Начало » Публикации » Методи на лов

Лов на хищници или малки трикове за много лов - 1 част

Навсякъде по света хищниците намират ежедневно храната си значително по-трудно, отколкото тревопасните животни. Това ги кара да бъдат значително по-изобретателни и ловки. В процеса си на развитие месоядните са се адаптирали към бързо променящите се условия на околната среда. Безспорно те са най-трудният обект на лов и наблюдение. Неслучайно това е и най-интересният вид лов - лов на ловци.
Резултатността на подобен лов зависи от личните качества и темперамент на ловеца. Методите на лов пък зависят от местообитанието и оръжието, с което се упражнява този спорт. Много често опитни ловци могат да определят какви животни и с каква гъстота обитават даден терен, дори и преди това да не са го проучвали. Такава преценка е плод на богат опит и трупане на знания, било от съответната литература, било от по-осведомени колеги.
Тук е моментът да отбележим факта, че макар и да се квалифицират като вредители, месоядните са живи същества и дори когато ги ловуваме, трябва да го вършим без излишна жестокост. Уважението към дивеча, бил той благороден елен или крастав лисугер, е самоуважение и към самия ловец. Трябва да се стремим към максимално ефективни и точни изстрели, а в случай на раняване - да доубием животното, без да жалим муниции.
За да се превърнем в добри ловци е необходимо да разберем природата на животните, техните биология, нужди и страхове. В двойна доза това важи за хищниците.
Запитвали ли сте се защо при дадени обстоятелства, свързани с метеорологичната обстановка и с определени сезони, активността на животните е по-голяма, а друг път, сякаш дори и в най-благодатната територия, липсва присъствието им? Кога и къде ловът им би бил оптимален? Какво е най-подходящото оръжие за съответните животни? Каква екипировка е необходима, за да сме подготвени за предизвикателствата и неочаквани обрати? Какво облекло ще ни помогне да останем незабелязани и как да минем с минимален товар, без нещо да ни липсва?
Сигурно мнозина ще бързат да ви дадат съвет, но вие, уважаеми читатели, не бързайте да приемате всичко на доверие. Малцина са наистина грамотните ловци, посветили свободното си време на лова на хищници. Консуматорското настроение (за съжаление) преобладава в мнозинството. Психологията у голяма част от ловците у нас е свързана с възможността месото на един или друг бозайник да се „остъкли” (да се постави в добре почистен и херметизиран буркан) или да се хармонизира в правилна пропорция като кайма. Тъй като хищниците в по-голямата си част не предлагат месо с кой знае какви вкусови качества, отстрелът им е буквално пренебрегнат в името на това да не се подплаши далеч по-вкусният дивеч. В 90% от случаите отстрелът на хищни животни у нас е плод на случайност, а не на предварителна организация. Дори хайките, които добронамерено се организират по места, нерядко завършват с бракониерски лов на всевъзможни животни. И това с благословията на отговорниците, да им е сладко!
Ловецът на хищници извършва благородно дело, като редуцира броят им до полезния минимум. Нерядко той ловува сам или с приятел. Това е логично, защото тук важи правилото - по-малко хора, по-малко шум. А спазването на стерилна тишина при издебване, варда, засада и хайка е факторът, който отделя пълната и празната торба.
От друга страна отношението на някои добре запознати трапери с лова на хищници е доста егоистично. Такива хора не са склонни да посветят в своите тактики другите ловци. Може би искат да запазят колкото се може повече за себе си? Е, бъдете спокойни, господа печени трапери, хищни твари има в изобилие за всички!
Без да желая да се изтъквам като голям разбирач, смятам, че имам какво да споделя от опита си като ловец на вредители. В поредица от статии ще ви запозная с различни методи на лов, подходящи оръжия и метеорологични фактори, които спомагат за успешния лов на хищници. Надявам се и други колеги да споделят опита си в тази рубрика, за да можем заедно да запознаем начинаещите колеги и да ги предпазим от грешки. И все пак, най-добре се учим от собствените си грешки.

