Home » Публикации » Методи на лов
Бронираният заек
Може би не всеки от Вас, уважаеми читатели, се е сблъсквал с феномена „брониран заек”. Приготвили сте се за лов на едро животно, сложили сте патрони за глиган, но слуката ви довежда дългоух подскокливец. Прицелвате се внимателно. Вече виждате как горският обитател влиза в раницата Ви. Следва изстрел и ... заека побягва! Сигурен сте в изстрела, но торбата ви е празна. На другия ден докато обикаляте района забелязвате как гарваните похапват заешко недалеч от мястото, където сте стреляли.
С група приятели се прибирахме от лов на диви свине. Слуката не ни бе споходила. Изведнъж близо до пътя, по който се прибирахме изскочи дългоушкото. Оръжията на всички бяха прибрани с изключение на моята карабина в калибър 9.3мм. Колегите ме помолиха: „Хайде да приберем това зайче на топло.” Да си призная честно не исках да стрелям опасявайки се, че само ще похабя животното с такъв тежък куршум. В крайна сметка отстъпих под настояването на компанията. Изстрелът не представляваше предизвикателство. Разстоянието едва ли надвишаваше двадесетина метра. Прицелих се в средата на заека за да не повредя бутчетата и плешките и стрелях. Очаквах уцеленото животно да се разхвърчи на парчета, но за моя изненада заека се затича, направи кръг и пак спря на същото място от където тръгна. Животинчето даде признак, че е уцелено, но нищо повече. Прицелих се за довършващ изстрел в главата. Точно когато натисках спусъка байчето се наведе и се размина с оловния бонбон. Срам не срам заредих отново и сготвих нова дажба от кинетична енергия. Този път уцелен в гръдния кош заека падна. Оставих пушката и отидох да го взема. Щом го приближих с последни усилия животното се измести на два-три метра. За да не ми се налага да го гоня извадих револвера си и пуснах поредния куршум в него. Наведох се да го взема, но каква бе изненадата ми, след като зайко отново припълзя два-три метра. Разбира се отново стрелях с револвера... Няма да Ви излъжа ако кажа, че животното бе обект на още няколко изстрела, след което се шмугна в храстите и повече не го видях. Представете си хилещите се със сълзи на очи мои спътници. От които и аз се заразих. Смяхме се без да спрем поне пет минути. После получих приятелско обещание: „Това ще си остане само между нас.”
Лошата стрелба си е лоша стрелба и големият калибър не може да замени и навакса на точното попадение, но защо все пак натежалият от куршуми заек избяга?
Отговор за това явление дава доктор Кевин Робертсън в своята книга „Перфектният изстрел”. Попаднах на един, пасаж в който той твърди на базата на собствен опит и наблюдения, че много често малки антилопи от сорта: дуйкер, клипспрингър, спрингбок и импала често биват ранявани с големи калибри /9.3 , .375 H&H, че дори и .458Win.Mag./. Така се получава, защото твърдата обвивка не позволява куршумът да експандира. От друга страна ако бъде засегната по-твърда кост пораженията на месото са отчайващо големи и то става негодно за консумация.
Ако не месо в торбата, поне имах логично обяснение на случката с бронираният заек. Както казваше един родопски майтор: „За всяка работа си има инструмент, Момче!”
Роберт Атанасов
Publications
Let me introduce myself first. My name’s Robert Atanassov. I’m publishing the “Bulgarian Hunter” magazine and hosting the programs “Time for Hunting” on TV7 and “ Hobby” TV. Meanwhile I am a professional hunter, which doesn’t mean I earn my bread by selling furs the way the trappers used to do. I organize hunting expeditions for people who are ignorant about certain terrains and game habitats. I’m saving their time, ensuring a good hunting day, week or longer periods.
Night and the high African grass were concealing our bending silhouettes. The quick walking pace was not giving us away thanks to the sandy sois muffling our steps. We’d been following one and the same itinerary for the second time around. Earlier that day, before sunset, the scout from the hunting camp had broken the news we’d been waiting for in the course of five days. Every evening upon sunset, the big male hippopotamus would sneak out of his den among the impenetrable reeds.
Pressed for time over the week, me and my friend Svetlyo, nicknamed Thomson, made up our minds to go for a walk in the open on Sunday. The few hours we were intending to spend together, would be devoted todisputes and theoretical speculation over our favourite topic, ballistics. To make our pleasant walk still more enjoyable, we chose the afternoon on Palm Sunday and the less popular among visitors parts of the Mount Vitosha. Half an hour from the centre of Sofia, we left our cars and set out cl