Начало » Публикации » Методи на лов

Лов на хищници или малки трикове за много лов - 2 част

Звуково примамване
Звуковото примамване е метод, който е доста ефективен, но слабо разпространен у нас. Богат опит в това отношение имат американските ловци. Звуковото примамване се разделя на две групи: имитиране на животно, обект на интерес от страна на месоядното, и имитация на малък хищник. От първия метод обикновено доказан ефект имат имитация на „загубило майка си сърне”, „скитаща мишка”, „сврака” и „заек в стрес”. Хищникът чува пищящия заек и разбира, че вероятно има лесна плячка. Такива звуци заекът издава, ако е заловен от по-малък хищник - бялка, пор, невестулка или от млад и неопитен хищник. Подобен звук издават и животни, ударени от кола, хванати в капан или примка. Тези сърцераздирателни писъци в ушите на лисицата, чакала, дивата котка, язовеца, и дори на вълка, звучат така: „Моля, заповядайте, наблизо има вкусна и прясна манджа! Аз съм лошо дете, което не може да се нахрани само, и заслужавам да ми вземете сандвича!”. Ако имитацията е добре и направена с мярка, резултатът не закъснява.
Звуковото примамване се извършва със свирки от механичен тип или от електронни устройства. Развитието на аудио-технологиите доведе до създаването на много добри и компактни устройства. За по-неопитните ловци електронните такива са по-правилният избор. Има опитни трапери, които са тренирани да издават много звуци с уста, без помощта на каквито и да било устройства.
Викането на себеподобен хищник е друг метод, който дава най-добър резултат при вълка и чакала, защото те живеят на глутници. В зависимост от сезона подобно повикване може да изразява: „Къде си, любима, че много си падам по теб?”, или: „Мамо, кога ще се върнеш? Гладно съм!”, или: „Елате да видите колко много кльопачка на аванта има тук, при мен!”. При подобни имитации трябва да сте наясно в какъв сезон какво имитирате. Вече споменахме сроковете на разгонване (сватбуване) при хищниците. Сега ще разберете и кога се раждат съответните малки.
Вълкът ражда март-април 4 до 8 малки, в зависимост от това каква е била зимата и кога е сватбувал. Бременността трае 2 месеца.
Чакалът ражда през април-май 4 до 6 малки. Бременността трае два месеца.
Лисицата ражда през април до10 малки. Бременността трае два месеца.
Дивата котка ражда през май 3 до 6 котенца. Бременността трае два месеца.
Язовецът ражда през април-юни. Бременността трае почти година и ражда от 2 до 6 малки.
Бялката ражда през април. Бременността трае девет месеца. Има до 4 малки.
Порът ражда през май-юни. Бременността трае 40 дни и има до 12 малки.
Енотът ражда до 15 малки през април. Бременност – 2 месеца.

