Начало » Публикации » Методи на лов

Човекът - ловец. 1750 г.

1750 г. Турската империя. Поробена България. Западни Родопи.
Тежки времена настанаха за баш-комитата. След престрелката накрай село по дружината пуснаха потеря. Никой не смееше ятак да им стане, а пътят назад бе отрязан.
Избиха девет мъже от дружината. Останаха само той, нямото момче и изгората му.
То заради пуста жена стана патъкламата. Поне си заслужаваше булката. Красавица! Верни другари изгуби, но такъв път сами си избраха. И неговият край нямаше да е в мека постеля.
Цял ден и цяла нощ бягаха и се криха. Не го бе страх за него си, а за женската и за момчето. Нямото отскоро вървеше с дружината. Налетял беят на кака му и момчето, както си стояло тихо, грабнало сопата, та проснало „благоверния” с първия удар. После – гората. Баш-комитата го намери гладно - на умирачка. Прибра го. После месец минаха скрито - да се обади на кака си. Като я видя войводата, зяпна в захлас. Цял месец я засипваше с дарове, а тя му ги връщаше. Накрая му рече: „Аз в харем няма да вляза, а друг освен теб от бея не мож ме оварди. Ще ти пристана, но дим да ни няма от тука.”
Тъкмо тръгваха, съгледвачите, оставени от бея, му донесоха. Така започна...
Отдавна потерята бе изгубила следите им, щото комитата го много биваше и в стрелба и в измъкване. Нямаха по себе си багажлък в излишък, та леко стъпваха. Катереха пътеките на дивите животни и високо в горите навлезнаха. Най-после стигнаха една пещера. Приютиха се. Глад ги мъчеше и жажда.
„Аз ще поразгледам за лов, а вие вижте щото вода и огън да има, като си за идвам”, нареди комитата.
Не бе изминал и час в търсене на дивеч и между дърветата на четирийсетина разкрача се метна огледалото на сърна. Тя побягна, но след два–три скока спря и погледна назад. Комитата, вече повел животното, дръпна спусъка на кремъклийката и замижа, за да предпази очите си от пръскащите назад искри. Дали защото барутът при кремъка се бе овлажнил или бе изпаднал от тръскането по пътя, но пушката не гръмна.
Това се случваше нерядко, така че войводата бързо насипа нов барут, натегна курука и докато сърната се отдалечаваше бавно, отново дръпна. Чу се удар на кремък в желязо, късо изсъскване и накрая гръм. През цялото това време стрелецът водеше животното с топчестата мушка, без да затваря очи. Голям облак черен пушек, изригнал от цевта, отдели ловецът от животното. Мигайки за да прочисти очите си от частиците изгорял черен барут, мъжът изчака да се разсее облака. Ударена от почти тринайсетмилиметровото оловно топче в гърдите, сърната падна веднага.
Вечерният хлад се разсейваше от огъня за чевермето. Мазнината на печащата се вече два часа сърна цвъртеше приятно върху жаравата, приканвайки тримата към вечеря. Двата яйцевидни камъка при входа на пещерата се бяха нагрели и дори когато огънят загасна, продължаваха да топлят бегълците.