Начало » Публикации » Методи на лов

Лов на хищници или малки трикове за много лов - 5 част

Познаване на балистиката, ползване на най-прецизни оптически прицели и оръжия, наличие на перфектна екипировка – това са само малки детайли от лова на хищници. Ако ловецът не е подготвен за среща със съответния вид или такава среща въобще не се състои, то екипировката е само финансово бреме, на което не можем да се порадваме в акция. Базисното познаване на отделните видове хищници, към които проявяваме интерес, е важно за крайния резултат - успешния лов. Доброто познаване да даден ловен периметър може само да е от полза. Когато ловувате в непознат район е добре да Ви придружава местен ловец, за да избегнете многото потенциални неудобства, които неизбежно ще възникнат. Местният ловец има и по-добра представа къде са преходните места (премките), къде минават основните дивечови пътеки, както и посоката на вятъра, с която всеки ловец трябва да се съобразява, за да има едно предимство повече пред дивеча.

Разпространение на хищниците по терена
Надморската височина, наличието на определена растителност, с която се храни потенциалната плячка на хищника, и водоизточниците са основните фактори, определящи наличието на различните видове хищници.

Вълци
Известно е, че вълкът предпочита да обитава отдалечени скалисти места, където не минават нито човешки, нито дивечови пътеки. Вълците са доста добри катерачи и грижовни родители. Търсейки максимална сигурност и изолираност за малките си, те подбират местата за бърлогите си на възможно най-недостъпните позиции. Същевременно от бърлогата или в близост до нея вълците извършват наблюдение с помощта на острото си зрение и перфектния си аналитичен слух. Комбинацията от закътано място, което същевременно позволява и наблюдение в голям сектор, е рядка. Ето защо много често подобни бърлоги са „семейна собственост” и се предават от поколение на поколение. Ако ловецът на вълци открие такъв обект, дори и да е унищожил цялата глутница, то същото място след време вероятно отново ще приюти друго семейство. Такива обекти трябва да се проверяват периодично. Да кажем, че вълците се срещат само във високите надморски терени би било отричане на фактите. Доста често те се чувстват комфортно и в ниските равнинни полета. Там изобилието на дивеча е по-голямо, а в случай на неуспех да хване голямо животно, вълкът мишкува. Всъщност мишките са основна част от менюто на повечето хищници. Това е и причината да се регулира броят на хищниците, но не и да се изтребват изцяло. Те са естествен регулатор на мишата напаст. Когато отделни екземпляри или цели глутници са се ориентирали към живот в полето, те ползват за леговище гъсти трънливи храсталаци, недостъпни за по-едри бозайници, домашни животни и хора.

Активност на вълците
Смята се, че вълкът е активен предимно нощем и това е така, но доста често се забелязва и през светлата част на деня. През студените зимни дни тези братовчеди на кучето често излизат по открити места, където се излагат на слънчевите лъчи и събират топлина. Появяват се неочаквано на различни места в различно време и рядко спазват някакъв режим. Чувал съм истории от овчари, как посред бял ден вълк е нападнал стадото и когато въоръженият само с гега овчар се притече на помощ, вълкът му се озъбва недвусмислено, без следа от притеснение. Това им поведение значително затруднява тяхното локализиране. Когато ловуват, по правило го правят на голямо разстояние от бърлогата си. Когато през периода на изхранване на малките (март-април-май) вълкът убие някое животно, добре е да се нанесе на карта местоположението и да се очертае с пергел петкилометров радиус. При повторно откриване на убито от вълк животно (било то домашно или дивеч), се прави още едно такова ограждане. По тази система при минимум три засичания може да се определи с точност до 1 километър местоположението на вълчото котило.