Едни от най-големите производители на звукови примамки са САЩ, но, за съжаление, някои от най-интересните – вълчите - са слабо застъпени, както и при европейските производители. Това е така, защото вълкът слабо реагира на звуково примамване. Голям опит с примамване на вълци имат руснаците. Те използват предпазното стъкло на газена лампа и вият през него. Понеже вълкът е много подозрителен, посредствена имитация може не само да не го привлече, но и да го отблъсне. Малцина са надарени да говорят вълчия език.
Обикновено звуковите примамки се изготвят от дърво или пластмаса. Има и такива, които възпроизвеждат звук чрез стискане или удряне на гумено контейнерче с въздух. Устройството и на двата вида е просто и те се овладяват с кратък тренировъчен процес. Дори свирката от бебешка играчка може да свърши работа в ръцете на добрия трапер. А ето и как работи схемата. Избира се подходящо място с добра видимост. След като се установим, изчакваме десетина минути, за да се успокои обстановката. През това време оглеждаме с бинокъл терена около нас. Следва първото позоваване. Обикновено то е с умерена сила и продължителност около 10-15 секунди. След пауза от 5-10 минути правим второ позоваване, което е по-силно и продължава 20-25 секунди. След още 7-10 минути позоваваме за трети път. Ако се наложи, правим и четвърто повикване след 5-10 минути. Ако в рамките на 40-45 минути няма реакция, трябва да се смени районът. Това означава да се изместим в нов район, отдалечен поне два километра. Важен момент е постоянното наблюдение на терена. Бинокълът в случая е незаменим помощник. Най-подходящото увеличение е от седем- до деветкратно. Имайки предвид, че доста често ловът на хищници се провежда при намалена видимост, големият диаметър и антирефлексното (multi coated) покритие на лещите на бинокъла са предимство за провеждане на повече светлина. Добре обработените отвън и отвътре лещи с магнезиев флуорид подобряват видимостта на тъмно. Когато купуваме бинокъл, трябва да внимаваме той да е с такова покритие. Обикновено производителите не си спестяват подобни обяснения по кутиите на оптическите устройства. Такъв надпис, разбира се, не винаги отговаря на истината. Предполагам, че не очаквате за 30-40 лева да купите перфектен бинокъл от амбулантен търговец с подчертано мургав цвят на кожата.
Позиционирането при звуково примамване е важен фактор. Мястото, на което заставаме, трябва да ни позволява да имаме видимост поне 200-300 метра, като трябва да сме прикрити добре. Съчетанието на звуково с визуално примамване е добра идея. За визуално примамване може да се използва заешка кожа и дори плюшена играчка, закачена на разстояние от стрелеца. Визуалната примамка се раздвижва от разстояние с помощта на конец и така се отвлича вниманието на хищника от издаващия звуците ловец.
Случка. Ловувах вредители в Странджа. Бях ударил една лисица. Естествено, реших да сменя района. Докато се придвижвах покрай каменист, обрасъл с трънаци хълм, забелязах как два чакала, подплашени от мен, набираха скорост. Започнах да имитирам заек в стрес. Двойката чакали забави ход и спря на 80 метра. Сигурен бях, че ме виждат, а и не правех опит да се прикрия. Вдигнах карабината си с варио оптика на петкратно увеличение и дадох бърз изстрел от ръка по по-добре виждащото се месоядно. Животното падна на място, а през това време аз презареждах и търсех компаньона му. Намерих го малко преди да се скрие зад поредица от храсти и дръпнах спусъка рязко. Видях как задницата му поднесе, вероятно от попадналия там куршум. Често, дори ранени, при подаване на звуково примамване хищниците се отзовават неминуемо. Но не и този път. Бях твърде експониран и животното бе наясно с моето очевидно присъствие. Отидох да прибера първия чакал и да огледам за втория. Поглеждайки назад, с учудване видях друга двойка чакали да тича към мястото, откъдето допреди малко бях „пищял като ранен заек”. Успях да застрелям единия фронтално, докато тичаше към мен от 140-150 метра, но другият скърши в дерето и не ми даде възможност дори да му намигна приятелски за сбогом.
Извод: винаги проявявайте търпение и оглеждайте добре терена, дори когато сте доволни от развитието на събитията.
Понякога на места, където се изхвърлят хранителни отпадъци, сметища и покрай животновъдни ферми, кошари и свободно пасящи стада се навъртат доста хищници. Разбира се, те са ловци, но кой не обича храна наготово? Понякога, дори само за да сменят кухнята, а и след неуспешен лов, когато е изразходвана много енергия, най-лесният начин за намиране на храна е сметището. Такива места стават готов терен за лов, без много усилия от страна на ловеца.

Живи примамки
Залагането на живи животни за примамка е доста ефективен метод, особено при лова на вълци и мечки стръвници. В някои държави се смята за неетичен и е забранен. У нас няма подобни ограничения. Обикновено до този метод се прибягва, ако в даден район голям хищник периодично напада домашните животни. Оставените на открито питомни животни за примамка са най-разнообразни: овце, кози, магарета, телета, дори и кучета.
Начин на поставяне. Домашното животно, оставено за примамка, или се завързва за забит в земята кол, или се поставя в клетка, така че вредителят да не може да го нарани. Около него се оставя вода за пиене и храна, ако няма възможност да пасе. Живата примамка трябва да е на открито, така че стрелецът да има удобни ъгли за стрелба от всяка позиция. Все пак не трябва да е твърде далеч от гората или храстите, от които очакваме да се появи хищника. И тук трябва да си даваме сметка за посоката на вятъра. Той трябва да носи миризмата на примамката към хищника, но не и да разкрива присъствието на ловеца. Добър начин това да се избегне е като се издигне импровизирано чакало-платформа на високо дърво. Така въздушният поток отнася човешката миризма нависоко, а и животните не притежават инстинкта да търсят опасността отгоре. Някои ловци порязват ухото на живата примамка, за да я накарат да врещи, а и по този начин хищникът да подуши кръвта.

