Начало » Публикации » Методи на лов

Снимане на животни

Казвам се Роберт Атанасов. Издател съм на списание "Български ловец", водещ на "Време за лов" по ТВ 7 и Хоби тв. Въпреки че се занимавам професионално с лов, неизменна част от работата ми е да правя снимки. Най-щастлив съм, когато успея да снимам живо животно, а не постмортем, както често ми се случва.

Сравнявам добре направената снимка с 3 или 4 добре направени изстрела. Сиреч оценявам снимката много по-високо, отколкото качествения изстрел и намирането на трофея, след като е отстрелян. Снимката се прави в много по-трудна ситуация. Изстрелът може да се промуши и през храсти, да се направи от голямо разстояние, докато за снимката, както казва моят ментор Вальо Почекански - един доказан фотограф на животни, не ти трябва дълъг обектив, а близко разстояние до животното. Това е истината. Сам съм се убедил в нея.
За да изглежда красива една снимка, светлината трябва да е достатъчно силна. От друга страна, не трябва животното да бъде прекалено осветено, за да не се получат преосветени зони. Животното не ти дава време да си нагласиш блендата и скоростта или да поставиш съответния филтър, да си максимално подробен във всички детайли в подготовката.

Животното не е манекен,
който обича да го снимат

Въпреки че в някои случаи съм срещал диви животни, които, като видят, че някой проявява интерес към тях, като че ли започват да позират. Но това е в кръга на шегата.
Най-подходящото време за хубавата снимка е рано сутрин след изгрев слънце и преди залез. Научил съм от хора, които разбират от фотография повече от мене, че по това време слънцето е под такъв ъгъл, че се вижда по-голям спектър от лъчите му, повече цветове. Тогава доминират топлите, меките тонове. Разбира се, човек не може винаги да избира мястото и светлината. Снима каквото може, пък избира после най-доброто от материала, за да го покаже и да се хвали с него.
Аз използвам фотоапарати с 300-милиметрови обективи максимално увеличение. Работя с вариообективи, защото животното обикновено е в движение, не стои да го снимаш. Фотоапаратите трябва да са максимално качествени. Но не трябва да се хвърляме на онези тежки апарати, които използват професионалните фотографи, на най-високите серии на доказани марки. Те са много тежки и обемисти и не ми позволяват да нося останалата част от оборудването си. А аз все пак не съм само фотограф, а и ловец. Ето защо избирам здрава машина, която да не ме подведе. Същевременно да е с много памет в картата. Аз съм технократ потребител, който използва качествена дигитална техника с вариообективи. Макар че има романтика в лентовите апарати, аз съм ги отрекъл като по-непрактични. Не съм толкова добър, че да разчитам на лентата. А и искам да виждам веднага резултата - дали снимката е станала или не.
Едно фотосафари не е задължително да включва само африкански животни, макар че в този брой ще се спрем изключително на тях. Фотосафари може да се проведе и в България, стига човек да знае къде да открие дивеча. Това е много по-трудно, отколкото да застреляш животно. Още повече че не може да се снима през храсти, при затруднена видимост и на прекалено голямо разстояние.
Много често фотографът рискува живота си. Защото част от животните, които снима, са опасни. Няколко пъти съм имал глупостта да се приближа прекалено до животни, които ме превъзхождат многократно по тегло, сила и бързина.

Професионален ловец
ми отърва кожата

докато издебвах млад мъжки слон. Снимах го от петнадесетина метра, без да усетя как една женска коварно се беше промъкнала на 5 м от мене и замахваше с хобота си. Да не забравяме, че в лова и в живота женските са по-опасните. В този момент професионалният ловец се развика и привлече вниманието на женската, както и моето. Така се измъкнах, преди да ям големия пердах. Оттогава, когато снимам, ангажирам въоръжен човек, който да ме наблюдава и предупреждава за опасност. Аз също съм въоръжен и мога да реагирам мигновено. На снимка номер 1 съм заснел женски носорог, при това с малкото си. Най-голямото предизвикателство е да доближиш такова животно. Тази женска заснех от 15 метра. Скоростта, която може да развие носорогът, макар че изглежда тромав и едър, е около 40 км/ч по равен терен, какъвто е този в саваната. Знам, че спринтьорът Бен Джонсън може да развие 37 км/ч за 100 м. Едва ли някой нормален човек може да се сравнява по бързина с Джонсън. Така че

