Начало » Публикации » Методи на лов

На лов с лък и стрели

Имам щастието да съм един от учредителите на първия в България клуб на ловуващите с лък. Председател на клуба е дългогодишният треньор по стрелба с лък Иван Йотов.

Лъкът е първото сериозно метателно оръжие, известно от древни времена, претърпяло много метаморфози, но на практика принципът на действие е един и същ. Изстреляната стрела пробожда жизненоважен орган на животното. Новите ловни остриета, които се продават в мрежата, са доста по-прецизни, от тези, използвани от нашите предци. За да бъде добра една стрела и едно метателно устройство, трябва да има повторяемост на изстрелите.

В древността лъкът е представлявал извита пръчка с тетива от черва или сухожилия на животни, защото те са били най-здрави. С времето се правят подобрения на пръчката. В последствие започват да я изпичат, да я варят. Използвани са различни технологии, докато се стигне до няколко компонентни лъкове. В последствие започват да се използват кости и различни по твърдост и еластичност дървета. Едното дава здравина, а другото пъргавост и еластичност. Заслуга на прабългарите е, че първи въвеждат рефлексната дъга (рикърв лъка) при който двете рамена са извити напред. Тетивата се опъва непосредствено преди лов. Така не се уморява материала, независимо дали е дърво, фибро стъкло или карбон. Класическият прав лък е английският, висок около 180 см. След това се въвежда имено рикърв лъка - българското изобретение. Тази малка извивка напред дава голяма пъргавост на дъгата и голяма скорост на стрелата. Той е и по-удобен за носене. Прабългарите са воювали на коне и са се нуждаели от по-компактно, но мощно оръжие. Стреляли са от коня, като са се изправяли, намирали са опора в стремената, а ръцете са оставали свободни да боравят с лъка. Стремената също са българско откритие, както и кривата дръжка на сабята. С права дръжка не е било възможно да се нанася удар в подходящата равнина от кон, когато ръката има най-голяма сила.
Има три вида лъкове - прав, рикърв и полиспасният. Последният се появява миналия век. Представлява рефлексна дъга, независимо от формата, плюс две макарички в горния и долния край, което го превръща в лост от трети род. Благодарение на него имаме облекчено изтегляне на тетивата и с лекота може да я задържим в крайно положение. Например един лък с тежина 70 паунда (1 паунд = около 450 грама) трябва да се задържи в продължение на няколко секунди без ръката да ти се измори, за да бъде изстрелът по-прецизен. Точно това се постига с полиспасния лък (компаунд).
Има и почитатели на класиката (рикървс лъковете), които предпочитат да стрелят без мерни прибори, с по-свободна форма, за да разчитат на интуицията си при стрелбата. Полиспасният лък е за тези, които държат повече на прецизността, сигурността и добиването на трофеи, отколкото на романтиката от старите времена.
Вече има доста прецизни мерни прибори, които се поставят в предната част при ръкохватката на лъка. Това са пинове от оптични влакна, които се виждат като ярки точки с различни цветове. Те се настройват на различни дистанции. При тетивата се прави пийп хоул, която изпълнява ролята на мерник, а предните пинове - на мушка. Понеже траекторията на стрелата е много стръмна, бързо пада, пиновете се настройват на различни дистанции - на 20, 30, 40 и 50 м. Малко ловци си позволяват изстрели над 35 метра. След 40-я метър стрелата губи голяма част от кинетичната си енергия и своята пробивност. Има и още един фактор - реакцията на животното. Скоростта на звука е 330 м в секунда, а скоростта на най-добре конструираните