Биоразнообразие на вредителите
Хищниците в България са сравнително разнообразни. Не много отдавна в списъка на вредителите у нас фигурираха мечката и грабливите птици сокол, ястреб и орел. Днес те са защитени видове. Месоядните вредители бозайници у нас са: чакал, лисица, дива котка, язовец, бялка, черен пор, енотовидно куче, невестулка и, разбира се, най-големият, най-интелигентният и най-търсеният трофей - вълкът. От всички тях дивата котка е разрешена за отстрел от октомври до началото на март. Язовецът се ловува от август до началото на март. Останалите са разрешени целогодишно.
Интересен и количествен лов може да се прави целогодишно на пернатите - свраки, сиви врани, посевни врани и чавки.
Както се вижда на практика, хищниците са единственият тип целогодишно разрешен лов. Когато дадено хоби има възможност да се упражнява през цялата година, нивото на подготовката е значително по-високо, отколкото при сезонна тренировка.

Методи на лов за вредители
Лов чрез феромонни примамки
Сексуалното желание и инстинктът за продължаване на рода са фактори, от които се влияят не само хората, но и животните. Тази тяхна слабост може да се използва и това се прави, за да бъдат привлечени последните и вкарани в грешка, от която да се възползва ловецът.
Феромонната примамка е натурална или синтетична миризма на разгонена женска. Обикновено такова примамване действа най-добре в сезона на разгонване и непосредствено преди и след него, но дава /макар и по-слаб/ резултат и извън него. Снабдяването с подобен вид примамки може да стане по два начина. По-лесно и чисто е като закупим готова субстанция от магазин (обикновено от чужбина). При това положение обаче съществува вероятен риск миризмата да не отговаря точно на местната разновидност на животното. Това може да се установи единствено на принципа на пробата и грешката. Вторият вариант е значително по-надежден, но е трудоемък. Миризливата течност се добива от естествен източник - от разгонена женска. Феромоните, които привличат мъжките екземпляри, се съдържат в урината на разгонената женска. За целта или урината трябва да се събере от животно, отглеждано в неволя (не ме питайте как!), или от отстрелян женски екземпляр се взима пикочният мехур и съдържанието се съхранява в шише с пулверизатор. Подобно „богатство” е меко казано доста неприятно на мирис и съжителстващите с трапера е вероятно да не изтърпят миризмата му доброволно. Съвет - купете си малък хладилник и го поставете в мазето или гаража и съхранявайте там урината.
След като така или иначе разполагате с феромонната примамка, можете да я използвате, като изберете подходящ район и оставите следа през 10-15 метра, чрез пръскане по земята в радиус от 500 метра. След като изберете мястото си за позициониране при стрелба, вземете гъба от дунапрен и я напръскайте обилно. Разстоянието от стрелеца до гъбата не бива да е по-малко от 35-40 метра и не по-голямо от 70-80 метра. Сигурен съм, че много от вас ще възкликнат, че могат да уцелят малък хищник от доста по-голяма дистанция и аз ще се съглася с тях, но само при условие, че стрелят при нормална видимост. Доста често най-интересните ситуации при хищниците се разиграват точно когато е тъмно. С тази идея, когато поставяме каквато и да е примамка, е добре фонът наоколо да е светъл (жълта трева, сняг, пясък). Така обикновено по-тъмната окраска на животното ще контрастира и ще се забелязва по-добре.
Ето и данни за периодите на сватбуване при хищниците, срещани у нас:

- Вълчица - декември-февруари;
- Чакал - февруари-март;
- Лисица - февруари;
- Дива котка - февруари-март;
- Язовец - април-юни;
- Енотовидно куче - януари-февруари;
- Бялка и златка - юли-август;
- Черен пор – март-април;
- Видра – февруари–март;
- Невестулка – ражда до 3 пъти в годината.
Разбира се, изключения от този график не са рядкост, но в по-общ план той е верен.

