Начало » Публикации » Методи на лов

Човекът - ловец. Наши дни

Наши дни. Западните Родопи.
Вървях по зелените поляни между боровите гори. Слънчевите лъчи достигаха само на места подножието на леса. Между дърветата имаше видимост до 150-180 метра. Надявах се да успея да направя добри снимки. Въздухът – кристално чист след снощният дъжд - разкриваше прекрасни картини накъдето и да погледнех. Опитвах се да намеря пещерата на „Двата камъка”, за която само бях чувал легенди. Тукашните хора разказваха, че мястото е било населявано от най-дълбока древност. Никой не можеше точно да ме упъти къде се намира пещерата, а и малцина - предимно старци -знаеха местоположението й. Разчитах на късмет, за да я открия.
Стигнах до отвесна скална стена, от която тръгваше стръмна пътечка. Докато се изкачвах, натоварен с раницата, карабина и фотоапарат с телеобектив, ми се налагаше на места да пълзя на четири крака, за да не падна. Най-после изкатерих себе си и багажа на плато, гъсто обрасло със зеленина и високи иглолистни дървета. Легнах на моравата да събера въздуха си. Някъде тук преди шейсет-седемдесет години е минавала пряка пътека, от която сега не бе останала и следа. През 1936 година по нея се е връщал от отпуска войник, с преметнат през рамото „Маузер- 8Х57”. На пътеката пред войника изскочил рунтав котарак с размерите на овчарско куче и ресни по ушите. Застанал напряко на пътеката, рунтавелкото недвусмислено показвал намерение да не отстъпи. Без да се двоуми много, войникът свалил карабината от рамото си и прострелял наглото коте. Когато се прибрал в селото си с тежащия почти 30 кг звяр, стар ловец му обяснил, че това е рис. Всъщност това бил последният представител на този вид в България.
Усещах как въздуха захладнява. За няколко минути се натрупаха облаци. Светкавица възвести началото на разразяващата се буря. Нямах време и сили да се върна до планинската хижа. Потърсих подслон наблизо. Скална козирка ме наведе на мисълта за пещера. Имах късмет! Наистина това бе вход на пещера и то тази, която търсех – „Двата камъка”. Насъбрах дърва и разпалих огън в близост до входа. Вътрешността на пещерата се освети от червените езици. Ясно личаха рисунки и знаци от различни епохи. Заваля дъжд, но той не ме достигаше. Бурята продължи до стъмване.
Набучих парче наденица на дървен шиш и го поднесох към жаравата. Извадих спалния чувал и се приготвих за сън. Докато се унасях си мислех какви ли хора са посещавали това място, как са живели и ловували? А приятната топлина на нагретите камъни ме приспиваше. Сънувах как съм пещерен човек и пронизвам мечка с кремъчно копие. Откъде ли ми идват такива шантави сънища?...