лъкове е около 90 м/сек. Следователно стрелата е три пъти и половина по-бавна от звука и когато тетивата издаде този характерен плясък след изстрелването, въпреки заглушаването с различни приспособления, животното чува. Без да е видяло опасността, то се стресира от звука и прикляка в готовност за скок. Така променя положението на тялото си и изстрелът не попада в целта. Ето защо не се препоръчва стрелба над 35 м. Звукът изпреварва стрелата и животното има време за реакция. Но стрелба с лък на 90 м е напълно възможна. На тази дистанция се правят състезания в мишена. Дотам са възможностите да се произведе прецизна стрелба. Гледали сме по филмите като "Властелинът на пръстените" и "300" да се изстрелват стрели в небето. Те могат да достигнат на 300 м разстояние. Но това се прави, когато стрелят група хора и цял облак стрели се отправят към средата на карето войници. Но така стрелата губи скорост, енергия, пробивност. Разказват се легенди за английските лъкове, с които поразявали конник на 200 м. Или пък за прабългарските, които пробивали от 800 м бронята на рицари. Но това е в сферата на фантасмагориите. Може би. Но е факт, че нашите предци са завоювали част от своето превъзходство над животните в хранителната верига благодарение и на лъка. Това е метод на ловуване, който позволява да няма пряк контакт на човека с животното. Така се намалява риска за ловеца, повишава производителността на труда. Защото ловуването е своего рода първата професия. Вече са имали възможност да уцелват и по-дребни и бързи животни. Стреляли са по бобри, които ако не бъдат уцелени още от първия път, се гмуркат в подмолите. Дори да са ранени, те умират под водата и не могат да бъдат намерени. Доста боброви кожи са изнасяни по времето на Първото българско царство. За да се намират лесно бобрите, по тях са стреляли с накрайник на стрелите като харпун, който се заклещва и не позволява да потъне плячката. Към края на стрелата се е прикрепяла и тънка нишка, с помощта на която се е издърпвала плячката.
Кое е най-голямото животно, което може да бъде повалено с лък? Аз не знам по-голямо от слона. Виждал съм снимки, разговарял съм със свидетели на убиване на слон с една-единствена стрела. Не е рядкост да се свали и кафарски бивол, носорог. Но рискът е много голям и задължително при лова с лък трябва да бъдете придружаван от професионален ловец с мощно оръжие. Така ще може да стопира животното, ако то нападне след раняването. Обикновено уцеленото с лък животно не пада на място. В много малко случаи - когато се порази гръбначния стълб или мозъка - животното пада веднага. Раняването със стрела предизвиква кръвозагуба, от която жертвата умира. В България все още ловът с лък е забранен, но до дни се очаква да излезе закон, който го разрешава. Това ще допринесе за идването у нас на много ловци от чужбина, които ще могат да ловуват срещу заплащане. Тези пари ще постъпват в Министерството на горите или в частните стопанства и чрез реинвестиране в грижи за дивеча отново ще имаме добри популации.
Ние, българите, имаме големи традици в лова с лък, макар и позабравени, защото този лов дълго време беше забранен. Унгарците ни изместиха. В Унгария се правят добри лъкове. У нас ги правят няколко човека като хоби, но това не е индустрия. Много малка е масовостта при практикуването на спортната стрелба, макар да имаме добри състезатели и треньори. А без масовост не може да се открият талантите. Ние генетично сме предразположени да бъдем отлични стрелци. Доказаха го шампиони като Таню Киряков, Мария Гроздева, Весела Лечева, Нонка Матова, Емил Милев.