Динамичен лов
Хайка
Друг, често практикуван метод на лов на хищници, е груповият, чрез хайка. С него са запознати голяма част от ловците. Провежда се по същия начин, както и гонката на диви свине, но не участват кучета, за да не се притеснява останалия дивеч. При хайката е изключително важно разполагането на стрелците да стане тихо и поне час преди гоначите да тръгнат. Старите ловци знаят, че първи през пусиите излизат вълците. Това до голяма степен е вярно, но с условието, че те не знаят за разположилите се стрелци. Ако има дори и сянка на съмнение, че са попаднали в засада, сивчовците се спотаяват и ослушват до последно. Когато вече са позиционирали участниците в хайката и нейната посока, много често те се измъкват между гоначите.
Тишина. Това е кодовата дума за успех на подобни мероприятия. Неподвижност е другият елемент. Смята се, че повечето от животните виждат черно-бяло. За тях обектът, ако е неподвижен, се слива с околната среда, но само мръднете и ако ще да носите най-якия триизмерен камуфлаж, ще сте разкрити. За съжаление, по време на хайка нямаме възможност да съобразим посоката на вятъра и ако организаторът не го е предвидил като фактор, усилията на цялата група пропадат.
Ако все пак късметът Ви проработи и имате слука, след изстрела не бързайте да отивате при отстреляното животно. Причините за това са две: първо, излагате на опасност себе си, като давате възможност на друг ловец да Ви обърка с дивеч, и второ, издавате позицията си. Много е вероятно вредителите да се движат по двойки и дори в глутница. Изпускането на глутница вълци, докато прибирате един, е грешка, за която ще съжалявате през цялата си кариера като ловец.
Случка. Имах щастието да присъствам на хайка за вълци в района на „Студен кладенец” - Източни Родопи. Разставянето по пусиите беше професионално и безшумно. Чуваха се виковете и взривовете на бомбички от съседната дружина, която вече прогонваше района. Това обезсърчи някои от ловците, защото помислиха, че сме закъснели и вълците са се изместили. Да, те наистина се бяха изместили, но към нас. Когато гонката започна, през моята пусия преминаха поне две стада кошути и една лисица, по която едва се удържах да не стрелям. След това всичко утихна. При най-долния пост се чу изстрел - явно „моята” лисица го отнесе. Дочух лай на кошута. Така обикновено лае водачката, когато наблизо има хищник. След няколко минути на 25-30 метра пред мен изплува силуета на възрастен мъжки вълк. Задържах изстрела, защото бе прикрит в гъсти клони, които щяха да отклонят лекия и бърз куршум, който използвах. Точно когато бях готов да поема риска, да провра проектила между плетеницата от храсти, зад мъжкаря се появиха още четири вълка. На същото разстояние, само че на открито, ми се предостави възрастна вълчица. 5.18-грамовият куршум попадна малко по-високо от идеалното, но порази двата бели дроба и вълчицата със скок изчезна в обраслото дере. Бях презаредил механично, но не се преместих от позицията си. Изненадани от изстрела, вълците се пръснаха. Поведох мъжкия и когато получих просвет между дърветата, стрелях в гърдите и животното се претърколи ефектно презглава. Отново бях презаредил и този път мерникът ми се „закачи” на млада вълчица, бягаща бързо точно срещу мен, но леко вляво. С първия изстрел попаднах в плешката и тя падна досущ като баща си. В този момент с периферното си зрение видях, че мъжкият се надига и печели разстояние. Надигна се и младата женска. „Какво става? Три изстрела и нито един вълк пред мен!”, помислих си. Хванах се за сигурното. Стрелях по младата женска. Този път не мръдна. Вече не виждах мъжкия. Чух само как се свлече по окапалата шума, но после пак се надигна и стъпките му заглъхнаха. Чуха се още изстрели - общо 11 на брой (заедно с моите 4). Хайката свърши. Намерих старата вълчица на 60 метра надолу по дерето. Тръгнах по кървавата следа на мъжкия. Към нея се присъединяваше и друга кървава следа, вероятно от друг ранен вълк. Кървавата диря отново се разделяше в две посоки и аз поех по по-обилно кървящата следа. Не след дълго разбрах, че мой колега е ранил друга вълчица и сега и двамата бяхме по нейната диря. Настигнахме раненото със съчми животно край едни скали. Качвах се по кървавата диря, която се губеше на моменти. Явно раната се затваряше. Колегата ми се спускаше от горната страна на скалата. Стигнах първи до раненото животно. Беше се прикрило в гъста хвойна. Само очите го издаваха. Получих разрешение от колегата да го довърша вместо него. Едната ми ръка бе заета да вися от скалата, а карабината бе преметната през рамото ми. Извадих револвера и прекратих мъките на животното. Под настояването на останалите участници в хайката, продължихме лова, без да ме оставят да намеря ранения вълк. Работата остана за после. Така и не се върнахме да го потърсим.
Изводи:
1. Изчаквайте максимално дълго за появата и на други хищници и дайте сигурен първи изстрел.
2. Не напускайте пусията си преди да приключи хайката.
3. Търсете ранените животни, независимо от нежеланието на другите в групата.
Поне това им дължите.

