Начало » Публикации » Методи на лов

Проблеми при откриването на ловния сезон

Традиционно в средата на август се открива ловният сезон на дребен дивеч – гургулица, пъдпъдък. Това е вълнуващ момент, който се очаква с нетърпение от всички ловци - и от млади, и от стари. Джепането, останало от зимата, и чифтето – смазано, почистено или недотам почистено, бива възстановено. Екипировката се преглежда. Виждат се пропуските, липсите и какво ново трябва да се купи. Началото на сезона е повече емоционален момент, отколкото време за ефективен лов. Защото не навсякъде прелетът на пъдпъдъци, който е основният дивеч за сезона, е достатъчно добър. Не навсякъде има достатъчно големи популации, а някъде те липсват, особено когато годината е сушава като тази. Оказва се, че младите ловци са много по-старателни в подготовката си и попиват всяка дума от хората, които са по-осведомени от тях. От друга страна, те не се доверяват на 100% на мнението на старите ловци, защото навиците на последните са нож с две остриета. Много от тези лоши навици се предават на младото поколение и така вместо да градира, то деградира. Но младите ловци вече попиват и „прясната” информация, която са прочели от учебниците и от специализираните списания и тв предавания. До голяма степен това влияе положително на манталитета им.
Началото на ловния сезон може да ни даде повод за някои неприятни заключения.
С какви проблеми може да се сблъска всеки ловец? Ето конкретен пример. Тръгваме на ловен излет. Определяме си среща в 5:30 ч. сутринта, но колегите закъсняват. Наскоро един от нашите автори написа по този повод статия в “Български ловец” със заглавие “Много ги мразим тия”. Неприятно, първо, е закъснението. После настава едно голямо туткане. Някой започва да си преглежда екипировката, когато вече трябва да започне да ловува. Нарежда си патроните и установява, че едни от тях са стари и не стават за нищо, че коланът му е пробит, че обувките му не са подходящи, че си е забравил спрея срещу комари, които са съпътстващата напаст в началото на птичия лов. Комарите излитат на ята рано сутрин, затова в тези часове от деня горещо препоръчвам използването на репелент срещу комари.
На откриването на лова рано сутринта имаше огромни екземпляри комари. По едно време видях, че размерът им започна да намалява и щастлив се обърнах към един от моите колеги: „Виж, комарите взеха да стават по-дребни!”. А той ми отвърна: „Това са лястовичките...”. Казвам го в кръга на шегата, но е истина, че когато влачиш краката си по росата сутрин, вдигаш огромни рояци.
Най-неприятният момент по време на лов на пернат дивеч не е липсата на дивеч, а колегата, който върви с кучето си към групата, която вече се е разположила на позиция. Съвсем човешко е някой да се присъедини към нас. Ще се радваме да приемем още един човек, да стреляме заедно, да си говорим. Защото пъдпъдъчият лов позволява да си правим мохабета. Така по-лесно вдигаме птиците. Но е много неприятно, когато този колега се задава някъде отстрани с кучето си. Това означава, че ще вдигне пъдпъдък, докато върви срещу нас. Пъдпъдъкът, естествено, ще се отдалечи от него в нашата посока. И той какво ще направи? Ще стреля по пъдпъдъка! И къде ще пристигнат сачмите? При нас! Слава Богу, при птичия лов се използват по-дребни сачми. Но на никой не му е приятно да му попадне сачма в окото, какъвто и да било калибър. Когато някой ти пресича траекторията, нито ти можеш спокойно да стреляш, а и самият ти си подложен на опасност. В тези случаи не трябва да се правят компромиси. Такива ловци трябва да бъдат предупреждавани и дори отстранявани от лова за деня. Това е нищо в сравнение с щетата, която те могат да причинят, включително да убият някого. Все пак на лов се работи с оръжие! Наистина, калибърът на сачмите е малък, но това не ги прави по-малко опасни на близко разстояние. Дисциплината в лова не е показател за покорство, а за професионализъм. Винаги дисциплинираността в определена професия или хоби води до по-добри резултати и до по-малко проблеми.
Случва се редовно кучетата да не се държат добре при откриването на сезона. Това е друг голям проблем. Те търсят дивеча чак на 50-60 метра пред ловците и когато го вдигнат, той вече е извън обхвата на оръжията. Тази грешка в поведението им се получава, защото те в началото са много „наострени” на дивеча, искат да докажат качествата си и го търсят навсякъде. Препоръчвам на техните стопани или да ги държат на дълъг повод 10-15 м, или да използват нашийници с електроимпулс, който да ги предупреждава да не се отдалечават. Един лов е щастлив, ако кучетата спазват дистанция, удобна за стрелба. Но може да се превърне и в мъчение за всички, ако дори едно куче прави совалка на 50 метра пред ловците – там, където не достига обхвата на ловното оръжие.
Проблем по време на птичи лов е и прекомерната употреба на електронни машинки за примамване на пъдпъдъците. По закон не трябва да се използват изкуствени примамки. Аз не осъждам употребата на машинки, а глупавата им употреба, когато се слагат няколко броя на много малък периметър. Пъдпъдъците, примамени от изкуствените звуци, кацат със стотици в този район. Тогава се вдигат цели рояци птици. Стреля се на поразия във всички посоки. Падат много повече пъдпъдъци, отколкото ловците смогват да открият. Получава се едно бързане, разместване на редиците, което нарушава сигурността. Стреля се във всички посоки, включително и по колегите. Кучетата също отнасят по някоя сачма. А и не могат да насмогнат да намерят падналия дивеч. Ловците забравят позициите на пъдпъдъците, защото продължават да се вдигат нови и нови. Получава се прекомерно добър отстрел. Но нормата на един ловец за деня е 15 пъдпъдъка. Наскоро един колега се похвали с 300 (!) птици в 8:00 ч. сутринта. Помислих си тогава дали е седнал да оскубе тези 300 бройки или си е нахранил кучето с тях. Това е безсмислено унищожаване на популацията. Разбира се, не всеки ден ти се случва такава „ръка”. Ловецът ще си каже: „Днеска ще ударя 300, но утре няма да ударя нито един.” Така е, но утре няма да удари, защото популацията е разбита от такива като него. На всеки му се стреля много. Но тънкият момент е да не прекаляваш, когато видиш, че ти идва „ръка”. Само човек, който е надживял лакомията, може да си прецени мярката и да вземе от природата толкова, колкото му трябва, по стария индиански тертип.
Сред факторите за лошото настроение по време на лов е лошият подбор на муниции. Всеки може да прецени какви патрони „харесва” неговата пушка. Известно е, че пъдпъдъкът се стреля със сачми номер 12, 11, дори 9. Колкото по-малък е номерът, толкова по-голяма е сачмата. Масово използвани са номер 11. Но пет различни патрона, изстреляни от една и съща цев, правят различно насищане на сачмения сноп. Не трябва да вземаме патрон, който има разпокъсано насищане на патерна на снопа, а такъв с по-равномерно. Когато пъдпъдъкът бива уцелен от неравномерен сноп, или не са достатъчно сачмите, за да бъде повален, или са прекалено много, ще го разкъсат и няма да става за ядене.
За да увеличим успеха си при стрелбата, съветвам в дните преди лов на гургулица и пъдпъдък всеки да си вземе пушката и да отиде на стрелбището да се упражнява по панички. Предварителната подготовка намалява разочарованието и увеличава успеха от лова. Така ще се проявим и като етични ловци, защото с по-малко изстрели ще поваляме повече дивеч и няма да оставяме ранени птици или животни. Пожелавам на ловците да намерят „екологичната си мярка” и тя да е в границите на разумното, а не на алчността.