Начало » Публикации » ТЕХНИЧЕСКИ

Новаторство при ловните оръжия

Когато преди 50 години нашите дядовци са ловували, не им е минавало през ума какви модерни оръжия и аксесоари ще ползват техните внуци и правнуци. Дядовците ни са се движели сред много дивеч, който е бил сравнително не наплашен, въпреки че пак е бил гонен от сачмите на кремъклийките. Забелязва се тенденция напоследък дивечът, да е доста осведомен за намеренията на ловците, да поддържа доста по-голяма дистанция, отколкото в близкото минало. И това го казват стари ловци. В последните години дивечовите популации в България се увеличават, но това не е благодарение на факта, че ловците са станали по-лоши, а че хората са станали по-отговорни. Надявам се със скорошното влизане на новия закон за лова – отдаването на концесия на дивечови стопанства – хората да имат отношение на стопани към дивечовите популации, да не злоупотребяват с тях, да се опитват да ги създават, а не да ги унищожават.

В началото на миналия век ловните пушки са били предимно немско, белгийско, френско и английско производство. Те са представлявали класическа едноцевка или двуцевка и с механизми, които и днес се срещат – като Бокслок и Сайдлок тип Холанд&Холанд. Но различните майстори са влагали в пушките отделни свои изобретения. Днешните оръжия са по-добри, защото няколко изобретения се събират в определен модел.

През миналия век за лов са се ползвали и военни образци. Когато някой напускал армията, си взимал и оръжието или пък чрез набиране на военни трофеи. В днешно време военно оръжие се избягва за ловни цели.

Докато едно време човек имал една пушка и с нея отстрелвал всичко, днес вече се използват профилирани модели ловно оръжие със специфични калибри за точно определен вид дивеч. По-запалените ловци разполагат с няколко нарезни калибъра: по-малки - за вредители, средни - за европейски дивеч, тежки – за африкански дивеч, настилни – за планински лов и прецизни оръжия – за спорт. Ако преди основният вид карабина е била тази с маузеров затвор, изобретен през 1898 г., днес виждаме и много иновационни модели на „Хайм”, „Блазер”, „Зауер”. Болтовото оръжие - карабина, която се зарежда с болтов затвор - е най-масово разпространено. Но крайъгълният камък за развитието на оръжието е маузеровият затвор. По негов образец са създадени аналогични затвори като „Ремингтън модел 700”, „Уинчестер модел 70”, „Рюгер”, „Зауер”, „Сабати”, „Сейвидж”, „Уедърби”, „Зборойовка” и др. Този затвор търпи много промени и подобрения. Някои от иновациите са крачка назад, но други подобряват характеристиката на оръжието. Аз лично много харесвам оръжия, чийто иновационен елемент е обвързан с нуждите на ловеца.

Всеки запален стрелец желае да има много калибри оръжие. Но пазарът в момента предлага много повече, отколкото е необходимо. Правят се псевдокалибри. Има например създаден калибър с определен диаметър на куршума и начална скорост. Но се продават още пет калибъра, които използват куршум със същия диаметър и начална скорост, но с различна форма на гилзата. Търси се налагане на фирми, на брандове. Но това е повече спорадичен опит за търговско вмешателство, отколкото за конструктивно-инженерно новаторство. Много такива калибри остават в забвение само две-три години след създаването си, въпреки напъните на фирмите производителки да ги наложат.

Има вечни или вездесъщи калибри. През 1906 г. е изобретен универсалният за Европа и за много други географски пояси калибър 30-06 (означава, че гилза в 30 калибър е изработена през 1906 г.). Друг вездесъщ калибър е африканският .375 „Холанд&Холанд”, който е изработен през 1913 г. Той е „бащата” на магнумите. По неговата гилза са разработени и по-леки, и по-тежки калибри. Оказва се, че големият резерв, който осигурява магнум пръстена около гилзата, позволява да се работи с по-високо налягане, да се постигнат по-високи начални скорости на куршума. За .375 „Холанд&Холанд” е характерно, че носи 9,5 мм куршум със скорост 800-840 м/сек. С това оръжие лично съм наблюдавал как може да се убие слон, кафърски бивол, хипопотам, лъв и други тежки животни. Няма да забравя на първото си сафари в Зимбабве как мой клиент стреля странично през черепа на слон с напълно облечен куршум калибър .375 „Холанд&Холанд”. Куршумът проби с невероятна лекота и се удари в отсрещния хълм, все едно беше преминал през вестник. Много е важно да разполагаш с такъв куршум, когато отиваш за опасен дивеч. Този калибър не носи толкова тежък откат и при едно добре конструирано оръжие средностатистическият ловец може да го ползва без никакви притеснения. Разбира се, не го препоръчвам на никого за спортна стрелба, защото след десетия изстрел рамото на стрелеца ще бъде добре охлузено, особено ако човек се е опрял така, че то да понася целия откат.