Хранително примамване
Изграждане на стървилища
Едно от най-ефективните за всички сезони примамване е чрез застървяване. За този метод се изисква да разполагаме с количества отпадъчно месо или риба. За целта може да се ползват умрели животни, отпадъчна месна храна, развалена риба, скитащи кучета и др. Тук от особено важно значение е правилният подбор на мястото за поставяне на хранителната примамка и редовното й наглеждане. За да имаме по-добра представа какви месоядни животни са посещавали стървилището, е добре то да бъде направено около пясъчна ивица, мека почва (кал) или през зимата - на неутъпкан сняг. Така ще може по оставените отпечатъци да определим не само вида, но големината и броя на животните, които са приели „любезно” отправената им покана за „шведска маса. Ако теренът е с твърда почва, може да си донесем пясък и да го разстелем. Добре е стървилището да се направи близо до брега на река или водоем, защото така или иначе животните ще го посещават, за да пият вода. При разполагането на стървилището трябва да се съобразява посоката на вятъра, така че той да не издава присъствието на прикрития ловец. За да се получи това е необходимо ловецът да е встрани от въздушния поток.

(С Х Е М А)

Когато се изчаква край стървилище, животните винаги приближават от посока срещу вятъра, но след като доближат стървилището, по-опитните от тях обхождат периметъра в кръг и чак след това го доближават. Дори и младите хищници се промъкват към трапезата с подозрение. Добър съвет е да изчакате животното да започне да се храни. Много често, успокоени от присъствието му, към него се присъединяват и други хищници. Например, ако лисица, която се храни на мърша, побегне и сте сигурни, че не Вие сте причината за това, то вероятно скоро ще има посещение на вълк. Оставете дребните претенденти за трапезата и ще приспите бдителността на по-едрите и по-интересни за лов животни!
Когато изчаквате край стървилище, трябва да си давате сметка, че не винаги от първия път то ще бъде удостоено с честта от посещение. Правилото е, че колкото повече претенденти има за „кльопачката”, толкова по-нетърпеливи ще бъдат гостите. Младите животни винаги реагират по-отзивчиво и бързо, а и са по-непредпазливи.
Когато искаме да изградим стървилище, което ще проверяваме по-рядко или ще посещаваме по-дълъг период от време, добре е да направим достъпа до храната затруднен. Например, да покрием храната с мрежа или да я сложим в клетка, така че да не бъде изядена бързо. Спомням си един случай, при който с мой приятел изсипахме 20 броя свински глави и когато след четиридесет минути се върнахме, за да причакаме някой звяр край мършата, с учудване видяхме, че мястото направо бе пометено. Бяха останали няколко дребни кокалчета. А все още бе светло. Чакалите едва бяха дочакали да се махнем и купонът бе започнал и приключил преди да се върнем.
Тук е моментът да ви издам един хитър трик. Независимо колко интелигентни са хищниците, те имат един основен недостатък – не могат да броят. Когато се прави стървилище в „горещ” район (ще рече – там, където животните вероятно наблюдават поставянето на примамката от близките храсти), един от групата ловци незабелязано заема позиция, а останалите шумно се оттеглят. Хищникът или хищниците, сметнали, че всичко е чисто, и доволни от това, че са излъгали човеците за пореден път, се показват и получават награда - оловен бонбон. Тази тактика се е доказала като ефикасна много пъти, особено при големи вредители.
Друг интересен трик, който научих, докато ловувах в Африка, е оставянето на миризлива следа с карантия. Най-общо казано, вътрешностите на някакво животно или пластмасова надупчена туба, пълна с кръв, се влачат с въже по земята в продължение на километър-два. Оставената следа свършва до същинското стървилище. Така се увеличава шансът някой гладник да пресече следата и да я последва до мръвките, а там... го чакате Вие и го гощавате отново с... познахте - оловно бонбонче.
Съвет: добре е да направите няколко стървилища през разстояние от два до пет километра. Така може да прецените кое от тях работи най-добре и да изчакате край него. След като стреляте, можете да смените мястото и след няколко смени да се върнете на първото. Така ще експлоатирате максимално района, в който ловувате.

Хищниците са силно изразени териториални животни. Това ще рече, че след като на дадена територия съществуват съответните благоприятни условия за развитието им, дори и при пълно премахване на хищниците там, след време ще се настанят други. Съвет: помнете местата, където успешно сте ловували и ги посещавайте периодично.

Роберт Атанасов