Начало » Публикации » Методи на лов

Лов на хищници или малки трикове за много лов - 4 част

Екипировка и оборудване при лова на хищници

Когато планираме поредния си ловен излет за хищници, важно е да знаем, че теренът, на който отиваме, трябва, образно казано, да ни приеме. За целта е необходимо да се слеем с обстановката. Ако стоим дълго време неподвижни и безшумни и ако вятърът е благоприятен спрямо позицията ни, то можем да кажем, че едно от главните условия за успеха на начинанието ни е изпълнено. Ние сме се слели с обстановката. Така казано звучи просто, но в действителност още след първия час започват естествените притеснения и нужди. Важно е да се знае, че преди да пристигнем в близост до мястото на вардата или района, в който чрез издебване ще ловуваме, трябва да сме се освободили от естествената си потребност да ходим по малка и голяма нужда.
Следващите потребности са свързани с наличието на няколко неща, които ще направят престоя ни по време на лов по-поносим и приятен. За да можем лесно да ги носим, ни е необходима малка раница–еднодневка. Дори когато се излиза на няколкодневен излет, малката еднодневка не може да бъде заменена от голяма раница.

Полезната раница
Бутилка вода, някаква лека закуска (шоколад, сандвич, вафла), втори чифт чорапи, пуловер, резервна кутия патрони, бинокъл, найлонови пликове (за отстреляния дивеч), връв, кибрит или запалка, носни кърпи, нож, малка брадвичка, връхни камуфлажни дрехи и/или камуфлажна мрежа според сезона, фенерче, фотоапарат, звукови примамки, маскиращ миризмата препарат, ръкавици, шапка и още куп дребни неща, за които джобовете няма да ни стигнат, но спокойно ще се поберат в една малка раница.
Тази раница трябва да е безшумна като материя и да е с достатъчно отделения, така че нещата в нея да не се удрят едно в друго и да издават шум. Важно условие е раницата да е непромокаема. Отделенията да могат да се достигат относително безшумно и лесно. Цветът й не бива да е ярък или да е такъв нюанс, който не се среща естествено в природата. Маскировъчните цветове или кафяво-зеленикаво са за предпочитане.
Ако ловуваме с партньор и използваме радиостанции, полезна екстра би бил специално предвиден външен джоб.

Дрехи
Дрехите зависят най-вече от сезона и на второ място - от растителността. През зимата (когато ловът на хищници е най-интензивен) е необходимо да имаме топло бельо. То трябва да е от такава материя, че да отвежда потта навън. Дори и с най-топлите външни дрехи, ако тялото ни е потно, бързо губим топлината си. Обикновено след придвижване до мястото на лова, се застава в покой продължително време. Тогава можем да оценим най-добре качеството на дрехите и бельото, които използваме. Когато казвам качество, нямам предвид висока цена. Човек със скромни възможности също може да бъде подходящо облечен. Важно е да се спазва правилото, че през зимата долното бельо трябва да е от синтетична материя, коприна, вълна, но в никакъв случай памук. Памучните долни дрехи се напояват и задържат влагата, независимо дали е дошла отвътре навън или обратно.
Лек полар или пуловер отгоре. Качествата и на вълната, и на полара са сходни. Дори когато са мокри, те продължават да топлят. И двете материи могат да се намерят на пазара в различни ценови граници. Аз горещо препоръчвам изкуствените материи, защото са леки, удобни и евтини.
Когато стигнем до външните дрехи, там цената определя качеството. Най-добри са дрехите с мембрана, защото позволяват на потта да излиза навън, а не допускат водата отвън да прониква. Това се получава, защото микроскопичните дупчици на мембраната са толкова малки, че задържат молекулата на водата. От друга страна, експертите твърдят, че молекулата на потта е 16 000 пъти по-малка от тази на водата и може свободно да премине отвътре навън, поради създалия се температурен поток в тази посока.
Какво да правят тези, които нямат възможност да си позволят подобни качествени дрехи? Единият вариант e да използвате ски екип (ако разполагате с такъв). При отсъствие на сняг, върху дрехите трябва да сложите камуфлажна мрежа. Когато снежната покривка преобладава, подходяща е бяла маскировка. Аз лично ползвам бояджийски гащеризон от 16 лева. Материята е лека и почти безшумна. Не пропуска вода и сняг. Може да се намери в повечето магазини за бои и в железариите. Обикновени военни дрехи от памук с подплата стават само ако е достатъчно студено и снегът не се топи. Ако времето е влажно, то върху тях се слага шушляк. За съжаление, последният, макар и ефективен против намокряне, е доста шумен и това ограничава възможностите на ловеца значително.
През по-топлите месеци, макар и разрешен, ловът на хищници е труден поради високата и гъста растителност, но при изграждане на стървилища е сравнително продуктивен. Козината на животните през този период е по-къса и рядка и не толкова добра като трофей. Облеклото на ловеца, съобразено с този период, трябва да покрива добре тялото и крайниците по две причини:
1. Видимата част на кожата на белия човек има особен цвят и се забелязва от голямо разстояние. Всяко, дори и слабо движение, се регистрира от дивеча и той знае, че сте там. Ако Ви е направило впечатление, когато гледате от голямо разстояние човек, още преди да определите цвета на дрехите му, вече сте забелязали лицето и ръцете.
2. Времето, през което движението на животните започва, е предшествано от появата на комари. Те, както и други насекоми, ще провокират движенията, с които ще издадете присъствието си. Също така дългите дрехи предпазват крайниците Ви от ожулвания и убождания при катерене по дървета и ходене сред храстите.
За този сезон панталони от твърд памучен плат са оптималната препоръка. Подходящият екип са риза от подобна материя и камуфлажна мрежа върху тях. Привечер, когато температурите започнат да падат, в раницата носете лека блуза от полар.

