Начало » Публикации » Пътеписи

Две нападения от мечки

Ранната пролет е сезонът, през който мечките се събуждат от своя зимен сън. Разбира се, това е доста относително, защото изпадането в летаргия не е процес, който има определено начало и фиксиран край. Възможно е в зависимост от климата и района на обитание този най-едър представител на фауната у нас да “заспива” и да излиза от сън няколко пъти за един сезон. Има случаи при по-мек климат, когато “Баба Меца” въобще и не влиза в дълбока “дрямка”. Забавеният метаболизъм и увеличеният апетит са фактори, които обуславят поведението на мечките през пролетта. Именно поради тези причини срещата с тях, желана или не е най-вероятна в ранната пролет. Ако времето се е затоплило, а снегът още не се е разтопил, лесно можем да забележим следи, стига действително да има кой да ги остави. През кратките си пробуждания мечките ближат предните си лапи, извличайки от тях хранителни запаси, които са натрупали през есента. Естествено те не са достатъчни и на тях не се гледа като хранене, а по-скоро като начин да го отложат. Като всеядно животно мечката е принудена да навакса хранителните “пропуски” и с нещо по-сериозно от това, което предлага заобикалящата я фауна. Често слабо населени, отдалечени селища стават жертва на лакомото животно. В такива моменти скотовъдите “кръстосват шпаги” с него.
Като ловец неколкократно съм имал срещи с мечки. Някои от тях са произвели по-силно впечатление от други, но помня всичките с подробности. Бих желал да споделя две кратки случки, но не от моя опит, а разказани от колеги – ловци край “лагерния огън”.
Бях на лов за диви прасета в едно родопско село близо до язовир “Кричим”. Вървях редом с един старец и за да убием скуката го запитах дали има мечки в този район. “ – О-о! Има, синко, има, ама не ща да ги виждам, не ща да ги чуя!”. “ – Да не си имал неприятни преживелици, дядо?”, полюбопитствах аз.
“Е, жив съм още, но голям страх брах.”. Обикновено съм чувал хвалебствия кой какъв стрелец и смелчага е, а сега за пръв път виждах някой сам да си признава страха. Стана ми любопитно и продължих да “човъркам” стареца. На него не му трябваше много и той започна своя разказ.
“Бях излязъл нагоре в планината да обиколя района, защото съм пъдар – пазя нивята и горите. Сумракът ме хвана още по високото и бързо превали в тъмно. Докато вървях към село усетих, че нещо ме следва. Не чувах стъпки, нито виждах нещо, но усещах. Знаех, че в района върлува стръвница, но досега на наше село беля не беше сторена. Счупи се клонка и разбрах, че тежко животно има в гората. Забързах крачка и излязох на горска поляна. Знаех, че след нея има само гора – още два километра. Спрях да се ослушам и да помисля. Стоях така, вече незнам колко, десет-двайсет минути, и не можех да събера кураж да вляза в гората. Не исках да остана на тази поляна цяла нощ и да ме подиграват после в село. Жената ме чакаше да се прибера. Стиснах манлихерата и тъкмо направих крачка напред, забелязах черен силует да се спуска отляво, от високото. Обърнах карабината натам и както я държах на кръста, стрелях от хълбок по силуета, който тичаше право към мен на петнайсетина метра. Незнам дали уцелих или от гърмежа, но животното изрева и скърши към гората под мен. Разбрах, че това е било мечка и че ме е дебнала зло да ми стори. В храстите в началото на гората се чуваше ревът и хъркането на звяра. Чупеха се клони и се скубеха храсти, току от време на време силно изреваваше и гърдите ми се разтреперваха от мощния му глас. Това продължи дълго време. Аз стоях по средата на горската поляна и не смеех да мръдна. Колко време съм стоял така незнам, но когато звуците утихнаха седнах на земята и от умора и нерви заплаках като дете. Така са ме намерили на сутринта хората от селото, които са дошли да ме търсят. След като им разказах какво се е случило двама-трима куражлии с пушки отидоха до мястото, където последно чух мечката. Намериха я убита, уцелена в гърдите – в белия дроб.
