Начало » Публикации » Методи на лов

Ловът в България

„Тихите стъпки на ловеца бавно го изкачваха до ръба на скалата. Професионалният водач го бе повел по стръмната пътека, която дивите кози бяха отъпкали при слизането си за водопой. Преди да стигнат билото професионалният водач отстъпи водещата си позиция на ловеца, в случай че се натъкнат на стадото с диви кози. Изкачваха последните няколко метра. Спряха, за да си поемат въздух, и огледаха отсрещните склонове. Пъстрите есенни цветове на гората и монотонният ромон на реката под тях ги изпълниха с приятно настроение и възстановиха силите им. Ловецът отпи глътка бистра планинска вода, прибра манерката и взе карабината с оптически прицел в ръце. След няколко крачки излезе на обраслото със зелена трева плато. Високите редки борове бяха скрили под сенките си разпръснатото стадо пасящи диви кози. Тази хармонична картина се запечата в съзнанието на ловеца. Ето това бе едно кътче, отразяващо красотата на дивата природа в България...”
Ловният туризъм в България е с дълбоки традиции. Още от 1930 г. български ловни трофеи участват на международни ловни изложби и техните високи оценки са най-сериозното доказателство за водещото място на страната ни в ловното дело. От изложените досега трофеи 2850 са били оценени със златни медали, 1635 - със сребърни, и 1087 - с бронзови. България е представила вече 4 световни рекорда от благороден елен. Най-високо оцененият от тях е 273,60 CIC. Световният рекорд от кожа на дива котка, оценен с 82,99 CIC точки, също е български. Националният рекорд на дива свиня – 158,20 CIC точки, в продължение на 18 години (до 2004 г.) беше и световен рекорд.
Красивата природа на България се обитава от 16 000 благородни елена, 4500 лопатара, 75 000 сърни, 50 000 диви свине, 2200 муфлона, 1800 кози, 2700 глухара, 900 кафяви мечки, стотици хиляди фазани, яребици, кеклици, както и пасажи от прелетен дивеч пъдпъдък, гъски и бекаси.
Ловната площ на България е над 600 000 хектара. Отличните екстериорни и трофейни качества на едрия дивеч, особено в популацията от благороден елен и дива свиня, както и добрите запаси от лопатари и муфлони, ще отговорят на Вашите високи изисквания за лов и отстрел на капитални трофеи. Ловуването на гонки на дива свиня е емоция, която си заслужава да изживеете в нашите ловни стопанства. Един от най-емоционалните и динамични видове лов са гонките на диви свине. При този метод времето за реакция и опитът на ловеца са особено важни за успеха му.
Често по време на тези гонки пред ловците, сякаш дошли с магия, се появяват митичните обитатели на гората – сивите вълци. Никой не може да определи точния им брой, но на база на разрешения им годишен отстрел се предполага, че популацията на вълците отдавна е надвишила 2500 екземпляра.
На любопитните да научат повече за дивите животни в България ще предложим кратка разходка сред най-интересните за фото- и ловен туризъм „обекти”.
Благородният елен е символ на българското ловно стопанство. Благодарение на богатия естествен биотоп и правилното стопанисване са се развили особено силни популации с много добри трофейни качества – с мощни, красиви и симетрични корони, тъмни щанги богато оперлени, дълги, равномерно разположени шипове и бели върхове (краища).
В България благородният елен се ловува на ход и от чакало. По време на брачния период ловът е най-успешен и е едно неповторимо изживяване. Сроковете за ловуване на мъжки екземпляри е от 1 септември до 31 януари, а на женски - от 1 октомври до 31 декември.
Елен лопатар. Този вид дивеч е аклиматизиран в България още преди 100 години. Неговото стопанисване е особено успешно през последните 30-40 години. За разлика от Западна Европа, в България този вид живее и на свобода. Това е и причината еленът лопатар у нас да не изгуби дивечовите си инстинкти и да е истински труден обект за лов. Срокът за ловуване е от 1 септември до 31 януари.
Дивата свиня е потайна и рядко може да бъде видяна през деня, освен ако опитни водачи не Ви покажат точните й местообитания. Ето защо ловът чрез подгонване с кучета осигурява незабравими срещи с тези животни.