Изчакване за вълк в близост до повалено животно
Стратегията ловецът да изчака вълк на стървилище дава слаби резултати. Това до голяма степен зависи от два фактора:
1. Доколко опитно е животното. Младите вълци са по-доверчиви, по-склонни са да поемат риск и да се появят на стървилище. Старите и опитни, от своя страна, дори и когато са убили лично животното, рядко повтарят посещението си.
2. Ако дивечът или домашните животни в даден район са достатъчни и рискът за среща с човек е малък, то вълците убиват ново животно за всяко хранене. На едно ядене 40-килограмов вълк спокойно може да погълне 7 килограма месо. След подобно пиршество той предпочита да се оттегли наблизо в някой гъсталак и да си почине. Ако ловецът попадне на мърша, от която е ядено скоро, той трябва безшумно да провери близките гъстаци.
Когато женската вълчица е родила наскоро, мъжкият ловува сам. При успех той отпорва със зъби голям къс месо (в повечето случаи предна плешка) и го носи на женската, чак след това утолява собствения си глад. Това е удобен момент за издебване в близост до стървилището. Вълците образуват двойки за цял живот и се грижат за малките си (2-4 бр.) с голяма привързаност и отдаденост. Макар и един от най-силните, опасни и вредни хищници по нашата географска ширина, вълкът е достоен за уважение и възхищение ловец от най-висока класа.

За наличието на вълци в даден район може да съдим по няколко фактора:
1. Наличие на екскременти. Вълчите фекалии приличат на тези на голямо куче. Обикновено в тях има наличие на косми от изядения дивеч. Когато е спокойно, вълкът обича да се движи по черни пътища и нерядко се изхожда на подобни места.
2. Стъпки в снега и меката почва.
Следата от стъпката на вълка често може да бъде объркана с тази на голямо куче. Видимата разлика е, че при Кумчо Вълчо тя е по-скоро елипсовидна, отколкото кръгла (както е при кучето), а двата средни пръста - втори и трети - са със събрани върхове, докато при кучето са раздалечени.
3. Звуци.
Характерният вълчи вой не може да бъде сбъркан дори и от малко дете. Ако го чуете, това е знак, че вълците или се групират за лов или ловът е приключил успешно, или пък сватбуват. Също така разстоянието едва ли надвишава 2-3 километра от мястото, където сте Вие. Единият от методите за примамване на вълци е чрез имитиране на техния вой. Малцина са майсторите, които успяват да постигнат положителен ефект. Неумелото виене не само че няма да повика вълка, а напротив, ще го предупреди за позицията Ви и той ще направи всичко по силите си да Ви избегне. Голям опит в гласовото примамване на вълците имат руските ловци. За рупор те използват стъклената част на газена лампа. Специфичната извивка на стъклото моделира звука и го прави по-реалистичен.
4. Убити животни.
Труповете на убити от вълците животни са поредното доказателство за наличието им в даден район. Обикновено те убиват жертвите си чрез удушаване. След това завличат плячката си на скрито и започват угощението. Вълкът е силно животно. Не един очевидец потвърждава, че е виждал с очите си как средно голям вълк (30-40 кг) прескача ограда, висока 150 см, заедно с удушена овца, тежаща поне колкото него. Ако вълкът е убил животното, но е бил подплашен и я е зарязал, това е един от малкото случаи, в който той почти сигурно ще се върне за плячката си. Тогава, за да не отмъкне той незабелязано стръвта, убитото животно трябва да се закове здраво с дървен кол за земята или да се завърже с изварена във вода тел или верига (така се убива миризмата на човек) за някое дърво. Без да се променя драстично обстановката (чрез изсичане на просеки за стрелба и наблюдение), се прави прикрито чакало. При построяването не бива да се вдига шум от рязане и чукане, защото съвършените „пеленгатори” на това умно животно ще Ви проследят.

Урбанизацията и вълците
Ако трябва да оприличим вълците на даден тип хора, то те биха били аскетичните нинджи, вселяващи терор. Фактор, с който се съобразяват всички в гората. Тези хищници дават най-доброто от себе си, за да останат извън полезрението на човека. Когато глада ги застави обаче, те са готови да станат смели и дръзки и дори да нападнат заключени кошари в покрайнините на населени места. Нерядко са забелязвани и на крайградски сметища.