Така се случи, синко, така ти го разказвам. Още ме е страх, като си спомня. Затуй мечки... не ща да ги виждам и в зоопарка!”
От този разказ си направих няколко извода. Първо, старецът е постъпил правилно като е изчакал на горската поляна и само щастието го е споходило, че е бил атакуван на открито, а не когато е бил в гората. Второ, патронът, с който е стрелял, макар и достатъчно мощен калибър – 7,98 Х 50R – е бил с остър връх и въпреки сполучливото попадение, не е нанесъл шоков ефект. За такива случаи трябва да се използват експандиращи куршуми, образуващи гъба или четирилистна детелина, когато навлязат в тялото.
...............................................................................................................................................
Мой приятел ме покани в ловно стопанство “Кормисош”. Отдавна исках да посетя това място, за което бях чувал само суперлативи и легенди. Факт беше, че в района на “Кормисош” се отстрелват най-много мечки, а и световният рекорд на глигански бивни е от там. Повод за гостуването ни беше появата на стръвница. Коварното животно беше атакувало планински овчар и семейството му, които успели да се скрият, но платили дан на свирепата мечка трийсет и осем овце. Седмица по-късно в друг високопланински район в близост до този вероятно същата мечка убива още девет овце. Трябваше да се действа бързо, защото ако местното население вземеше нещата в свои ръце щяха да избият голяма част от мечките, без да се съобразяват дали това са стръвници или не. Убивайки една мечка, ние щяхме да спасим другите.
Седяхме с шефа на стопанството Ботьо и разговаряхме навън на масата пред ловната хижа, когато забелязах белези по двете му ръце, подобни на тези от изгаряне. Попитах го дали е имал злополука и посочих с поглед ръцете му. Той се усмихна и каза, че по-скоро е имал сполука за това че е жив. “От мечка са...”, каза той през крива усмивка. След настояване от моя страна Ботьо склони да ми разкаже своето приключение.
“В хижата имаше чужденци, вдигаха много шум и аз реших да се поразходя с кучетата и да се отдалеча от цялата тази глъчка. Минах през оръжейната и взех една карабина. Помня, че се подвоумих коя да бъде. Имаме ЧЗ в калибър 30-06 и ЧЗ в калибър 8 Х 64. И двете си приличат като капки вода. Дори и патроните им може да сбъркаш. Реших, че един пълнител е достатъчен. Сложих патрон в цевта и наредих от нова кутия останалите в пълнителя. Малките яктериерчета още нямаха ловен опит и аз се бях заел да ги обучавам. Не очаквах друго, освен да направя един оборот на 200 – 300 метра около хижата. Кучетата се опитваха да изпълняват задачите си, но въпреки тяхното старание си личеше липсата на опит. Не беше изминал и половин час, когато изведнъж и двете кучета настръхнаха и залаяха ожесточено. На двайсетина метра от мен изникна като от нищото рошавата грамада на кафява мечка. Тя заплашително започна да реве и да размахва лапи. Някъде до нея стоеше малкото й мече. Кучетата се “скъсваха” да лаят. За да избегна нападение, било от мечката или от кучетата към мечката, реших да дам изстрел във въздуха. Майката вече скъсяваше разстоянието помежду ни, когато натиснах спусъка. Реакцията на мечката беше светкавично нападение. Мислех само че е майка и че не трябва да я убивам, но тя не ми оставяше никакво право на избор. Опитвах се да вкарам нов патрон в цевта и с ужас разбрах, че това не може да стане. Явно съм сложил от новата кутия, но не подходящия за целта калибър 30-06, а по-големия 8 Х 64, с който си приличаха. При нападението двете кучета побягнаха и се скриха зад мен. Опитах се да оттласна атакуващото ме животно с дулото на карабината, но така и не разбрах къде излетя пушката от удара на мечата лапа. Аз съм бивш боксьор тежка категория, който поддържа отлична форма. Въпреки това знаех, че нямам никакви шансове срещу двестакилограмовото животно. Успях да заема гард и да предпазя главата и врата си от първите няколко удара. Явно мечката не беше стръвница и не ме нападна със зъби, а само с яростни удари, иначе сега нямаше да мога да ти разказвам тази история. Лапата й се плъзна по гърдите ми и ме хвана за кожения колан на панталона, задържа ме и ме вдигна във въздуха без усилие. Удари ме в земята, но аз останах на крака. Вдигна ме и ме удари отново. Това се повтори няколко пъти и ремъкът ми се скъса. Аз паднах назад и си казах: ето сега всичко ще свърши. Бях отчаян, но успях да се групирам, скочих на крака и нанесох круше с всичката си сила в гърдите на мечката. Виждайки това, двете кучета насъбраха смелост и я атакуваха с яростен лай. За момент това я разсея и аз успях да побягна към хижата. По пътя назад дори намерих карабината си и я взех с идиотската мисъл, че някой може да ми я открадне. Какво ли не му минава на човек през главата в момент на силен стрес! Не помня нищо по-нататък. Съвзех се в болницата в гр. Лъки. Казаха ми, че сам съм се добрал до хижата. След мен невредими са пристигнали и двете кучета. Оттогава минаха пет години и раните отдавна зараснаха, само белезите останаха по ръцете и гърдите. А аз все още сънувам кошмари понякога.”