Ловът от чакало е най-сигурният метод, но най-емоционално си остава издебването. Мъжките глигани и приплодите са разрешени за целогодишен отстрел. Сезонът за провеждане на гонки е от началото на октомври до края на декември.
Муфлонът е аклиматизиран преди много десетилетия вид и се развива отлично в някои области на България. Трябва да знаете, че у нас видът се стопанисва и ловува само в заградени райони, защото в откритите площи търпи много големи загуби от вълка и чакала. Ловува се на издебване и от чакало. Ловът е разрешен целогодишно.
Дивата коза се среща във всички високи планини на България – Рила, Родопите, Пирин и Стара планина. Rupicarpa Balkanika е местният подвид. Ловните райони, които обитава, са разположени обикновено на над 1800 м надморска височина. Ловът й е труден, но изключително емоционален. Издебването на дива коза в девствените и недокосвани от човек биотопи е едно незабравимо преживяване. В Родопите може да се ловува на дива коза дори и на 800 м над морското равнище. Ловът е разрешен за мъжки диви кози от 1 септември до 30 април, а за женски - от 1 септември до 31 януари.
Когато стане дума за дивеча и дивата природа, ловците и еколозите на пръв поглед имат дълбоки различия. Тук е мястото да изложа една своя теория, подкрепена от факти не само у нас, в България, но и в световен мащаб. Има една проста истина и тя е, че като субект ловецът е ползвател на дивеча. Няма нормален ловец, който би желал да изтреби животните до крак. Да, всеки иска да изпробва сетивата, издръжливостта и качествата си на стрелец, сдобивайки се с желан трофей, но зад този стремеж стои генетично закодиран ловен инстинкт, завещан ни от нашите предци. Благодарение на лова примитивният човек е изобретил първите оръжия, с които е защитавал семейството си от саблезъбия тигър и пещерната мечка. Благодарение на този инстинкт първите хора са осигурявали прехрана за себе си и за другите от племето. В този ред на мисли ловът е най-древната професия, независимо от претенциите на други за челното място в класацията. Ловецът в племето е бил най-почитаната и ценена личност и мястото му е било поемано също от опитен мъж. Благодарение на лова са се усъвършенствали оръжията. Благодарение на възможността за запасяване с месо древните са имали възможност да пътуват и откриват нови земи. Оттук следва и смелото твърдение, че ловът е платформа за развитие на човечеството.
В днешно време лесно може да се снабдите с хранителни продукти и убиването на диво животно с цел то да послужи за храна е оправдание само за хора в тежко социално положение. Но поддържането на този жизненоважен ловен инстинкт е здраво звено в генетичния код, който завещаваме на бъдещото поколение.
Когато говорим за организиран ловен туризъм, имаме предвид лов, при който отстреляните животни се заплащат. Събраните средства впоследствие се реинвестират в изграждане на дивечови ниви и осигуряване на фураж, в интродуцирането на нови животни и, не на последно място, в реалната охрана на същите тези животни.
Важно е да уточним също така, че отстрелът на дивеча не е безразборен. Изваждат се само трофейно зрели животи в залеза на живота им, болни или безперспективни като трофеи екземпляри с цел подобряването генофонда на вида.
Не без значение е и създаването на работни места в отдалечени и пощадени от индустриализация райони, където обикновено се изграждат ловните стопанства. В този смисъл можем да кажем, че развитието на ловния туризъм у нас е не само традиция и екологично необходимо, но и социално оправдано действие.
Докато от лова има икономически интерес, ще има и инвестиции, които ще допринасят за опазването и увеличаването на дивечовите популации. Спомнете си простата максима: ако никой не купува хляб, то хлебарят ще намали продукцията си или въобще ще спре да я произвежда. Така е и с дивеча – той се отглежда, изхранва и охранява не заради псевдоеколозите, а заради тези, които имат нужда от него – ловците. Затова бъдете сигурни, уважаеми читатели, че докато има ловци, ще има и дивеч. Всеки етичен ловец е добре дошъл при нас в България.