след 50 м този носорог
може да ме настигне

Затова трябва да прецениш внимателно кога прекрачваш границата на личното пространство на животното. В случая аз бях точно на тази граница. По езика на тялото му си личи, че вече е готов да тръгне в нападение.
В друга рискована ситуация попаднах, докато заснемах два биещи се мъжкари хипопотама в езеро в Зимбабве (снимка номер 2). За щастие те не водеха сериозен спор. Просто си доказваха кой е по-силният. Когато обаче млад мъжкар навлезе в територията на харемаджията - на стария бул (нарицателно за всички тревопасни мъжкари) - битката завършва със смърт на единия противник. Докато правех тази снимка, се намирах в лодка от дървесна кора, дълга 1,5 м, заедно с един гребец. Бях сигурен, че ако река да отчупя парче от нея, нямаше да ми е трудно. Освен да снимам, трябваше да изгребвам вода от лодката с пробита консервена кутия. В същото време търсехме сериозен мъжки екземпляр, по който да стреляме. Справихме се със задачата.
На снимка номер 4 е куду, докато то се опитва да избяга от нас, пресичайки пътя ни. Трудно е да направиш снимка на бягащо животно, ако предварително не си нагласил скоростта според силата на светлината и други подробности. Обикновено автоматичните режими вършат тази работа. Аз често се възползвам от тях. Важно е, докато се снима бягащо животно, то да се следи постоянно с фотоапарата и движението му да не спира, когато се натиска спусъкът му, за да излезе на фокус. Така е и при ловната стрелба.
На номер 5 съм заснел зебърче, което беше загубило инстинкта си за самосъхранение и още същата вечер плати за това. На номер 6 е мангуста, най-големият противник на кобрите. Изключително бързо и пъргаво животинче, устойчиво на ухапванията на кобрата. Една мангуста е в състояние да се справи с многократно по-голяма змия. Не съм сигурен, че може да се справи с черна мамба, но със сигурност е добър ловец. От друга страна, мангустите са изключително срамежливи и не обичат да ги снимат. Те са постоянно нащрек. Една случайност е, че хванах животинчето, когато се бе разсеяло за миг.

Виждали сме много хубави кадри по "Нешънъл Джиографик" и в други списания за природата, но те са направени в изкуствена среда, в резервати, в които животните не се притесняват от хората. Там през деня може да видиш лъв или леопард, което никога не може да се случи на истинско сафари. А аз снимам в естествената среда на дивите животни, където те наистина се чувстват у дома си, където работи техният инстинкт за самосъхранение и те поддържат