Бях сигурен, че този скромен човек не си измисля и не украсява случая. Затова свидетелстваха белезите му. Единствено здравият му организъм, изключителната му физическа сила и волята му да оцелее са го задържали над критичния момент, когато късметът го е споходил и той е успял да се отскубне от своя преследвач. Не е малка и заслугата на двете кученца, които макар и неопитни са събрали кураж и са се притекли в помощ на своя стопанин.
Може би някои от вас, читатели, вече се питат с какво оръжие е възможно да се отстреля мечка. Не искам да прозвуча крайно, но мой приятел /чието име няма да спомена/ ми призна, че преди години е отстрелял 170-килограмов мечок с единствен изстрел на своята “Бърно” – 22 калибър, LR, с казанлъшки патрон. След 150 метра преследване животното умряло. Куршумът е счупил ребро и е навлязъл в белия дроб. Разбира се, да се ходи на лов за мечки с малокалибрено оръжие е несериозно и може да има фатални последици не само за ловеца, а и за нищо неподозиращи хора, които биха се натъкнали на раненото животно. Мечката е тънкокожо животно и е възможно да бъде отстреляно с голяма гама калибри. Успешно се използват у нас 7 Х 57R, 7 X 65R, 7Rem.Mag., 308Win.,
30-06Spr., 300Win.Mag. и все пак класика в подобни случаи са калибрите 9,3 Х 62
и 9,3 Х 74R, които имат достатъчно голямо сечение и, респективно, стопиращ ефект, и за близки срещи. Нелош патрон е и мощният 375-Холанд и Холанд Магнум, стига да ви се носи по-тежко оръжие и по-силен откат. От гладкоцевните патрони – куршуми тип “бренеке”, “гуаналди”, “фостър”, “сабо” и други, са перфектни за целта до петдесетина метра. Мечка може да се отстреля и с тринайсет нули, но аз лично предпочитам и препоръчвам употребата на куршуми за едър и особено опасен дивеч не само заради ефекта и въздействието им, но и от етична гледна точка.
Бих искал да спомена само като пример, че мечки в България са отстрелвани и с четири нули, 12-ти калибър, което смятам е доста просташки начин на лов за такова величествено животно, дори и за бракониер.
Дълго време самият аз бях обсебен от идеята да отстрелям мечка – достоен и желан трофей за всеки ловец. Сега в това си желание съм вкарал някои допълнителни условия:
Първо, мечката не трябва да е женска, още по-малко майка.
Второ, мечокът трябва да е доказан стръвник.
Трето, бих стрелял по недоказан стръвник само ако ме атакува.
Четвърто, ловът на мечка на разстояние над сто метра е убийство. Лов е под 50 метра /разстоянието се изминава за около четири секунди от животното/.
Пето, убиването на малко мече е тежък грях, но ако майката е убита мечето ще умре до седмица от глад или изядено от вълци или чакали.
Така че... мислете преди да дръпнете спусъка първия път!

РОБЕРТ АТАНАСОВ