Начало » Публикации » Методи на лов

Лов на хищници или малки трикове за много лов - 3 част

Избор на оръжие и калибър
Ловът на хищници в България в по-голямата си част е разрешен целогодишно. Това не само дава възможност на привържениците му да се забавляват по-дълго време, но и нивото им на подготовка става по-високо от това на традиционните ловци. Смея да заявя, че отдадените ловци на хищници са доста по-добре подготвени теоретично и стрелково от своите колеги, които вадят пушките само през есенно-зимния сезон. Отстрелът е единственият етичен, правилен и законен метод за редуцирането на интензивно увеличаващия се брой на хищниците. Използването на отрови, примки и капани, макар и ефективно, не може да ви донесе това емоционално изживяване, което носи добре отправеният изстрел.
До голяма степен изборът на оръжие е зависим от терена, вида на животното и метода на лов.

Гладкоцевна пушка
Макар и да предпочитам нарезното оръжие пред гладкоцевното, не мога да отрека явните предимства на сачмения сноп при близки дистанции и при наличието на гъста растителност. Особено по време на хайка, която се провежда на къси дистанции, гладките цеви ще бъдат предимство за стрелеца. Такива условия обаче рядко позволяват коригиращ изстрел, ако първият е пропуснал животното. Ето защо изборът на диаметъра на сачмите е доста често определящ. Един от най-често срещаните хищници е лисицата. Личният ми опит е показал, че на практика това животно може да бъде повалено и с един изстрел от 15 метра със сачми за пъдпъдък № 11. Дали това е най-правилният избор? Ако теренът е чист и дистанцията малка, всеки патрон 12-ти калибър би свършил работа, но на практика такова стечение на обстоятелствата в присъствието на лисица е малко вероятно. По-реалистичната ситуация е да вдигнем лисаната в някои гъсти храсти и тя пъргаво да се шмугне в друг трънак със скоростта на светлината. В такъв случай изборът на размера сачми трябва да е насочен към такива, които ще могат не само да разкъсат кожухчето, но и да пробият плетеницата от клонки, а след това да се справят с хищника. Ако сложим чакала, язовеца и лисицата в една категория, патроните, които е препоръчително да се използват при динамичен лов /гонка/, трябва да са снаредени със сачми №2/00 или №4/00.
Много ловци поддържат стървилища и ловуват от чакало. При такава ситуация видимостта е директна, а животното не подозира нищо до момента на изстрела. Тогава е оправдано да се използват и патрони със сачми №0, №1 и дори №3 за дистанции до 20 метра. Ако в програмата са включени бялка или пор, логичният избор за стрелба до 35 метра са сачми №5, а под 25 метра - №7.
Най-желаният трофей, вълкът, е животно с изключителна издръжливост. Ето защо да се отиде на лов за вълци със сачми, по-малки от №4/00, е несериозно и обидно към останалите ловци и гоначи, които участват в хайката. Далеч по-правилно е оръжието да е с патрон, в който има поне №6/00 и дори №8/00. В много гъсти трънаци и храсти № 10/00 са по-подходящи. Не забравяйте, че гладкоцевните пушки, независимо дали са магнум, са максимално ефективни до около 35 метра. След тази дистанция шансовете да се повали животното чезнат в геометрична прогресия.

Нарезно оръжие
Там, където границите на възможностите завършват за гладкоцевното оръжие, започва истинското поле за изява на карабините. Не искам да се спирам на отделните марки и системи, но в интерес на младите ловци, които тепърва ще правят своя избор, е уместно да се споменат основните видове ловно нарезно оръжие.

