Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

.357 Sig срещу .40 S&W

Отдавна отмина времето, когато 9 пара беше най-използваният пистолетен калибър от военни и полицаи по целия свят. Отдавна отмина времето на тежкия, но бавен .45 АСР /290 м/сек./.

ФБР първи усетиха нуждата от нов боеприпас. Той трябваше да е бърз поне колкото 9 para, но и с достатъчно голям диаметър, за да повали бързо противника. Като временно решение се появи новоразработеният 10-мм Auto. Пснат за изпитание между служителите на закона, той спечели заслужена популярност, но сред малцина. По-голямата дължина на 10-мм Auto предполагаше и по-широка ръкохватка на пистолета. Това моментално ограничи възможностите на една немалка част от хората със стандартна длан да боравят добре с него. Прибавайки и нелекия откат, в скоро време 10-мм Auto се прочу като “негостоприемник” и “неудобник”.

S&W излязоха с решение, като редуцираха /отрязаха/ гилзата на 10 Auto до дължината на гилзата/21,5 мм/. Резултатът бе повече от добър. Получи се боеприпас със сравнително мек откат и приемлива прецизност. Куршумът му, тежащ 155 грейна /10 грама/ и излитащ със скорост 350-360 м/сек., гарантира наистина сериозен шоков ефект. На полигонните изпитания състезателите по комбат многократно доказаха способностите му бързо да се повеждат мерник и мушка за втори изстрел или дори бързо насищане на мишените с куршуми. Така конструираният през 1990 г. .40 S&W спечели доверието на комбат стрелците. Тези, които все още имаха изисквания към по-прецизен калибър обаче, не бяха удовлетворени. Прецизните стрелци нямаха перфектния калибър, който да може да групира проектилите в значително по-малка площ.

За да отговори на тези условия, новият боеприпас трябваше да притежава значително по-висока начална скорост и калибър поне 9 мм. Опитите да се приспособят за спортни и бойни цели обзолираният /остарял и отхвърлен/ 9 х 21 боеприпас не доведе до добър резултат.

През 1994 г. “ЗИГ ЗАУЕР” излязоха с отдавна чаканото решение, наречено .357 Sig. Както се досещате, патронът донякъде дублира показателите на .357 Mag., но изстрелва по-леки куршуми с по-висока начална скорост и, да прощават револверите, пистолетите са явно по-прецизни. 125-грейновите /8,1 грама/ куршуми излитат с начална скорост 420-430 м/сек. /за сравнение: скоростта на 7,62 х 25 ТТ е около 390 м/сек./.

Имах удоволствието да тествам един “ЗИГ ЗАУЕР” на мой приятел, който бе оборудван с цеви .40S&W и .357 Sig. Представянето на .40 S&W беше перфектно: мек откат, прилична групираност, възможност за бърз темп на стрелбата. След него заменихме цевта с .357Sig. Резултатите на 25 метра бяха потресаващи: трите изстрела на прецизна стрелба се бяха събрали в 2,5 см, като два от тях бяха “мухи” /абсолютен център/. Откатът беше приемлив, но по-силен от този на .40 S&W. Мнението на моя приятел бе, че при скоростна стрелба .357 Sig е доста “по-палав” и трудноконтролируем от .40S&W.

Тук е мястото да спомена, че на външен диаметър цевите на двата калибъра са еднакви което позволява те да се заменят. Съгласете се, че това е доста удобно. Купувайки си един пистолет, можете да притежавате два различни калибъра.

Първите производители, въвели и двата вида патрони за свойте оръжия, са, разбира се, “ЗИГ ЗАУЕР”, “ГЛОК” и “ЩАЕР”. Което и от тези оръжия да притежавате, няма да съжалявате.

РОБЕРТ АТАНАСОВ