Начало » Публикации » Методи на лов

Нетрадиционните методи на лов

Нетрадиционните методи на лов са тези, които не се използват масово и навсякъде или не могат да бъдат адаптирани към всички условия. В днешно време традиционният метод се извършва с огнестрелно оръжие - ловна гладкоцевна пушка или нарезна карабина. Той е и единственият легализиран лов в България. Всичко останало се смята за неетично и е забранено. Дали е било така обаче при нашите предшественици? Първите оръжия са били кремъчните брадви и копия, капани тип трапове с остри колове отвътре. Впоследствие са се появили и метателните оръжия, които са позволявали да се засегне животно от голямо разстояние и така са улеснили работата на ловците. Метателните оръжия са представлявали революция за своето време. “Професията” ловец се е изкачила нагоре в йерархията на общността. А племето с по-добри ловци се е считало за по-силно и благодатно.

В днешно време за нетрадиционни методи на лов се смятат соколарството, лова с лък, лова с була, сарбакана, различните капани, прашката, кръстачка, бич с оловно топче, копие и рогатина и др.. Булата представлява 2 или 3 тежести, завързани на дълго въже или корда. С умело движение те се завъртат над главата, хвърлят се и се оплитат в краката на животното. Така го стопират и то пада. Квалифицираните хора в света, които могат да ловуват с була, се броят на пръстите на едната ръка. Може би някои племена, откъснати от цивилизацията, все още използват този метод. Но вероятно и той ще отмре, защото техниката навлиза навсякъде. Гледах наскоро в един филм как човек, попаднал в Австралийската пустиня, среща бушмен и го пита къде може да намери телефон. Бушменът само бръкна в препаската си и извади мобилен телефон. Урбанизацията достига навсякъде. Но, от друга страна, колкото по-опитен става един ловец в традиционния лов, толкова повече в него се заражда желанието да се пробва в непозната сфера, да усложни лова си, за да докаже качествата си на ловец по необичаен начин. Много хора избират лъка или арбалета, с които много по-трудно се ловува. Това е форма на доказване на ловеца пред самия себе си. Ако той търсеше начин да се докаже пред другите, щеше да прибегне до най-лесния начин. А в случая става дума за човек, който води битката със себе си, постигнал е в лова високо ниво, от което е доволен, и вече иска да премине към друг вид отношения с фауната.
Интересен метод на лов е с помощта на кръстачка. Използвали са го индианците. Гледали сме го в действие от Марлон Брандо във филма “По Мисури”. Този тип оръжие представлява кръстосани стоманени шипове. С кръстачка се ловува в движение, в случая от кон. Прабългарите също са я използвали. Животните са били застигани и с ловко движение нашите предци са забивали кръстачката в черепа на животното. Трябва да се уцели мозъка или гръбначния стълб, за да бъде то обездвижено моментално.