здравословна дистанция от всички двукраки

В такава ситуация снимка се прави много по-трудно, отколкото в резерват, където животното знае, че туристът не е враг и се храни от ръка. В повечето снимки съм хванал животните в движение, защото те се притесняват от човешко присъствие. Винаги е доза късмет да се приближиш до тях. Както на тази снимка на стадо жирафи (+1). Отпред е водещият мъжкар, а отзад са по-младите, женските и малките.
На снимка +2 съм заснел гепард. Той е дневно животно, затова е възможно да се фотографира. Той е най-бързото сухоземно животно - може да развие за кратко време до 120 км/ч - и представлява съвършено конструирана машина за убиване. На този кадър е готов да подскочи. Имах щастието да си играя с гепарди. Това животно заедно с пумата се опитомява успешно, за разлика от леопарда, тигъра и ягуара. Може би някои не знаят, но на лявата страна на печата на един от българските ханове е изобразен гепард. В тази епоха гепардите е имало и в северната част на Африка. Но с навлизането на много хора там през вековете животните намаляват и се оттеглят на юг. Ето ме с един питомен гепард, с който си играх (+3). От този момент аз загубих своя ловен инстинкт към гепардите, защото ги усещам като приятели.
А това е африканският рис (+4) или каракал. Не се опитомява, висок клас хищник за тези размери - тежи около 15-25 кг. Не е много голям, но е свиреп. На снимка +5 са вече безобидни птици - фламинго.
Бях на метър и половина от този голям крокодил, дълъг 4 м (+6). Сериозна твар. В дълбочина се вижда още един. Питах ловеца колко голям трябва да е крокодилът, за да убие зрял мъж. Той ми отговори, че не знае точния размер. Но имал случай, когато негов приятел - едър мъж, висок над 1,90 м, пострадал жестоко. Гмуркал се за риба в езеро, когато крокодил го нападнал.

Счупил му едната ръка с първото захапване

Човекът опитал да се покачи на сухо дърво в езерото. Тогава крокодилът го хванал за крака, разпрал мускулатурата, счупил подбедрицата и го свалил отново във водата. С третото захапване му счупил и дясната ръка. Човекът виждал своя край, когато за щастие неговият чернокож помощник и приятел пристигнал с моторна лодка и стрелял от 1,5 м три пъти в крокодила с револвер 44 Магнум. В крайна сметка се оказало, че крокодилът е дълъг 2,5 м. А този на снимката беше около 4 м и бях само на метър и половина от него, докато го снимам с широкоъгълен обектив.
От време на време ни се отдава случай да наблюдаваме битката между интересни животни. На снимка +7 това са две брадавичести диви прасета, които посещават водоем. Те са дневни животни за разлика от глиганите, които се срещат у нас. Добрият фотограф трябва да бъде добре екипиран и да разполага с отличен камуфлаж (+8). Фотографът трябва

да бъде по-прикрит дори от снайперист

Защото не трябва да се издаде присъствието си както преди момента, така и след този момент, за да не бъде нападнат от дивото животно. Глиганите на снимката бяха от другата страна на езерото. Но за да ми позволят да направя тази снимка и да не подозират, че има някакъв странен обект около тях, аз се бях маскирал с много тежък камуфлаж и стоях прикрит в сянката на дървета.
На снимка +9 е случайно заснета от мен импала с черно лице. Тя е много рядък и скъп за реинтродуциране в естествена среда вид, а на много места вече е изчезнала. Уникален шанс ми се отдаде, първо, да срещна импала и, второ, тя да замръзне за момент, докато преминавахме с колата, за да мога да я снимам.
Отново едно много потайно животно - уотърбък (снимка +10), което означава буквално воден мъжкар. Ние го превеждаме воден козел. Той е със структурата на нашия благороден елен, но значително по-масивно животно. Достига 280 кг, почти с 30 процента по-тежко от нашия благороден елен. Този уотърбък е хванат в момент на невнимание от негова страна. В повечето ми сполучливи снимки животните са ме допуснали прекалено близо до себе си, без да са искали тази среща.
Голямо е удоволствието да снимаш диви животни, ако можеш да си позволиш време и пари за това хоби. От него човек не може да се изхранва. Удоволствието идва от това, че чувстваш победа над животното в момента, в който го заснемаш. То те е допуснало прекалено близо в неговата територия. Струва си труда да снимаш особено животно, което е много потайно или опасно и може да ти навреди. За нашата географска ширина това може да бъде глиганът, мечката, в Африка опасните животни са доста повече на брой. Съветвам всички, които искат да се заемат с фотосафари, да не разчитат на хубавата техника, а да се заредят с търпение. Задължително е да се учат от ловците и да четат за навиците и местообитанията на дивите животни, за да знаят как да ги открият и заснемат безопасно.