Начало » Публикации » Методи на лов
Лов на ход
Един от най-приятните методи на ловуване е лов чрез издебване на ход.
Независимо дали районът предлага голямо изобилие от дивеч или е с по-ограничени ресурси, тръпката от срещата през деня с различни животни е несравнима.
Трима ловци решиха да пропуснат гонките на дива свиня и за сметка на това да направят индивидуален излет на територията на ловно стопанство „Бялка”.
Иван, верен на идеята за далекобойна снайперова стрелба, реши да сефтоса новата си тактическа карабина в калибър .338 Lapua Magnum. Тъй като подобно оръжие е меко казано неудобно за пренасяне и стрелба от ръка, с него Иван имаше намерение само да опита един-два изстрела по статични цели (разбирай животни), в случай че ги открие на голяма дистанция, докато обикаля с джип. Като второ оръжие носеше карабина в калибър .300 Win. Mag., с която щеше да се придвижва пеша в по-гъстите места.
Другите двама ловци Орлин и Георги бяха оборудвани с леки карабини в универсалния за подобна цел калибър .308 „Уинчестър”.
След като закусиха обилно, всеки пое в различна посока, придружаван от професионален водач, познаващ терена.
Първа слуката се усмихна на Орлин. Леко влажните нападали есенни листа приглушаваха стъпките му и двамата с водача успяха да издебнат стадо диви свине, които спокойно ровеха почвата.
Професионалният ловец продължително разгледа прасетата. Между тях имаше няколко мъжкари. Зурлата на единия бе украсена с дълги и масивни бивни, които дори и без помощта на бинокъла се набиваха на очи от стотина метра. Животното непрекъснато гонеше останалите прасета и се движеше енергично. Редките му спирания се случваха винаги, когато между него и ловеца се изпречваше някое дърво, непозволяващо чист изстрел. За момент убойната зона на гръдния му кош се задържа сякаш в рамката между два бука. Орлин, който предвидливо носеше със себе си двунога, позволяваща му да задържи оръжието си стабилно по време на изморителното чакане, натисна спусъка веднага щом кръстчето на оптическия мерник намери точката над предния крак. С трясъка на карабината удареният глиган побягна без реакция, последван от останалите прасета. Навлизайки в по-гъстата част на гората, след около 30-40 метра, предницата му падна и великолепните му бивни заораха каменистата земя. Мощната задница продължаваше да тласка тялото напред и единият зъб се пръсна вследствие на ударите. След още двадесет метра глиганът издъхна. Когато ловецът стигна до него, и последните искри живот у голямото прасе бяха угаснали. За съжаление, трофеят бе увреден, а отчупеното парче въпреки усилията не бе намерено.
Денят бе прекрасен за лов с издебване - прихлупено от облаците небе, равномерно осветен пейзаж, кристално чист и прозрачен въздух. Шансовете на ловеца и водача му да попаднат и на други прасета бе голям. Двамата продължиха своя поход по лекия горски терен. Не след дълго поредното стадо диви свине се откри пред тях. Целта този път бяха по-малките прасета. Ловецът реши да рискува и спря мерника си в основата на ухото на един приплод. Куршумът прониза черепа и от двете страни и остави животното на място. В създалата се суматоха едно от прасетата спря, за да се ориентира и отнесе следващия изстрел отново в главата.
Някъде отдалеч проехтяват изстрели. Иван и Георги също имат слука. След издебване на около 230 метра от тях, на открита поляна те виждат стадо муфлони. Доближаване до животните е невъзможно, защото няма растителност, зад която да се прикрият. Решават да се пробват от това разстояние. Иван прихваща един екземпляр с 86-сантиметрови рога, а Георги спира мерника си върху красив мъжкар с малко по-къси рога. Обратното броене започва и почти едновременно двете карабини изстрелват куршумите си към виторогите си цели. И двете животни падат, но се налага Георги да стреля отново по своето животно.
Привечер ловът продължава. Този път Орлин и Георги излизат за елени лопатари. Слуката ги спохожда и двамата отстрелват трофейни животни.
Иван тръгва по дирите на дивите свине. Дъждът ръми и това прави животните по-спокойни. На една горска пътека черният силует на глиган се откроява върху зелената трева. Разстоянието е не повече от 40 метра. Иван не може да повярва, че животното го е допуснало толкова близо, без да го усети. Прикладва карабината и се прицелва малко над очите на фронтално застаналото диво прасе, чиито зъби се белеят ясно и видимо и това го превръща едновременно в трофей и цел. Изстрелът убива глигана още преди да падне, но задните му крака продължават да бягат на място още минута.
На другия ден е планирана далечната стрелба. Цяла сутрин с джипа водачите търсят подходящото място за далечен изстрел. Доста трудно е да изкараш дивите свине на открито през деня. На две удобни места се слагат захранки, но само няколко елена посещават щедро предложеното угощение. Денят преваля и шансовете по светло да излязат диви свине се стопяват. Иван прибира оборудването, разположено в задната част на пикапа. Потеглят към хижата. Последен поглед, хвърлен през рамо, кара шофьора да натисне спирачките. На 500 метра от тях стадо диви свине се насочва към захранката. Иван трескаво отново разстила платнището в каросерията на пикапа и ляга зад тактическия снайпер. Чака потвърждение от водача по кое животно да стреля. Дори с помощта на качествения цайсов бинокъл е трудно да се определи на това разстояние кое животно какво е. През това време с помощта на лазерен далекомер се определя дистанцията - 489 метра. Почти няма страничен вятър.
„Първото отляво”, казва ловният водач. След три секунди тежкият изстрел отеква. След малко повече от половин секунда куршумът пристига до животното и го разпробива. Прасето пада мъртво, а другите от стадото около него се разпръскват. Звукът от изстрела е пристигнал до прасетата след секунда и половина. Разстоянието е туширало силата му и затова гърмежът се възприема като нещо нормално, например гръмотевица, а не като непосредствена заплаха.
Лакомията връща стадото отново при захранката. Водачът подава на Иван следващата цел. Не е минала и минута от първия изстрел, когато проехтява втори, също толкова прецизно смъртоносен. И второто прасе пада на място. Този път стадото не се връща повече.
Ловът на издебване приключи успешно за групата ловци, оставяйки незабравим спомен от многото срещи с животни и добра стрелба.
„БЛ”
Публикации
За да не оставя грешно впечатление, още в началото на този разказ ще поясня, че на сафари не се тръгва, за да ловуваш змии. За съжаление, понякога срещите с тях са неизбежни и в интерес на сигурността си е по-добре, да заобиколиш от далеч или да унищожиш влечугото, преди то да ти е налетяло. Най-агресивната от всички змии по света е черната мамба. Тя е и най-бързата , както и най-отровната в Африка. Не знам как се определя нивото на отровност, след като при ухапване и от кобра и от мамба, времет
В началото на годината в оръжейната магазинна мрежа се появиха продуктите на сръбския производител „Първи партизан”. Слабо известни на българския пазар, боеприпасите за късо и дълго нарезно оръжие възбудиха интерес у мен с ниската си крайна цена. С екип специалисти решихме да проведем тестове на няколко основни калибъра. При подбора на калибри се спряхме на четири широко разпространени и същевременно разнородни по приложение и скорост видове патрони.