Как се ловува с лък?

Много хора смятат, че е достатъчно да отидеш в гората, да откриеш животното и да стреляш по него. Не е толкова просто. Този вид лов предполага отлично познаване на самото оръжие Да си направил много изстрели по мишени и щитове от полиоретан или микропорести гуми. От тях стрелата се вади с два пръста. Ако стрела се забие в дърво, няма вадене. Тя се забива толкова дълбоко, че при ваденето се разрушава. Една стрела може да се използва многократно и това прави стрелбата с лък сравнително евтин спорт. Той е също безшумен и не дразни околните. Изпитваш приятно усещане, докато проследяваш полета на стрелата. Мога да го сравня с медитацията. Стрелбата с лък успокоява нервите, тренира мускулатурата на тялото.
При лова не се използват класическите спортни остриета, които са кръгли и заострени, а такива, които наподобяват бръснарски ножчета. Когато то влезе в животното, разрязва максимално кръвоносни съдове и то умира от кръвозагуба. Ако уцелим животното със спортна стрела, дори и в сърцето, то може да измине ранено огромно разстояние и изобщо да не бъде намерено.
Веднъж използвано ловно острие сеизхабява, дори и да не му личи. Ето защо за лов се използват само нови или добре обслужени върхове. Ловните остриета са два вида - фиксирани и разгъващи се. Разгъващите се върхове заемат малко място и едва след като попаднат в животното, те се разтварят и причиняват голям раневи канал. Когато се стреля по голямо дебелокожо животно, се използват фиксирани остриета. А по сърна или елен може да се стреля с разгъващо се острие. Има и върхове, които не са остри. С тях се стреля по птици. С острата стрела може да се прониже пернатото и то да продължи да лети. Докато с тъпите върхове се нанася силен удар, който предизвиква шок у птицата. За да не се загуби стрелата, разгъващи се пружинки се захващат за птицата. Увлечена от тежестта на стрелата, тя пада на земята.
За лов на зайци и дребни бозайници също могат да се използват стрели с тъп гумен връх. Животното се поваля от енергията на удара.
Един от най-успешните методи за ловуване с лък е изчакването на пътека или на място, където животните се захранват. Правят се подвижни чакала - платформи, които човек може да носи като раница на гърба си. Поставя се на 4 или повече метра височинана някое дърво, за да не може животното да долови миризмата на човека. Трябват още камуфлажни дрехи или дрехи 3D с развяващи се листа по тях. Използват се препарати за блокиране на миризмата, например чрез активен въглен с дрехите. Така за 24 или 36 часа миризмата на собствената пот не се излъчва навън. След използване такива дрехи трябва да се извъртят в сушилня и да се затворят херметически в плик за да бъдат използвани отново. Използват се и покривни миризми, които унищожават киселиността на потта. Варианти са и по-активни миризми като урина на хищник. Първите хора са се мажели с фекалии от животни. След като човек се маскира визуално и прецени вятъра, той започна да изчакава на пътека, място където животното сватбува или се храни. В България обект на лова с лък могат да бъдат дивата свиня, благородния елен, лопатара, сръндака, муфлона, както и хищниците.
Друг метод е този на издебването. Той обаче е подходящ само за много опитни ловци. Трябва да се познава терена, навиците на дивеча за да може ловецът да се доближи на 30 метра от целта. Не трябва да се стреля по животно, което се движи. То трябва да е разположено перпендикулярно спрямо стрелата. Тогава се осигурява попадение през двата бели дроба и сърцето.
В САЩ и Канада ловът с лък е популярен, защото сезонът започва месец преди този с огнестрелно оръжие и завършва месец по-късно. Тук много ловни деятели са ми казвали, че трябва да остане забранен, защото оръжието е безшумно, ще плъзнат бракониери и ще избият дивеча. Тези хора не са достатъчно компетентни, въпреки уважението ми към тях за други техни знания. Издебването могат да го направят много малко хора. Халал да им е на бракониерите, които ще ударяг две животни в годината.
Самият изстрел е въпрос на изкуство. Трябва да познаваш вятъра, балистиката. За мен ловците с лък са най-етичната част на ловното общество, защото имат стриктни морални норми. Дано и тук това бъде пренесено. Тъй като е труден лов, най-вероятно ще бъде застъпен в ловните стопанства. В свободните територии да тръгнеш с лък е загуба на време.

Стрелите

Първоначално са били правени от дърво, сега от фибростъкло, алуминий, новата технология е на карбоновите нишки, които изместват всички останали. Има комбинирани стрели с алуминий и карбон. Оперението навремето се е правело от патешки пера. Днес до голяма степен се използват пластмасови, наречени шафтове. По-практично е и по-еднакво. Много хора предпочитат още да работят с пера, защото са по- опрощаващи към малките грешки на стрелеца при пускането на стрелата. Перото се огъва, излиза и пак се разтваря. Но е по-трудно за подръжка и е по-уязвимо.
Насадките (там където се поставя тетивата) са у-образно разклонени, в процепа, където влиза тетивата.
Мерниците се наричат пинове. Обикновено предният е от от 3 до 5 пина. Задният мерник при тетивата се нарича пиип хол.

Съвременните състезатели и ловци с лъкове използват два вида спусъци. Едните се прикачват към китката и стоят свободно в ръката като малки клещи. Това дава възможност да се избере подходящия момент без тетивата да бъде усуквана. Другият тип спусък е като ръкохватка, с която се защипва тетивата и се освобождава. Тези спусъци заместват напалчика, който се е използвал и през древността. Със спусък се унифицира изстрелването на стрелите. Това рефлектира в по-добри показатели, в предсказуемост на попаденията.
Наскоро у нас се проведе първи семинар на ловците с лък в ДДС Студена с лектор президента на Европейската федерация на лов с лък Карлос Фрейтас от Португалия. Участниците в семинара получиха международен сертификат и карта, която позволява ловуването на територията на всички държави, където този вид лов е легализиран. Искрено се надявам да се приеме закона, който разрешава лова с лъкове и у нас. Това ще даде тласък на ловното ни стопанство и ще възпита ловците в този древен дух не да търсят месото, а себедоказването на ловното поле.