Начало » Публикации » Методи на лов

Как празнуват ловците

Колкото ловци, толкова и различни начини на празнуване. Срещат се и двете крайности – хора, които изцяло забравят лова и се посвещават на семействата си, и такива, които отиват на почивка със семействата си, но изчезват в навечерието на новогодишната вечер или пък стават още на 1 януари, за да тръгнат на ловни приключения. Както казва жена ми, луди не липсват. Има и цели семейства – бащи и синове, дядовци и внуци, които тръгват по ловните пътеки в края на годината.

Какво е разрешено да се ловува в този период? Разбира се, класическите гонки на дива свиня. Това е един от най-емоционалните ловни излети. В края на годината пада хубав пухкав сняг, оптималната среда за разчитане на следи и движението на дивеча. Когато студът започва да стяга дълбокият сняг затруднява придвижването на прасетата, особено по-малките. Докато през есента прасенцата са по-пъргавички, пробягват опасните разстояния по-бързо и представляват по-дребна цел.
Разрешен е и лова на хищници. Най-интересен е този на вълци. По дълбокия сняг може да се определи колко вълка са преминали и накъде са отишли. Това дава и по-голяма успеваемост на ловните действия. Звучи като военни действия и си е така, защото организацията на лова често превъзхожда една военна кампания както по разузнаване и комуникации, така и по облекло, дори по въоръжение. Някои от ловците имат доста по-качествени оръжия от военните, макар че повечето използват традиционните двуцевки.
Не трябва да забравяме, че по коледните празниците температурите падат драстично. С падането на температурите се увеличава съпротивлението на въздуха и скоростта на изгарянето на газовете е по-ниска отколкото в топла среда. Ето защо тези, които самоснарядявят боеприпаси, трябва да слагат около 5% по-високо съдържание на барут в патрона.
Една опасност грози оръжието – да се запушат цевите със сняг, когато ловецът падне в снежна преспа или навалял по клоните сняг се изтърси в цевите. Може да изглежда смешна, но това е много опасна ситуация. Препоръчвам на всички, които ловуват при зимни условия да слагат тиксо върху цевите. Това в никакъв случай не пречи на стрелбата. Въздухът, който се сгъстява пред куршума или снопа сачми, действа като бутало (на принципа на спринцовката) и изтласква лепенката преди сачмите да я достигнат. От своя страна лепенката пречи да попаднат обструкции в цевите, най-вече сняг. Той действа като тапа и принципът на буталото тогава не действа. Снегът възпрепятства разширяването на газовете и те търсят изход в друга посока – обикновено назад. Това може да пръсне цевите или затвора, да отвори заключващата система. Всички тези неприятни последици се избягват само с парче тиксо. Но при двуцевките препоръчвам да се слагат две отделни парчета, а не едно общо. Заради едно парче тиксо върху двете цеви мой колега австриец преживя нещастен инцидент. Наскоро той организира гонка за мен и мои клиенти. В последния момент видя как срещу него лети 250-килограмов глиган с големи бивни. Зад глигана имаше викачи и австрийският ловец не можеше да стреля. Когато животното наближи той го порази от 2 м разстояние. Но това не спря устрема на глигана. Попадението, макар и смъртоносно, не го повали моментално на земята. Глигана се блъска в оръжието на ловеца. Една от полепналите по четината му бучки кал влиза в цевта, защото лепенката вече е паднала след първия изстрел. Когато ловецът дърпа втория спусък буквално от упор, калта запушила цевта, детонацията пръска цевите. Куршумът не стига до животното. Глиганът удря ловеца, превърта го във въздуха и го оставя с извадено рамо. За щастие няма удар със зъби или захпване, което е много опасно.
В този случай, въпреки че е поставена лепенка на цевите, тя не е предотвратила нахлуването на пръст. Ако имаше отделни лепенки на лявата и на дясната цев, това запушване нямаше да се запуши.
С риск да ми се обидят някои колеги препоръчвам на ловците да не употребяват алкохол. Ловът и алкохолът вървят често ръка за ръка, но може да се пие едва след като е приключила гонката. Защото човек, употребил алкохол, е лекомислен, прекалено ентусиазиран, стреля прибързано и много често се получават нещастни случаи. В най-добрия случай подпийналият ловец ще изпусне дивеча или само ще рани животното. Но има и по-лош сценарий – да стреля не по глиган, а по колега. Ето защо не е лошо както ловците, така и викачите да обличат жилетки в сигнални цветове. Така ще си осигурят относителна безопасност. Животните няма да ги забелязват по-добре, защото е установено, че те нямат цветно, а различават само светли и тъмни тонове. Сигналните цветове по никакъв начин няма да издадат разположението на ловеца. Ще го издаде само движението му. За да не трепва на пусията, трябва да има столче. Сяда си удобно, не мърда и животното не го вижда до последно. Има компактни сгъваеми модели столчета. Същата работа върши и подходящо по размер парче постелка за алпинисти. Може да се носи в якето или в специално пригоден джоб на раницата.
Да не забравяме, че сред природата в студените дни е по-добре да се пият топли напитки, а не газирани. Това е един от малкото случаи, в които препоръчвам носенето на излишен багаж. Малко термосче от половин литър или 750 мл може да сгрее ловеца в големия студ. Особено в сериозните планински преходи такъв термос, пълен с топла напитка, може да се окаже и животоспасяващ.
Пожелавам на всички ловци весело изкарване на празниците и наслука.

РОБЕРТ АТАНАСОВ