Популация и отстрел
Няма точни данни за броя на вълците в България към днешна дата. Според научните среди нормалното количество на вълците, съобразено с другите видове дивеч на територията на цялата страна, трябва да бъде около 150 до 200 единици. Още в началото на деветдесетте години на миналия век, таксациите обаче сочат десетократно по-големи цифри за тези хищници - около 2000 броя. Доколко таксацията е реалистична (особено, когато става дума за скрития начин на живот на вълците) е друга тема. Достатъчно е да се знае, че ако преди са се отстрелвали 140-160 вълка годишно, през последните две години тази бройка нараства на 220-240 за година. Тъй като отстрелът е функция на запаса, явно вълчата орда към момента е в зенита си - около 3000 свирепо щракащи със зъби машини за убиване.

Лисици
Едва ли има място, на което присъствието на „кумичката” би ни изненадало. Високо в снежните преспи на планините, ниско в знойния пек на равнините, скрити в гъстите храсти или ровещи се по сметищата, та дори и в крайните квартали на големите градове - приспособимостта на това животно към всякакви услови направо буди възхищение.
Независимо къде обитава, лисицата винаги се устройва в подземно жилище с няколко входа (изхода) или в пещери. Обикновено женската отглежда малките си с помощта на мъжкия, а през есента ги прокужда и семейството се разпада.
Лисиците винаги намират достатъчно и при това разнообразна храна, за да оцелеят. Доста често в изпражненията на това животно се съдържат боровинки, шипки и друга растителна храна. Основните си протеинови запаси то набавя чрез мишкуване, което започва още по светло, след залез слънце, и продължава до изгрев. При възможност да хване по-едри птици и бозайници, лисицата с удоволствие разнообразява менюто си с яребици, фазани, яйца, зайци и малки сърнички.
За разлика от вълците, лисиците са значително по-лековерни и лесно излизат на стървилища. В този смисъл приказката за глупавия вълк и хитрата лисица е обърната на 180 градуса.
При изграждане на стървилище е достатъчно да спазвате основните правила, описани в предишна част от настоящата статия („БЛ”, м.VІ, 2006 г). Зрението на лисицата е най-слабо развито в сравнение с обонянието и слуха й.
Звуковото примамване чрез имитиране на „заек в стрес”, сойка или мишка е доста успешен метод, на който лисиците се отзовават с готовност, дори и зовящият да е начинаещ.
За наличието на лисици може да съдим по екскрементите, които те оставят на ясни видими места: на камъни, по средата на някоя пътека, върху дънер или паднало дърво. Следите от стъпките им са по-трудно забележими, защото лисицата е относително леко животно (5-9 кг) и само в много мека почва си личат. Кума Лиса обича да обхожда едни и същи маршрути и ако веднъж е забелязана някъде, тя непременно ще се появи там отново. Това прави лесно ловуването й чрез издебване по пътека, стига да сме се съобразили с посоката на вятъра.
Популацията на лисицата отново може да бъде обект на спор между специалистите. Спекулира се, че наличностите са около 40-50 хиляди екземпляра. Факт от близкото минало, на който случайно се натъкнахме, е, че през 70-те и 80-те години на миналия век (когато тези животни са били значително по-малко вследствие на „стрихниновата война”) от България са се изнасяли по 70 хиляди лисичи кожи на година. Чудно е как може да извадиш от 40-хиляден запас у нас 70 хиляди за износ, и как някои хора претендират, че имат диплом за завършен 3-ти клас?
Вероятната наличност на лисиците в България (по съвсем безотговорно подхвърлено предположение) е поне 90-100 хиляди екземпляра с мека козина и гладни (гаврошовски) очи. През последните две-три години официално обявеният отстрел варира около 13-15 хиляди лисици за година.

