Начало » Публикации » Методи на лов

Соколарството

Народното събрание отново не гласува поправката в новия закон за лова, който разрешава соколарството като метод на лов. Вероятно неговото легализиране ще остане за по-добри времена. По българските земи обаче соколарството има дълбоки традиции. Дълго време е известно като доганджийство – от турската дума доган - сокол. Има исторически сведения, че българите са се славели като най-добрите соколари в пределите на Турската империя.

Какво представлява лова с граблива птица? Не си мислете, че това е лесен и много резултатен метод. Някои си представят как непрекъснато соколът ти оставя в краката я заек, я патица, я фазан, я яребица! Напълно погрешна представа. Много време, грижи и внимание трябва да се отдели, първо, на самата птица – сокол, ястреб, орел или бухал. С тези основни 4 вида птици се ловува. После трябва да се постигне и симбиозата между ловеца и птицата. А партньорството между тях трябва да се доказва постоянно. Птицата, за разлика от кучето и коня, никога не приема човека за господар. Тя му позволява само да й бъде партньор за известен период от време, след което може да реши да го напусне. Мои приятели соколари са ми обяснявали, че птицата или приема, или не приема човека за партньор.
Изключително интересен е ловът с орли в степите. Птицата маркира обекта от голямо разстояние. Използват се и хрътки, които подгонват дивеча, например вълк. Орелът се спуска и с едно движение на своите нокти заключва гръбнака през врата, парализира вълка и го оставя на хрътките да го донесат на ловеца. Парадоксално е, че птица, която тежи не повече от 6-7 кг, може да убие 50-килограмов вълк. Соколът, бухалът и орелът убиват жертвите си с помощта на ноктите. А ястребът задържа жертвата с нокти, но я убива с клюн.
Изключително красив е полетът на птицата, устремена към целта – яребица, фазан, в някои случаи и лисица и други хищници. Това, разбира се, не може да се наблюдава при всяко пускане на сокола. Статистиката показва, че на 10 атаки само една е успешна. Ако наблюдаваме една-две резултатни атаки дневно, значи сме големи късметлии. Много често дори атаката остава скрита за соколаря, защото птицата се отделя от него и започва да кръжи, увеличавайки постепенно разстоянието до своя партньор-покровител. Чак когато соколарят види малката точица в небето да се спуска към предполагаемата плячка, той може да отиде на мястото и да установи дали атаката е била успешна или не. Ако има уловено животно, трябва да подходи много внимателно. От една страна, да покаже на птицата, че трябва да му отстъпи плячката. От друга страна, да й даде да яде от месото, за да поддържа нейния интерес от тяхното партньорство.
Задължението на соколаря е да заведе птицата на подходящия ловен терен, а на птицата - да улови дивеча и да го достави на соколаря. Важно е човекът да й осигурява постоянна възможност за ловуване. Напрактика соколарят е роб на своята птица. Всеки ден трябва да я изкарва да лети. Иначе тя губи способностите си, започва да се чувства нещастна, че не лети, че не се упражнява, че не се храни с прясно месо. Много често умира накрая. Наистина грабливите птици са и мършояди, но това не означава, че могат да се хранят само с месо, което не са добили самите те по естествен път – чрез ловуване.
Много природозащитници осъждат соколарството като метод, смятайки че чрез него се бракониерства, че се избиват други полезни птици и че се крадат яйцата на грабливи птици от гнездата им. Оказва се често, че техните познания не са толкова задълбожени, колкото претендират, че са. Сигурно има хора, които бракониерстват или крадат яйца. Но да си кажем честно, соколарството не е ефективен бракониерски метод. Налага се постоянно да храниш една птица и да се грижиш за нейния тренинг, като влагаш много повече, отколкото придобиваш. Когато грабливите птици се отглеждат от човек, не придобиват повече дивеч от свободно реещите се свои събратя. Точно обратното е. Един соколар може да изведе птицата си да ловува за 5 часа, дори за цял ден, но не може да го прави ежедневно. По-скоро е проблем, че птицата не излиза достатъчно.
Соколари по света са изключително богати хора – аристократи, шейхове, бизнесмени, отдадени на птиците и природата. Напрактика радостта на соколаря не е в придобиването на една яребица, а в това да наблюдава как птицата му ловува. Това е красив и етичен ловен метод. Научих се на уважение към грабливите птици точно от соколарите. Докато много от нашего брата, ловеца, стрелят по тях с оправданието, че унищожават полезния дивеч. Не познавам соколар, който ще си позволи да стреля по граблива птица. Това е екология в действие, а не псевдоекологията, която се натрапва и заради която този красив метод на лов още не е легализиран. Той може да донесе полза на България, защото ще привлече чуждестранни инвестиции, и уважение към грабливите птици, което ще бъде подплатено и финансово.

РОБЕРТ АТАНАСОВ