Начало » Публикации » Методи на лов

Лов с издебване между шампиони

Връщахме се уморени от дългия ловен ден.
...
Изгревът на слънцето ни свари по джиповете. Придвижвахме се към първите пусии. Нямаше сняг, което бе странно за сезона. Това е най-меката зима, откакто се помня. Въпреки това всичко наоколо бе потънало в скреж и мъгла. Колите ни оставиха на едно било и оттам поехме пеша. Основната ни цел бяха дивите свине. Съдейки по следите, оставени от техните муцуни и копита, в околността прасетата изобилстваха. Откритите пространства бяха обрасли с високи треви и гъсти храсти, които ме скриваха до гърдите.
От една страна това бе добре за собствената ми маскировка, но от друга обектите на лова също използваха това предимство. Нямаше спор, че позициите са правилно подбрани, съобразени с вятъра и потенциалните укрития на свинете, но как щяхме да видим животните в тази висока трева, нямах представа. Разгледах следите около позицията си и забелязах три сериозно експлоатирани пътеки. Две от тях се събираха на малко, открито пространство. Силно наклоненият терен подсказваше, че ако имах късмета да преминат оттук, животните щяха да излязат по една от трите пътеки. Десетина метра по-нагоре едно повалено от буря дърво предлагаше идеалното място за укритие. В случай на необходимост можех да се покача отгоре и така да виждам какво става във високата трева. Когато се заема позиция, тя не трябва да е на самата дивечова пътека, защото ако сюрията диви свине мине по нея, обикновено водещото животно е майката, а по нея не бива да се стреля. Така възможността да подберем подходящото за отстрел животно намалява рязко. Намалява и времето за реакция, а оттам се увеличава възможността за грешка и при стрелбата, и при избора на животно.
Сега допълнително усложнение на ситуацията бе и гъстата мъгла. Ниско стелеща се, тя ограничаваше видимостта до двайсетина метра. Разчитах на късмета и опита си да реагирам бързо и правилно, ако богинята на лова бъде благосклонна към мен.
Още не се чуваха викачи и кучета, но знаех, че гонката е започнала, защото предварително се бяхме разбрали за точното време на стартирането й. С годините съм се научил да превъзмогвам естественото напрежение и да си налагам пълно спокойствие, доближаващо се до нирвана, до срещата си с животните. Оттам насетне действията ми потичат автоматизирано, като изцяло се осланям на инстинктите си.
Докато блажено разпусках, чух лек шум под мен до мястото, където се пресичаха двете вървища. Леко се надигнах и насочих карабината по посока на движещите се треви. Муцуна на хищник предпазливо се показа в мъглата на петнайсетина метра. Пуснах куршума малко по-ниско, за да не повредя черепа. Лисугерът „омекна” на място. Много ловци смятат, че по хищници не трябва да се стреля по време на лов на диви свине, защото в такъв случай сюрията не излизала, подплашена от гърмежа. Опитът ми е показал, че това важи само ако прасетата са в непосредствена близост. Доста често, след като съм „занитил” някакъв хищник, след това през поста ми минават и прасета, и то в рамките на 5 до 15 минути. Мой приятел, опитен лове, казваше: „Пустите домуси (свине), като си нарочат да минат отнекъде, нема връщане.”
Десет минути по-късно на големи скокове мина сръндак, все още носещ рогата си. Явно високите температури променяха режима на животните чувствително. Други години в края на декември повечето сръндаци са се отървали от старите си рога.
Грациозното животно потъна в мъглата и тишината отново се възцари, за да бъде нарушена само минути по-късно от лая на кучетата и виковете на гоначите.
В мъглата звукът се предава на по-големи разстояния. До слуха ми достигна чупенето на клони и характерният тропот на прасешки копита. Очаквах всеки момент черните силуети да изплуват от нищото, но моментът сякаш се удължи безкрайно.
Полъх на вятъра ме връхлетя откъм гърба. Няма нищо по-алармиращо за дивата свиня от молекулите на човешката миризма. Шумът от приближаващите прасета секна. Чу се предупредително изгрухтяване и видях как тревата се люлее от преминаващата на 25-30 метра сюрия. Бяха тъй близо, но напълно скрити от погледа ми. Когато стреляш, за да убиеш, основно правило е: стреляй само по ясно видими цели! Е, в моя случай бе точно обратното. Точно когато бях изгубил надежда, че ще видя някой „рошльо”, едно прасе се отклони и мина по-високо, като с това (макар и за кратко) ми предложи много услужливо цялата си лява половина. Животното бе двугодишно мъжкарче около 70-80 килограма - идеално за отстрел. Благодарих му мислено и водейки го в оптиката с увеличение 1.5, плавно дръпнах спусъка. Животното се изтърколи надолу по ската и продължи да се премята от инерцията, докато се изгуби от поглед, без да ми даде възможност да направя втори изстрел.