Чакали
Общо мнение на повечето специалисти е, че чакалът се разпространява твърде интензивно. Дошъл от азиатската част на континента, той се появява у нас през миналия век, като първоначално обитава само Югоизточна България. Бързото му разпространение вече е факт по територията на цялата страна. Максималната надморска височина, до която масово се среща, е около 700-800 метра. Това не попречи на мой приятел да отстреля на стървилище, подготвено за вълци, голям чакал, на височина 1500 метра. Ловецът до последно се надявал, че е убил вълк. Най-голяма гъстота на чакалите има по поречието на река Дунав, Странджа, Добруджа, на север от Варна. Напоследък в Пловдивско също се забелязва увеличаване на бройката на този агресивен хищник.
Вълкът подтиска чакала и местата, където има и от двата вида хищници, са малко. Като такива може да се посочат Разградско, около Созопол и района на Граматиково и Средец.
Чакалът живее в дупки под земята (обикновено изоставени от язовци) или в гъсти трънаци. Често излиза и през светлата част на деня, но най-активен е нощем - след залез слънце. Лесно се примамва на стървилища. Удобен метод на лов е и изчакването му по горски пътеки. След дъжд (понеже като всеки хищник не обича да се мокри) може да бъде срещнат и по асфалтови пътища. Макар на големина да е колкото лисица, чакалът е почти два пъти по-тежък (около 14-17 килограма). Негови следи често може да се открият по пътеките, дори и почвата да не е много мека. Воят на чакалите, приличащ на плач на дете, е характерен и по него може не само да се определи посоката, от която тръгват на лов, но и количеството им. Почти винаги мястото е едно и също и с постоянно наблюдение и ослушване глутницата може да се доближи.

Сезони за лов на хищници
Повечето видове хищници са позволени за лов целогодишно. В зависимост от целите на ловеца - дали се интересува от кожа в отлично състояние или просто регулира числеността, се определя и кога е най-подходящият сезон за ловуване. Естествено, през студените зимни месеци кожата на хищниците е най-плътна и гъста.
Целогодишно е разрешен ловът на вълк, чакал, лисица, мечка-стръвница, белки, порове, енотовидни кучета, свраки, сиви врани, посевни врани, сойки. От август до февруари е разрешен ловът на язовец. От октомври до февруари е разрешен ловът на дива котка. Ако дивата котка върлува във ферми за птици, също подлежи на целогодишен отстрел.

Активност на хищниците в денонощието
Има тясна зависимост между фазите на луната и слънцето и активността на животните и рибите. Лични наблюдения, правени през годините, показват, че най-активни са бозайниците (в това число и хищниците), когато луната е напълно скрита (безлуние) и когато е най-пълна (пълнолуние). Два дена преди и два дена след тези фази е най-благоприятният период за лов. Повечето нощни животни поемат пътеките 40-50 минути след залез слънце и се „покриват” 10 минути преди изгрев (щом се развидели). През вечерта има така наречените паузи, които варират отново според фазите на луната и слънцето.
За да сме наясно с фазите на луната и слънцето, е добре да използваме лунен календар или GPS. Сателитните навигатори (GPS) имат функция, която ни дава схема с точност до минута за придвижването и активността на животни и риби. Да си призная честно, получавал съм доста подигравки, особено от стари ловджии, че с такива „джаджи” лов не се прави, но времето и личният ми опит доказаха, че техниката, ако е разчетена правилно, може да ти спести време и да те насочи правилно. Препоръчвам използването на подобни устройства, които напоследък не са и толкова скъпи, както преди десетина години.

Партньор в лова
Ловуването в тандем не е нова стратегия. Практиката показва, че най-функционални са екипите от двама души. Добре е да имаш до себе си човек, с който да разделиш парите за горивото, някой, който да ти помогне да извадиш от калта закъсалия джип и с когото да разговаряш, докато пътуваш. Като оставим това настрана, могат да се създадат множество комбинации за обхващането на даден район, така че да се наблюдава по-голям периметър. Дори застанали гръб в гръб, двама стрелци имат два пъти повече шансове да забележат животно. Ако убитият хищник се дере на място, няма да е излишна помощта на колегата. Факт е, че ловът на хищници с приятел е по-резултатен и за двамата, както и по-приятен.

Роберт Атанасов