Маскировка
Сама по себе си дори и най-добрата маскировка не върши работа, ако не се съблюдават другите условия да останете незабележим. Движението привлича погледа. Вятърът носи молекули от миризмата на ловеца и информира животните на стотици метри. Механичните звуци, издавани от оборудването, са нетипични и ясно различими от животните. Ако сме успели да отстраним тези издайнически фактори, то камуфлажът е поредното звено от веригата. Много голяма е гамата на предлаганите връхни маскировки, но малко от тях са наистина функционални. Най-добрите са триизмерните (релефните) мрежи с пришити ивици и изкуствени листа. Такъв костюм се нарича „джили сют”. Готовите продукти са сравнително скъпи, но същия ефект може да постигнем и сами с помощта на зеблен чувал, върху който вграждаме с помощта на конец клонки, листа, треви и мъхове, според сезона и обстановката.
За снежна среда освен готовите връхни дрехи, има и доста решения в бяло, едно от които споменахме по-горе. Достатъчно е да се придържаме в цветовата гама. Детайлите - ръкавици, шапка, раница и оръжие - също трябва да са покрити или боядисани в бяло. Един от най-лесните начини е да облепите приклада и цевите с бяла лента или да използвате бял детски чорапогащник, за да облечете в две части оръжието. Не забравяйте да оставите технологични отвори за екстракция на гилзите.

Чакала
Удобството на позицията за изчакване на хищниците е от критична важност за успеха в лова. Мястото за изчакване трябва да е съобразено с посоката на вятъра, в зависимост от предполагаемата поява на животното. Обикновено хищникът пристига към стървилището срещу вятъра. По-младите животни налитат директно на стръвта, а по-опитните обикалят, душат, ослушват се и едва когато са сигурни, че е безопасно, внимателно доближават стървилището. Ето защо е разумно чакалата да бъдат построявани на някое дърво, поне на четири метра височина. Така въздушният поток, който носи миризмата на ловеца, се носи по-високо. Препоръчително е използването на маскиращи миризми. По магазините вече има специални обезмирисяващи сапуни и шампоани, както и спрейове. Друг метод е употребата на доминираща миризма, например лисича урина или нафта.
При изграждането на чакало на дърво трябва да се съблюдават следните условия:
1. Когато се седи върху него, то не трябва да скърца.
2. Освен дъската (клона) за сядане, трябва и такава за подпиране на краката. В противен случай те ще изтръпнат.
3. Клоните, които пречат да виждате полето за обстрел, се премахват, но без излишен шум и с минимална промяна. Всички драстични промени в пейзажа събуждат подозрение в животните. Не забравяйте факта, че те имат фотографска памет.
4. Стървилището или убитото от хищника животно не бива да са на голямо разстояние, защото нощем видимостта намалява драстично. Препоръчителна дистанция за отстояние до стръвта е 20-40 метра. Сигурен съм, уважаеми читатели, че мнозина от вас могат да вкарат куршум от 100 метра в пет стотинки, но когато се разполага с прилично осветление и идеален упор за оръжието.
5. Позиционирайте така чакалото, че с минимално движение да покривате максимална дъга. Търсете удобни упори за оръжието (клони, коленете си, стъблото на дървото). Избягвайте стрелбата от ръка!
6. Разполагайте бинокъла, бутилката за вода, фенера и другите необходими за конкретния лов неща така, че те да са Ви удобни за достигане и да не е необходимо да се вдига шум при взимането им. Също така те не трябва да пречат на свободното движение на оръжието Ви.
7. Оръжието е добре да бъде освободено от ремъка в предната си част, а самият ремък да бъде закрепен към дървото или да се използва допълнителна връзка, така че ако то бъде изпуснато, да не падне на земята.

Осветление
Ловът с изкуствено осветление дори и на хищници е забранен. Ето защо се препоръчва оптическият Ви прицел да има вградена светеща точка, която да Ви ориентира в прицелването. Използващите гладкоцевно оръжие могат да закупят светлопроводни мушки, които лесно се залепват върху мерната планка. Когато изстрелът е даден, ще е необходима светлина, за да бъде намерено поразеното животно. Препоръчва се това да бъде компактен фенер с криптонова крушка. За съжаление, мощните малки фенерчета нямат голяма издръжливост във времето и батерията им бързо свършва. За по-продължително светене се препоръчват диодните /LED/ крушки. Те светят ярко и продължително, но не на такава голяма дистанция, както криптоновите и халогенните. За сметка на това те са идеални за придвижване нощем.

Отопление
Когато температурите станат толкова ниски, че облеклото не може да ни предпази от студа, може да се използват допълнителни отоплителни средства. Главно условие е те да не излъчват миризма. Съществуват затоплящи стелки, ръкавици и елеци, които черпят енергията си от стандартни акумулаторни батерии. Друг вид са загряващи се чрез химическа реакция еднократни пликчета, които в продължение на 5-6 часа затоплят участъка, на който са сложени. Интересно решение са и възглавничките, които се слагат във фризер, а когато се извадят и намачкат, започват да се затоплят. Едно от най-популярните устройства е компактната печка, работеща с бензин за запалки. Устройството се запалва, затваря се капачето и се поставя в копринена торбичка, която може след това да се постави по джобовете или дрехите. Обикновено местата, които са подходящи за затопляне, са глезените, китките, джобовете на ризите отпред на гърдите, и седалището.
Тези на вид елементарни удобства създават възможност да прекараме по-дълго време, по-безшумно и в по-добра кондиция своята варда за хищници.

Роберт Атанасов