Гоначите доближиха пусиите и с това ловът приключи. Едва тогава имах възможност да потърся животните. Първо открих лисицата. Беше уцелена фронтално в гърдите. Куршумът, разбира се, бе излязъл, но без да направи голяма изходна рана, защото бе сравнително твърд. Започнах да се спускам по посока, където последно видях глиганчето. На мястото на изстрела нямаше кръв. Повечето ловци очакват раненото животно да оплиска в червено всичко наоколо. Всъщност това доста рядко се получава на мястото на попадението. В повечето случай едва след 40-50 метра започва кървенето. Интензивността на кървене много зависи от мястото на попадението, от вида на раната и дали има изход. Ако раната е само входяща, то кръвта тръгва значително по-късно. Засегнат бял дроб оставя кървава диря, в която има бели мехурчета. Ако попадението е в областта на стомаха, освен кръвта има наличие на слуз - стомашна течност. Мускулното раняване е типично, когато кръвта спира с бързи темпове. Ако имаме постоянна диря от гъста, тъмна кръв, значи е прекъсната вена или артерия. Независимо от областта на раняване, животното винаги трябва да се остави 15-20 минути на спокойствие. Ако е ранено тежко, за това време то или ще умре, или ще остане неподвижно, така че да го доближите на изстрелно разстояние няма да е проблем.
Без да се отчайвам, продължих да търся и не след дълго попаднах на просека измачкана трева. Там бе започнало да се търкаля прасето. Лесно открих умрялото животно. Беше на около 70 метра от мястото, където го уцелих. По пътя до него нямаше и една капка кръв. Бе уцелено в белия дроб, малко над сърцето. Отдавайки изцяло енергията си, 11.7-грамовият куршум в кал. .308 не бе излязъл. Подутина под кожата от другата страна на раната ми показа къде се намира проектилът.
Натоварихме убитите животни. Оказа се, че и други колеги са имали слука.
Денят се изтърколи неусетно, обгърнат в емоциите на лова. Бяхме успели да реализираме четири пълноценни гонки. Почти всички от стрелците, които доведох на този лов, бяха успели да отстрелят поне по едно прасе, а някои и по повече.
Прибирахме се с джиповете към ловната хижа. Слънцето току-що бе залязло, но остатъчната светлина бе напълно достатъчна, за да видим цяла сюрия диви свине, която вървеше по пътя пред нас. Да се стреля от автомобила бе не само неправилно, но и невъзможно, защото тесният път не позволяваше маневри. Шофьорът спря на място, без да гаси двигателя. В колата освен мен имаше още трима ловци. На предната седалка седеше Даниел, чието желание за лов още не бе угаснало.
Без да вдигаме шум, изскочихме точно когато прасетата се усетиха и побягнаха. Инстинктът им ги накара да свърнат вдясно и да оставят редица от редки храсти помежду ни. След храстите обаче нямаше никакво укритие, а гола поляна с ниска трева. Предположих, че те ще пресекат отново пътя, за да намерят сигурност в гъстия подраст на гората вляво на пътя. Не исках да викам, за да не ги изплаша допълнително, но същевременно ми се искаше да предупредя Даниел, че ще пресекат отново пътя. Затичахме се ниско приведени, търсейки укритието на храстите. Стараехме се да се движим тихо.
Между животните се открояваше голям мъжкар. Дори и на фона на намаляващата с всяка минута светлина бивните му белееха застрашително и импозантно. Брачният период бе в разгара си, иначе такъв самец не би вървял заедно със стадото.
Първото прасе - едра женска - прескочи пътя. Това подсказа на Даниел накъде ще преминат и останалите. С неподозирано бърза реакция ловецът вдигна карабината си в момента, в който на пътя се появи атлетичният силует на едрия мъжкар. Изстрелът прозвуча тихо от мястото, където се намирах. Без да даде реакция на раняване, глиганът продължи в темпо и изчезна зад един храст. Втурнахме се и двамата с ловеца – той, за да даде последващ изстрел, а аз да помогна, ако нещата загрубеят. Когато пристигнахме до мястото, където последно видяхме глигана, разбрахме, че той бе изминал едва 5-6 метра и след това душата му се бе преселила в безкрайните ловни полета. Зъбите наистина впечатляваха с дължината си. Стърчаха средно по 11 сантиметра навън. Но едва на следващия ден разбрахме, че единият е 25.9 см, а по-дългият - 28.8 см. Ето това се казва лов на шампион от шампион!

Роберт Атанасов