През годините са изобретени много повече калибри. Аз споменах само най-популярните - един среден и един в долната граница на тежките калибри.

В началото на миналия век са се използвали гладкоцевни пушки с предно пълнене. В цевите се е изсипвало някакво количество барут, обикновено на око. Това е водило до недоразумението да не знаеш с каква начална скорост излита снопа сачми. Но това не е притеснявало тогавашните ловци. След това се слага парцалче или тапа, сачмите (също на око) и отгоре отново парцалче или тапа. В отворите се е слагало малко барут или капса. В началото на века са се използвали капсалии или капсулни възпламенители. Преди това са били кремъчните, които са си служили с димен барут. Тогава след първия изстрел не можеш да произведеш веднага втори. Защото първият е бил нещо като димка. Трябва да минеш встрани от димния облак, за да видиш какво става с животното и дали изобщо е простреляно. Това е било голям проблем на професионалните ловци, които ловували големи опасни животни. Защото ако не са направили добър първи изстрел, не знаят накъде върви животното – дали бяга, или ги атакува. Било е наистина драматично. Впоследствие тези преднопълнещи се оръжия биват заменени с такива със задно пълнене, което е революция в оръжията. Налагат се и първите гилзи, които в началото са правени от картон, докато при по-тежките калибри са метални. Революционно е и откриването на бездимните барути. Пример за това е Англо-бурската война (1899 – 1902 г.). Англичаните използват остарелия .450 калибър „нитро-експрес”, докато бурите (по-старите бели заселници на Африка) стрелят с нововъведения 7х57 „Маузер”. Английските оръжия наистина имат добра пробивна сила, само че на къси разстояния, но бурите успяват в крайна сметка да избият английските войници от голямо разстояние с невероятна прецизност. Това до голяма степен носи популярност на този калибър. Англичаните осъзнават, че трябва да преминат към бездимен барут и към този тип боеприпаси, които има голям потенциал. Впоследствие всички оръжия се правят за бездимен барут.

След гладкоцевните класически двувни и едноцевни пушки се появяват помпите и полуавтоматите. Джон Моузес Браунинг въвежда първия полуавтомат с три плюс един патрона. Сега полуавтоматите се правят с осем-девет патрона в пълнителя. Производството на полуавтоматите е значително по-евтино от това на двуцевките. Защото оръжието има само една цев и не е необходимо синхронизиране на цевите, което обикновено се прави ръчно от майстори. Полуавтоматът се почиства лесно, защото се демонтира лесно. Може да се изпълнят приклади във всякакви варианти – полимерни, дървени, ламинирани. Има големи възможности цената да варира, да се угоди на вкуса на клиента, на неговите анатомични особености. При това говорим за по-ниския ценови клас. С полуавтомати е много удобно да се ловуват птици и по-дребен дивеч. Но при тях сигурността е по-малка спрямо помпите и двуцевките. Оръжията на ръчен режим на презареждане, макар и по-бавни, са по-надеждни. Неслучайно професионалните ловци предпочитат двуцевните щуцери. Защото ако откаже едната цев поради повреда в механизма или неправилно снаряден патрон, винаги остава втората цев – животоспасяващата. И както казват професионалните ловци, двуцевките са направени за случаите, в които вторият изстрел е последният ти изстрел.

Като млад ловец бях поувлечен по полуавтоматите. Имах един великолепен полуавтомат със синтетичен приклад Бенели М1 Супер90, който работеше перфектно. Нямам спомен да ми е засичал, освен ако не съм го принуждавал да засича. Но с времето разбрах, че съм човек на двуцевките. И си взех класическа ловна двуцевка.

