Начало » Публикации » Методи на лов

Вредните навици на ловците

Българинът е тесен специалист по общите въпроси, казваше класният ми. Тогава не вниквах в неговия хумор, но впоследствие разбрах, че човек може да бъде специалист само в определена сфера. Всички разбират от футбол, инвестиции и лов, пък казва с ирония един от приятелите ми. Аз не претендирам, че разбирам от футбол и инвестиции. За лова понаучих нещо с времето и то доколкова, че да разбера колко далеч съм от завършения ловец.
Много хора тръгват на лов рано сутрин, още преди изгрев слънце – нещо, наследено от нашите предци. Стигат до мястото, обграждат района, ловуват цял ден и няма слука. В един момент се замисляме дали е правилно да се тръгва още по тъмно. Когато се правят гонки за диви прасета това е едно от най-грешните решения. Защото животните по тъмно са още в движение. Не са легнали по местата, от които да бъдат вдигнати. Щом чуят подозрителен шум те се изместват там, където е спокойно. Това е естествената реакция на дивите животни и в частност прасета. Ето защо, когато се тръгва на такъв лов или се прави хайка за вълци, в която участват много хора, придвижването трябва да става след изгрев, когато животните вече са по леговищата си. Придвижването към пусиите за хайка (организиран лов за хищници) или за гонка (с помощта на кучета и викачи) трябва да става изключително безшумно. Превозните средства трябва да се оставят поне на километър от местността, която ще се огражда от стрелците. А път викачите да се разположат така, че да могат да обхванат район, който могат реално да прогонят. На много често се случва да ограждат прекалено голям периметър и да оставят такива пролуки, през които животните спокойно се измъкват. Хубаво е стрелците да бъдат разставяни на стратегически места. Това са премките - местата, през които животните преминават в нормалното си ежедневие, когато не са подплашени. Трябва да се използват особеностите на релефа – да не се заграждат отвесна стена или бряг, през които животните не могат да преминат, или твърде дълбоко речно корито, което не може да бъде прекосено. Има тенденция да се разставят стрелците по широки пътеки и макадамни пътища, защото там има по-открита видимост. Изключително грешна стратегия! Говорил съм за това и в телевизионни предавания и в статии на списание “Български ловец”.
Животното много по-добре познава местността от ловеца, който идва там само в събота и неделя. То преминава през пътеките и макадамните пътища толкова бързо, че човекът няма време да реагира. Просветът е малък – от два до пет метра. Животното спира в гъсталаците преди да излезе на пътеката и с максимална газ преминава откритите пространства, като потъва в гората. Ето защо препоръчвам стрелците да се разставят преди или след пътеката. И в двата случая ще имат повече време за реакция, защото ще чуват приближаването на животното. А то интуитивно спира преди да излезе на пътя, за да се ослуша. Това им дава оптималната възможност да стрелят по статично животно. А успеваемостта тогава е много по-голяма.
Вече сме във века на комуникациите – разполагаме с мобилни телефони, радиостанции. Те са много полезни при организирането на така наречената подвижна гонка. Разбира се, подвижна гонка не може да се прави от хора, които не познават терена, а само от местни, които познават местата за преминаване на животните, както и пресечните маршрути. Това са дивечовите пътеки, които се пресичат и преплитат. Те си личат по утъпкването на почвата. Има по-рядко и по-често използвани пътеки. И когато видим или чуем, че животните се отклоняват, гонката може да бъде изместена. Това обаче понякога е в разрез с правилата за безопасност. Никой своеволно не бива да се мести в пусията си, защото може да изложи себе си или друг участник в гонката на опасност. Пледирам това да се прави с уведомяване на останалите участници в гонката чрез мобилни телефони или радиостанции. При всяко положение трябва да сме наясно къде е позициониран всеки от останалите ловци. Когато има ситуация, при която може да бъде пресечен дивечът било от викачите или стрелците, но това трябва да се прави със знанието на останалите участници. Това дава една мобилност, инициативност и възможност за показване на ловните качества на участниците. Само опитен човек може да го направи без да пречи на лова и без да излага другите и себе си на опасност.
Не бива да се пресичат стрелковите позиции. Изключително важно условие за безопасност е, гоначите да носят елечета и шапки в открояващи се сигнални цветове. Викачите, трябва да бъдат много предпазливи и да се обаждат периодично. А не, когато чуят движението на животното, да замълчат с идеята то да се върне към тях. Свидетел съм на такова грешно поведение в стотици гонки. Викачите повеждат гонката, чуват някъде движение, характерно прошумоляване или тропот и изведнъж цялата гонка млъква в този сектор вместо точно тогава да дадат „жега” на животното и то да избие към стрелците. Викачите си мислят, че животното ще сбърка и ще се върне право срещу тях. Но животното знае позицията на викача, защото той допреди малко е викал, и деликатно го заобикаля. В много малко случаи стари,опитни животни се връщат при викача, дават възможност да се видят, но в последния момент изкривяват траекторията на движението си и в крайна сметка пак не стават обект на лов. Ето защо пледирам хората, които гонят дивеча, да си вършат добре работата, за да могат стрелците да стрелят. Затова има разделение на функциите в лова – едни са стрелци, други викачи. По правило обаче по-опитните ловци са викачите. Обикновено стрелци са или гостите в дружинката, или тези, които не познават добре терена, или най-умелите стрелци.
Викачите също отстрелват животни, но това са обикновено стари глигани, които стоят на легло и не си дават труда да се махнат, дори когато кучетата ги залаят на място. Това са така наречените секачи или каратисти, уверени в своята неприкосновеност, защото могат да разпорят с глигите си и да разхвърлят едно-две кучета. Те имат достатъчно опит и знаят, че ако си стоят мирно на мястото, кучетата ще отминат. Ето в такива случаи, ако викачът наближи такъв глиган може да го отстреля. Но не и да замълчи, когато доближава облайване на място. Тогава трябва да вика и да всее смут и паника в животното, за да побегне то през грава към пусиите, където го чакат стрелците.
Позиционирането на самите стрелци е от особена важност. Трябва да имаш добри стрелкови позиции, просвет между дърветата и най-важното - добро прикритие. Стрелецът не бива да разчита на добрата си стрелба, а на доброто си прикритие. Много по-резултатен е ловът, когато той се разположи удобно още в началото на гонката и напрактика се слее с окръжаващата среда. На някои може да им се стори смешно, но аз чупя малки клонки и си ги слагам в кокардата на шапката или се домаскирам допълнително краката си, когато сядам ниско на земята. Стоенето прав на пусия е най-голямата грешка. Наистина след двучасово седене в един момент почва да ти става студено, да ти се схващат краката. Затова е нужно още в началото да си намериш най-удобната позиция и да останеш абсолютно неподвижен. Ако трябва и да не дишаш. Дишането да е един вид медитация, а не шумно пръхтене или подсмърчване. Излишно е да споменавам, че пушене и белене на семки разсейват ловеца и го демаскират. Да няма никакво потропване и донаместване. Независимо дали екипировката е безшумна, не трябва да правят никакви движения, докато животното не приближи на изстрелно разстояние. Тогава вече вдигаш оръжието и стреляш. Ако спазват тези правила, сигурен съм, ловците ще имат много повече слука, отколкото, ако я карат, както досега.

РОБЕРТ АТАНАСОВ