Начало » Публикации » Методи на лов

Възпитателната роля на ловните филми

Полезно или вредно помагало

Когато започвах ловната си кариера гледах всичко, до което можех да се добера. Обикновено бяха филми от български ловни поредици. Понякога изпадаше и някой западен филм, който ми отваряше очите за това как се прави сафари в Африка. Филмите наистина могат да бъдат много полезни, като ни образоват, но и много вредни, създавайки грешни представи. В тях нещата ми изглеждаха по един начин. Но когато успях да отида лично на сафари в Танзания, Намибия и Зимбабве част от романтиката, която си представях, се изпари. Затова пък изпитах други усещания и удоволствие, което филмите невинаги могат да пресъздадат.

Филмът може да формира грешни впечатления, да насади едно консуматорско отношение към лова, да ни настрои единствено на вълна “Давайте да стреляме”. Но същевременно филмът може да е полезно помагало, да те подготви за съответната ловна дестинация, да те ограмоти, да обоснове нуждата да се грижиш за животните. При това не с менторския тон, като например: “Грижете се за животните, иначе те ще изчезнат”. А напротив, като се покаже нагледно как ловецът първо се грижи за животните, а след това добива част от тях.
Филмите трябва да бъдат повече образователни, отколкото агресивни, а кадрите с отстрел да не бъдат показвани пошло. Разбира се, никой не е застрахован от тази грешка. Самият аз съм я допускал. Не бива да показваме агонията на животното или прекалено кървави сцени, които карат дори ловеца да отвръща поглед с отвращение.
Интересно е да се види качествено издебване на дивеча. Или пък да се дадат полезни съвети за това как да се извърши лова, за екипировката, оборудването. Да се пресъздаде динамиката при лова на гонка и бързите реакции на ловеца. Важно е филмите да дават също информация как даден вид просъществува и как може да се увеличи неговата популация в рамките на допустимото. Защото и прекалено голямата популация може да е заплаха за самия вид. Регулирането на числеността става чрез правилно хранене, отглеждане и планиран отстрел.
Трябва да се покаже и за какво отиват парите от платения лов. Да се обясни системата на реинвестиция: плащаш за отстрела на едно животно, а с тези средства в природата се интродуцират животни от същия вид или от други видове. Така ловното стопанство се развива, а не се унищожава дивеча.
Когато правя своите филми, се стремя зрителите да усетят удоволствието от лова, както и да ги ограмотя – с какви животни ще се срещнат, кои са обойните им места. Няма какво да го крием, целта на ловеца не е да рани животните, а да им причини смърт, но мигновено и по максимално безболезен начин. Ето защо ловецът трябва да е добре подготвен не само като стрелец. На мишени може да удряш само десетки, но това не те прави добър ловец. Трябва да знаеш анатомията на животното и къде точно да стреляш. Иначе само ще му причини страдания.
Има още един аспект на етичния лов. Това че сме отстреляли животно, не ни прави негови господари. То показва само, че сме запазили един древен инстинкт, благодарение на който сме оцелели и сме станали доминиращ вид на нашата планета. Ето защо трябва да оказваме нужното уважение към убитото от нас животно. Недопустимо е да го настъпваме, подритваме, да го наричаме с нецензурни имена. Това е съревнование, спечелено от едната страна. Не прави чест на ловците да унижават своя съперник. В България все по рядко се извършват ритуали, като поставянето на животното върху клонки, оставянето му в поза, в която е достойно да бъде заснемано. Всеки е допускал грешки, но е жалко да изглеждаме като диваци в очите на интелигентните и етични ловци.

В интернет сайт открих лов на африкански животни с копия. Прозвуча ми екзотично, а и етично, защото с копие даваш шанс на своя противник. Но това, което видях, нямаше нищо общо с етичния лов. Не бях срещал в кариерата си нещо по-отвратително. Група от 50 туземци обградиха слон с помощта на кучета и започнаха да хвърлят копията си срещу него в продължение на 15 минути. Накрая той изглеждаше като таралеж от набучените копия. Опитваше с хобота си да махне някои от тях, уцелили най-болезнените точки. Успя да извади копие между очите си. Трябва да се знае, че с копие много трудно може да се убие слон с копие. Той не умира моментално от поразяването на жизненоважен орган, а дълго и мъчително от кръвозагуба. Невъзможно е да се убие слон между очите, защото първо острието, дълго 30 см, трябва да преодолее 30-40 сантиметров мускулен пояс, а после още толкова костна структура. В крайна сметка, прободен на стотици места, слонът умря от кръвозагуба. Но можа в агонията си да опердаши с хобота двама-трима, които пострадаха сериозно.
Гледах и подобен кървав лов на хипопотамка с нейното малко. Тя се чувстваше най-защитена във водоема. Затова не излезе от водата и не нападна атакуващите я с копия мъже. А те, след като убиха майката, довършиха и нейното малко. Тъжна гледка. Такива неща не са образователни ловни филми. Човек не научава от тях нищо друго освен колко жесток може да бъде самия той.
В новия ми филм “Първо сафари” от поредицата “Време за лов” се опитвам да покажа какво трябва да очаква ловец, който тръгва за Африканския континент. В рамките на 60 минути обяснявам каква екипировка да носи – от обувките до шапката и бинокъла, какво оръжие и калибри да използва. Давам точна информация за опасностите, които съпътстват човека на сафари, както и за навиците и анатомията на антилопите, които ще отстрелва. Филмът ми е посветен на “плейнс гейма”, лова на така наречения равнинен дивеч. Това е първата стъпка, която трябва да направи ловец на сафари. Не трябва да се хвърля веднага на тежкото “биг гейм” сафари – лова на опасен дивеч, като слон, леопард, лъв, носорог, хипопотам, крокодил. Разбира се има и много стрелба.
Ако човек гледа филма ми, вече ще познава различните видове антилопи, начина на тяхното ловуване, поведението им.
Няма да забравя първото си сафари в Зимбабве. Професионалният ловец, който водеше мен и колегата ми, беше впечатлен от познанията ни за африканския дивеч. Даже се допитваше до нас за неща, които не бяхме изпитали, но за които бяхме чели.
Спомням си сцена от класическия филм “Призрака и мрака” по книгата на полковник Патерсън “Човекоядците от Саво”. Самият полковник Патерсън вижда от прозореца на влака множество животни и обяснява на своя придружител навиците на всяко едно от тях, анатомията му. А местният го гледа с широко отворени очи и пита “Нима идвате за първи път в Африка!”
Ролята на един ловен образователен филм е човек да бъде максимално теоретично подготвен. Ловецът трябва да научи колкото се може повече за животните. Това е минимумът уважение, което им дължи. По този начин няма отстреля екземпляр в неподходяща възраст, ще запази достойнството си и ще спечели уважението на съпътстващите го професионални ловци.

РОБЕРТ АТАНАСОВ