Дългоцевно нарезно оръжие.
1. Еднозарядни („чупещи” и роулинг блок)
Надеждни, леки оръжия. Стрелецът психически се подготвя за един-единствен изстрел и резултатът в повечето случаи е благоприятен. Личните ми наблюдения са, че собствениците на такива оръжия са едни от най-прецизните стрелци. Руските и чешките аналози са сред най-евтините на пазара. От друга страна, немските и австрийски киплауф са по-скъпи от болтовите карабини в същия клас. Как мислите, защо е така? Визията, обработката и формите им са по-добри от тези на топ манекенка, а на дребните детайли може да завиди и швейцарски часовник.
2. Полуавтоматите
Оръжието на картечаря Ханс. Изборът на калибър там е по-ограничен, а при много от моделите прецизността, необходима за големите дистанции от 200-300 метра, е недостатъчна. Все пак има някои производители, които правят необходимото, за да превърнат щурмовото оръжие в добра ловна пушка. Естествено, цената на подобно устройство е сравнително висока. Недостатък на полуавтоматите е, че оръжието трябва да се пренася заредено до пусията или чакалото, защото зареждането му на място е обезпокоително шумна манипулация и ще обозначи местоположението на ловеца. От друга страна, възможността мечтите ти да се сбъднат - да попаднеш на горещо място, например глутница вълци, която излиза на открито пред теб, - си заслужава мъкненето, засечките и несгодите, свързани с притежаването на полуавтоматична карабина. Лошо, ако точно тогава получиш било поредната, било първата засечка. Едно е сигурно - такава ще има! Колкото по-висока е цената на продукта, толкова по-малка е вероятността това да се случи и толкова по-неприятно е, когато това стане.
3. Левър-екшън
Това оръжие, известно ни от каубойските филми, не се разработва в подходящи за целта калибри и е слабо разпространено сред ловците у нас. Причината е, че поради турбулярния магазин патроните стоят един зад друг и е невъзможно да имат островърха форма (за да не се взривят от отката), необходима за добрата прецизност, и висок балистичен коефициент. Има и модели, които са с вертикален пълнител (на фирмите SAVAGE и BROWNING), но и те са слабо разпространени.
4. Помпи
Подобно на гореспоменатите, помпите са рядкост сред българските ловци. Цените им са близки до тези на класическите карабини с болтов затвор. Те притежават същия недостатък като полуавтоматите - сравнително шумни са при носене и презареждане.
5. Болтови карабини
Стигнахме до тези най-разпространени и ефективни нарезни оръжия за лов. Откакто е създаден „затворът на Маузер”, модел 1898 година, десетки фирми и майстори са се опитвали и успявали да го подобрят, но той остава крайъгълен камък и основа за повечето съвременни болтови карабини. Повечето ловци на хищници използват именно този модел оръжия. Високата прецизност и надеждност, големият избор на калибри и муниции ги правят най-ефективния инструмент в ръцете на ловеца. Ценовата гама е по-джоба на средния ловец. Американски и европейски производители предлагат стотици модели и модификации. Това оръжие дава възможност за сравнително бързо презареждане.
Случка
По време на лов на ход, излизайки пред открито дере, забелязах на отсрещния скат шест чакала на дистанция 60-70 метра. Успях с четири изстрела (толкова патрона побира карабината ми) да поваля четири от тях. Въпреки че побягнаха след първия изстрел, ми остана време да презаредя и да поваля и пети. Последният се спаси, само за да може потвърди всичко това като свидетел. Ако го срещнете, може да го питате. Като оставим шегата настрана, болтовият затвор в ръцете на опитен стрелец се презарежда неподозирано бързо.

Елементарна балистика и практически опит
Ако трябва сериозно да разгърнем тази тема, ще трябва да преминем през много нива на компетентност. За да си спестим читатели, които заспиват от скука, ще се насочим само към най-общите практически съвети по въпросите на балистиката и как, без да се задълбаваме, да постигнем прилични резултати в стрелбата с нарезно оръжие по хищници.
Ако приемем, че виталната зона (зоната за оптимално поразяване) сърце и бял дроб при лисицата и чакала е около осем сантиметра, то оръжието ни трябва да бъде така настроено, че куршумът (който се движи параболично) да не надвишава прицелната линия с повече от диаметъра на виталната зона - 4 сантиметра при максимален подем в траекторията. Повечето калибри нарезни муниции имат препоръчителна дистанция за настройка около 150-170 метра. Те влизат в графата „стандартни калибри”. Скоростта, с която един стандартен куршум напуска дулния срез, е от 760 до 860 м/с. Когато началната скорост надвишава 870 и стига до 960 м/с, съответният куршум минава в графата „бърз”. Траекторията на бързите куршуми е по-изправена и за тях казваме, че са по-настилни. При тях препоръчителната дистанция за настройка е от 180 до 200 метра. Има и боеприпаси, които развиват скорости, почти четири пъти по-високи от тази на звука (до 1300 м/с). Те се квалифицират като „свръхбързи”. При тях препоръчителната дистанция за настройка може да достигне и 220 метра.
Възможно е един калибър да е на границата и в зависимост от вида и снаредяването на патрона от стандартен да премине в бърз или от бърз да премине в категория свръхбързи. Това отделяне в категории е съвсем условно. Но е необходимо, за да можем впоследствие да си изясним някои позиции. Не винаги по-бързият куршум ни дава предимство. Отново тук от значение са няколко фактора: терен, големина на животното, поносимост към откат, каква дължина на цевта предпочита ловецът, себестойност на боеприпасите и каква нужда от прецизност има.

Популярни калибри и основна характеристика

5.6 мм или калибри започващи с диаметър .22 от инча
Тук няма да включа боеприпасите с периферно възпламеняване (.22 LR и .22WM), защото тяхното приложение е силно ограничено от ниската им начална скорост и лоша прецизност след 50-тия метър.

