Начало » Публикации » Методи на лов

Вълчи лов

Казвам се Роберт Атанасов. Издател съм на списанието "Български ловец", водещ на предаването "Време за лов по ТВ 7 и Хоби тв. Същевременно съм и професионален ловец. Това не означава, че вадя хляба си с продажба на кожи, както са го правили траперите. Организирам лов за хора, които не са толкова запознати със съответните терени или местообитания на даден вид дивеч. Аз им спестявам време, осигурявам пълноценен ловен ден, седмица или периода, който са избрали.
В предния брой ви запознах с лова на хищниците в България. Идва ред на най-интелигентият от тях - вълкът. Големият лов е този, който те затруднява максимално. Кое животно се лови най-трудно? Това, което е най-интелигентно. Не знам дали животното мисли, но съм сигурен, че притежава изключителен инстинкт, с който превъзхожда човека. Най-трудно е да се справиш с животно ловец. А най-добрият ловец е вълкът. Той може да оцелее, дори когато трудно се добира до дивеч. Има невероятна физическа издръжливост и устойчивост на всякакви метеорологични условия. Вълкът трябва да се храни поне веднъж седмично, което означава, че убива поне 52 големи животни (елен, сърна, диво прасе) годишно. Ако е в глутница - по няколко на седмица. Като прагматичен и хитър ловец вълкът не рискува да се занимава с по-едри съперници. Но когато гладът го натисне, се изправя срещу дългите глиги на дивата свиня, срещу острите рога на елена, срещу лапите на майката мечка, която защитава малките си. Вълкът влиза в схватка без да се колебае. Нужна му е само минута да свали животно, превъзхождащо два-три пъти собственото му тегло (25 - 45 кг). Всичките му ходове са много добре пресметнати и синхронизирани с глутницата.
Праисторическите хора са се учили от вълците да ловуват. Те разделят глутницата на гоначи и пресрещачи. Човекът ловува така диви свине. "Алфа двойката" са двата водещи вълка в глутницата - женският и мъжкият. Спорно е кой е истинският лидер. Големият мъжкар е отдаден на семейството. Когато веднъж се чифтосат, остават заедно до живот и отглеждат заедно вълчетата си. Стари "вълчари" са ме учили да разбирам поведението на животното и как да ловувам. В настоящия период (февруари) младите вълци си търсят женска. Бременността им трае 40 дена (както при кучетата). Женската ловува до последните дни на бременността. Когато тя се окучи (вълкът си е вид куче), мъжкият тръгва сам на лов. Това е най-голямото изпитание за семейството. Успее ли да повали животно, той не яде. Само отпорва парче от плячката и го носи на женската. Тя се наяжда, а той я гледа. Ако женската повърне, значи й е стигнало. Един вълк може да изяде 7-9 кг на ден. Ако не повърне, мъжкият се връща и отпорва още едно парче и й го носи. Това е преданост, каквато няма аналог в природата. Чак след като женската се е наяла, мъжкият се връща при плячката и яде. В този период от отглеждането на малките срещаме най-слабите мъжки вълци. Те стават кожа и кости. За първи път се натъкнах на този модел на поведение, когато намерих кушута с отрязан като с нож бут.
Обикновено на Петровден (29 юни) младите вълчета биват преставяни в гората. Майката за първи път ги извежда от бърлогата. Тогава, колкото и неетично да звучи, е най-лесно да издебнеш семейството. Малките издават звуци на лай и по тях може да откриеш бърлогата. Иначе в близост няма човешка или животинска пътека. Толкова са непристъпни местата, в които се правят бърлогите си. Вълкът не убива и не оставя екскременти на по-малко от 1,5 км от жилището си, за да не се издаде. Питая благоговение към вълците като едни от най-интелигентните животни, но същевременно съм луд фен на лова им. На територията на България има около 3000 вълка. Това е много по-голяма популация, отколкото се полага за такава територия. Хигиенният минимум е 150 - 200 вълка в цяла България. Вълкът е виновен свинската популация у нас да намалява с 40%.