Пика, рогатина и копие
Пиката е вид копие, което се е използвало предимно за военни действия, а впоследствие и за лов. Традиционното копието е с дълъг връх. А рогатината е копие със спираща повърхност зад острието. Използва се не за мятане, а за пробождане на животно, което те напада – мечка, зубър или глиган. Ловецът стои на място, настъпил рогатината. Възползва се от агресията на нападащото животно, намушква го в последния момент и чрез ограничаващата преградата съумява да го задържи на разстояние от себе си. Без такава преграда животното може да достигне ловеца. С рогатината обаче то се държи на разстояние. В следващия момент се намесват помагачите и доубиват животното с ловни брадви, ако то не е било смъртоносно ранено. В Унгарски музей на лова успях да заснема рогатина, пика и ловно копие.
Хората смятат, че в днешно време никой не ловува с мятане на копие. Миналата година обаче бях свидетел как бракониери ловуваха в Намибия. Копията обаче не са дървени и много дълги. Направени са от 1,5 м арматурно желязо с профил 1 см, който се използва по строежите. Предният край се сплесква на наковалня, заостря се и така се получава класическият връх. Това железно копие е ужасно тежко. Животното бива подгонено от глутница кучета, а ловците тичат заедно с кучетата. Представете си каква физическа издръжливост е необходима. Всеки от ловците тича с две копия, които тежат общо около 8 кг. Хайката настига животното, което, ако е мъжкар, се обръща към преследвачите и започва да се отбранява. При това убива 2-3 кучета. Но местните са готови да дадат тези жертви, защото основната им цел е месото, а не трофея. Този лов е безшумен, ако не се смята лая на кучетата. Няма изстрел. Животното в яростта си се опитва да прободе някое от тях. През това време пристигат същинските ловци, обграждат животното и хвърлят копията си, които влизат в него като в масло. Направих тестове с конфискувани от бракониерите копия. След няколко опита вече бях овладял добре това оръжие и от 5 м успявах да уцеля предмет с големината на сърдечната област на средно голямо животно. На по-голямо разстояние е много по-трудно да се борави с това копие. Но явно африканците са много по-опитни от мене. Реално те доближават животното и ловуват от 3 до 5 м.
Видях потресаващи кадри в интернет (YouTube) как с копие се ловуват слонове и хипопотами. Хипопотамката с две малки се опитваше да се отбранява, за да запази децата си. Но всичко завърши с касапница. И хипопотамката, и малките бяха убити. Накрая приличаха на огромни таралежи с набитите по тях копия. Потресаваащи бяха и кадрите със слон, който беше уцелен над 20 пъти, като 4 от тях в челото между очите. Тези хора или не са познавали анатомията на слона, или по този начин са го разсейвали от същинските попадения на копията. Защото черепът на слона е изключително дебел. В тази част има мускулеста маса, последвана от дебела кост, която по структура напомня на восъчни кутийки. Толкова надълбоко се намира мозъкът на слона, че не е възможно да бъде достигнат от такова оръжие. Но на въпросните кадри забиваха копията и в хобота, и в очите. Слонът в истерията си изваждаше копията от тялото си и ги хвърляше. А бракониерите отново го пробождаха с тях. Аз съм ловец, но да си призная, тези кадри ме потресоха.
Виждал съм обаче в испански филм как убиха с копия диво прасе. Това ми хареса, защото човекът се отказа от оръжието и тръгна сам срещу глиган, който е много опасен противник. Тука вече става въпрос за единоборство и го приемам. Няма да забрявя подобен случай с мой клиент, когото водих на лов. Получихме съобщение по радиостанцията, че има задържан глиган от глутница кучета. Оказа се 3-годишен мъжкар с наболи зъби като скалпели, с които спокойно можеше да разпори някой от нас. Разбрахме, че прасето не е ранено, а притиснато от кучетата в удобен участък. Ловецът остави карабината си, извади ловния си нож, който не беше от най-дългите, и ме погледна многозначително в очите. Когато слезнахме от джипа той тръгна само с ножа. Аз също проявих доза безрасъдство. Не взех оръжие, а само фотоапарата си. Успях да нащракам 15-20 кадъра от битката. Кучетата бяха само три. Глиганът лесно се отърва от тях и атакува ловеца. Той обаче беше опитен спортист – в последния момент преди глиганът да го удари, ловецът го финтира и успя да забие ножа в областта на белия дроб и сърцето. Но ножът не беше от най-дългите и не можа да нанесе смъртоносна рана. Прасето опита да намушка ловеца и го повдигна във въздуха, но не с глигите си. Ловецът се вкопчи в ушите му, успя да вземе ножа в другата ръка и да нанесе съкрушителния удар във врата.

Сарбакан
Сарбаканът представлява нещо като тръба за фунийки, направена от бамбук или друго дърво. От него се изстрелват стрелички, чиито върхове са намазани с отровна или парализираща течност. Тя се добива от дървесна жаба или от различни видове разсения. Стреличките се изработват от твърдо дърво, а в края им се намотава вълна или мъх за уплътнение. Изстрелват се от 15-20 до 30 метра. Парализиращата течност действа мигновено. Уцеленото животно пада и след това бива доубито. Със сарбакан се ловуват средно големи и малки животни или птици. Позволяват ти да добиеш много дивеч. Ако първия ти опит се провали, можеш да направиш втори, трети, защото това оръжие е безшумно. Все още се използва от племена в джунглите. Гледах във филма “Старецът, който пишеше любовни романи” как героят не можа с пушка да се справи с ягуара, който тормозеше селото, и се наложи да използва традиционният индиански метод - духалката, сиреч сарбакана.