Издебване на хищници на ход и засади
Друг сравнително ефективен метод за ловуване на хищници е издебването на ход. Той може да се практикува с каруца, с лек автомобил и пеша. Независимо от начина на придвижване, важно е да споменем, че стрелбата от МПС по дивеч не е разрешена. Принципът е да се обикаля рано сутрин, до час преди изгрев, след това и час преди залез до тъмно. Обикновено това е времето, когато хищниците се появяват през деня. За да е възможна срещата, необходимо е отново да оглеждаме с бинокъла ниви, поляни и пустеещи земи, докато засечем движение. При такъв лов изстрелите са на големи дистанции и рядко по спокойно стоящо животно. Ако комбинираме със звуково примамване, успехът при стрелбата е значително по-голям, защото животното спира за момент. Благодатни територии за подобен лов са равнините около река Дунав, Ямболско, Бургаско, Шуменско, Разградско и на север от Варна.
Случка. Пътувах рано сутрин (отивах на лов) по второкласен асфалтов път. Вляво от мен във високата есенна трева на един открит участък забелязах лисица, която мишкуваше. Спрях колата, без да гася двигателя, и излязох, без да затварям вратата. Извадих карабината си и я заредих с един патрон. Лисицата не бе в течение на моето присъствие. След пет минути потеглих с лисицата, прибрана в найлонов чувал, който здраво завързах, за да се предпазя от бълхите, с които изобилстват червенокосместите красавици. По време на същия този лов, за който пътувах, не бе даден нито един изстрел. Просто денят бе един от онези, в които мистър Мърфи си прави шегички. Тръгнах си рано и точно по залез слънце минах обратно през същото място. Когато погледът ми се плъзна към мястото на отстрела, с учудване забелязах, че там имаше друга лисица. Спрях плавно, без да гася двигателя и да затварям вратата. Извадих внимателно карабината си. Сложих един патрон в цевта и стрелях. След пет минути първата ми лисица си имаше компания.
Изводи:
1. Всяка възможност трябва да се използва своевременно.
2. Животните са свикнали с ежедневния шум от преминаващите автомобили. Ако няма резки промени в оборотите, скърцане на спирачки и хлопване на врати, не се притесняват. Загасването на двигателя е рязка промяна в атмосферния шум.
3. Хищниците са териториални животни и ако добра територия се освободи, тя скоро се заема от друг владетел.

Засади
Всяко животно пие вода. Устройване на засада покрай водоемите е лесен начин да ловувате, стига да сте разчели правилно следите и вятърът да е благоприятен (насрещен). Най-добре позицията да е на някое дърво, в близост до пътеката, по която се придвижва хищникът. Неудобството при подобен вид лов е, че почти винаги срещата се провежда при тъмнина. Най-вероятното време за водопой е, когато дори и луната е залязла. Хищниците се придвижват по пътища и пътеки, но само когато са подкрепени от тъмнината. Всяко животно избягва съзнателно срещата с човек. Присъствието Ви по никакъв начин не трябва да е забележимо, ако търсите подобна среща.

Лов на фар
Ловът на фар в България е забранен от закона. В някои държави, например във Великобритания, това е често срещан и напълно законен метод за регулиране числеността на вредителите. Екипите по контрола ползват малокалибрени карабини (.22 L.R.) със заглушител, за да не безпокоят с гърмежи населението.
Дори и без да сте нарушавали закона, ловувайки с източник на изкуствена светлина от моторно превозно средство, съм сигурен, че сте ставали свидетели на проблясващите очи на хищниците, докато шофирате нощем на извънградско. Може би това е най-резултатният метод за лов на хищници. Ако този метод се комбинира с предваритлено застървяване на района, в който смятате да ловувате, то шансовете за успешен лов се увеличават.

Роберт Атанасов