Чрез звукове, наподобяващи тези на малките, може да примамиш родителите. Човекът в случая надхитря вълка, като използва неговия модел на поведение. Звуково примамване рядко се използва. Шепа хора биха се справили с подобно предизвикателство, което изисква дългогодишен опит и наблюдение.
Друг метод е чрез стървилища. Но вълкът не е толкова глупав като чакала и лисицата. Не би излязъл на стървилище с мърша, освен ако не е отчаяно гладен. Най-доброто стървилище е това, което вълкът сам си е направил. Убил е животното и го е оставил. Най-добре е да не приближаваш жертвата. Ако е примъкната под някой храст, разчистваш наоколо така, че да можеш да държиш мястото на прицел без да издаваш човешко присъствие. Вълците са много подозрителни и когато видят, че средата е изменена (повече прекършени клони, изсечени просеки, смачкана трева, урина, остатъци от храна или гилзи), веднага напускат мястото и си търсят нова жертва.
Оптивамалния вариант за застървяване е да се намери голямо животно, защото една сърна не стига на вълчето семейство. Тя се изяжда още на първото ядене. За стървилище стават убита кошута, елен, крава, магаре или кон. След първото ядене вълкът ще се върне отново. Той има изключително развити остро зрение, слух и обоняние. Плюс това може да сигнализират на останалите за опасност.
Руснаците използват много интересен метод - лов с флашки или с флагчета. На дълго тънко въженце през 2 м се нареждат флагчета с червен цвят. С това въже се обгражда даден периметър, а на гърлото на така образувания чувал се нареждат стрелците. От другия край тръгват гоначите и подплашват вълците. Като виждат треперещите от вятъра флагчета, те се страхуват от тях и се насочват точно към гърлото на чувала. Ако има добри стрелци, там настава истинското клане. Този метод става неефективен, когато един от вълците веднъж премине през въженцето с флагчетата. Цялата глутница се изнизва оттам. Друг път няма да се излъже.
Вълкът е толкова нагъл, че може да ловува в същия район, в който ловува и човекът. Веднъж край Говедарци ми се случи вълк да изяде ловно куче, с което преследвахме диви прасета. Чух как кучето както лаеше, изскимтя на 100 метра от мен и това бе последния звук който издаде. Кощгато отидох, от кучето бе останала само чепка козина.
Има и по-съвременни методи за лов на вълци като преследването им с моторна шейна-снегоход. Намира се прясна следата на животното в снега и се тръгва по нея. Вълкът се вдига и бяга, защото не обича човешко присъствие. Но срещу шейна със скорост 70-80 км в час няма голям шанс. Ловецът препуска успоредно с вълка и стреля с гладкоцевна пушка с едри съчми.
Възможен е и лов от хеликоптери в открити пространства, но той се практикува в Северна Америка и Русия.
Много интересен е методът на монголите чрез обучен скален орел. Когато орелът наближи вълка, забива ноктите си в гръбнака и го парализира.
Прабългарите например са ловували с помощта на хрътки и бич с оловно топче. Хрътките вдигат вълка, а ловеца препуска яхнал коня си успоредно с него и с един удар на бича с оловото пръска черепа на хищника.
Като помощно средство са използвали навремето кръстачки. Виждали сме ги във филма "По Мисури" с Марлон Брандо. Неговият герой, препускайки, избива с такава кръстачка всичките си конкуренти за тази територия.
В България най-много се практикува причакване покрай стървилище, като се оставя жива плячка в подходящата среда и й се оставя храна. Жертва са старо или болно магаре, кон, крава. Щом вълците убият животното, още същата вечер трябва да си на чакалото. Изпуснеш ли мига, нямаш шанс. Убеждавал съм се нееднократно, особено като по-млад ловеч. Учил съм се от хора в България, които наистина разбират от лов на вълци. Такива доказани специалисти са: Николай Янкулов, Райчо Гънчев и Иван Недков. Ловът на вълци не е самоцел. За да бъде успешен, е необходимо да опознаем много добре тези животни. В личен план ще се призная за експерт в тази област, едва когато подаря живота на вълк, когото съм надхитрил и съм можел да отстрелям чисто.