Капани
Капаните биват няколко вида. Степният капан е със стоманени челюсти и когато животното стъпи върху него, той се затваря и го задържа. Преходният капан представлява клетка от дърво или желязо, в която се поставя стръв – може да са семена или вързано животно, ако целта е хищник. В момента в който тревопасното животно или хищникът влезе в капана, от двете страни падат капаците и го затварят. Трапът се е използвал в древността. Копае се дълбок трап, маскира се с клони и листа и животното пада вътре.
Примката е много резултатен метод за ловуване, но и много неетичен. Тук не използваш уменията си на ловец, а невъзможността на животното да се освободи. Примката е сравнително евтин капан. Примкаджиите може да поставят около 50 примки за един ден на пътеките на животните към храна и вода в диаметър 2-5 км. Когато ги посети отново и открие, че се е хванал дивеч в една или две примки, той го усвоява и не се интересува от дивеча в останалите примки. А на тях може да са се закачили пет или дори десет животни, които буквално изгниват. Моят приятел Райчо Гънчев – ловец, писател, инженер-лесовъд и животновъд - бе извикан спешно в ловното стопанство “Мазелат”, което той самият е основал. Работници от дърводобива залагали примки. В една от тях се хванала мечка. С цената на страхотни мъки животното се освободило от първата примка, за да попадне само на 2 м на втора. Горските се опитали да я освободят, но видели, че животното било удряно с камъни и дървета, за да бъде умъртвено. Ясно било, че мечката при всички положения ще нападне. Затова извикали Райчо Гънчев, който е написал единствената на Балканския полуостров дисертация за мечката. Той дошъл обаче с револвер, оръжие, с което трудно можеш да се справиш с мечка. На врата му висял фотоапарат и носел камера. Райчо искал да заснеме интересна ситуация. За щастие го придружавал колега, въоръжен с адекватно оръжие за такова животно. Когато пристигнали при мечката, тя успяла да скъса и втората примка. След като вече е била бита от своите мъчители и вижяла хора като тях, не можела да знае, че те са дошли с добро. Директно се нахвърлила срещу горския - Георги. Той стрелял и ранил мечката смъртоносно. Тя продължила към него, но Георги нямал време да презареди карабината. Райчо разбрал, че моментът на истината е дошъл. Хвърлил камерата и фотоапарата. Произвел два изстрела с револвера, разсеял мечката. Но тя се нахвърлила срещу него. Райчо успял да направи още два изстрела, но ситуацията се усложнила от това, че паднал зад едно дърво. Малко преди мечката да се хвърли върху Райчо, Георги стрелял и я убил. Оттогава и двамата правят курбан на тази дата.
Ще дам и друг пример за вредата, която могат да нанесат примките. Бракониер беше хванал 16 диви кози, от които беше усвоил само четири. Останалите се бяха превърнали в мърша. Жалко за толкова красиви животни. В примките те умират от глад, жажда и преди всичко от задушаване. Някои (предимно хищниците) са достатъчно волеви, за да си прегризат крака и да се освободят. Но за съжаление примката хваща най-често врата и животното умира в страдания, самозадушавайки се.

Соколарство
Нетрадиционните методи на лов са едно вече позабравено изкуство, но има страни, в които хората продължават традициите. Една от тях е соколарството, което се възражда. Доскоро то беше забранено в България, което според мене е глупава грешка. Защото, независимо дали соколът е на свобода или е опитомен от своя стопанин, той ще убива дивеч, за да се храни. Това е неговият инстинкт и начин да съществува. Дори и да е незаконен, ловът със соколи не е бракониерски метод. За щастие, новосъздадената агенция за лова и горите внесе проектозакон да се разрешат соколарството и лова с лък под въздействието на общественото мнение, на специализираните издания, на телевизионни предавания и сайтове.
Хищните птици, която могат да бъдат обучени да ловуват, са орел, сокол, ястреб и бухал. За целта зряла хищна птица или излюпена в инкубатор започва да се обучава така, че да стане зависима от човека. Тя се храни от ръка, но за разлика от кучето и коня никога не става подвластна на човека. Той може да й бъде партньор, но не може да й бъде господар. Птицата стои при човека, докато желае. Човекът я пуска в свободен полет след периода на обучението и птицата трябва да се върне. Ако се върне, независимо дали със или без плячка, вече са установени партньорски отношения, симбиоза между човека и птицата.
Ловът със соколи е много красив. Виждал съм на видео лов с орли, които могат да убият дори вълк. Наблюдавал съм лов със сокол на яребица, фазан, заек, както и обучение на орли. Емоцията, която изпитват стопаните на птицата, е близка до нирваната. Соколарството не е просто лов, то е начин на живот. Птиците трябва да правят полети всеки ден, да се обучават всеки ден и да получават прясно месо от ръка. Могат да си го позволят само най-богатите и незаети хора като саудитските шейхове. Неслучайно в Саудитска Арабия се правят най-големите симпозиуми и демонстрации на лова със соколи. В Европа – в Чехия, Унгария, Австрия – също се правят демонстрации. Соколарите са интересна общност. Обличат се по определен начин и извършват ритуали близки до тези на ловците. Но соколарите са отделна каста. За човек, който веднъж е ловувал с птица, другите методи вече не съществуват.
Историята показва, че ние, българите, сме много добри соколари или доганджии. През Османското робство сме имали най-опитните дресьори на птици и султанът винаги е купувал птици от българския вилает. Преди това хановете и царете са ловували с птици. Това е елитарен метод на ловуване. Не всеки може да си го позволи. В днешно време птиците са много скъпи – от 15 000 до 200 000 евро. Но поддръжката и отглеждането й е още по-скъпо. Цената на една птица може да се равнява на годишната рента за нея. Ето защо често се злоупотребява със соколарството. Под предлог, че са соколари, някои хора крадат малки птичета от гнездата и ги продават зад граница. Поради това соколарството беше ограничено за известно време. Но искрено се надявам то отново да се легализира като ловен метод, защото е честен, коректен и изключително атрактивен.
Хората, които искат да се занимават с алтернативните методи на лов, трябва да си дадат сметка, че те не са така ефикасни като традиционните. Само личното пристрастие и отдаденост към някой от тези методи на лов може да ги направи добри в него. Всичко друго е суета, на която не трябва да се поддаваме.

РОБЕРТ АТАНАСОВ