Начало » Публикации » Методи на лов

Демонстрация на работните качества на гончетата

ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ЛОВНИТЕ КАЧЕСТВА НА КУЧЕТА ЗА ЛОВ НА ГЛИГАНИ ЗА КУПАТА НА КЛУБ „БЪЛГАРСКО ГОНЧЕ” – 28 ФЕВРУАРИ 2009, С. БАНЯ

Демонстрациите на работни качества на гончетата винаги са представлявали интерес за ловците на едър космат дивеч. Една проверка на кондицията на кучетата дава необходимата информация на собственика, стига той да може да извлече необходимите поуки от нея. Подобно на популярното телевизионно предаване „Мюзик айдъл”, мнозина водят своите питомци с голямо самочувствие само за да разберат, че макар и наречени гончета, техните кучета нямат никакво желание да преследват и откриват дивеча. Нашият екип бе свидетел на това как няколко „работещи” кучета с голяма заявка от техните стопани, след като случайно попадаха на дивото прасе, подвиваха опашка и панически побягваха в обратна посока.

Макар и не стопроцентово, но гатерът е мини-извадка на това какво се случва в реалния лов. Има кучета откриватели, на които не им е необходимо много време, за да локализират и обозначат с лай дивото прасе. Има такива, които минават на метри от седящото животно и макар да имат визуален контакт с него, не му обръщат внимание и го подминават. Има и „злобари”, които директно атакуват глигана, без да си дават сметка за острите му глиги, от което често страдат.
Какво гонче бих искал да притежавам аз? Искам, разбира се, да има перфектно обоняние, така че лесно да открие по миризмата скритото в гъстите храсти прасе. Искам да притежава чувство за ориентация и да съобразява особеностите на терена. Искам да е смело, за да може да доближи животното и с лай да го подгони от укритието му, но в никакъв случай не бих желал да се нахвърля върху многократно по-тежкото и силно прасе, защото ако не от първия, в някой от следващите пъти неминуемо ще получи нараняване, което в много от случаите би било смъртоносно.
След всичко това бих желал гончето ми да не се шляе след вдигнатите прасета дълго време, за да мога да разчитам, че ще участва и в следващата гонка, а не пуснато веднъж по дивечовите дири, да го губя не само за деня, а и за седмицата. Или въобще.
Кучето трябва да може да работи в екип и с други кучета, както и самостоятелно. Но за това са писали далеч по-компетентни от мен хора.
Интересно беше да се наблюдава директният сблъсък на някои от питомците с младото глиганче в гатера. За съжаление, кучетата, които най-много ми харесаха, бяха твърде агресивни и получиха наранявания, за щастие не смъртоносни.
Основна грешка в реалния лов се получава, когато ловецът доближи кучето си, облайващо на място дивото прасе. Тогава то получава самочувствие от присъствието на човека и атакува глигана. С това свое действие гончето пречи на ловеца да стреля поради близостта си с дивото животно и същевременно влиза в периметъра на острите глиги.
Много често кучетата, подгонени от глиганите, побягват, търсейки помощ и закрила от ловеца, като с това довеждат разярените животни право в краката му, блокирайки възможността му да стреля.
Гатерът в с. Баня е заслуга на Управителния съвет на клуб „Българско гонче”, начело с г-н Митю Точев, който със сърце и воля дава мило и драго за развитието на тази ловна порода у нас.
По време на традиционните сбирки там всяка година собствениците на гончета могат да сверят своите часовници за това как работят кучетата им. Освен това гатерът дава възможност за индивидуално обучение по всяко време на годината.

А ето и крайното класиране:
1. Сибир, на Валентин Атанасов - 11 т., време за намиране - 0:43 мин.
2. Оскар, на Себахтин Юмерасим – 11 т., време за намиране - 0:49 мин.
3. Рони, на Иван Радев – 11 т., време за намиране - 1:13 мин.
4. Чопър, на Димитър Ганчовски
5. Бари, на Марин Маринов
6. Манчо, на Милен Манолов
Участвали - 35 кучета.

„Български ЛОВЕЦЪ”