-дребно телосложение. Същата участ е определена и за такива с деградирали рога, недоразвити за възрастта си или виларите /без разклонения/. Явната диспропорция или сливане на двата рога в един също са фактор за селекция. При прекършено и наранено пънче /несменяемата основа/ сръндакът няма да изгради нормален рог. Ако обаче стъблата на рогата са били наранени докато растат или са развили „перука”, на следващата година ще израстат нормални и животното не подлежи на отстрел.
Методи за лов на сръндак и дистанции
Сезона за сръндашки лов идва точно навреме, след паузата от два-три месеца, направена след гонките на диви свине. Тази лятна тренировка сред природата подготвя ловеца за последващите изпитания. Леко екипирани, изминаваме големи разстояния неусетно. Особеният чар на този период се състои не толкова в отстрела, колкото в наблюдението и издебването.
Според сега действащия закон, на сръндак се ловува индивидуално с нарезно оръжие или гладкоцевно такова, заредено с единичен куршум тип „Бренеке”. Имайки предвид, че ловът се провежда чрез издебване, вероятно е разстоянието на изстрела да бъде голямо. Обикновено дистанции от 100 до 200 метра са най-често срещани и препоръчвани. Над 200 метра определянето на животното, дори с бинокъл, е доста трудно и преценката в повечето случаи е повърхностна. Ако все пак животните са наблюдавани предварително и са дефинирани, е приемливо отстрелът да се извърши и от по-голямо разстояние - 250 до 300 метра.
Подходящи оръжия и калибри за лов на сръндак
Едно от най-приятните за носене, в същото време елитно и етично оръжие, е еднозарядна карабина тип „киплауф”. С такива оръжия ловуват уверените и опитни ловци, за които единствения изстрел е достатъчен за успешен лов. Оптимални калибри са R- /тези с ранд/ патроните: 5.6х50R Mag.; 5.6x52R Savage; 6x70R; 6.5x52R; 6.5x57R и други леки и бързи калибри. С тях идват лекият откат и изправена траектория на куршума. Добре е да се използва оптически прицел с фиксирано шесткратно увеличение и диаметър на предната леща поне 40 мм. От варио оптиките правилен избор са: 1.5-6х42; 2.5-10х50; 3-12х50; 3-9х40.
Най-масовото оръжие за тази цел са болтовите карабини. Те също се препоръчва да са с оптически мерник, за да се пласира прецизно попадението. Препоръчителни калибри са: .222Rem.; .223Rem.; 22-250Rem.; .243Win.; 6.5x55; 6.5x57; 6.5x68 и др.
Ловът не е хоби за един сезон. За да получите качествени трофеи е необходима правилна селекция в продължение на години. А ако ловувате само за месо..., е, тогава само сте си загубили времето да четете този материал.

Роберт Атанасов