Маниаците си купуват много оръжия, но на лов се ходи с едно оръжие. Виждал съм мои клиенти и приятели да взимат по 3-4 пушки в колата си, когато тръгнат на лов. За да се похвалят или за да ги изпитат. Но когато трябва да изберат с кое да стрелят, се чудят. А някои ходят с по две на ловното поле. Това е ненужно, разсейва ловеца. Прецени за какъв дивеч си тръгнал. Вземи оръжието, което ти трябва и разчитай на него. Когато носиш много оръжия, забравяш в един момент кое си взел и дали системата на работа е същата, за която си мислиш. Виждал съм с очите си човек, който е работил предимно с карабина, но в този случай беше взел полуавтомат. Стреля и всеки път дърпа и вади следващия патрон ръчно полуавтомата. Това се случва в момент, в който емоциите са взели връх и действащ механично. Има и обратни случаи. Човек, който си служи предимно с полуавтомат, взема болтова карабина. Стреля и продължава да стиска спусъка, за да произведе втори изстрел. А такъв няма, защото трябва да се вкара ръчно втори патрон. Един много голям ловец от Русия отива на лов за слонове с чисто новатата си пушка с два спусъка. Правилното оръжие за такъв тип лов. Стреля, но слонът не пада на място и тръгва срещу него. Но ловецът продължава да стиска същия спусък, от който е стрелял, с риск да го изкриви. Докато не осъзнае, че оръжието има и втори спусък за втората цев. Ето защо пледирам към ловците, независимо колко оръжия притежават, да познават тези, с които ловуват най-често. Да не се заблуждават, че носейки повече оръжия, ще имат по-добра слука. По-скромно с оръжията, повече менталност в отношението към природата.

Води се постоянна война за въвеждане на иновации – не само на оръжията, но на куршумите. В началото на века са се ползвали военни куршуми. Когато един куршум не променя формата си, той прави малък раневи канал. Така че, ако не поразиш жизненоважен орган на животното, напрактика раняването е минимално. Ето защо се налага въвеждането на експанзивни куршуми с оголен оловен връх под медната или месингова мантия. Когато се ударят в животното, те се деформират и нанасят много по-широк раневи канал. Той причинява повече увреждания на тъканите и дори да не е уцелен жизненоважен орган, куршумът забавя животното. Но това се оказва нож с две остриета. Няколко случая от ловната история показват, че такива куршуми са се представяли зле, особено когато са били изстрелвани от високоскоростни оръжия – над 900 м/сек. Този куршум, изстрелян от високоскоростна пушка, се пука на малки фрагменти. Те обаче вече нямат такава кинетична енергия и не могат да продължат проникването в тялото. Получават се само първични хематоми, особено ако животното е с дебела кожа. Напрактика куршумът се разпада още при допира с кожата и няма проникване в дълбочина. Получава се с голям хематом, животното пада от шока, но впоследствие става и бяга. В добрия случай бяга в обратна посока, а в лошия – атакува ловеца. Един английски благородник заплаща със живота си, въпреки че уцелва три пъти лъв, който тича към него. Всяко от трите попадения би убило хищника, ако куршумът беше проникнал в него. Случаят е широко обсъждан в ловните среди, защото става въпрос за гибелта на благородник с краска кръв. Затова мисълта на откривателите се насочва към създаването на подходящи куршуми. Обикновеният нарезен куршум е направен отвън с медна или месингова мантия, а отвътре е сложено олово с различна твърдост според количеството антимон, което съдържа (между 5 и 10%). Започва да се удебелява мантията, но пък това пречи на експанзията, на отварянето на куршума. Тогава се търсят решения как мантията да бъде тънка, но пък да не се разпадне при удара в животното. Тогава идват на помощ галваниците, които спояват медта към оловото. При удара мантията остава залепена за оловото и така го придържа, но и позволява едновременно и някакво отваряне (експанзия). Оказва се, че и това решение може да бъде надминато от изцяло медните куршуми. Те имат по-леко относително тегло, но по-голяма твърдост. Напоследък нашумяха този тип куршуми на фирмата Барнс. При тях се получава контролирано експандиране – мечтата на всеки ловец. Конструкторът е заложил колко да експандира при определена скорости. Когато куршумът напусне цевта, скоростта му започва да пада с разстоянието. Затова не е едно и също да уцелиш животно на 300 м и на 50 м. Важното е куршумът да има добро отваряне и при висока, и при ниска скорост. За ефективността на куршума допринася още едно нововъведение. Първоначално куршумът се разцепва и ръбовете му са режещи. Представлява нещо подобно на отваряща се перка с режещи ръбове, която се върти с 3000 оборота в секунда. В момента на допира с кожата тя започва да се отваря, до 10 см напълно се е отворила и прави страхотнен раневи канал. За да се постигне увереност в боеприпасите е важно те да бъдат униформени. Като изстреляш пет патрона, всеки от тях да е с еднаква скорост. Винаги има малки отглонения. Но ако са големи, колкото и да си добър стрелец, няма да улучиш малка цел.

И нека ловците не забравят, че на лов трябва да се тръгва теоретично физически и ментално подготвен. Тогава и слуката е повече и удоволствието по-голямо. А оръжието – то е само инструмент, който добрия майстор трябва да познава.