.22 Hornet
Този патрон заслужено си е спечелил популярност на прецизен, с незначителен откат. Приятен за стрелба, но с ограничена далекобойност. Максималната дистанция, на която се препоръчва да се използва, е около 100 метра. В зимни условия (когато козината и подкожната мазнина на животните са по-дебели) се проявява като недостатъчно мощен. Ниските температури допълнително подтискат скоростта на разширяване на газовете и скоростта на куршума пада с около пет процента. .22 Hornet ползва куршум, тежащ 2.9 г, движещ се при излитане от цевта с около 740-750 м/с. Максималната дистанция за настройка е 140 метра. Подходящ за лов на белки, лисици, дива котка, гарги, енотовидни кучета и средно големи скитащи кучета.

.222 Remington
Много състезания по прецизна стрелба в близкото минало са спечелени от този прецизен калибър. Кокетната гилзичка с малък капсул и плавният преход на раменете запазват живота на цевта максимално дълго. Не без значение е фактът, че повечето оръжия, които използват .222 Rem., позволяват на стрелеца да наблюдава попадението си през оптиката, поради ниското налягане в патронника и слабия откат. Въпреки това, началната скорост на тежащия 3.24 г куршум е впечатляваща - 955 м/с, и това позволява максимална дистанция за настройка от 180 метра. Подходящ е за лов на чакали, лисици, дива котка и големи скитащи кучета. Въпреки че мой приятел уби вълк с този калибър, аз не го препоръчвам на ловците, чийто приоритетен дивеч е това силно животно.

.223 Remington
Известен още като 5.6х45 NATO, неслучайно този боеприпас е избран от военните като основен за лекострелковото оръжие. След тежките карабини в кал. 30-06 Springfiеld, въвеждането му е подобрило значително прецизността на стрелбата сред войниците. Бързо става любим на ловците по цял свят. Поради интензивното производство себестойността на боеприпасите е сравнително ниска. Откатът е слаб. Началната скорост на 3.56-грамов куршум достига 990-1000 м/с. .223 Rem. може да носи и значително по-тежки проектили - 4.5 г с начална скорост 915 м/с. Максималната дистанция за настройка е 195 метра. Подходящ е за лов на почти всички хищници в България, но с условието, че не оставя място за грешка при пласирането на изстрела. Лесно се отклонява от треви и дребни клонки. След 200 метра куршумът е силно зависим от вятъра.

.22-250
Ето един представител на свръхбързите боеприпаси. С внушителната си скорост от 1120 до 1150 м/с неговият 3.56-грамов куршум е еталон за прецизност и скорост. Донякъде тази висока скорост прави експанзията на лекия куршум непредвидима. Това е и причината да не се препоръчва за употреба срещу по-едри животни. За целта на ловците на хищници е просто прекрасен. Силните козове на този патрон са откритите дълги дистанции. Максималната настройка за нулев цикъл на попадението е 215 метра. Поради високата си скорост и ниско тегло на куршума, той лесно се отклонява от тънки клонки на храсти.

6 милиметра (.243 от инча)
.243 Winchester
На практика гилзата на .243 е тази на .308, но стеснена от 7.82 на 6.18 мм. Ако трябва да изразим в метрична система .243, така би изглеждал 6х51. Има много разработени куршуми за този широкоспектърен боеприпас. Най-леките тежат 3.56 г и могат да развият скорост от 1180 м/с, а най-тежките - 6.8 грама - излитат от цевта с 900 м/с. Този патрон е конкретен пример за това как може да се преминава от категория „бърз” в „свръхбърз”. Откатът на нормалното ловно оръжие е до среден с тежките боеприпаси и слаб с леките и бързи. Така или иначе, вече е невъзможно да наблюдаваме попадението си в целта през оптиката. За сметка на това печелим по-тежък проектил, който се справя със страничния вятър и леките треви и храсти, без да се отклонява значително. Допускът за не съвсем точно попадение е по-голям и по-опрощаващ грешката на стрелеца. При употреба на 5.18-грамови куршуми по зимни чакали проектилът почти винаги остава в животното, докато лисиците и дивите котки биват разпробити и от двете страни. От друга страна 6.5-грамовият куршум пробива двустранно и доста големи животни.
Пример: 6.5 г куршум попада в задницата на глиган, чупи бедрената кост, проектилът изминава диагонално 65 сантиметра през стомаха и се спира в ребрата.
Недостатък на .243 е, че разкъсва и уврежда кожата на лисиците, дивите котки и белките. Ако целта е да запазите кожата, трябва да се стреля с напълно облечени, леки куршуми, но тогава ранените и избягали животни ще са доста повече.

