Начало » Публикации » Методи на лов

Дребен лов

Винаги съм предпочитал да ловувам едър космат дивеч, но ловът в България не се ограничава само с него. Други харесват дребния лов, който не е дребен и незначителен по същество. Емоциите при него също са големи.
Обект на дребния лов са птици, зайци и дребни хищници. Провежда се с гладкоцевно оръжие със сноп сачми. С него се открива ловният сезон в средата на август. Младите ловци често дебютират си с лов на птици, който е много динамичен и показва най-добре кой каква реакция има. Но също и прощава грешките. Ако не уцелиш птицата тя не те напада. При това имаш възможност да поправиш грешкита си, защото много скоро се появява друга птица за отстрел – особено в район, където дивечът изобилства. Това е грижа на ловците, които стопанисват района. Има нещо като забавено възмездие – ако си гледал дивеча както трябва, ако не си бракониерствал, ако си отстранявал хищниците, ще имаш богат лов на дребен дивеч.
Откриването на птичия лов започва с два основни вида – гургулицата и пъдпъдъка. Пъдпъдъчият лов е сравнително елементарен. При него пропуските са по-малко. Това не го прави по-малко емоционален. Когато чуеш песента на пъдпъдъка и видиш, че си го наближил, сърцето ти се разтуптява. А тези, които имат кучета птичари, изпитват невероятно вълнение да видят как техният възпитаник застава на стойка, как апортира отстреляния дивеч. Тук проличават не само качествата на ловеца, но и отношението към неговия четириног помагач, възпитанието, което е успял да му даде. Някои ловци се радват повече на успехите на своето куче, отколкото на собствените си успехи. Когато ловуваме с чуждо куче, трябва да сме отговорни към него като към собственото си дете. Един неправилен изстрел към кучето може да му причини страдание или да го убие. Гадно е да ти ранят кучето. Не по-малко гадно е да те поканят на лов и ти да раниш кучето на някой друг. Правилата на безопасност трябва да се спазват, независимо че за птичия лов се използват ситни сачми, които не причиняват сериозни травми на по-голямо разстояние. Но и те могат да извадят око, например. Затова е нужно да се спазва здравословно разстояние – добре е до 300-400 м човек да не застава на траекторията им. Над 400 м сачмите само посипват ловеца, без да нараняват. Аз самият съм бил посипван със сачми не веднъж. Птичият лов може донякъде да даде лошо възпитание на някои хора и те да продължат да стрелят безотговорно и с по-едри сачми, които са опасни на разстояние 400-500 м.
Оръжия
За птичия лов се използват гладкоцевни оръжия. Най-масовият калибър е 12-и. Това означава, че от 1 паунд, 1 фунт или около 450 гр олово могат да бъдат отляти 12 сферични куршума. 16-и калибър е по-малък, защото от същото количество може да се отлеят 16 сачми. 20-и калибър е още по-малък, а най-малкият калибър е 410. Не е популярен, защото не предлага универсалност. За разлика от 12-и калибър, който е много адаптивен. Когато приключи птичият лов с него можеш да отидеш и на лов за по-едър дивеч. 12-и калибър може да бъде снаряден с тежък куршум или тежки сачми. Напоследък доби популярност 20-и калибър. Заради високата начална скорост на снопа сачми и по-малкия си диаметър и дължина на цевите оръжията от този калибър имат по-добра групираност и съответно по-добра далекобойност от 12-и калибър. Недостатък е, че насищането на патерна (снопа сачми) е по-слабо. Но и самото оръжие, и амунициите му са по-леки. Затова много от жените ловци предпочитат това оръжие. Разликата не е толкова драматична. Но когато по цял ден обикаляш, това не е без значение. Сачми, които се използват за пъдпъдъчия лов, са номер 11, 10 и 9. Колкото по-голям е номерът, толкова по-малка е сачмата. На лов за гургулици се използват сачми номер 9 и 7 с по-голям диаметър.
Гургулицата, за разлика от пъдпъдъка, преминава с много висока скорост (до 80-90 км/ч). Пъдпъдък обикновено се стреля на вдигане, а гургулицата при приближаване. Както в стрелбата по панички – отиващите си панички са пъдпъдъците. Изпръхват буквално в краката ти и се вдигат на метър-два от носа на кучето. Но понякога взимат непредсказуеми траектории.
При гургулицата обикновено се стреля на пределни дистанции (30-40 м) заради високата й скорост. Това предполага много по-бърза реакция. Оръжието по време на стрелбата на движещ се обект не трябва да се спира. Когато пресрещнем целта и смятаме, че сме дали нужното предварение, трябва да движим оръжието, докато настискаме спусъка. А не в момента, в който сме готови и дръпнем спусъка, да спрем движението на оръжието. Това винаги рефлектира в изоставане на куршума или снопа сачми от целта и представлява най-често допусканата грешка. Ловецът трябва да свикне да стреля динамично, без да спира оръжието. Та ако не е успее с първия изстрел да продължи да стреля в движение и да засече целта.
Добре е пъдпъдъчият лов да започва с изгрев слънце, когато имаме достатъчна видимост, за да не направим грешка при стрелбата. Реално ловът продължава до към 9,00 ч. След това пъдпъдъкът трудно се вдига и само мъчим кучето. Чувствителността на неговия нос е в пряка зависимост от влажността на почвата. Ако през август температурата на въздуха е 30-32 градуса, то ниско долу до земята температурата е над 45-50 градуса и кучето бива ударено в носа от жегата. Абсолютно е невъзможно да се работи тогава. Трябва да разберем и нуждите на тези животинки, да им даваме възможност да пият често вода – на 20-30 минути, за да не се обезводнят. Те не усещат остро нуждата си от вода, защото истинското ловно куче се втурва с не по-малка ловна страст от стопанина си и тя го мотивира до известно време. Но не трябва да се върви срещу физиологията. Отношението към нашия помощник има значение за ефективността на лова.
След като сме стреляли по пъдпъдъци трябва да се придвижим на места, където можем да срещнем гургулици. При лова на гургулици кучето работи само като апорт – да донесе повалената птица, а не да я вдигне. Поради което за него това е почивка. Гургулиците прелитат непрекъснато там, където има насаждения със слънчогледи и в близост се намира водоем. Трябва да се скрием в сенчесто дърво и да останем максимално време незабелязани, докато гургулиците се доближат на изстрелно разстояние. То не бива да надвишава 35 м. Напрактика на 25 м сачмите се пръскат и покриват кръг с неправилен диаметър около 90 см. В толкова голям облак от сачми тяхното насищане е малко. А условието да бъде повалена една птица е минимум 4 попадения. Има, разбира се, и единични изстрели, които попадат в главата или в гръбначния стълб и предизвикват шок и падане. Но те са повече изключения, отколкото правило. Затова в цял свят 35 м е пределното разстояние, на което трябва да се ловува пернат дивеч. При по-голямо разстояние можем само да раним птицата и да й причиним страдание. А ние, ловците, изповядваме веруюто на един етичен спорт, макар че той завършва с гибелта на дивеча.
Преди откриването на новия ловен сезон пожелавам на колегите си да спазват правилата за безопастност. Защото ловът е кеф, но може да се превърне в голямо страдание, ако някой нарани човек или куче. От друга страна, ловният ден трябва да се планира мъдро. Ловът на пъдпъдъци е ефективен рано сутрин до 9 ч. После до 11 ч. може да ловуваме гургулици. Късно следобяд 17-18 ч. също може да се вдигат пъдпъдъци. А обяд е времето за сладки приказки, вицове и софра.

РОБЕРТ АТАНАСОВ