Употреба на средни калибри за лов на хищници
Не всеки ловец може да си позволи притежаването на няколко карабини. Няма нищо лошо за лов на хищници да се използват оръжия в калибри, предвидени за по-големи животни. Основното условие е стрелецът да познава добре балистиката на оръжието си и неговите възможности. Най-разпространените калибри са 6.5 мм, 7 мм и 7.62 мм (всъщност 7.82 мм) Някои от тях се нареждат в категорията „стандартни”, а други в категория „бързи”. Независимо от скоростта, която развиват, те могат да бъдат използвани с най-леките проектили за съответния калибър. Това е препоръчително, защото откатът на оръжието се редуцира значително и стрелецът се чувства по-комфортно. Хищниците са тънкокожи животни и не са необходими тежки куршуми за дълбоко проникване. Препоръчително е да се използват напълно облечени куршуми, за да не експанзират и да увреждат излишно кожата.
Комбинирани оръжия.
Това са оръжия при които едната цев е нарезна, а другата гладка. Към тях могат да се причислят и дрилингите (трицевните пушки).
Идеята на един приклад да имаш избор за прецизно отправен куршум на голямо разстояние и, от друга страна, за бърз изстрел с разпръснат патерн сачми за къса дистанция, звучи доста оригинално и многофункционално. Проблемът при този тип оръжия е, че презареждането отнема повече време. Ако стрелецът не е привикнал с оръжие от този тип, вместо куршум, може да настане объркване и да изпрати сачмения сноп подир някоя лисица на 120 метра, вследствие на което тя весело ще му помаха с опашка за сбогом. Друг обективен недостатък на комбинираните оръжия е, че след изстрел с гладката цев, нарезната променя боя си от нагряването. Същата ситуация се получава и при произведен изстрел с нарезната цев. При повторен със същата попадението се измества нагоре. Този проблем е решен технологично от някои фирми, като между гладката и нарезната цев се поставя дистанцираща полимерна планка, (известна като технологията „ТЕРМОСТАБИЛИ”) и по този начин се прекратява влиянието на топлообмен между два или повече детайла (цеви).

Оптически мерници
За да установим какви оптически мерници са необходими, първо трябва да видим при какви условия се провежда лова на хищници - намалена видимост, пълна тъмнина, средни и дълги дистанции, малки цели. Това категорично ни поставя условие за висока светлопроводимост на оптическия прицел. Предната леща на оптиката е тази, която осигурява най-вече светлпроводимостта. Минималният диаметър, който си позволявам да препоръчам, е 40-42 мм на предната леща. Колкото по-голяма е една леща, толкова повече светлина ще имаме. Ако оптиката е висок клас, то тя непременно ще има покритие с магнезиев бисулфид, което допълнително ще подобри видимостта в тъмното. За средни и дълги дистанции минималното увеличение на образа трябва да е 6 пъти. Така спокойно ще може да прихванем добре малка цел до около 200 метра. При по-големи разстояния и за по-прецизни попадения е необходимо и по-голямо увеличение. По време на хайка условията са различни: ясна видимост, къси до средни дистанции, бързо движещи се цели. Тогава голяма светлопропускливост не ни е нужна, а голямото увеличение стеснява зрителното ни поле. Тежката оптика с големи лещи само ще забавят реакцията ни. Ето защо или трябва да имаме отделни оръжия и оптики за съответните ситуации, или да универсализираме оборудването си. Като оптимална за двата вида лов се явява варио-оптика с увеличение от 2.5 до 10 пъти, или от 3 до 12 пъти увеличение с диаметър на предната леща от 40 до 50 мм. Така по време на гонка и при тъмнина ще ползваме малкото увеличение от 2.5 докъм 4 пъти, а при големи дистанции и нормална осветеност - максималното 10-12 пъти.

Оръжия за доубиване
Ако бъдем откровени, ще трябва да признаем, че не всеки изстрел поваля животното на място. Случва се, особено при по-далечните изстрели по бягащ хищник, да раним животното, но когато пристигнем до него, то още да е живо, макар и обездвижено. Нормално и етично е да прекратим мъките му. Когато се стигне до изстрел с карабина, много от ловците се двоумят дали да използват мощния патрон повторно, с което рискуват да повредят кожата или черепа, представляващи трофея. В такива случаи съм присъствал на доста садистични изпълнения, като се започне от нанасяне на удари с тояга, през скачане по главата, душене, че дори и газене с кола, само и само да не се гръмне още веднъж. Оптималното решение в такива моменти е използването на късо нарезно оръжие (пистолет или револвер). Най-подходящ за целта е калибър .22LR, но дори и 9 мм облечени куршуми няма да повредят кожата. За съжаление, употребата на късо оръжие за доубиване на животни не е регламентирана от закона. В повечето европейски държави това е уредено, така че вероятно и у нас този елемент ще бъде променен съгласно европейските норми. А дотогава - мачкайте с колите, душете и пребивайте с пръти раненото животно, за да му спестите мъките... или просто използвайте още един изстрел на карабината или ловната пушка.

Роберт Атанасов